№ 280
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Величка Маринкова
Анна Кофинова
при участието на секретаря Анна Щ. Т.
в присъствието на прокурора Н. Ив. С.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100601450 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозирана жалба от служебният защитник на
подсъдимия К. В. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно
отделение, 131 състав ,от 29.05.2023г., по НОХД 10071/2022г., с която
подсъдимият К. Д. В. е признат за виновен в това,че: На 05.12.2021г.,около
22,35ч., в гр.София, по ул.“Кукуш“ в посока от ул.“Йосиф Щросмайер“ към
ул.“3020“ управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Ауди“ с
рег. № *******, след употреба на наркотични вещества, а именно кокаин,
метамфетамин и амфетамин, установени със съдебно химична и
токсикологична експертиза, поради което и на основание
чл.343Б,ал.3;вр.чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 НК е отложено
за срок от три години, наказание „глоба“ в размер на 750 лева, както и на
основание чл.343г НК наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от една година и девет месеца.
1
С въззивната жалба се иска отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която К. В. да бъде признат за невиновен и
оправдан по обвинението за престъпление по чл.343Б,ал.3 НК, предявено му
пред първата инстанция. Това искане на защитата е аргументирано с
твърдение за допуснато нарушение на първия съд при оценката и анализа на
събраните по делото доказателства, изразяващо се в игнориране на част от
свидетелските показания. Претендира се от защитника, в условие на
алтернативност намаляване на наложеното на подсъдимия наказание, чрез
прилагане разпоредбата на чл.55 НК.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия изразява
становището си,че поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Подсъдимият К. В. подкрепя искането на своя защитник и при своята
последна дума моли съда да намали наложеното му наказание.
В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав
участващия в съдебното заседание прокурор от СГП предлага
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като я намира за правилна
и законосъобразна.
Въззивният съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства намери, че жалбата на служебния защитник на
подсъдимия В. е допустима ,тъй като е депозирана своевременно и от
легитимирана страна в наказателния процес.
При постановяване на своята присъда първонстанционният съд коректно
/поотделно и в съвкупност/ е анализирал всички събрани по делото
доказателства и е възприел фактическа обстановка, която не се различава от
тази описана в обвинителния акт и която всъщност не се оспорва от страните
и се споделя изцяло и от въззивния съдебен състав, поради което нейното
възпроизвеждане и в настоящото решение е абсолютно ненужно.
Подробно описаната в мотивите към присъдата на районния съд и
възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво
се установява от събраните в хода на съдебното следствие пред районния съд
и на досъдебното производство доказателства,приобщени към материалите по
съдебното такова, на основание чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.2 НПК и чл.283 НПК и
закрепени по съответния процесуален ред в показанията на свидетелите Е.С.,
И.Н., А.В., Д.М., Д. В. и С.Н., в талон за изследване и протокол за
2
медицинско изследване и вземане на биологични проби, справка за съдимост
, справка-картон на водача, акт за установяване на административно
нарушение, наказателно постановление, както и в заключенията на
извършените по делото СППЕ и СХТЕ.
Правилно първостепенният съд е заключил,че анализираните от него
доказателства, доказателствени средства и способи обосновават изцяло и
непротиворечиво отправеното и поддържано спрямо В. обвинение.
Показанията на свидетелите В. и М. са носители на доказателствена
информация за времето и мястото на извършване на инкриминираното
деяние, за спирането на управлявания от подсъдимия лек автомобил, за да
извършат проверка в качеството им на полицейски служители; за
установеното от тях обстоятелство,че подсъдимия е без СУМПС; за
уведомяването и пристигането на местопроизшествието и на други
полицейски служители /С. и Н./, които продължили проверката, чрез
неуспешен опит да тестват подсъдимия с техническо средство за евентуална
употреба на упойващи вещества, поради отказ на В.; за издаденото
направление за извършване на медицинско изследване; за транспортиране на
подсъдимия до медицинско заведение и за взетия от него там сравнителен
образец за изследване. Показанията на свидетелите С. и Н. изясняват
обстоятелствата,при които същите осъществили проверка на подсъдимия В.,
след като били изпратени да окажат съдействие на своите колеги В. и М.; за
установеното от тях обстоятелство,че В. е бил с наложено по
административен ред наказание „лишаване от право да управлява МПС“; за
предложението им към В. да го тестват с техническо средство за наркотици и
за отказа на подсъдимия; за съставения на В. акт за установяване на
административно нарушение и за издадения му талон за медицинско
изследване. Показанията на тези свидетели са последователни и съответни
помежду си, а така също категорично се подкрепят и от писмените
доказателства по делото. Изнесената от тези свидетели информация, се
подкрепя от приложените по делото талон за изследване,от протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби, от акт за
установяване на административно нарушение, от справка-картон на водача.
Иззетите от подсъдимия В. биологични проби са били подложени на
експертно химическо и токсикологично изследване от компетентни вещи
лица. Заключението на това химико-токсикологично изследване обосновава
3
обстоятелството за установени в кръвта и урината на подсъдимия В.
наркотични вещества и техния вид/кокаин, метамфетамин и амфетамин/,както
и концентрацията им. Основаните на научните им познания твърдения на
вещите лица,изготвили това заключение, направени при разпита им, проведен
в хода на съдебното следствие, непротиворечиво се установява, че така
откритите в кръвта и урината на В. наркотични вещества са били приети от
него в интервал от 12-24 часа, преди вземането на биологичните проби, както
и това,че приема на никакви медикаменти / лекарствени препарати/ не може
да бъде причина за откриване на молекулите на конкретните наркотични
вещества в организма на подсъдимия.
От събраните в хода на съдебното следствие пред първия съд и на
досъдебното производство доказателствени източници, приобщени по
съответния процесуален ред, се установява, че на посочените в обвинителния
акт на СРП време и място К. Д. В. е управлявал моторно превозно средство-
лек автомобил „Ауди“ с рег. № *******, след употреба на наркотични
вещества, а именно кокаин, метамфетамин и амфетамин, установени ,чрез
съдебно химична и токсикологична експертиза.
Въз основа на извършен прецизен и всеобхватен анализ на събраните
по делото доказателства,правилно и в съответствие с приложимия материален
закон районният съд е постановил присъдата си, с която е признал
подсъдимия К. В. за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,ал.3
НК.
Единствената претенция на защитникът на подсъдимия В. е отправена
към оценката,която първоинстанционния съд е дал на показанията на
свидетелите Д. В.-баща на подсъдимия, и С.Н.-приятел на подсъдимия,като я
е обосновал /претенцията/ с твърдение, че същите били неоснователно
отхвърлени от решаващия съд с единствения аргумент за близките отношения
на тези свидетели с подсъдимия В..
Районният съд в своите мотиви е обсъдил коректно направените
твърдения от свидетелите Д. В. и С.Н., при депозиране на показанията им в
хода на съдебното следствие.
Неоснователен е упрека на защитникът, че районният съд е
пренебрегнал изцяло и немотивирано показанията на коментираните двама
свидетели. Районният съд е анализирал подробно техните показания, като ги е
4
съпоставил с другите доказателствени източници и е дал мотивиран
отговор/стр.102 от съд.производство/ защо приема,че същите не са в
състояние да опровергаят обвинителната теза. Най-напред трябва да бъда
посочено,че районният съд е кредитирал с доверие показанията на
свидетелите Д. В. и С.Н., в тези им части, които съответстват на
информацията, съдържаща се в другите събрани по делото доказателства.
Така ,правилно първия съд е отчел, че твърденията на двамата свидетели за
времето и мястото на спиране за проверка на управлявания от подс.В. лек
автомобил, за действията на полицейските служители при осъществяване на
тази проверка, за изпращането на подсъдимия за вземане на биологични
проби, се подкрепят непротиворечиво от коментираните по-горе други гласни
и писмени доказателства и е приел същите за достоверни. Правилна е
оценката,която районния съд е дал на твърденията на св.Д. В., че
подсъдимия е приемал лекарствени средства за зъбобол и за повишена
температура, преди инкриминираната дата и на твърденията на св.Н.,че
няколко дни преди и към инкриминираната дата е бил постоянно с
подсъдимия, като не е виждал последния да употребява наркотици,
приемайки ги за такива без съществено процесуално значение. Правилно
районния съд е отразил в своите мотиви, че евентуално приеманите от
подсъдимия лекарствени средства не са довели /не са източник/ до
синтезиране на откритите в организма му молекули на конкретни наркотични
вещества, което обстоятелство категорично се обосновава от заключението на
СХТЕ. Правилно районният съд е съобразил и това,че съдържащата се в
показанията на св.Н. претенция за липса на визуално възприятие от негова
страна за извършен от подсъдимия прием на наркотични вещества при
постоянното им няколкодневно съвместно пребиваване на едни и същи места,
от една страна е житейски нелогична, а от друга страна влиза в противоречие
с показанията на св.Д. В., описващ друг жизнен режим на подсъдимия преди
и към инкриминираната дата, включващ и пребиваването му в дома на баща
му , но без св.Н..
Поради горните обстоятелства настоящия въззивен състав намери, че
обосновано и правилно районният съд е признал подсъдимия К. В. за виновен
по обвинението за престъпление по чл.343Б,ал.3 НК, както то е било
повдигнато и очертано от страна на прокуратурата във внесения обвинителен
акт и го осъдил по това обвинение, като му наложил и съответно наказание
5
„лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложил с
изпитателен срок от три години, „глоба“ в размер на 750 лева и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и девет
месеца.
Районният съд в своите мотиви е посочил коректно онези установени
по делото обстоятелства,които са от значение за индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия В.. Правилно районният съд е
акцентирал върху необремененото съдебно минало на подсъдимия, младата
му възраст и неговата трудова заетост, приемайки същите за смекчаващи
отговорността му обстоятелства, както и на събраните по делото данни,
характеризиращи личността му в негативен аспект, за извършвани от него
предходни прояви на незачитане на правилата за движение по пътищата, за
налаганите му в тази връзка административни наказания, употребените от
него три различни по вид наркотични вещества, оценявайки ги като
отегчаващи отговорността му такива , за да обоснове своя извод,че
наказанието на В. следва да бъде определено при условията на чл.54 НК,но
към минимума на пределите очертани в разпоредбата на чл.343Б,ал.3 НК.
Това, както и констатираната и от въззивния съд, липса на изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността на В. обстоятелства, аргументира
извода,че извършената от районния съд индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия К. В. ,именно по реда и на основание чл.54 НК се
явява правилна и законосъобразна.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК
районният съд е осъдил подсъдимия К. В. да заплати и направените по делото
разноски в размер на 871,80 лева по сметка на СДВР и 120 лева по сметка на
съда.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и изискващи отмяна на атакувания съдебен акт, за да бъдат те
поправени.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,от 29.05.2023г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 131 състав по НОХД 10071/2022г.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7