Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260040
гр.Шумен, 26
Февруари 2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. ХаджиИ.
2. С.
Стефанова
при секретаря Т. Тодорова като разгледа докладваното
от съдия Маринов В.гр.дело №411 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260008 от 18.08.2020г. по гр.д.№196/2019г.
Районен съд - гр.Ш. е отхвърлил предявеният от “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. П., рег. № : *********, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. –
клон Б., ЕИК : ... със седалище и адрес
на управление – гр. С..., срещу Т.Б.И., ЕГН : **********, с адрес ***, иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК /чл.415, ал.1 от ГПК/, за се признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 223,83 лева, представляваща 163,79 лева
главница – неплатени вноски по договор за револвиращ кредит, 51,73 лева
договорна лихва и 8,31 лева лихви за забава, за периода 10.11.2017г. –
11.05.2018г., и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по ЧГД № 8536/2018г., по описа на ВРС, като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца,
който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност на
решението, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи
предявения иск.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна, чрез
назначеният и особен представител адв.Ф.Л. не е депозирала отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил иск по реда на чл.415, ал.1 от ГПК срещу С.А.А., в която излага, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-11416985, ответницата Т.Б.Иванова дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 27.05.2016г. ответницата активирала предоставената и от ищеца карта с максимален кредитен лимит 1000 лева. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответницата преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2017г., когато балансът по нея бил в размер на 215,52 лева. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението и възлизало на сумата от 223,83 лева, представляваща 163,79 лева главница – неплатени вноски по договор за револвиращ кредит, 51,73 лева договорна лихва и 8,31 лева лихви за забава, за периода 10.11.2017г. – 11.05.2018г. Въз основа на подадено от него заявление по чл.410 от ГПК била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8536/2018г. по описа на ВРС за горните суми. Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищеца превява настоящата претенция.
Производството
по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се пред
Районен съд - Варна заповедно производство по ч.гр.д.№8536/2018 г. /по което е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а
предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в
срока по чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта
на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане, или /както е в
процесния казус/ с връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Предметът на спора е очертан с обстоятелствената част на исковата молба, в
която е посочено, че претенцията на ищеца се основава на сключения между
страните Договор за револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта. На първо место следва да се отбележи, че от
представения от ищеца и подписан от ответницата Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с номер CREX-11416985, кредитора не е поел изрично и
безусловно задължение за предоставяне на кредитна карта, а в чл.12 от договора
е посочено че кредитора може да издаде такава с максимален лимит до 10 000
лева. В чл.16 е посочено, че за ползването на кредитния лимит,
кредитополучателя ще заплаща годишна лихва върху усвоената част, такси за
ползването на картата и др., както и че лихвата и таксите ще бъдат посочени в
приложението по т.21 от договора. Действително с подаване на исковата молба
ищеца е представил и приложение към договор за потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта от 26.08.2015г., в което е описан размер на лихвен
процент, годишен процент на разходите, минимални погасителни вноски, и др. но
това приложение не е подписано от кредитополучателя, и няма ангажирани от ищеца
доказателства, които да установяват, че му е било връчено. Представените общи
условия за застрахователна програма „Защита на плащанията“, изискват в чл. 4,
получилото кредит лице, за да се присъедини като застраховано, да подпише
декларация. Такава по делото не е представена, а представения застрахователен
сертификат касае закупените стоки /епилатор, сешоар и др./ с потребителски
кредит, който и ищецът твърди, че е погасен. От изготвената в
първоинстанционното производство съдебно счетоводна експертиза се установява,
че усвоените суми по картата за периода 2015-2017г. възлизат на 965,09 лева, а
платените на 1137,97 лева, а ако се
приеме, че не се дължат лихви и застраховки, не съществува задължение, тъй като
длъжника бил заплатил с 37,88 лева повече от дължимото.
Основния спорен въпрос между страните е валидността на облигационното правоотношение във връзка с едно от императивните изисквания на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чл.12, ал.1, т.8, съобразно което договора трябва да се изготви на разбираем език и да съдържа лихвения процент по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Съобразно чл.22 от ЗПК - Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Както бе посочено по - горе, ищеца, върху когото лежи тежестта, при условията на главно и пълно доказване да установи основанието и размера на претенцията си, не е представил доказателства за уведомяването на длъжника с необходимата информация по т.8 на чл.12, ал.1 от ЗПК, а изготвеното приложение няма данни да е било връчвано на кредитополучателя. При недействителност на договора, съобразно чл.23 от ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, а тази стойност е била надвнесена от потребителя в процесния случай.
Ето
защо предявения установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е неоснователен,
и като такъв следва да се отхвърли. Решението е правилно и следва да се
потвърди.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260008 от 18.08.2020г. по гр.д.№196/2019г. на
Районен съд - гр.Шумен.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.