№ 33
гр. Бургас , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
в присъствието на прокурора Красимира Георгиева Кателиева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212000600054 по описа за 2021 година
С присъда №271/03.11.2020г. постановена по НОХД№ 212/2019г.
Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Кс. Д. К. – със снета по делото
самоличност, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
10.06.2014 г. в гр. Созопол, кв. „Мисаря“, на подобект „Водопроводна мрежа
в кв. „Мисаря”, като „Оператор/Машинист пътно-строителни машини” към
„Евробилдинг инженеринг” ООД, Булстат *********, при условията на
независимо съпричиняване с ИВ. С. ЦВ., ЕГН ********** - технически
ръководител на обекта, поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност – управление на багер
„Катерпилар 324 DNL” при изграждане на водопроводна мрежа в кв.
„Мисаря“ гр. Созопол, с изкопаване на изкопи и полагане на тръби, като
нарушил чл. 28, т. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи и т. 1.27 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2
от същата наредба и Раздел IV, т.1 от длъжностната си характеристика,
причинил по непредпазливост смъртта на Б. Й. А., ЕГН ***********, като
след деянието е направил всичко възможно за спасяване на пострадалия,
поради което и на основание чл. 123, ал.4, вр. ал.1 , вр.чл.54 от НК го
1
ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като го
ОПРАВДАЛ по първоначално предявеното му обвинение по чл.123, ал.1 от
НК.
Със същата присъда съдът е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66, ал.1 от НК
изтърпяването на наложеното на подсъдимия Кс. Д. К. наказание “лишаване
от свобода” за изпитателен срок от 3(три) години.
ПРИЗНАЛ е подсъдимия ИВ. С. ЦВ., със снета по делото самоличност,
неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 10.06.2014 г. в гр.
Созопол, кв. „Мисаря“, на подобект „Водопроводна мрежа в кв. „Мисаря”,
като технически ръководител по смисъла на чл. 163а, ал. 4, изр. 2 от ЗУТ,
определен със Заповед № 053Б/15.5.2014 г. на управителя на „Евробилдинг
инжинеринг” ООД, Булстат *********, при условията на независимо
съпричиняване с управляващия багер „Катерпилар 324 DNL”- Кс. Д. К., ЕГН
**********, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо
източник на повишена опасност - техническо ръководство по изграждане на
водопроводна мрежа в кв. „Мисаря“ гр. Созопол, с изкопаване на изкопи и
полагане на тръби на същия подобект, като нарушил чл. 26, т. 8, б.“в“, т. 10,
б.“а“, чл. 48 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи и т. 1.10, т. 1.27 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от
същата наредба, причинил по непредпазливост смъртта на Б. Й. А., ЕГН
***********, като след деянието е направил всичко възможно за спасяване на
пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал.4, вр. ал.1 , вр.чл.54 от
НК го ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като го
ОПРАВДАЛ по първоначално предявеното му обвинение по чл.123, ал.1 от
НК, както и по обвинението за нарушение на т. 1.13 от Приложение № 1 към
чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи.
Съдът е ОТОЖИЛ на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на
наложеното на подсъдимия ИВ. С. ЦВ. наказание “лишаване от свобода” за
изпитателен срок от 3(три) години.
ОСЪДИЛ е подсъдимия Кс. Д. К., с установена по делото самоличност да
заплати на Ст. Ил. Ат., ЕГН ********** с адрес:гр.Бургас, ул.“Г.Д.“, №15
сумата от 15 000(петнадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
2
причинени й от деянието му неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане, като
отхвърлил иска в останалата му част до предявения размер от 100 000 лв.
ОСЪДИЛ е подсъдимия Кс. Д. К., с установена по делото самоличност да
заплати на С.Б. М., ЕГН ********** с адрес:гр.Поморие, ул.“Р.“,№6 сумата от
10 000(десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинени й от
деянието му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил
иска в останалата му част до предявения размер от 50 000 лв.
ОСЪДИЛ е подсъдимия Кс. Д. К., с установена по делото самоличност да
заплати на Т. Б. Ал., ЕГН ********** с адрес: гр.Бургас, ул.“М.“,№34 сумата
от 10 000(десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинени й от
деянието му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил
иска в останалата му част до предявения размер от 50 000 лв.
ОСЪДИЛ е подсъдимия Кс. Д. К., с установена по делото самоличност да
заплати на Т.М.ов Ю., ЕГН ********** с адрес: гр.Бургас, ул.“Г.Д.“, №15
сумата от 10 000(десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
причинени му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане, като
отхвърлил иска в останалата му част до предявения размер от 50 000 лв.
ОСЪДИЛ е подсъдимия ИВ. С. ЦВ., с установена по делото самоличност да
заплати на Ст. Ил. Ат., ЕГН ********** с адрес:гр.Бургас, ул. „Г.Д.“, №15
сумата от 15 000(петнадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
причинени й от деянието му неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане, като
отхвърлил иска в останалата му част до предявения размер от 100 000 лв.
ОСЪДИЛ е подсъдимия ИВ. С. ЦВ., с установена по делото самоличност да
заплати на С.Б. М., ЕГН********** с адрес: гр.Поморие, ул. „Р.“, №6 сумата
от 10 000(десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинени й
деянието му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил
иска в останалата му част до предявения размер от 50 000 лв.
ОСЪДИЛ е подсъдимия ИВ. С. ЦВ., с установена по делото самоличност да
заплати на Т. Б. Ал., ЕГН ********** с адрес: гр.Бургас, ул.“М.“,№34 сумата
3
от 10 000(десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинени й от
деянието му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил
иска в останалата му част до предявения размер от 50 000 лв.
ОСЪДИЛ е подсъдимия ИВ. С. ЦВ., с установена по делото самоличност да
заплати на Т.М.ов Ю., ЕГН ********** с адрес: гр.Бургас, ул.“Г.Д.“, №15
сумата от 10 000(десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
причинени от деянието му неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 10.06.2014 г. до окончателното изплащане, като
отхвърлил иска в останалата му част до предявения размер от 50 000 лв.
ОСЪДИЛ е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. Кс. Д. К., с установена по
делото самоличност, да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на
МВР - гр. Бургас, сума в размер на 1537 лева (хиляда петстотин тридесет и
седем лева), представляваща направени в досъдебното производство
разноски, както и по сметка на Окръжен съд – гр. Бургас сума в размер на
279.80 лева (двеста седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки) - разноски
в съдебното производство.
ОСЪДИЛ е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. ИВ. С. ЦВ., с установена
по делото самоличност, да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на
МВР - гр. Бургас, сума в размер на 1537 лева (хиляда петстотин тридесет и
седем лева), представляваща направени в досъдебното производство
разноски, както и по сметка на Окръжен съд – гр. Бургас сума в размер на
279.80 лева (двеста седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки) - разноски
в съдебното производство.
ОСЪДИЛ е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Кс. Д. К., с установена
по делото самоличност, да заплати в полза на държавата сумата от 1800
(хиляда и осемстотин) лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважения размер на гражданските искове.
ОСЪДИЛ е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. ИВ. С. ЦВ., с установена
по делото самоличност, да заплати в полза на държавата сумата от 1800
(хиляда и осемстотин) лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважения размер на гражданските искове.
ОСЪДИЛ е подс. Кс. Д. К. да заплати на Т.М.ов Ю. и Т. Б. Ал., с
установени по делото самоличност, суми от по 250лева (двеста и петдесет
лева) представляващи направени от частните обвинители и граждански ищци
4
разноски по делото.
ОСЪДИЛ е подс. Кс. Д. К. да заплати на Ст. Ил. Ат. и С.Б. М., с установена
по делото самоличност, суми от по 500( петстотин)лева на всеки,
представляващи направени от частните обвинители и граждански ищци
разноски по делото.
ОСЪДИЛ е подс. ИВ. С. ЦВ. да заплати на Т.М.ов Ю. и Т. Б. Ал., с
установена по делото самоличност, суми от по 250лева (двеста и петдесет
лева) на всеки, представляващи направени от частните обвинители и
граждански ищци разноски по делото.
ОСЪДИЛ е подс. ИВ. С. ЦВ. да заплати на Ст. Ил. Ат. и С.Б. М., с
установена по делото самоличност, суми от по 500(петстотин)лева на всеки,
представляващи направени от частните обвинители и граждански ищци
разноски по делото.
Недоволни от така постановената присъда са останали двамата подсъдими
К. и Ц..
Подсъдимият К. чрез своя защитник адв. Г. К. от АК - Бургас навежда
доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Претендира отмяна на присъдата, постановяване на оправдателна присъда и
отхвърляне на гражданските искове.
Подсъдимият Ц. навежда аргументи за необоснованост и неправилност на
присъдата. Оспорва обстоятелството, че е имал качеството на технически
ръководител, че е бил надлежно назначен на тази длъжност и е изпълнявал
същата към инкриминаранат дата - 10.06.2014г.. Твърди, че за едно и също
деяние е санкциониран както по административно наказателен ред, така и с
настоящата присъда, поради което е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.6 и т.
8а от НПК. Претендира отмяна на осъдителната присъда и постановяване
нова - оправдателна. В подкрепа на наведените доводи ангажира писмени
доказателства, които са надлежно прочетени и приобщени от въззивната
инстанция към доказателствения материал.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура - Бургас
заявява, че изложените съображения и искания с въззивните жалби са
неоснователни. Навежда довод, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, както на досъдебната, така и на съдебната фаза. Сочи, че в хода на
съдебното следствие съдът е събрал всички възможни доказателства и е
изяснил напълно фактическата обстановка по делото, като в съдебно
5
заседание на 20.11.2019г. на осн. чл.287 от НПК прокурорът е изменил
предявените обвиняния срещу всеки един от двамата подсъдими, предвид
събраните допълнителни доказателства на съдебното следствие. Твърди, че
атакуваната присъда е обоснована и правилна. Споделя мотивите на
решаващия съд, че подс. Ц. е бил определен с нарочна Заповед
№053Б/15.05.2014г. на управителя на „Евробилдинг Инженеринг“ ООД за
технически ръководител на обект „Интегриран проект за воден цикъл на гр.
Созопол“, подобект “Водопроводна мрежа в кв. Мисаря“. Сочи, че
представеното писмено доказателство пред въззивната инстанция -
Уведомление по чл.7, ал.3, т.4 от Наредба №3/2003г. по никакъв начин не
заличава съществуването в правния мир на посочената заповед, нито променя
обстоятелството, че подс. Ц. фактически е изпълнявал функциите на
технически ръководител на строителния обект. Излага съображения, че е
доказана причинно - следствената връзка между бездействието на подс. Ц. и
настъпилата смърт на пострадалия. По отношение на подс. К. споделя
фактическите и правни изводи на първата инстанция. Сочи, че двамата
подсъдими независимо един от друг, поради немърливо изпълнение на
правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност, са нарушили
съответните разпоредби относно здравословни и безопасни условия на труд и
по непредпазливост са причинили смъртта на Б. А.. Счита, че предвид
оказаната помощ след инцидента, правилно деянието им е квалифицирано от
съда по чл.123, ал.4 от НК. По отношение искането на подс. Ц. за
прекратяване на наказателното производство поради обстоятелството, че за
същото деяние е реализирана административнонаказателна отговорност
намира, че съдържащите се в делото решения на Административен съд -
Бургас по КНАХ№576/20г. и КНАХ№954/20г., с които издадените
наказателни постановления срещу двамата подсъдими са били отменени, а
административнонаказателните производство по издаването им прекратени,
обосновават извод, че по отношение на двамата подсъдими не са налице
влезли в сила наказателни постановления и няма пречка да носят наказателна
отговорност за извършеното деяние. Намира наложените наказания за
адекватни и справедливи. Моли съда да потвърди присъдата като правилна,
обоснована и законосъобразна, включително и в гражданската й част.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци - адв. А. намира
присъдата на решаващия съд за правилна, обоснована и законосъобразна и
6
моли за нейното потвърждаване. Твърди, че не са налице цитираните в
жалбите пороци, а представените пред въззивната инстанция писмени
доказателства не разколебават, нито опровергават установената фактическа
обстановка. Намира присъдата в гражданско осъдителната й част за
справедлива.
Защитата на подс. К. - адв. Г. К. от АК - Бургас заявява, че поддържа
изцяло въззивната жалба и аргументите изложени в нея. Изразява несъгласие
с аргументите на решаващия съд по отношение на субективната страна на
деянието. Твърди, че подс.К. не е имал обективна или субективна възможност
да предвиди смъртта на пострадалия предвид обстоятелството, че е бил
направляван от св. И. и уверен от него, че изкопът е празен, че всички хора са
извън него и стриктно е изпълнявал разпорежданията. Наред с това сочи, че е
налице и виновно поведение на самия пострадал, което е причина за
настъпилия съставомерен резултат. Алтернативно защитата претендира и
явна несправедливост на наложеното наказание, което намира за
несъразмерно тежко, като прави искане за приложение на чл.55 от НК,
поради наличие на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
По отношение размера на уважените граждански искове, претендира
намаляване на техния размер, като счита, че сумата от 2000лв. е достатъчна за
покриване вредите на пострадалати лица. Навежда доводи за размера на
получаваните възнаграждения от подс. К., наличието на онкоболно малолетно
дете на три години, което се нуждае от непрекъснати финансови грижи и
специална храна. Моли за присъда в посочения смисъл.
В личната си защита подс. К. заявява, че се присъединява към становището
на своя защитник.
Защитата на подс. Ц. - адв. Т. заявава, че на процесния обект е имало
технически ръководител, който обаче не се е явил първите няколко седмици
на обекта по някакви причини. За това, че подс. Ц. не е бил технически
ръководител на обекта се позовава на представеното пред въззивния съд
уведомление от строителния надзор, в което ясно е посочено, че инж. Р. В. е
определена и назначена като технически ръководител на обекта и заповедта
на Ф. Г., представляваща строителния консорциум, за назначаване на инж. Р.
В. на длъжност „технически ръководител“. Твърди, че подс. Ц. не е имал
компетентност и правоспособност да бъде технически ръководител, не е
вземал и заплата за тази длъжност. Навежда довод, че за икономия на
7
средства фактически отделните дейности присъщи на техническия
ръководител са извършвани от Ц. и С. И.. На следващо място твърди, че
заповедта за назначаване на подс. Ц. като технически ръководител най -
вероятно е съставена и му е връчена след инцидента именно защото, тогава
работодателят е тръгнал да урежда документално въпроса с липсващия
технически ръководител, поради което заповедта е със странна номерация 53
с буква, за да бъде вписана във вътрешния регистър на заповедите на
работодателя между редовете 53 и 54, както и че не е налице доказателство,
на коя дата е била връчена тази заповед на подс. Ц.. В подкрепа на защитната
версия, че посочената заповед е била антидатирана заявява, че в няколко
протокола за проведени инструктажи подс. Ц. е записан като геодезист, а не
като технически ръководител. Не оспорва, че подс. Ц. е подписал няколко
документи, които го изобличават, че уж е бил технически ръководител, но
обяснява, че това е сторил с цел да угоди на работодателя си и защото е бил
млад и неопитен и не е съзнавал, какви последици може да има за него това,
както е подписал и наказателното постановление и го платил. В подкрепа на
защитната версия сочи, че са налице доказателства, които опровергават
тезата, че подс. Ц. е изпълнявал длъжността технически ръководител. Наред с
това сочи, че свидетелите М. Д. и Д., които са заинтересовани лица, съответно
работодател и отговорник по безопасни условия на труд, като последната е
тази която е връчила и заповедта за назначаването му като технически
ръководител на обекта, както и св.В., са тези които са казали, че подс. Ц. е
бил технически ръководител. Не оспорва, че подс.Ц. е осъществявал
дейности, присъщи за технически ръководител - проведените от него
инструктажи по Закона за безопасни условия на труд, както и приемането на
два камиона с чакъл и подписване на три бланки на фирми подизпълнители,
които са работили на обекта с процесните багери, но това е станало, защото
така му е било наредено, защото е нямало друг образован човек на обекта,
който да върши това. Твърди, че няма други доказателства подс. Ц. да е
извършвал други действия като технически ръководител. Сочи, че подс.Ц. не
е строителен инженер и не е можел да следи за изпълнението на строежа в
съотвествие с издадените строителни книжа, за изпълнение на СМР с
материали и изделия в съответствие с основните изисквания към строежа,
както и спазване на технологичните изисквания за влагането им. Не спори, че
подс.Ц. е разпределял работниците по работните им места и им е давал
8
съответните задачи за изпълнение, но анализът на доказателствата не
установява безспорно, че той фактически е изпълнявал дейността на
техническия ръководител на обекта, защото не се е смятал за такъв, не е бил
длъжен по трудов договор и длъжностна характеристика, не е вземал заплата
за такава длъжност, имало е друго лице, което е извършвало дейности
присъщи на техническия ръководител. Моли съда да приеме, че подс.Ц. не е
бил лице, което фактически е осъществявало правнорегламентирана дейност
„технически ръководител“ на обекта, тъй като извършените от него дейности
той не е изпълнявал със съзнанието, че е технически ръководител.
Претендира отхвърляне на гражданските искове срещу подс. Ц., дори да се
приеме, че същият е виновен за съответното престъпление, защото липсват
двата елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 от ЗЗД -
противоправност, защото не е поемал задължението да се грижи за
безопасността на работниците на строежа, защото няма компетентност и
квалификацията да бъде технически ръководител и наличието на причинно -
следствена връзка. Твърди, че такива задължения не са му вменени нито от
договора със строителя, нито от длъжностната му характеристика, нито от
заплатата, нито от заповедта на св. Д., защото такова задължение не може да
бъде вменено едностранно от една от страните по договора, защото такова
задължение възниква по силата на закона или договора. Позовава се и на
известна вина на пострадалия.
Защитата на подс. Ц. - адв. К. изцяло се присъединява към изложените
аргумените от останалите защитници. Изцяло поддържа въззивната жалба и
изложените в нея аргументи и съображения. Твърди, че мотивите на първата
инстанция не съответстват на закона, тъй като не е изложил аргументи дали
възприема тезата на защитата, че подс. Ц. няма правната квалификация и не
отговаря на изискванията на чл.163 от ЗУТ, както и че е изложил едно
предположение досежно регистрирането на процесната заповед. Сочи, че не е
изяснен въпросът, кое е наложило издаването на заповед за назначаване на
подс.Ц. като технически ръководител, след като е имало вече назначен такъв,
както и обстоятелството, кога тази заповед му е била връчена. Твърди, че
липсват доказателства Ц. да е бил запознат с изискванията на длъжностната
характеристика при издаването на заповед за назначаването му като
технически ръководител, както това е сторено при връчването му на
длъжностната характеристика за геодезист. Претендира отмяна на присъдата
9
и постановяване на нова, с която подс. Ц. да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото обвинение. Присъединява се към анализа на
защитниците досежно реализацията и на гражданската отговорност.
В личната си защита подс. Ц. заявява, че се присъединява към становището
на своите защитници. Твърди, че не е участвал в никакви организационни
дейности при изпълнението на обекта. Всички документи - заповед, акт,
товарителниците за двата камиона и багерите е разписал след инцидента, като
заповедта е разписал, но реално му е била връчена след инцидента - на
11.06.2014г. от Е. Д., но последната не го потвърдила, както и св. И.. Счита, че
няма вина и моли да бъде оправдан. Заявява, че от задълженията на
технически ръководител е изпълнявал единствено инструктажите, защото е
преминал курс при Е. Д. на предходния обект. Твърди, че не е имал разписана
длъжностна характеристика за технически ръководител, като св. Д. е поискал
от него да я разпише на по- късен етап.
В последната си дума двамата подсъдими заявяват, че нямат вина за
случилото се и молят да бъдат оправдани, като подс. К. изразява и съжаление
за случилото се.
Въззивните жалби са подадени съгласно чл.318 от НПК в 15-дневния
преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от
НПК, поради което същите се явяват процесуално допустими.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени във
въззивните жалби, изслуша устно изразените становища на страните в
съдебно заседание, анализира приложените по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, и провери атакуваната присъда, както по отношение
оплакванията на жалбоподателите, така и служебно изцяло, съгласно
разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира въззивните жалби за частично
основателни досежно справедливостта на наложените наказания лишаване от
свобода.
Бургаският окръжен съд е провел съдебното следствие при стриктно
спазване на процесуалните правила, изследвал е всички относими към
предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е събраните в хода на ДП и
приобщени по време на съдебното следствие доказателства. Обективно,
всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и след правилна преценка на
съвкупния доказателствен материал, обосновано е приел за установена
следната фактическа обстановка:
10
Подсъдимият ИВ. С. ЦВ. е неосъждан, женен с две деца, съответно на 7 и
на 2 години. Завършил е четиригодишен курс на обучение по специалност
„Геодезия“ в Строителния техникум в гр. Велико Търново. След средно-
специалното си образование е продължил да учи във Великотърновския
университет и има степен бакалавър по специалността „Математика и
информатика“, като по - късно е завършил магистърска степен по специалност
„Геодезия и маркшайдерство“ в Минно-геоложкия университет. С трудов
договор № 3171/23.01.2012 г. /т.1, л.38 от д.п./ бил назначен в „Евробилдинг
инженеринг“ ООД - гр. София на длъжност „Техник, геодезия“. Връчена му
била длъжностна характеристика за същата длъжност /т.1, л.39 от д.п./ и като
такъв работил при изграждането на обект „МОЛ „Странд““, на обект „Улица
и зона за паркиране, квартал № 53 и квартал № 53а по плана на гр. Созопол“ и
на други нови обекти на „Евробилдинг инженеринг“ ООД, където бил
единствен геодезист. Основната му дейност била трасиране на строителни
обекти и заснемането им.
Подсъдимият Кс. Д. К. е неосъждан, женен с две деца - пълнолетна дъщеря
и двегодишен син. Същият притежавал правоспособност за „машинист на
хидравлични багери и челни товарачи“, видно от приложено към делото
свидетелство за правоспособност Peг. №1831/30.10.2007г. /т.1, л.49 от д.п./. С
трудов договор № 3584/28.05.2014 г. /т.1, л.45 / и допълнително споразумение
към него той бил назначен в „Евробилдинг Инженеринг“ ООД - София на
длъжност „машинист ПСМ“. Трудовите му задължения били регламентирани
във връчената му и подписана от него длъжностна характеристика /т.1, л.48
от д.п./. Първоначално управлявал колесен багер „Hidromek“, а по-късно му
било поверено управлението на верижна машина - багер „Катерпилар 324 D
NL”, собственост на „Евробилдинг транс“ ЕООД, който бил предоставен на
„Евробилдинг инженеринг“ ООД - гр. София, по силата на договор за наем на
пътно строителна машина от 30.06.2013 г. /т.2, л.3 и 4 от д.п./.
По силата на сключен на 16.04.2014 г. договор № 8 - 215/16.04.2014 г. за
възлагане на обществена поръчка Община Созопол, като възложител,
възложила на Консорциум „СТРАБИЛД“ ДЗЗД, гр.София , като изпълнител,
да изпълни срещу заплащане строежа на обект: „ВиК мрежа в землището на
гр. Созопол, кв. Мисаря“, включващ подобекти: „Водопроводна мрежа в кв.
„Мисаря“, „Сградни водопроводни отклонения в кв.“Мисаря“, „Битова
канализационна мрежа в кв.“Мисаря““ и „Сградни канализационни
11
отклонения (СКО)“. От своя страна между Консорциума и участващото в
него „Евробилдинг инженеринг“ ООД, ЕИК: *********, с управител св. М.
Ж. Д., бил подписан договор от 29.04.2014 г., с който дружеството се
съгласявало да изпълни обекта: „В и К мрежа в землището на гр. Созопол, кв.
Мисаря“, включващ същите посочени по-горе подобекти - л.192-199, т.7,
л.116-133, т.5 от д.п..
За изграждането на интегрирания проект за воден цикъл на гр. Созопол,
Първи етап с подобекти: „Водопроводна мрежа в кв. „Мисаря“ и „Битова
канализационна мрежа в кв. „Масаря“, било издадено Разрешение за строеж
№ 44/17.03.2014 г. от Главния архитект на Община Созопол /т.1, л.31от д.п./,
явяваща се възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ. Строежа е II-ра
категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.2 от ЗУТ. Тази категория на строежа и
особеностите при изпълнението му са налагали специфични изисквания по
отношение проектирането, изпълнението и контролните функции на
участниците в строителния процес. Особеностите на конкретния строеж, с
оглед предмета на настоящото дело, се състояли основно в изпълнение на
дълбоки изкопи; движение на строителна механизация около дълбоки изкопи;
престой и работа на хора в дълбоки изкопи.
На 14.05.2014г. бил подписан протокол за откриване на строителната
площадка образец №2а - л. 104-110, том 5 от д.п.. На същата дата е заверена
Заповедната книга № BS-14-108 за строеж „Интегрирания проект за воден
цикъл на гр. Созопол, Първи етап“ с подобекти: „Водопроводна мрежа в кв.
„Мисаря“ и „Битова канализационна мрежа в кв. „Масаря“. В заповедната
книга не е посочен технически ръководител на цялостния обект, въпреки че
според представената от Община Созопол Заповед №01/12.05.2014г на
Консорциум „СТРАБИЛД“ ДЗЗД, издадена от името на св. Ф. Г., за такъв
технически ръководител на обекта „Строителство на В и К мрежа в
землището на гр. Созопол, кв. Мисаря“ е определена инж. Р. М. В., а св. И. К.
М., с настояща фамилия К., е определена за длъжностно лице, отговарящо за
спазване на правилата за безопасност и здраве при изпълнение на строително-
монтажни работи на горепосочения строителен обект - л.64, т.6 от д.п.
За същия строителен обект управителят на „Евробилдинг Инженеринг“
ООД е определил свидетелката Е. Д. за координатор по безопасност и здраве
за етапа на изпълнение на строежа. Със Заповед №053 Б/15.05.2014г (л.145,
т.5 от д.п.), управителят на „Евробилдинг Инженеринг“ ООД е определил
12
подс. ИВ. С. ЦВ. за технически ръководител на обект: „Интегриран проект за
воден цикъл на гр.Созопол, подобект: Водопроводна мрежа в кв. „Мисаря”.
Водопроводната и канализационната мрежа в кв. „Мисаря“ са били
изпълнявани едновременно, но за подобект „Битова канализационна мрежа в
кв. „Мисаря“ технически ръководител не е определян.
На 09.06.2014г. „Евробилдинг инженеринг“ ООД сключило трудови
договори с изпратени от Агенцията по заетостта три лица - свидетелите Т. В.,
А. Н. и пострадалия Б. Й. А.. С трудов договор със срок на изпитване № 3594
от 09.06.2014 г., пострадалият Б. А. бил назначен в „Евробилдинг
инженеринг“ ООД - гр. София на длъжност „общ работник“ и му била
връчена длъжностна характеристика /т.1, л.32, л.33 от д.п./ Същия ден те били
откарани на изграждащата се В и К мрежа в кв. „Мисаря“ в гр.Созопол,
където св. Е. Д. и подс. Ц. им провели начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа /т.1, л.34 от д.п./ и ги запознали с дейността им на работно
място, пояснена от св.Д. – „…в зависимост от това каква дейност ще върши, в
случая с кирка и с лопата ще подравняват или ако се наложи някъде да
почистят нещо. Те са общи работници, те не могат да извършват
специализирана работа.“ - видно от съдебен протокол от 11.09.2019г. На
следващия ден - 10.06.2014 г., сутринта подс.И.Ц. - технически ръководител
на обекта, извършил задължителния ежедневен инструктаж на работниците
относно безопасността при работа. Общите работниците били предупредени
да не се приближават до машините в участъка, да не стоят в необезопасен
изкоп, до който се движи багер, раздадени им били работно облекло и
предпазни каски. Работата, която била възложена на общите работници,
включително и на пострадалия Б. А., била да почистват и изравняват дъното
на канала преди да бъдат поставени в него тръбите и да е пуснат
укрепителния модул, да извършват подравняване с лопати на пръста над
положените и монтирани вече тръби, а не да слагат бетонови капаци на
шахтите след механизирано заравяне на изкопа, както твърди подс.Ц. в
обясненията си. На 10.06.2014 г. те работели в Г-образния участък между РШ
28 - РШ 27- РШ 26.
В този ден е трябвало да се продължи работата по прокопаването на канала
от ревизионна шахта (РШ) 27 към ревизионна шахта 26. Според проектна
документация, участъкът бил с дължина 33 метра, дълбочина при РШ 27 –
4.70 метра, а при РШ 26 – 3.70 метра. Предния ден били изкопани около 15
13
метра от цялото разстояние, когато се появили скални почви, което довело до
временно спиране на работата, за да бъдат разбити.
В участъка работели подс. И.Ц. - в качеството на геодезист и технически
ръководител на обекта, пострадалият Б. А., свидетелите Т. Т. В., А. П. Н. - и
тримата като общи работници, св. С. К. И. - като експерт „ВиК“, подс.К.К.
управлявал багер „Катерпилар 324 D NL”, както и други лица от ВиК
бригадата по поставяне и монтаж на тръбите. Периодично при копаенето на
канала св. С. И. трябвало да извърши нивелация - т.е. да определи нивото на
поставяне на тръбите, както да следи за правилното им поставяне.
Управляваният от подс. К. багер имал кука на кофата и бил пригоден за
повдигане на товари, затова освен за прокопаването на изкопа, бил
използван и за пренасянето на укрепителни модули и за поставянето им в
изкопа. Използваните укрепителни модули - система SBH Tiefbautechnik,
представлявали стоманени платна и подпори /приложение №4 от тройната
съдебно-техническа експертиза /т.6, л.197 от д.п., а технически данни и
инструкции са приложени на л.96-л.103, т.5 от д.п./, чрез които се
изпълнявали укрепвания на различни по вид изкопи, за да се осигури
безопасност, когато се налага влизането на хора в изкопа. Отделните части от
съоръжението се монтирали предварително в границите на строителната
площадка, на около 50 метра от канала, в посока на шахта 27, след което
трябвало да бъдат пренесени и поставени в изкопа. Според Работен проект,
част СК, с проектант инж. Б. С. ( л. 19-л.22, том 2 от д.п.), използването на
укрепителни съоръжения е предвидено не за целия строителен обект, а само
за участъците между РШ 9 - РШ 28 - РШ 27 - РШ 26. Според същия проект
багерът, който ще монтира модулите, следва да е на разстояние от ръба на
изкопа 2.5 м - за участъка РШ 28 - РШ 27 и 3 м - за участъка РШ 27 - РШ 26.
Укрепителните модули е трябвало да се монтират с багер със стрела 7 м,
каквото оборудване багер „Катерпилар 324 DLN“ нямал.
Подсъдимият И.Ц. определил точките на изкопа, т.е. посочил на подс.К.
къде да се копае и му казал, че трябва да прокопае изкоп с дължина около 30
м., после се върнал във фургона, въвел информацията в инструмента си и от
около 10 часа до обяд трасирал новото трасе. Малко преди обедната почивка,
св.С. И. му заявил, че има проблем с репера. Подсъдимият Ц. видял, че
проблемът не е в зададения репер, а че дъното на канала е изкопано на нивото
на дъното на шахтата, вместо на предвидената по-малка дълбочина. След
14
обедната почивка подсъдимият отишъл при втория багер на обекта, за да му
даде ниво, за да започне да копае водопровод в друг участък, отдалечен на
около 200-300 метра от местопроизшествието.
Управлявайки багер „Катерпилар 324 DLN“ подс.К. продължил
прокопаването на траншейния изкоп от РШ 27 към РШ 26. Изкопаната пръст
отсипвал на „отвал“, т.е в обсегът на стрелата на багера, като по този начин от
двете страни на траншеята са били образувани насипи от изкопана пръст.
След обедната почивка, подс. К. прокопал около 6 метра, пренесъл един
укрепителен модул и го спуснал в основата на изкопания канал. При това
пренасяне багерът се е движил успоредно на изпълнения изкоп.
След спускането на модула, в канала влязъл св. С. И. за да го откачи от
стрелата на багера. Свидетелят И. разкачил последователно двете страни на
модула и го освободил от куката на стрелата на багера, след което с жест
сигнализирал на подс. К.К. да тръгне за друг укрепителен модул. Преди да
потегли подс. К.К. чул св. С. И. да му вика, че има пропадане на почва зад
багера. Подсъдимият К. видял пропукване на земна маса, завъртял купола на
багера, изкопът му останал вдясно и потеглил да се връща в посока към РШ
27, откъдето е донесъл спуснатия укрепителен модул. Поради насипването на
изкопаната пръст отстрани на изкопа до този момент от страната на движение
на багера били натрупани земни маси с височина около 2.5-3 метра, от
другата страна също били натрупани земни маси с по-малка височина, които
общо могат да бъдат определени между 150-170 куб. метра. Тези земни маси
възпрепятствали свободното движение на багера около изкопа, защото зоната
на движение успоредно на изкопа била с недостатъчна ширина. По проект,
дълбочината на изкопите в този участък, между ревизионни шахти 26 и 27,
следвало да бъдат между 3.7 и 4.7 метра. Предвид обаче фактическата
дълбочина на изкопа в размер на 6.8 метра, установена при извършването на
огледа, движението на багера е следвало да се осъществява на минимално
разстояние от изкопа - 4.5 метра или повече. Въпреки това, подс. К. се
движил успоредно на изкопа на разстояние около 1.5 м от горния откос на
страната, по същата полоса (коловози) за придвижване между канала и
насипаната пръст, където багера е оставил следите от вериги, отразени в
протокола за оглед и в безмащабната скица към него. При това движение на
хидравличния багер „Катерпилар 324 DLN“ успоредно на изпълнения изкоп,
земни маси започнали да се свличат, което било възприето от подс.К., видно
15
от неговите обяснения - „Тръгнах назад, подхлъзна се почвата, подаде
почвата и багерът се хлъзна на една страна. Килна се, влезе вътре в изкопа.“ -
протокол от съд.заседание на 07.01.2020г. от НОХД№212/2019г. на БОС. При
огледа била констатирана ширина на траншеята от 2.70м.
В този момент св. С. И. се намирал в изкопа, с гръб към багера, до
монтирания модул. Когато се обърнал, видял пострадалия Б. А. долу в изкопа
да се държи за горния обтегач на укрепителния модул. Свидетелят И. извикал
на пострадалия да отиде към него и по този начин да влезе в модула.
Пострадалият пристъпил към него. В този момент земната маса от кота нула
започнала да се свлича, като повлякла със себе си и багера. Багерът паднал на
дясната си страна в изкопа, като стрелата на багера се опряла на отсрещната
страна на канала. Падащата пръст засипала пострадалия от кръста надолу.
Подсъдимият К. чул св.И. да вика, че има затрупан човек, загасил двигателя и
скочил през веригата на багера в укреплението. Свидетелят Св.И. също
скочил към пострадалият и отблъснал от главата му голяма буца пръст.
Пострадалият пуснал горния обтегач на тръбите на модула, за които се
държал и се свил. До гърдите бил извън укрепа. Гърдите му били опряни на
долния обтегач („разпънка“) на модула, притиснати от пръстта зад гърба му.
Свидетелят И. се развикал за помощ и за лопати, които поставил
хоризонтално над главата на пострадалия, за да се спре свличащата се земна
маса. Двамата с подс. К. се опитвали с ръце и лопати да изровят пострадалия.
Подсъдимият К. разчиствал около гърдите, защото пострадалият се
задушавал. На помощ се притекло и трето лице и заедно с подс.К. разглобили
долния обтегач и изровили пострадалия.
През това време подс.Ц. се намирал на изкопите за водопровод. Като чул
виковете на работниците и суматохата около изкопа, където работел подс. К.,
той веднага побягнал към тях, но бил пресрещнат от св.Св.И., който му казал
че има затрупан човек. Подсъдимият Ц. се обадил на тел. 112, казал им че има
затрупан човек, чиято глава не е в пръстта, помолил за помощ и пояснил
локацията на местопроизшествието.
На место пристигнали екипи на пожарната, на полицията и на спешна
медицинска помощ. На пострадалия Б. А. била оказана първа медицинска
помощ и бил транспортиран до МБАЛ - гр. Бургас. В линейката
пострадалият бил съпроводен от св. И.. Б. А. бил приет за лечение в
реанимация, където му била направена торакоцентеза (отваряне на гръдната
16
кухина, за да се изтеглят проникналите кръв и въздух), оперативно бил
отстранен далака и започнало медикаментозно лечение. Въпреки оказаната
медицинска помощ, пострадалият А. починал.
При огледа и аутопсията на трупа на Б. А. е установена съчетана травма.
Тежка гръдна травма с гръден капак. Счупване на ребра двустранно по
няколко линии и счупване на гръдна половина, подкожен емфизем вляво.
Състояние след торакоцинтеза вдясно. Разкъсване на слезката, което довело
до нейното оперативно премахване. Счупване на дясна мишнична кост.
Цикатрикс от стар инфаркт на миокарда, хипертонично сърце. Според
заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 153/2014 г. /т.1, л.
18 - л. 20 от д.п./ непосредствена причина за смъртта на Б. А. е остра
дихателна и сърдечна недостатъчност в резултат на тежката гръдна травма с
гръден капак. Уврежданията отговарят да са причинени от съприкосновение с
твърди тъпи предмети и притискане на тялото.
В периода 12 - 13.06.2014г. била извършена проверка от инспектори на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, приключила с изготвен от св. П. Е.
протокол №1188/24.06.2014г., връчен на представител на „Евробилдинг
инженеринг” ООД, гр.София с дадени и съответни задължителни
предписания (т.1, л.21 - л.27 от д.п.). На датата на съставянето му са били
съставени актове за нарушения на всеки от двамата подсъдими.
Административно-наказателните производства срещу тях са приключили с
влезли в сила наказателни постановления, съответно :
№02-02024551/30.10.2014г на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Бургас срещу К.К. за нарушение на чл.33 от ЗЗБУТ, вр.чл.2, ал.2
Приложение №1, т.127 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004г./и
№02-02024553/30.10.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Бургас срещу ИВ. С. ЦВ. за нарушение на чл.26, т.1 от Наредба №2
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ, бр. 37/04.05.2004г./ -
л.240 - л.268 от НОХД№212/2019г. на БОС.
Двете административно наказателни производства са били възобновени на
основание чл. 70, б. „д“ от ЗАНН, с Решение № 714 от 22.06.2020г. по к. н. а.
х. д. № 576/2020г. и с Решение № 951 от 28.07.2020г. по к. н. а. х. д. №
17
954/2020г. и двете на Административен съд - Бургас, с които наказателните
постановления са били отменени, а административно наказателните
производства по издаването им прекратени - л.301 - л.304 от
НОХД№212/2019г. на БОС, а спряното на основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК
производство по наказателното дело - възобновено.
Доклад за разследване на злополуката е изготвен и от комисия от ТП на
НОИ – Бургас - л.78, т.1 от д.п. След производство по Глава Пета от КСО и
установяване трудовия характер на злополуката, вследствие на която е
настъпила смъртта на Б. А., било сключено споразумение от 13.10.2014г.
между наследниците на починалия и „Евробилдинг инженеринг” ООД,
гр.София. По силата на тази спогодба за извънсъдебно окончателно уреждане
на отношенията, търговското дружество е заплатило на наследниците сумата
от 20 000лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, която те да си разпределят поравно. Допълнително предявените от С.Б.
М., Т. Б. Ал., Т. М. Ю. и Ст. Ил. Ат. срещу същото дружество искови
претенции за по 90 000 лв. като обезщетения за неимуществени вреди и
264лв. имуществени вреди, са били отхвърлени с Решение№2048/18.12.2015г.
по НЧД№5250/2015г. по описа на БРС, потвърдено с Решение №V-
18/31.03.2016г по ВНЧД№212/2016г. на БОС- л.171 - л.175 от
НОХД№212/2019г. на БОС.
Изложената фактическа обстановка, решаващият съд е приел за установена
по категоричен и несъмнен начин въз основа на подробния и обстоен анализ
на събраните в хода на досъдебното и проведеното по общия ред съдебно
производство - гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, а именно: частично от обясненията на подс. Ц.,
дадени пред първата съдебна инстанция; преобладаващата част от
обясненията на подсъдимия К., дадени пред съда; както и от показанията на
свидетелите очевидци на инцидента - С. И., Т. Т. В. и А. П. Н. и отчасти от
приобщените им показания от досъдебното произвдоство; изцяло от
прочетените по реда на чл281, ал.5 от НПК показания на св. Ф. Г.; от
показанията на свидетелите П. И. Е., М. Д., Е. Д., И. К., С.А., А. Х. дадени по
време на съдебното следствие; от протокола за оглед и фотоалбума към него,
приложен на т.6, л.48 от д.п.; заключенията на СМЕ на труп, строително -
техническа експертиза, съдебно-техническа експертиза; Протокол за
извършена проверка на Д„ИТ“-Бургас, Доклад за разследване на злополуката
18
от ТП на НОИ - Бургас; договори по повод строителството между
Консорциум „Страбилд“ ДЗЗД, „Евробнлд инженеринг“ ООД, Община
Созопол; проектни и строителни книжа по повод изграждане на строителния
обект, както и множеството събрани в хода на д.п. писмени доказателства,
сред които заповеди, документи удостоверяващи извършени инструктажи,
трудови договори, длъжностни характеристики и други вътрешно служебни
актове; административно - наказателни преписки; документи, установяващи и
удостоверяващи образованието на подсъдимите; справки за съдимост и др.
Правилно съдът е заключил, че вида на телесни увреждания и причината за
смъртта на пострадалия Б. А. се установяват от заключението на СМЕ№
153/2014 г. /т.1, л. 18 - л. 20 от д.п./ Видно от заключението на цитираната
експертиза, установена е съчетана травма, тежка гръдна травма с гръден
капак, счупване на ребра двустранно по няколко линии и счупване на гръдна
половина, подкожен емфизем вляво. Състояние след торакоцинтеза вдясно.
Разкъсване на слезката, което довело до нейното оперативно премахване.
Счупване на дясна мишнична кост. Според заключението на
съдебномедицинска експертиза на труп № 153/2014 г. /т.1, л. 18 - л. 20 от д.п./
непосредствена причина за смъртта на Б. А. е остра дихателна и сърдечна
недостатъчност в резултат на тежката гръдна травма с гръден капак.
Уврежданията отговарят да са причинени от съприкосновение с твърди тъпи
предмети и притискане на тялото.
В хода на съдебно следствие в отговорите на допълнително поставените му
въпроси д-р Парасков е разяснил механизма на получаване на уврежданията -
гръдна травма със счупване на ребра и гръдна кост с оформяне на гръден
капак, представляваща счупване на ребрата двустранно - от едната страна по
две линии, от другата страна по една линия и гръдната кост (вдясно по две
линии, вляво по една линия). При това увреждане в гръдната кухина се излива
кръв и навлиза въздух, а дишането е парадоксално, т.е. вместо да се разгъне
при вдишване гръдния кош се свива. Според вещото лице тази травма се
получава при натиск със значителна сила или удар в областта на гръдния кош,
без значение от коя страна на гръдния кош и така се преодолява
еластичността на ребрата. Чрез единичен силен удар или чрез притискане е
предизвикана и коремната травма с разкъсване на слезката, довела до
оперативното й премахване. Счупването на дясната мишнична кост е
възможно да бъде причинено само чрез директен удар. Така посочените
19
способи за получаване на уврежданията напълно съответстват на обясненията
на подс. К. за усилията му да освободи „разпънката“ на укрепителния модул,
върху която падналата пръст е притискала гръдния кош на пострадалият и на
опитите, които е правил със св. Св.И. да предпазят затрупания до кръста от
продължващата да се свлича върху него земна маса, с поставяне на лопати и
шперплат, за да се предпази от падащи буци и да го изровят.
Причините и механизма за настъпване на трудовата злополука се изясняват
от изготвената от вещите лица Г. Ц., М. М. и С. И. строително-техническа
експертиза - том 6, л. 162 - л.199 от д.п. и от подробните разяснения на
вещите лица в съдебно заседание от 12.09.2019 г. В т.1.1. от заключението си
вещите лица са посочили три технически причини за настъпването й:
Основната техническата причина за злополуката е движението на багер
„Катерпилар 324 DLN“ в близост до изпълнения изкоп на разстояние по-
малко от безопасното. Безопасните разстояния са посочени в табличен вид в
т.1.27 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 към Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи (Наредба № 2 от 22.03.2004 г.).
В техните стойности е отчетена т.н. „зона за естествено срутване на почвата“
и са определени в зависимост от дълбочината на изкопа и вида на почвата. В
конкретния случай дълбочината на изкопа е измерена при проведения от
разследващия орган оглед и е била 6.80м. Дълбочините на изкопите по проект
за този участък РШ 26 - РШ 27 са значително по-малки - между 3.70 м и 4.,70
м, от фактически изкопаното – 6.80 м и същите е трябвало да бъдат
укрепени. За вида на почвата експертизата е ползвала данни от предварително
инженерно-геоложко проучване на почвана (27.07.2013г., дълбочина 3 – 3.20
м) със сондаж С-3, който е най-близкият до двете шахти, според което
почвеният слой е глинест.
В т.1.1. от заключителната си част експертите са посочили два варианта на
безопасно разстояние за движение на багера от ръба на изкопа в зависимост
от неговата дълбочина (съответно 3.70 м. и 4.50 м.), отчитайки данните от
протокола на Д“ИТ“ и показанията на св.И.Ц.. Правилно съдът е посочил, че
предвид качеството му на подсъдим, показанията на св.И.Ц. от д.п. не могат
да се ползват. От показанията на св. Е. пред съда се установява, че
дълбочината на рова е била измерена два дни по-късно от представител на
строителя „…понеже е опасно в близост до рова и ми казваше резултата“ и му
20
е била съобщена, поради което съдът правилно е приел, че единствените
достоверни данни за прокопаната дълбочина се съдържат в огледния
протокол и тя е в размер на 6.80м.
При установените по - горе данни, съдът обосновано е заключил, че
разстоянието за безопасно движение на багера би следвало да бъде 4.5 метра
или повече, съобразно отговора на вещите лица в съдебно заседание и както е
посочено на последния ред и последната колона от посочената таблица по
т.1.27 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 към Наредба № 2.
Подсъдимият К. е придвижвал управлявания от него багер успоредно на
изкопа на разстояние 1.5м. от откоса, установено от измереното
самостоятелно от св.Е. разстояние от горния ръб на траншеята до вътрешната
част на веригата на багера, която е била по-близо до траншеята и която
фактически е предизвикала пропадането.
Според вещите лица на въпрос на съда, ако багера се беше движил на
разстояние повече от 4.50м., независимо от стрелата с която е снаражен,
тогава движението е нямало да предизвика злополука.
Посочената в същата част от заключението безопасна зона (полоса) за
движението на багера с минимална ширина от 8м, представлява величина,
изчислена от вещите лица и представлява сбора от ширината на багера и
табличното разстояние от 4.5м за конкретната ситуация. Тази стойност е по-
малка и не може да се противопостави или замени нормативно предвиденото
по т.1.10. от същото Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 към Наредба № 2
технологично разстояние не по-малко от 15.0 м от двете страни на траншеята,
които са необходими за безопасно преминаване на строителните машини при
изкопни работи за полагане на тръбопроводи. В случая такова технологично
разстояние не е било осигурено, защото отстрани на изкопа и успоредно на
него са били насипвани изкопаните земни маси. Това насипване на „отвал“ и
в обсега на стрелата на багера е образувало насипи с височина 2.50 - 3м. от
страната на движение на багера, а от отсрещната страна е затрупало оградата
на частен имот.
Наличието на натрупани земни маси успоредно на изпълнения изкоп, които
са възпрепятствали безопасното движение на багера е също една от
причините посочени от техническата експертиза за злополуката. Липсата на
технологично разстояние, като предпоставка за безопасна работа на багера е
била съзнавана от подс. К., който се опитвал да я компенсира чрез
21
заравняване на полосата си за движение, видно от обясненията му в
съд.заседание от 15.01.2020г. - „ Нямаше технологично разстояние, но като
излизах да взема съоръжението, заравних пръстта, която ми беше отляво и
исках да я прехвърля по-отляво, за да не натиска толкова много откоса,
защото откосът беше опасен.“
Третата причина за злополуката, според вещите лица, е работа на хора в
неукрепен (необезопасен) изкоп. В момента на придвижване на багера
успоредно на траншеята, след поставянето на укрепителния модул, в нея се е
намирал пострадалият Б. А., който не бил възприет от св.Св.И., направлявал
в същия момент движението на багера.
Обосновано и законосъобразно решаващият съд е заключил, че
заключението на изготвената от вещи лица - специалисти в съответната
област и приобщена строително-техническа експертиза, кореспондира
напълно с приложения по делото доказателствен материал, както и с ценените
от съда гласни доказателствни източници, поради което правилно е ценил
същата като обективна и компетентно изготвена по отношение на причините
и механизма за настъпване на разследвания инцидент, както и относно
обстоятелствата, които биха довели до предотвратяването му. Посочената
експертиза много подробно е изследвала реално осъщественото от всички
участници в процеса на проектиране и строителство на обекта (възложител,
проектант, консултант-строителен надзор, строител, координатор по
безопасност) и е направила много ясни и конкретни констатации доколко и
как в конкретния случай са били спазени изискванията за изграждането на
първия етап от интегрирания проект за воден цикъл на гр. Созопол.
Значителна част от тези констатации разкриват условията и предпоставките
за възникването на злополуката.
Правилно съдът е приел, че очевидци на инцидента са свидетелите С. И.,
Т. Т. В. и А. П. Н..
Обосновано съдът е приел, че за изясняване на мясото на инцидента,
отделни епизоди от трудовия процес и от затрупването на пострадалия, за
функциите на подс.Ц., допринасят показанията на свидетеля очевидец С. И. -
експерт „ВиК“ и бригадир на групата ВиК на обекта по време на съдебното
следствие - съд.заседание от 28.06.2019г.. От тях става ясно, че подс.И.Ц.,
като отговорник и геодезист, посочвал репера, определящ необходимата
дълбочина за копаене и определял трасето за изкопа, което било очертавано
22
по дължина и ширина. В процеса на прокопаване, при вече определена кота,
контролни измервания и напътствия към св.К. за дълбочината на изкопаване
са правени от св. Св.И.. След поставянето на укрепителния модул в него
влизали ВиК специалисти да направят самото легло (ниво) за полагане на
тръбопровода, поставяла се тръбата, заравяла се, изваждал се укрепа и се
засипвал канала със земна маса. Професионалните задължения на св. С. И. на
този обект са били да организира и контролира работния процес с
подчинените му работници ВиК, за изпълнението и поставянето на
водопроводи и канализация. Според този свидетел на обекта е нямало
технически ръководил, а като отговорник на обекта се водел „по документи“
подс. Ц., „..като по - висшестоящ“. Първоначално този свидетел посочва
подс.Ц. като технически отговорник на обекта, защото така му било казано от
собственика на фирмата - строител, а по-късно от разпита му става ясно, че
това е само негова преценка - „Това го казвам, че е бил като отговорник на
обекта, защото мисля, че нямаше специален документ за технически
ръководител. Не знам какъв трябва да е този документ.“, Виждането му за
разликата между двамата е, че "техническият ръководител си отговаря за
работния процес, а отговорникът съблюдава всичко да се спазва. Дават
наставления, консултират се двамата, единият казва какво да се прави, а
другият изпълнява.“.
Поради противоречия по обстоятелствата, кой е подавал координатите за
изкопаването на канала, какви са били функциите на подс. Ц. и в кой момент
е възприел пострадалия, на основание чл. 281, ал. 5, вр.ал.1,,т.1 от НПК съдът
е приобщил показанията на този свидетел от досъдебното производство,
които той е заявил, че поддържа, щом ги бил подписал. Съдът правилно се е
доверил на непосредствено депозираните пред него показания, които в
преобладаващата си част кореспондират със съобщеното от подс.К., св.Д. и
останалите доказателства по делото.
По отношение местонахождението на пострадалия между показанията на
този свидетел няма противоречия, същите взаимно се допълват досежно
хронологията на събитията и като единствен очевидец възприел пострадалия
непосредствено преди и по време на затрупването му със свличащата пръст,
съдът с основание е ценил изцяло показанията му в тази им част, като
съответстващи и на данните, съобщени от подс.К. за положението на тялото
на пострадалия при изравянето му.
23
В останалата им част по отношение на обстоятелствата за разстоянията на
придвижване на багера до изкопа, значително по-дълбоко прекопания канал,
извозването на земната маса, показанията на св.Св.И. съдът правилно е ценил
като необективни, съдържащи множество условности и целящи
премълчаване или представяне в благоприятна светлина на собственото му
неквалифицирано и небрежно изпълнение на трудовите му функции,
включително и по сигнализиране на подс.К. за движение при наличие на
човек в изкопа.
Правилна е преценката, че от показанията на свидетелите Т. Т. В. и А. П. Н.
се установява, че заедно с пострадалия А. са били назначени на една и съща
дата като общи работници в „Евробнлд инженеринг“ ООД и са били на
10.06.2014г. в близост до мястото, където е станала злополуката. Предвид
многократно заявената и от двамата липса на спомени и поради
противоречията на разказите им пред съда и в досъдебното производство,
съдът е приобщил последните по реда на чл. 281, ал. 5, вр.ал.1, т.2 от НПК.
Съдът е съпоставил структурата и изказа на показанията на св.А. Н. в двете
фази на процеса, като правилно се е дистанцирал от съобщаваното от него в
досъдебното производство, защото подредеността, словоредът и ползваната
лексика много сериозно се отличават от непосредствено депозираните в
съдебно заседание и обективирани в съдебния протокол от 10.10.2019г.
показания. Правилна е преценката, че показанията по време на съдебно
следствие също са много уклончиви, а на определени места взаимноотричащи
се. Видно от заключението по изготвената от вещото лице д-р Розалина
Макелова съдебно-психиатрична експертиза (л. 190 от съдебното
производство) и отговорите на вещото лице в съдебно заседание от
20.11.2020г., този свидетел е неколкократно лекуван от параноидна
шизофрения с пристъпно - прогредиентно протичане. Въпреки че той не е
загубил свидетелската си годност, животът му в условията на психическа
стигма е довел до психопатоподобна промяна на личността му, при която, за
да намали стреса и напрежението около себе си, е възможно да избягва да
отговаря на въпроси или да преувеличава някои факти и обстоятелства, които
той отнася към себе си, с цел да няма вредни последици за него. Решаващият
съд не е изключил и възможността на свидетеля да е въздействано по
заявения от него начин от фирмата строител, видно от съдържанието на
неговите показания - „Обаче там давах показания, бях във фирмата и те ни
24
казаха: “Така и така ще кажеш“. Аз се бях уплашил и дадох такива показания
….Каза да кажа, че много, много не съм видял какво е, що е. Де да знам. Каза
нещо да кажа, че да се прикрие случаят. Де да знам и аз. Точно не мога да си
спомня точно какво ми е казала.“. Съдът с основание е отчел посочените
особености, като правилно се е доверил единствено на показанията на този
свидетел дадени в съдебното производство и само в частта им, в която се
потвърждават от кредитираните части от показнията на св. Т. В., а именно по
отношение на две обстоятелства - тяхното и на пострадалия местонахождение
и възложената им задача непосредствено преди инцидента.
След прочитане показанията на св.Т.В. от досъдебното производство, той
ги е потвърдил. От тези показания се установява, че общите работници са
били инструктирани от Е. Д. и от техническия ръководител, когото нарича
„З.“, че към момента на инцидента той е работил в другия край на канала,
където е станал инцидента, където е заравнявал изкопа след багера. Според
показанията му пострадалият Б. А. и св.Н. са работили заедно. В тази част
показанията му съвпадат с тези от съдебното производство, където той
посочва местонахождението си по време на инцидента между очертаните в
схемата към протокола за оглед (л.8, т.1 от д.п. и в по пригледен вариант –
Приложение №5 от СТЕ л.199, т.6 от д.п.) кръгчета с означения „315“ и „120“
в „сектор А“ от канала и някъде зад стрелата на багера на втора фотография
от долу нагоре на л. 48., - т.е. между РШ 28 – РШ 27, което означава, че
същият е нямал пряка видимост към случващото се на местопроизшествието.
Съдът е анализирал показанията на този свидетел, като правилно е приел, че
както от тези дадени на д.п., така и от показанията му пред съда, съобщени
под формата на свободен разказ, се установява, че тримата общи работници
са изравнявали дъното на канала преди да бъде пуснато укреплението -
протокол от съдебно заседание от 28.06.2019г.. Правилна е преценката, че
тези показания напълно кореспондират със съобщеното от св.А. Н., при това
още в първоначалния му свободен разказ, допълнен с отговори на въпроси -
„Видях, че багерът минава и се срина стената, и падна върху Б.. Той беше в
изкопа. Аз бях извън изкопа някъде, не помня точно, къде бях. Гледах към
багера и видях, че багерът минава близо до ръба на изкопа и се срина стената
на изкопа, и го затисна Б., който беше вътре в изкопа. Б. влезе преди това в
изкопа. Не мога да си спомня, кога точно влезе. Влезе да чисти камъни от
изкопа с кирка и с лопата. Точно не помня. Аз не съм видял, кога Б. влезе в
25
изкопа. Аз ходех да вземам някакъв инструмент и аз да влизам в изкопа при
него. Трябваше да се изчистят камъни и такива работи от изкопа, за да стане
по-фино, защото багерът копаеше грубо…. Забравих защо трябва да се
заравнява изкопът. Трябваше да се изкопае канал за тръбата. Ние
почиствахме преди да сложат тръбата.. Б. беше вътре и правеше изкопа и
тогава стана инцидентът…. Мисля, че имаше и втори багер някъде наоколо в
обекта. Аз бях по-близо до багера, който падна. Аз даже бях влязъл в изкопа
преди Б. да го затрупа пръста и една буца пръст ми падна на врата. Почиствах
също като Б. и те ми казаха да се махна от там. Не мога да се сетя, кой ми каза
да вляза в изкопа да почиствам пръстта. Забравил съм, кой ми каза. Ако не ми
кажат, аз няма да вляза в изкопа…. В изкопа има стълба и ние не можем да
влезем на своя глава.“ - протокол от с.з от 10.10.2019г.
Обосновано съдът е заключил, че от показанията на тези двама свидетели
се установява, че на общите работници е била поставена задача с кирки и
лопати да почистват и изравняват дъното на каналите след прокопаването им
от багера, както и с лопати да изравняват пръстта насипана над положените
тръби в каналите. От тези свидетелски показания, а и от останалите
доказателствени източници не се установява, дали някой е разпоредил на
пострадалия да пребивава, независимо по какъв повод, на това конкретно
място и в този конкретен момент, доколкото в тази част изкопа има Г -
образна форма ( сектори А и Б според протокола за оглед) и защо той не е бил
в него, когато с багера е спускан укрепителен елемент.
По отношение на лицето, което е било ръководител на строежа, съдът
правилно е приел, че св. В. в показанията си не дава ясен отговор на
поставените му от прокурора конкретни въпроси - от една страна е
категоричен, че техническият ръководител е казал, какво ще се работи и
веднага след това отговаря, че не знае кой е и не си спомня и започва да
говори за две лица - „ Те бяха две момчета, не ги знам.“. По същия начин е
отговорил на въпрос на защитата на подс.Ц., кой му е разяснил дейността,
която да извършва за деня - „.Там на обекта техническият ръководител, ама
не мога да се сетя. Те млади момчета бяха, не ги помня.“ . Този свидетел в
досъдебното производство назовава техническия ръководител по име „З.“,
същото име доста неуверено споменава и св.Н. в съдебното производство.
Според поясненията на св. Св.И. така се е казвал склададжията на обекта,
превозващ работниците до работните им места. В тази насока съдът правилно
26
е приел за напълно приемливи обясненията на подсъдимия Ц. - л.185 от
НОХД№212/19г. на БОС, че лице с такова име действително е технически
ръководител, но той е работил на друг обект, при когото след инцидента
двамата свидетели Т. Т. В. и А. П. Н. са били разпределени и който ги е карал
със служебния автобус до работните им места, поради което е възможно това
обстоятелство да ги е объркало при посочване на лицето изпълняващо
длъжността на технически ръководител.
Обоснован е изводът на съда, че от съществено значение са показанията
пред съда в съдебно заседание от 14.01.2020г. на св. П. И. Е. - Началник отдел
“БТКД“ към Д“Инспекция по труда“-Бургас, в които се съобщава възприето
от него при извършената проверка на строителния обект и в администрацията
на строителя, както и обстоятелства, касаещи ангажирането на
административно-наказателната отговорност на подсъдимите. Правилна е
преценката, че предвид служебното качество на този свидетел, няма как да е
налице каквато и да е пристрастност, още повече, че част от неговите
констатации са обективирани в нарочни, официални документи, поради което
съдът правилно се е доверил напълно на показанията на свид.Е., извън
посоченото изключение при обсъждането на СТЕ.
Видно от показанията на св. М. Ж. Д. - управител на „Евробилдинг
Инженеринг“ ООД, същият е категоричен, че Заповед №053 Б/15.05.2014г
(л.145, т.5 от д.пр.), с която подс. И.Ц. е определен за технически ръководител
на обекта, е издадена на посочената в нея дата и по негово нареждане.
Същият е посочил в съдебно заседание от 11.09.2019г., че ръководството на
обекта се осъществявало от две лица - И.Ц. и С. И., като е уточнил, че в
служебната субординация „техникът е най-високо, веднага след него е
експертът по част ВиК…, най-високо е техническият ръководител.
Техническият ръководител първо започва деня с ежедневните
инструктажи...След това, след като се направят ежедневните инструктажи,
той има право заедно с колегата си по част ВиК, който е експерт по ВиК, да
създадат организацията за деня - имаме проекти, знае се къде трябва да се
копае, имат осигурени налични работници, имат осигурени и материали.
Оттам нататък те са професионалисти и могат да ръководят процеса, не са от
вчера във фирмата…. има някаква йерархия, съответно техническият
ръководител следва да има първата дума и в разговор със специалиста по част
ВиК могат да обсъждат и да вземат понякога заедно решения.“. По
27
отношение на местата за депониране на изкопаната пръст, в случаите, когато
такива не са били предвидени в проектната документация, какъвто е
настоящия случай, св. Д. е посочил, че те се определят на място от
ръководството на обекта - „Това са решения, които могат да се вземат на
място на обекта. Те не са толкова трудни решенията. Има проектна
документация, има проект, има нива, абсолютно всичко. Тоест, говорим за
оперативна самостоятелност, на обекта има ръководство и те могат да вземат
решения.“. Същият няма спомен на подс.Ц. да е връчвана длъжностна
характеристика за технически ръководител и не мисли, че е била нужна
такава, но според показанията му подс.Ц. е бил наясно със задълженията си -
„…той лично е подписал заповедта, уведомен е и е наясно с длъжностната му
характеристика, която трябва да изпълнява, след като е получил тази заповед.
Подписал я и устно са му разяснени всички необходими дейности, които
трябва да извършва…Ние се виждахме многократно на обекта и когато той е
имал въпроси, аз съм му отговарял на въпросите и той е знаел какво трябва да
прави.“.
Правилно съдът е уточнил, че в отговорите на така поставените му
въпроси, този свидетел употребява понятието „длъжностната
характеристика“ като комплекс от служебни функции по ръководство,
организация и контрол, а не като вид документ на типова длъжностна
характеристика по Национална класификация на професиите и
дейностите(НКПД) – л.156, т.6 от д.п.
Правилна е преценката, че в посочените части показанията на този
свидетел се допълват от показанията на св. Е. Ц. Д. - Инспектор „Здраве и
безопасност при работа“ в „Евробилдинг Инженеринг“ ООД, дадени в
съдебно заседание от 11.09.2019г., която е посочила, че част от длъжностните
задължения на подс.Ц., като технически ръководител по отношение на
инструктажа, са му разяснявани от нея, а останалите, които касаят
технологията на работа и самия процес от управителя на фирмата.
Категорична е, че на подс.Ц. не е връчвана типовата длъжностна
характеристика по НКПД. Посочва по групи ангажираните в трудовия процес
работници и участието им в различите етапи на строителството - „…условно
ще го кажа, три групи работници. Първите, това са тези, които извършват
изкопните работи, т.нар. пътностроителни машини, шофьори или
механизация, общо казано. Вторите са квалифицираните работници - ВиК.
28
Третата група работници са т.нар. ниско квалифицирани общи работници,
които извършват подравняване, рекултивация, спомагателни дейности, за
които не се изисква определен вид квалификация.“… „Прави се трасиране,
т.е. в случая геодезистът И.Ц. дава направления, дава нива и т.н. Направление
това е да се показва, къде да се копае и на каква дълбочина. И.Ц. разпределя
хората, прави инструктажа. Обектът е 220 декара и е много голям, работят три
групи хора. Минава се и трасира се, зад него влиза механизацията, която
прави изкопите, след него се извършва полагането на тръбите, като имаше
питейна вода, дъждовна вода, дренажи и не мога да кажа като проект какво е
включвал. След това, съответно това нещо се рекултивира, засипва...И.Ц.
контролира целия този процес и отговаря за него като технически
ръководител.“. Съдът правилно е приел, че от съществено значение са
показанията на тази свидетелка за начина на депониране на основните и
допълнително изкопани земни маси, когато такова не е предвидено в
проектите и кое е лицето, което би следвало да определи местата за
депониране. Според свидетелката „…земните маси, които са изкопани в
основната си част се депонират на друго място, където или е свършено и е
работено, или предстои да се извършват СМР, т.е., да не се пречи в момента
на производството…Този процес на депониране на земната маса се
организира по следния начин: земната маса се товари на самосвали и се
депонира на определено място. Самосвалите са на обекта, те са наши, казват:
„Ето там ще се депонира“ примерно на 200-300 метра, за да не пречат на
процеса.“…„Ръководителят на обекта определя, къде да се депонира земната
маса, в случая И.Ц.. До колкото си спомням ситуацията на другия ден след
инцидента, когато отидох, това беше една площ, на която нямаше нищо. Най-
вероятно това, което ми показвате е един кокошарник, в който един човек си
гледаше кокошките, но тук отстрани нямаше нито постройки, нито каквото и
да е било. Това беше в средата на нищото, в един скат. Ръководителят на
обекта, в случая техническия ръководител, разпределя, къде да се депонира
масата, освен ако някой, който е над него, в случая висшето ръководство - г-н
Д. или някой главен инженер, не е разпоредил нещо, но мисля, че не.“.
Според св. Д. начинът на придвижване на багера към изкопа би трябвало да се
посочи от експерта ВиК - св.С. И.. В тази им част показанията й потвърждават
обясненията на подс. К., че именно последния свидетел е направлявал багера.
От показанията на свидетелката се установяват още вида на провежданите в
29
дружеството инструктажи, отчасти създадената организация за издаване на
вътрешни заповеди и данни за личността на подс.Ц., като винаги стриктен,
много педантичен, точен в изпълнението на неговите задължения, вменени
или не.
Отчитайки евентуална пристрастност, предвид служебните позиции на
свидетелите Д. и Д., съдът правилно не е намерил основание да не се довери
на показанията им, които, с малки изключения, съответстват на останалите
кредитирани по делото доказателства. По отношение на използването на
самосвали за извозване на изкопаната пръст показанията на св.Д.
противоречат на показанията на св.Св.И. относно използваните средства за
извозване, както и на обясненията на подс.К., че такова изобщо не е
извършвано. С основание съдът изцяло се е доверил на обясненията на
подсъдимия К., потвърдени от протокола за оглед, като правилно е посочил,
че показанията на посочените двама свидетели се отнасят за период след
инцидента. По отношение твърдението на св.Д., че подс.Ц. бил разпределил
новопостъпилите общи работници към по-стара група общи работници, съдът
правилно е приел, че същото не се потвърждава от нито един доказателствен
източник, поради което правилно го приел за недостоверно.
Правилно съдът е приел, че от показанията на свидетелките Ф. Г. ( л. 267 -
268, т. 8 от д.п., приобщени на основание чл. 281, ал. 5 от НПК) и И. К. М. (
от 1974 г. с фамилията на съпругата си - К.) се установява, че представената
от Община Созопол Заповед №01/12.05.2014г на Консорциум „СТРАБИЛД“
ДЗЗД - л.64, т.6 от д.п, в частта й, с която св. И. К. М. е определена за
длъжностно лице, отговарящо за спазване на правилата за безопасност и
здраве при изпълнение на строително-монтажни работи на обект
„Строителство на В и К мрежа в землището на гр. Созопол, кв. Мисаря“, е с
невярно съдържание, а св. И. К. в съдебно заседание от 11.09.2019г. е заявила,
че не работи към „Щрабаг“ ЕАД от 01.01.2014г. Същата е пояснила, че
въпросната заповед не й е връчвана по някакъв начин, нито е изпълнявала
описаните в нея функции, тъй като е пенсионерка и не работи, като счита че
са използвани имената й от документите на фирма „Щрабаг“ за участие в
търгове и обществени поръчки на фирмата. 01.07.2013г. - л.269, т.8 от д.п.,
изобщо не знае за заповедта и за възложените й с нея отговорности.
От заключението на изготвената от вещото лице Щ. П. съдебно-техническа
експертиза (т.8, л.165 - л.168 от д.п.) се установява съдържанието на
30
разговора, воден от подс.Ц. при уведомяването за инцидента на тел.112, за
което съобщават подс.К. и св.Св.И..
Правилна е преценката, че свидетелките С.А. и А. Х. съобщават за
съществувалите приживе отношения в семейството на пострадалия и
преживяванията им след научаване за злополуката.
Съдът е анализирал обясненията на подс. К., съобразявайки двояката им
функция на доказателствено средство и средство за защита, като правилно е
приел за достоверни основната част обясненията му в хода на съдебното
следствие, в които той подробно съобщава за извършената от него като
управляващ багер „Катерпилар 324 D NL” изкопна дейност, за начина, по
който е копано и отсипвана изкопаната пръст, за начина на предвижване на
багера и на поставяне на единичното укрепително съоръжение в изкопа.
Правилна е преценката, че в тази им част обясненията на подс. К.
кореспондират със съответните части от кредитираните обяснения на подс.Ц.
и на показанията на свидетелите С. И., Т. В. и А. Н., на описаното в протокола
за оглед и на заключението на СТЕ. Съдът правилно е кредитирал и
обясненията на същия подсъдими досежно обстоятелството, че отделни
негови действия по задаване на текущата дълбочина на изкопа и по оставяне
на укрепа са се ръководили от св. С. И.. Анализирайки обясненията на подс.
К. дадени в хода на съдебното следствие, съдът правилно е констатирал
противоречията им с обясненията дадени от него в досъдебното
производство, където подс. К. е твърдял, че след инструктажа „техническият
ръководител И.“ му е разпоредил, каква работа ще върши през деня и той му
възложил задачата за прокопаване канал от шахта 27 до шахта 26 с дължина
около 30 м, според поставените по-рано точки, както и че именно с подс.И.Ц.
и след разговор с И. Д., са взели решение да обезопасят с укрепителен модул
нешкапирания канал (това обезопасяване е било предвидено по проект да се
направи, а не е правено по предложение на багериста). В съдебно заседание
подс.К. за същите действия е подменил името на подс.Ц. с това на св.Св.И., че
при възникнал проблем се обръщал към С. И., защото в случая С. И. му
задавал задачите и следял работа му; технически ръководител на обекта е
нямало, сутрин подс.Ц. правел инструктажа, разпределението го правил св.И.,
който следял работата на работниците, а в отговорите на въпросите на
прокурора набляга, че другият подсъдим е бил геодезист - „Направихме
инструктажа, И.Ц. го направи в качеството си на геодезист. До тогава знаех,
31
че е геодезист, защото не съм го виждал, като технически ръководител да
дойде и да води ръководна дейност по строително-монтажните дейности,
които ги вършехме. Строително-монтажните дейности ги извършваше С. И.,
който тогава беше ВиК инспектор.“.
След приобщаване на обясненията му от досъдебното производство на
основание чл.279, ал. 3 вр. ал. 1 т. 3 от НПК подс.К. е посочил причината за
тези противоречия: „Аз не знаех тогава, че не е техник Ц.. После научих, в
течение на делото, като се разнищиха нещата и тогава разбрах, че не е
изпълнявал длъжността технически ръководител. Той само ни води
инструктаж и се е водел като геодезист. Не знаех, че не е технически
ръководител. После и за С. разбрах, че е ВиК инспектор.“ - протокол от с.з от
18.02.2020 г.
Подсъдимият К. е отрекъл въздействие от работодателя си при депозиране
на обясненията си в досъдебното производство („Не съм бил заплашван или
нещо такова.“). Установено е, че той е с дългогодишен опит като багерист,
работил е на различни обекти и е бил напълно наясно със своите служебни
функции, както и на останалите работещи на обекта и много добре ги
определя - „Аз самоволни действия не съм предприемал, през цялото време
съм изпълнявал разпорежданията на техническия ръководител и
бригадира...Аз не отговарям по никакъв начин и не е мое задължение да
извозвам тези земни маси. Мое задължение е да направя изкопи да спусна
съоръжението за безопасност на работниците под ръководството на
техническия ръководител и бригадира. “ - л.38 - л.39, т.8 от д.п. Безспорно
като „Оператор/Машинист пътно строителни машини“ той в конкретния
момент е следвало и е изпълнявал нарежданията на св.Св.И., ръководещ
поставянето на укрепителното съоръжение, а преди това и прокопаването на
канала до задавана от същия дълбочина (контролно текущо измерване на
дълбочината на канала е правено от Св.И.), но последният не е ръководил,
нито организирал цялостния технологичен процес и не е отговарял за
строителния обект.
В досъдебното производство подс.И.Ц. не се е ползвал от правото да дава
обяснения, такива дава в хода на съдебното следствие. Същият е заявил, че на
процесния обект е изпълнявал единствено функции на геодезист и
единственото ръководство, което е осъществявал, е било над прикрепения
към него помощник - работника, носещ призмата, с която извършва
32
измерванията. Посочил е, че е извършвал всички инструктажи на работещите,
което обаче е правил не като технически ръководител, а защото е бил обучен
за всички видове - начален, на работното място и ежедневен инструктаж и
защото устно му е било възложена тези дейност. Заявил е още, че
инструктажа на работещите е провеждал за съответното място и дейност,
които узнавал от експерта ВиК - св. С. И., с когото били в един фургон и на
когото са били свеждани актуалните задачи от управителя на фурмата -
св.М.Д.. Според този подсъдим св.Д. постоянно звънил по телефона на св.С.
И., а последният след това споделял, какво му е казвал, какви задачи са му
поставили, къде ще се работи през деня, кои хора, къде ще работят, т.е.
разпределял механизацията на определените участъци и работата както на
работниците от ВиК бригадата, така и на общите работниците. Подсъдимият
Ц. им провеждал инструктажа. Останалите му задължения се свеждали да
осигурява на св.И. фронт за работа, като показва, къде са трасетата на тръбите
и местата на шахтите, да проверява нивата на вече изградените шахти, да
заснеме изпълненото и го приложи като екзекутив.
За деня на инцидента подсъдимият обяснява, че св.С. И. след инструктажа
му казал, че трябва да започват да правят изкопи за водопровода, и че
трябвало да започнат изкопа на канализацията от шахта 27 към шахта 26 от
главен колектор „Месаря“. Подсъдимият трябвало да покаже трасето на
бъдещия водопровод и затова отишъл във фургона, където останал до около
10 часа, за да въведе информацията в инструмента си. След това излязъл на
обекта и до обяд с работник, разпределен му отново от св.С. И. трасирал
новото трасе. Малко преди обедната почивка, св.С. И. му заявил, че има
проблем с репера, но според подсъдимия се оказало, че изкопа е копан доста
по-дълбоко до нивото на дъното на шахтата, вместо с предвидената по-малка
дълбочина. След обедната почивка подсъдимият отишъл при втория багер на
обекта, за да му даде ниво, за да започне да копае водопровода и е бил на
около 200-300 метра от местопроизшествието. По късно следобед видял
суматоха на обекта и се насочил към него, когато св. С. И. го пресрещнал и
казал: „Бързо, бързо звъни на 112, че затрупахме човек! Багерът падна в
изкопа и затрупахме човек!“. След като позвънил, подсъдимият отишъл до
изкопа и видял падналия в него багер и пострадалия между него и укрепа.
Направило му впечатление, че проектът не е спазен, защото изкопът е доста
прекопан. Направил снимки с телефона. В отговори на поставени му въпроси
33
подсъдимият отново е уточнил, че отрича подс.К. да му е казвал, че изкопите
стават опасни и самият той не е проверявал тяхната безопасност и
устойчивост, защото не му влизало в задълженията. Счита че, от едната
страна на изкопа е имало достатъчно място за движение на багера „щом се е
движил“.
В посочените обяснения подс.Ц. съобщава за действията си като геодезист
и категорично отрича да са му били възлагани и фактически да е изпълнявал
функциите на технически ръководител. Процесният обект, според
обясненията му, е бил единственият обект, на който строителят „Евробилдинг
инженеринг” ООД не е имал технически ръководител. Тези части от
обясненията на подс.Ц., в които същият се опитва да се дистанцира от
каквито и да е действия по организация, ръководство и контрол на
строителния обект, преписвайки ги на ръководещия бригадата експерт ВиК -
св. С. И., съдът правилно е приел за защитна позиция, частично отчитаща
възприетите от него в съдебното следствие гласни доказателства.
В подкрепа на тази защитна версия подс.Ц. отрича с посочената заповед да
му е възлагано техническото ръководство на обекта. Според обясненията му
подписаната от него Заповед №053 Б/15.05.2014г. (л.145, т.5 от д.п.), с която
управителят на „Евробилдинг Инженеринг“ ООД го е определил за
технически ръководител на обект: „Интегриран проект за воден цикъл на
гр.Созопол, подобект: Водопроводна мрежа в кв.“Мисаря”, както и за
длъжностно лице по смисъла на чл.403а, ал.2 от КТ, не била предназначена
да му се възложат функции на технически ръководител, а за да бъде
представена пред очаквания проверяващ от Д“ИТ“. Тази заповед, според
обясненията му, била изготвена и му е представена за подпис след инцидента,
часове преди пристигането и срещата му с инспектора от Д“ИТ“ - св. Е..
Подкрепа за това твърдение защитата и подсъдимият търсят във вписването
на същата заповед в междуредието на регистъра за заповеди, както и в
липсата на подписан от подсъдимия нов трудов договор и нова длъжностна
характеристика за длъжността „технически ръководител“. Съдът обосновано
е заключил, че в тази им част обясненията на подс. Ц. противоречат на
основни факти, установени от кредитирани доказателствени източници по
делото.
- Със Заповед №053 Б/15.05.2014г. (л.145, т.5 от д.п.), управителят на
„Евробилдинг Инженеринг“ ООД е определил подс. ИВ. С. ЦВ. за технически
34
ръководител на обект: „Интегриран проект за воден цикъл на гр.Созопол,
подобект: Водопроводна мрежа в кв.Мисаря”. Със същата заповед
техническият ръководител на обекта е определен като длъжностно лице по
чл.403а, ал.2 от КТ да представлява работодателя пред контролните органи на
инспекцията по труда.
- Тази заповед е била връчена на подс.Ц. и той е запознат с нея.
Твърдението, че същата му е връчена в деня след злополуката от св.Д. в
присъствието на св.Св.И. се отрича от последните двама, както и от нейния
издател - св.Д..
- В същата заповед липсва отразяване за по-късното й връчване или
подписване.
- Регистрирането на същата заповед между заповеди №№053/15.05.2014г.,
054/03.06.2014г. в заповедната книга (Регистър на заповедите ) решаващият
съд правилно е приел, че не означава и не води до заключение за нейното
антидатиране. В подкрепа на този извод съдът с основание е посочил, че за
фирмата това не е бил единственият изпълняван строителен обект, в нея са
впивани заповеди от различно естество и вписванията в междуредията не са
били изключение, видно от отразеното в нея (т.8, л.136-л.140 от д.п.).
Правилна е преценката на решаващия съд, че процесната заповед не е била
издадена само, за да се установи пред проверяващите изрядност във фирмата
- строител от деня на откриване на строителната площадка - на 14.05.2014г.. В
подкрепа на този извод съдът правилно се е позовал на заповедта, с която се
определя св. Е. Д. за Координатор по безопасност и здраве за етапа на
изпълнение на строежа, която също е вписана в междуредието на заповедната
книга, но е с по-късна дата - 03.06.2014г. (Заповед №054Б/03.06.2014г. - л.
115, т. 5 от д.п. ).
Видно от показанията на проверяващия от И“ДТ“-Бургас - св. Е., Заповед
№053 Б/15.05.2014г., с която подс. И.Ц. е определен за технически
ръководител на обекта, му е била представена на следващия ден в
административната сграда на фирмата. Още в първия ден от проверката (този
свидетел е участвал и в комисията на ТП на НОИ-Бургас за трудовата
злополука, започнала от 11.06.2014г.), която е започнала на
местопроизшествието, подс.Ц. му се е представил като технически
ръководител и като такъв е предоставил съхраняваните във фургона
инструктажни книги.
35
Срещу същия подсъдим е бил издаден акт за допуснато от него в
качеството му на технически ръководител нарушение на чл.26, т.1 от Наредба
№2 от 22.03.2004г., а впоследствие и наказателно постановление за същото
нарушение - л.251 - л.224 от НОХД№212/19г. на БОС. Отделно от това му е
било възложено от Д „Инспекция по труда“ да проведе в качеството си на
технически ръководител извънреден инструктаж в срок до 27.06.2014г. - л.26,
т.1 от д.п. В проведените производства не е направено възражение от подс.Ц.
както по повод предписания извънреден инструктаж, така и по повод
наложеното му наказание глоба от 1000лв., която била платена. Посочената
сума не е малка и заплащането й сочи за недостоверност на заявената в
обясненията му причина да се съгласи да подпише процесната заповед -
субективната му преценка за евентуални финансови неблагополучия, защото
в противен случай е можело да остане безработен, с ипотечен кредит и
неизплатен неизползван отпуск за две години.
Обосновано съдът е приел за неверни и твърденията му, че след повдигане
на обвинението срещу него, св. Д. го уговаряла по телефона да разпише
длъжностна характеристика за технически ръководител. Правилен е изводът,
че той никога не е бил назначаван по трудов договор на такава длъжност и не
е имало нужда да подписва типова длъжностна характеристика за друга
длъжност, заемана по трудово правоотношение. Точно такава е приложената
по делото длъжностна характеристика (т.6, л. 156 от д.п.), но тя изобщо не е
пригодена за функциите на технически ръководител на подобект
„Водопроводна мрежа в кв.“Мисаря”.
Представените по искане на съда от „Евробилдинг Инженеринг“ ООД
писмени документи също потвърждават, че подс.И.Ц. е бил напълно наясно с
възложените му функции на технически ръководител на посочения в Заповед
№053 Б/15.05.2014г. обект и именно като такъв е поставил подписа си върху
пет броя сменни рапорти на машинисти за месеците октомври и ноември
2014г. Подписаните от него товарителница от 02.06.2014г. за фракции и
приемо-предавателен протокол от 16.06.2014г. за ВиК елементи, напълно
опровергават твърденията му, че е изпълнявал само трудови задължения като
геодезист, и сочат на дейност по контрол на доставяне на обекта материали и
оборудване
Правилно съдът е заключил, че ако подсъдимият не е бил техническото
лице, отговарящо за изпълнявания строеж на обекта, то не е било необходимо
36
св.С. И. да тръгва към него, на разстояние 200-300м., изоставяйки току що
случилият се сериозен инцидент само, за да информира подс. Ц. за
произшествието и да му каже да се обади на тел.112.
Правилно са кредитирани с доверие обясненията на подс.Ц. в частта
относно изпълняваната от него геодезистка дейност, вида проведени
инструктажи на обекта и извършените като количество и качество СМР през
деня в участъка на злополуката и възприетата ситуация непосредствено след
нея. В останалата част, обясненията на подс.Ц., с основание са ценени от съда
като защитната версия, съгласувана в съдебната фаза на процеса с другото
привлеченото към наказателна отговорност лице - подс.К..
Така приетата за установена фактическа обстановка се оспорва от подс. Ц.
и неговата защита досежно твърдението на обвинението, че същият е
изпълнявал и фактически е бил технически ръководител на обекта. В
подкрепа на тази защитна позиция се противопоставят две доказателства-
заповедта на Ф. Г., представляваща строителния консорциум за назначаване
на инж. Р. В. на длъжност технически ръководител и представеното пред
апелативната инстанция Уведомление от Строителния надзор по чл.7, ал.3,
т.4 от Наредба №3/31.07.2003г. на МРРБ, в което е посочено, че инж. Р. В. е
определена и назначена като технически ръководител на обекта. Видно от
съдържанието на посоченото уведомление, представено пред въззивната
инстанция, за строежа на „Интегриран проект за воден цикъл на гр. Созопол І
етап с подобекти „Водопроводна мрежа в кв. Мисаря“ и „Битова
канализационна мрежа в кв. Мисаря“ е заверена заповедна книга от
„Агроводинвест“ЕАД София № BS-14-108/14.05.2014г. с възложител Община
Созопол и строител Консорциум „Страбилд“ ДЗЗД София представлявано от
Ф. В. Г. и технически ръководител Р. В.. От доказателствата по делото е
видно, а и страните не спорят, че Р. В. на практика не е изпълнявала
длъжността технически ръководител на обекта, нито го е посетила. В тази
връзка по делото е установено, че на 29.04.2014г.между Консорциума
„Страбилд“ ДЗЗД и „Евробилдинг Ивженеринг“ ООД с управител св. М. Д.
също бил сключен договор, по силата на който второто дружество се
задължило да изпълни обект „ ВиК мрежа в кв. Мисаря“. По делото е
установено още, че подс. Ц. е бил назначен в „Евробилдинг Инженеринг“
ООД с трудов договор №3171/23.01.2012г. на длъжност „техник геодезия“,
т.е. преди да бъде сключен посочения договор за изграждане на ВиК мрежата
37
в кв. Мисаря. Именно във връзка със сключването на последния договор е
била издадена Заповед № 053 Б/15.05.2014г. на Управителя на „Евробилдинг
Инженеринг“ ООД, с която подс. Ц. е бил определен за технически
ръководител на „Интегриран проект за воден цикъл на гр. Созопол“ на
подобект „Водопроводна мрежа в кв. Мисаря“.
Посочените възражения от защитата на подс. Ц. са неоснователни.
Представеното Уведомление по чл.7, ал.3, т.4 от Наредба №3/31.07.2003г. на
МРРБ по никакъв начин не заличава съществуването в правния мир и не
игнорира цитираната заповед Заповед № 053 Б/15.05.2014г. на Управителя на
„Евробилдинг Инженеринг“ ООД, нито променя обстоятелството, че
подсъдимият Ц. в изпълнение на именно тази заповед фактически е
изпълнявал функциите на технически ръководител на строителния обект.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че подс. Ц. е
изпълнявал функциите на технически ръководител. В тази насока са
показанията на свидетелите Д., И., Д., Е., обясненията на подс. К., които го
сочат и разпознават като лицето, което е било технически ръководител на
обекта, който е извършвал инструктажа, разпределял е задачите за деня,
контролирал е дейността на работниците, лицето което е представило
инструктажните книги за проверка, организирал е работата по прокопаването,
необходимо за изграждане на водопровода и е отчитал изпълнението им пред
ръководството на дружеството. Този извод се обосновава и от приложените
по детоло писмени доказателства, представляващи извелечия от
инстуктажните книги и заповеди, от които е видно, че ежедневният
инструктаж е провеждан именно от подс. Ц., в качеството му на технически
ръководител. За изпълнението на функциите си подс. Ц. е имал необходимия
ценз и квалификация, тъй като е бил технически правоспособно лице и е бил
запознат с техническата документация на обекта, както и с основните си
задължения от страна на управителя на дружеството. Работата му като
технически ръководител е правно регламентирана, а с оглед специфичната
дейност, която се е извършвала на обекта, представлява източник на
повишена опасност. Възможността да носи наказателна отговорност по
чл.123 от НК не зависи от правноустановената връзка между работодател и
технически ръководител на обекта, а от фактическото изпълнение на
посочената дейност, като субект на престъплението може да бъде всеки,
който фактически изпълнява функцията на технически ръководител на
38
обекта. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС- Решение
№506/24.01.2012г. по н.д.№2384/2011г. на І н.о., Решение № 288/29.03.2017г.
по н.д. №1182/2016г. на І н.о. на ВКС. Следователно за качеството на подс.
Ц., като технически ръководител на конкретния обект, не е наложително това
да става с трудов договор или с нарочна заповед, каквато в случая е налице.
Освен това в практиката на дружеството „Евробилдинг Инженеринг“
техническите ръководители на такива обекти са се определяли с такива
заповеди, в каквато насока има приложени по делото доказателства. От
значение за качеството на субект на престъплението е обстоятелството, че
подс. Ц. фактически е изпълнявал тази дейност и тя му е била възложена от
ръководството на фирмата. Самият подсъдими не отрича това си качесттво в
дадени от него обяснения в съдебно заседание пред първата инстанция,
съгласно които на 09.06.2014г. заедно със св. Д. е развел новоназначените
работници, между които и пострадалия А., запознал ги със съществото на
работата и механизацията й, т.е. осъществил е една от дейностите характерна
за технически ръководител на обекта. Сключването на трудов договор за
технически ръководител, за какъвто защитата твърди, че не е налице, е
свързано преди всичко с отговорностите по Кодекса на труда и е без значение
за наказателната отговрност. От приобщените по делото документи от
Дирекция „Инспекция по труда“ е видно, че след извършената проверка на
място са били образувани две административно наказателни преписка срещу
подсъдимите Ц. и К., срещу първия като технически ръководител, като
изрично в придружителното писмо е посочено, че такива производства не са
образувани срещу други лица. От посочените преписки е видно, че подс. Ц. не
е оспорил съставянето на акта за извършено административно нарушение,
нито е оспорил съставянето му в качеството му на технически ръководител на
Наказателното постановление, както и че е заплатил наложеното
административно наказание глоба. В тази насока са и показанията на св. Е.,
който е заявил, че Ц. му е посочен като технически ръководител на обекта и в
нито един момент същият не е оспорил това си качество. В подкрепа на този
извод са и обясненията на подс. К., който е заявил, че едва в хода на
съдебното следствие е разбрал, че подс. Ц. не е технически ръководител на
обекта. Наред с това подс. Ц. освен, че е имал нужната квалификация е бил и
допълнително обучаван за тази си дейност, като са му разяснявани
задълженията за тази дейност, които в голямата си част съвпадат с тези на
39
геодезист, като същият е изпълнявал без възражения организация на работата,
провеждане на инструктаж, разпределение на задачите и пр.
При изпълнение на именно тези функции подс. Ц. е проявил престъпно
бездействие, което е в причинно следствена връзка с настъпилата смърт на
пострадалия, а именно:
- неконтролиране на правилното подреждане и съхранение материалите на
строителната площадка - в случая на изкопаната от траншеята и сипвана на
„отвал“ пръст, с което не е изпълнил задълженията си по чл.26, т.8, б.“в“ от
Наредба №2/22.03.2004г.
- не е определил работната и опасната зона при преместването на
механизацията на строитлната площадка, като не е организирал по никакъв
начин своевременното извозване на изкопаните земни маси, като по този
начин е позволил натрупването им в близост до изкопа и не е осигурил
спазване на минимално допустимото разстояние, на което трябва да се движи
багера от долния ръб на откоса до ходовите колела на багер „Катерпилар 324
DNL“, в размер минимум на 4.5 метра, като по този начин не спазил
правилата за безопасно движение близо до дълбоки изкопи, съобразно т.1.27
от Приложение №1 към чл.22, ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г.
- не е изпълнил задължението си по чл. 26, т.10, б “а“ от Наредбата и т. 1.10
от същото Приложение за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР.
- не е извършил проверка за сигурността и обезопасяването на СМР в
близост до изкопа, не е проверявал устойчивостта на откосите на дълбокия 6.8
метра изкоп или укрепването му, в нарушение на задължението си по чл.48 от
Наредба №2/22.03.2004г..
- при изкопните работи за полагане на тръбопроводи не е осигурил
технологично разстояние и широчина най - малко 15 метра от двете страни на
траншеята, че да осигури безопасно преминаване на строителните машини и
по този начин не спазил правилата за безопасно движение близо до дълбоки
изкопи и нарушил разпоредбите на чл.48 от Наредбата и т.1.10 от
Приложението.
Изброените нарушения осъществени чрез бездействие от страна на подс.Ц.
са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на
пострадалия А., която е настъпила вследствие на притискането му от свлекли
се неправилно натрупани и неизвозени земни маси.
40
По отношение на изложеното в жалбата на подс. Ц., че наказателното
производство следва да се прекрати поради обстоятелството, че за същото
деяние е реализирана административно наказателна отговорност, видно от
материалните по делото са налице решения на Административен съд - Бургас
по КНАХД№ 576/20г. и КНАХД№ 954/20 г., с които издадените наказателни
постановления срещу двамата подсъдими са били отменени, а
административно наказателните производства по издаването им - прекратени.
Следователно, по отношение на подсъдимите няма влезли в сила наказателни
постановления и няма пречка да носят наказателна отговорност за
извършеното деяние.
Наред с изложеното защитата на подс. Ц. в лицето на адв. Т. не оспорва
обстоятелството, че подс. Ц. е провеждал инструктажи на работниците,
подписвал е документи - протоколи за доставка на два камиона чакъл и три
бланки на фирми подизпълнители работили на обекта с въпросните багери, в
които се е подписал като технически ръководител, като се навежда довод, че
е правил това, за да угоди на работодателя си, тъй като е бил млад и неопитен
служител и не е съзнавал какви неблагоприятни последици ще има това за
него, включително е подписал и наказателното постановление и е платил
глобата по него. Възражението на защитата се свежда до квалифициране на
тези действия на подс. Ц. като грешки, които обаче според защитата не са
достатъчни да докажат, че същият фактически е изпълнявал функциите на
технически ръководител.
По отношение на подс. К. неговата защита оспорва мотивите на съда и
приетите фактически констатации, като твърди, че съдът е игнорирал
обстоятелството, че подс. К. не е имал реалната възможност да предвиди
настъпилия вредоносен резултат. Навежда довод, че подс. К. е бил работник,
изпълняващ определена работа, възложена от работодателя. Твърди се, че в
конкретната ситуация той не е бил сам на местопроизшествието, а е бил
изцяло ръководен от св. И., който му е давал направления, обезопасявал е
изкопа, казвал му е кога и откъде да носи подпорни съоръжения и съответно,
къде да ги спуска. Позвавайки се именно на тези обстоятелства, защитата
твърди, че подс. К. не е имал обективна и субективна възможност да
предвиди смъртта на пострадалия, тъй като е бил направляван и уверен от св.
И., че изкопът е празен, че всички хора са извън него и стриктно е изпълнявал
разпорежданията. В тази връзка навежда довод и за неправомерното
41
поведение на пострадалия изразяващо се в проявена немарливост от негова
страна.
Настоящата инстанция намира наведените съображения и доводи на
защитата на подс. К. за неоснователни. Безспорно от анализа на
доказателствата се установява, че подс. К. като управляващ процесния багер,
независимо от поведението на св. И. и пострадалия, е следвало да спазва
разпоредбата на чл.28, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004г. и т.1.27 от
Приложение № 1 към чл.2, ал.2 от Наредбата изискващо спазване на
минимум 4.5 метра отстояние от долния ръб на откоса до ходовите колела. На
процесната дата той не се е съобразил с тези изсквания и задължения и е
придвижвал багера успоредно на изкопа на разстояние 1.5 метра от горния
ръб, с което е предизвикал срутване на откоса и пропадане на земна маса
върху намиращия се в изкопа пострадал, причинявайки му по този начин
увреждания несъвместими с живота, довели до неговата смърт. Следователно
при осъществяване на възложената му дейност подс. К. също е проявил
немарливост, като не е спазил Инструкцията за безопасност и експлоатация и
изискванията на Наредбата за съответната управлявана от него машина.
Освен това, въпреки че е извършвал движение около изкопа в нарушение на
посочените разпоредби, не е предупредил прекия си началник, съответно не е
преустановил изпълнението на възложената задача, при възникване на
сериозна опасност за неговите здраве и живот, и за здравето и живота на
другите работници, като по тоза начин е нарушил задълженията си по пункт
ІV, т.1 от длъжностната си характеристика. Тези негови нарушения са в пряка
причинна връзка с трудовата злополука и настъпилата смърт на пострадалия.
Ирелевантно е възражението на подс. К., че е уведомил за нуждата от
шкарпиране на изкопа, тъй като според събраните доказателства и
заключението на СТЕ, причината за злополуката не е липсата на шкарпиране,
а натрупването на изкопаните земни маси и неспазване на правилата за
движение на багера, посочени в Наредбата.
Настоящата инстанция споделя правните изводи на решаващия съд, че при
така установените с доказателствата по делото фактически обстоятелства,
двамата подсъдими, независимо един от друг, поради немарливо изпълнение
на правно-регламентирана дейност, източник на повишена опасност са
нарушили съответните разпоредби относно здравословните и безопасни
условия на труд и по непредпазливост са причинили, под формата на
42
независимо съпричинителство смъртта на Б. Й. А., с което всеки от тях е
осъществил състава на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна.
За причиняване на смърт при професионална непредпазливост е
характерно, че изпълнителното деяние е елемент от упражняването на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. От
тази категория са занятията или дейностите, при които незнанието или
немарливото изпълнение на занятието или дейността, създава опасност за
живота на хора. Тъй като тези занятия или дейности са източник на повишена
опасност, те са правно регламентирани с правила, които осигуряват
безопасното им упражняване или поне свеждат до минимум риска от
увреждане на хората. За да е налице престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК от
обективна страна е необходимо изпълнителното деяние да нарушава норма, с
която се уреждат правилата за безопасност, което нарушение или пряко
въздейства върху пострадалия и по този начин причинява смъртта му или пък
въздейства върху условията за безопасно упражняване на занятието или
дейността, поради което отново е в пряка причинна връзка с настъпването на
смъртта. Изпълнителното деяние може да бъде осъществено с действие или
бездействие, като елемент от упражняването на правно регламентирано
занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност.
Именно тогава - при нарушаване на правилата за безопасност, при
извършване на занятие или друга правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена степен на обществена опасност, при
която е причинен вредоносен резултат, се ангажира и наказателната
отговорност на дееца по този текст. Нормата на чл. 123 от НК е бланкетна
като се позовава на технически правила и норми от съответен нормативен или
поднормативен акт. Това са текстовете, които конкретизират дължимото
поведение на виновните лица и съдържанието на признаците на престъпния
състав. Правно регламентираното занятие или дейност, представляващо
източник на повишена опасност, може да обхваща както действия на пряко
изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен
характер. Ето защо субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК могат да
бъдат не само преките изпълнители на правно регламентираната дейност, но и
лицата, които имат ръководни и организаторски функции по осъществяването
на такава дейност, когато правилното й извършване е свързано с правилното
43
ръководство, организацията и контрола на същата. Друг характерен белег на
убийството при професионална непредпазливост е, че възможността да се
носи отговорност по чл. 123 от НК не зависи от наличието на правно
установена връзка между работник и работодател с наличието на надлежно
сключен валиден трудов договор, а от фактическото изпълняване на служебна
дейност - при наличие на причинно-следствена връзка между
действието/бездействието на субекта на престъплението и настъпилия
противоправен резултат.
Разпоредбата на чл. 123 от НК предвижда наказателна отговорност за
причиняване на смърт другиму, поради незнание или немарливо изпълнение
на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност. Под „правно регламентирано занятие или
дейност“ се разбира такава, за упражняването на която се изискват специални
знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени
по съответен ред, за упражняването на които лицето има специално
разрешение. Субекти на престъплението по чл. 123 от НК могат да бъдат не
само преките извършители на правно регламентирано занятие или дейност, но
и лицата които имат нормативни задължения във връзка с организацията,
ръководството и контрола на тази дейност. Субекти могат да бъдат също и
лица, които при настъпване на трудовата злополука не са били на работа, ако
не е прекъсната причинно-следствената връзка - ППВС № 2 от 27.09.1979 г.
Извършваните на 10.06.2014 г. в гр. Созопол, кв. „Мисаря“, на подобект
„Водопроводна мрежа в кв. „Мисаря”, изкопни работи между РШ 27 и РШ 26
са строителна дейност и като такива представляват източник на повишена
опасност и дейност, която е правно регламентирана в Закона за здравословни
и безопасни условия на труд, в Закона за устройство на територията, в
Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи.
Не се спори по делото, че от 2012г. подс. ИВ. С. ЦВ. е назначен по трудов
договор на длъжност „Техник, геодезия“ в Евробилдинг Инженеринг“ ООД.
Със Заповед №053 Б/15.05.2014г. управителят на дружеството е определил
подс. ИВ. С. ЦВ. за технически ръководител на обект: „Интегриран проект за
воден цикъл на гр.Созопол, подобект: Водопроводна мрежа в кв.Мисаря”.
Със същата заповед техническият ръководител на обекта е определен като
44
длъжностно лице по чл.403а, ал.2 от КТ да представлява работодателя пред
контролните органи на инспекцията по труда. Подсъдимият е строителен
техник по геодезия, завършил четиригодишен курс на обучение в строителен
техникум, поради което се явява технически правоспособно лице, което може
да осъществява специализирано техническо ръководство на отделни
строителни и монтажни работи на посочения в заповедта подобект, а не
изобщо за изграждането на интегрирания проект за воден цикъл на
гр.Созопол. Правилно съдът е посочил, че основателността на възраженията,
че той не притежавал необходимото образование или квалификация биха
поставили въпроса за проявена не немарливост, а незнание по смисъла на
чл.123, ал.1 от НК или за евентуална по - тежка квалификация по чл. 123, ал. 2
от НК, но в случая те не се обосновават от доказателствата по делото.
Законосъобразно съдът е заключил, че доводите на защитата, че
подсъдимият не може да бъде субект на престъплението, защото към
инкриминираната дата не е имал трудов договор за технически ръководител, а
е изпълнявал длъжността геодезист, са неоснователни. С посочената заповед
№053 Б/15.05.2014г на подс.Ц. е възложено по реда на чл.163а, ал.4 от ЗУТ да
осъществяват специализирано техническо ръководство на посочения в нея
подобект. Подписвайки тази заповед той се е съгласил да изпълнява
дейността по техническото ръководство на обекта и със съгласието на
работодателя фактически я изпълнявал преди, по време на трудовата
злополука и след това. Правилен е изводът, че за да се ангажира
наказателната отговорност по чл.123 от НК е от значение не дали дееца е бил
назначен по трудов договор на длъжност „технически ръководител“,
съобразно Национална класификация на професиите и дейностите, нито дали
му е връчена типовата длъжностна характеристика, а фактическото
изпълняване на посочената служебна дейност. От доказателствата по делото
се установява, че подс. ИВ. С. ЦВ. фактически е изпълнявал дейност по
техническо ръководство на строителния обект - той е поставял основните
задачи на работещите, които е трябвало да се изпълнят за деня, организирал е
работата по прокопаването, необходимо за изграждане на канализацията и
той ежедневно е отчитал изпълнението им пред ръководството на
строителното дружество. Именно като технически отговорник той е
инструктирал работниците на работното място, поради което и не е била
необходима оправомощаваща го изрично (него като геодезист) заповед да
45
провежда инструктажите, нито наличието на устно разпореждане на св.Е. И.а,
каквото подс.Ц. твърди. Със Заповед № 003/06.01.2014г. на управителя на
„Евробилдинг Инженеринг“ ООД - л.59 - 61, т.7 от д.п., ясно са посочени,
кои лица извършват отделните видове инструктаж на работещите, а те са
инспектор БЗР или техническия ръководител. На подс.Ц. не са му възлагани
функции на инспектор БЗР, но са му били възложени функции на технически
ръководител, които той е изпълнявал. Свидетелят Св.И., назначен на
длъжност „експерт ВиК“, е бил бригадир и ръководител на работниците
ВиК, а не на всички строителни работници на този участък. Извършилият
проверката инспектор от Д “Инспекция по труда“ св.Е. също е възприел както
фактически, така и по документи, че технически ръководител е именно
подс.Ц.. Съдът с основание е приел за неоснователни възраженията срещу
отсъствието на връчена съответна за техническия ръководител длъжностна
характеристика, защото задълженията му за осигуряване безопасността на
труда са част от нормативни задължения във връзка с организацията,
контрола или ръководството на правно регламентираната дейност, а не
допълнителни такива, предявявани от работодателя му.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че подсъдимият Ц.
осъществявайки техническо ръководство по изграждане на водопроводна
мрежа в кв. „Мисаря“ гр. Созопол:
- не е контролирал правилното подреждане и съхранение на строителната
площадка на изкопаната от траншеята и сипвана на „отвал“ пръст, с което не е
изпълнил задължението си по чл. 26, т. 8, б.“в“ от Наредба № 2/22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи, изискващо техническият
ръководител да контролира правилното подреждане и съхранение на
строителната площадка на материалите, изделията и оборудването;
- като не е организирал своевременно извозването на изкопаните земни
маси, по този начин той е позволил натрупването им в близост до изкопа и
така не осигурил спазване на минимално допустимото разстояние от долния
ръб на откоса до ходовите колела на багер „Катерпилар 324 DNL” в размер
минимум 4.5 метра, съобразно т. 1.27 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от
посочената Наредба, не е изпълнил задължението си по чл. 26, т. 10, б.“а“ от
същата Наредба (техническият ръководител да определи работната зона и
границите на опасната зона при преместване на строителни машини и
46
механизация на строителната площадка) и това по 1.10. от същото
приложение - „При изкопни работи за полагане на тръбопроводи се осигурява
технологично разстояние с широчина най-малко 15.0 м от двете страни на
траншеята за безопасно преминаване на строителните машини“;
- като не е извършил проверка за устойчивостта на откосите на дълбокия
6.80 м изкоп, той не е изпълнил задължението си по чл. 48 от Наредба №
2/22.03.2004 г., според който строителни и монтажни работи в близост до
откоси на изкопи се извършват след проверка от техническия ръководител за
сигурността и обезопасяването им.
С бездействието си той е предподставил настъпването на трудовата
злополука.
По делото е установено, че подсъдимият подс.Кс. Д. К. има съответното
образование, технически познания и в изпълнение на сключения между него
и дружеството работодател „Евробилдинг инженеринг” ООД трудов договор,
както и подписаната длъжностна характеристика, именно той е управлявал
багер „Катерпилар 324 DNL”, с който е било извършвано механично
изкопаване на изкопа за полагане на тръби и с който е пренесено и пуснато в
същия изкоп укрепващо устройство.
Упражняваната от подсъдимия професия - „Оператор/Машинист пътно-
строителни машини” и извършваната от него трудова дейност представляват
правно регламентирана дейност по смисъла на чл.123 от НК. За осигуряване
на техническата безопасност и охрана на труда се прилагат правилата на
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. Съгласно чл.28, ал.1 от същата наредба операторите, на които е
възложено управлението или използването на строителни машини, спазват
инструкциите за безопасност и здраве и изискванията на наредбата, отнасящи
се за съответната строителна машина, като в т.1.27 от Приложение № 1 към
чл. 2, ал. 2 от тази Наредба е въведено изискването при движението или
стационирането на строителните машини близо до горния ръб на земните
откоси, стъпката на ходовото колело да е извън зоната на естественото
срутване на откоса. Това изисква да се спазва минимално допустимото
разстояние от долния ръб на откоса до ходовите колела, дадено в таблица,
което в случая е следвало да бъде 4.5м. Той обаче не се е съобразил с
регламентираното изискване за минимално допустимото безопасно
47
разстояние. Като е придвижвал управляваният от него багер „Катерпилар 324
D NL” успоредно на изкопа и на разстояние 1.5 метра от горния ръб на
земния откос, стъпката на ходовото колело се намирала в зоната на
естественото срутване на откоса, което е предизвикало срутване на земните
маси от същата зона, които от своя страна попадайки върху тялото на Б. А. са
причинили телесните му увреждания с летален край. Това активно поведение
на подс. К. е в нарушение и на задължението, съдържащо се в длъжностната
му характеристика Раздел IV, т. 1. да откаже и преустанови изпълнението на
възложената задача при възникване на сериозна опасност за живота и
здравето му, както и за живота и здравето на работещите в близост, като
незабавно уведоми техническия ръководител или управител. Подсъдимият К.
е съзнавал опасността на осъществяваното от него придвижване успоредно на
дълбокия изкоп, за което свидетелства направеното от него заравняване на
трасето - „Нямаше технологично разстояние, но като излизах да взема
съоръжението, заравних пръстта, която ми беше отляво и исках да я
прехвърля по-отляво, за да не натиска толкова много откоса, защото откосът
беше опасен.“
За подс. Ц. е било налице задължение за активно поведение, което той не е
предприел и е поставил началото на причинно-следствения процес,
приключил със смъртта на Б. А.. Бездействието на този подсъдим е довело до
невъзможност за безопасно придвижване в района на изкопа, поради липса на
безопасно разстояние до неговите откоси. При тези предпоставки,
пропадането на земна маса от зоната на естественото срутване на стените на
изкопа не е могло да бъде превъзмогнато с използването на друго оборудване
на същия багер или на други машини за земекопна и укрепителна дейност,
защото според експертното заключение определящият фактор за
безопасността е разстоянието за движение до ръба на изкопа. Коментираното
срутване не би се състояло, само ако под.К. не бе нарушил изискването за
движение на безопасно отстояние от ръба на траншеята и бе отказал
изпълнението на създаващото сериозна опасност движение на багера.
Правилна е преценката, че за съставомерния резултат от съществено
значение е и приносът на пострадалия А. и несъблюдаването от негова страна
на дадените му с инструктажа за безопасност на територията на строителната
площадка и на работните места указания. Подсъдимият Ц. в своите обяснения
е пояснил, че „Всички работници имат забрана да ходят на гол изкоп, който
48
не е укрепен, това е недопустимо. Никой работник няма работа там.“. Според
обясненията на двамата подсъдими и свидетелските показания в момента на
злополуката на пострадалия Б. А. не му е давано разпореждане да работи в
този изкоп. Той се е намирал в неукрепен (необезопасен) изкоп и в обсега на
строителна машина - багер, което е недопустимо по силата на т. 1.25.2 от
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., с което си
поведение е допринесъл съществено за съставомерния резултат. При
отсъствие на неговия каузален принос инцидентът би се ограничил до
произшествие с багера „Катерпилар 324 D NL”.
Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че е налице немарливо
изпълнение на правно регламентираната дейност, като всеки от двамата
подсъдими е притежавал необходимите знания, могъл е да предвиди
рисковете при изпълнението на дейност, представляваща източник на
повишена опасност. Пропуските и слабостите на отделните участници в
проектиране и строителство на обекта, констатирани в СТЕ, както и
обстоятелството дали има и други виновни длъжностни лица е ирелевантно за
наказателната отговорност на подсъдимите, поради което съдът правилно не
ги е обсъдил подробно, поради изключителният суверенитет на
прокуратурата по отношение на обвинителната функция. Двамата подсъдими
са имали свободен избор и воля да откажат да работят по този опасен начин,
като възразят на работодателя с евентуалните неблагоприятни последици за
професионалната им дейност в дружеството.
От субективна страна престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК се
осъществява по непредпазливост и в двете й форми – престъпна
самонадеяност и небрежност.
Съобразно непротиворечивата съдебна практика, за да е налице от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 123, ал. 1 от
НК, се изисква както в разглеждания случай, с изпълнителното деяние деецът
да е нарушил конкретни норми, от нормативен или ненормативен акт –
например технологични правила, невключени в нормативни актове, или на
безспорни положения от общопризнати правила от научната теория,
уреждащи безопасното упражняване на правно регламентирано занятие или
дейност, представляващи източник на повишена опасност, и с това да е
причинено настъпването на предвидения в закона общественоопасен
резултат.
49
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия Ц. по
непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3, предл.1 от НК, като деецът не е
предвиждал настъпването на противоправните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е съзнавал, че той е технически
ръководител на обекта, от когото зависи съхраняване живота и здравето на
работниците на този строителен участък и при неизпълнение на вменените му
задължения от посочения нормативен акт, регламентиращ дейността му,
източник на повишена опасност, ще настъпят предвидените съставомерни
последици. Налице е немарливо изпълнение на тези задължения по
посочените по- горе съображения.
Подсъдимият К. при извършване на работата е съзнавал, че не са спазени
посочените правила и норми по техническата безопасност на труда при
строително-монтажните работи и въпреки това е допуснал изпълнението й по
описания начин. Същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
предвид възрастта и опита си, съзнавайки обстоятелството, че управлява
багера на по - малко разстояние от изкопа от допустимото. Неоснователно е
възражението на неговия защитник, че деянието на подс. К. е несъставомерно
от субективна страна, тъй като същият не е бил сам на обекта и през цялото
време е бил ръководен от св. И., който го е направлявал и обезопасявал
изкопа, казвал му е кога и откъде да носи подпорни съоръжения и съответно,
къде да ги спуска. В тази връзка не са налице доказателства по делото, че св.
И. е дал указания и нареждания на подс. К. да управлява багера на по - малко
от допустимото разстояние. Подсъдимият К. е бил запознат с тези правила и
именно той като управляващ багера е бил длъжен да го управлява и
придвижва на допустимото от изкопа разстояние. Иманно поради това
немарливо изпълнение на дейността от страна на подс. К., без значение е
обстоятелството, дали същият е знаел и съзнавал, че в изкопа има или няма
хора. Същият е бил наясно, че изкопаването на участъка е съпроводено с
дейност и на други работници, които са почиствали и изравнявали дъното на
изкопа и подравнявали пръстта над положените и монтирани тръби. Ето защо
същият е бил длъжен да предвиди, че в изкопа е възможно да има работник,
който може да бъде затрупан от неправомерното движение на багера и
неправилното складиране на изкопаните земни маси. Вярно е, че
пострадалият с поведението си също е допринесъл за настъпване на
50
вредоносния резултат, но това обстоятелство не игнорира наказателната
отговорност на подс. К.. Ето защо от субективна страна деянието му е
непредпазливо във формата на небрежност.
Подсъдимият К. в конкретната ситуация е сторил необходимото съобразно
силите и средствата, с които е разполагал, за да помогне на пострадалия и
действията му по освобождаване тялото на А. от притискащите го пръст и
долна ос на укрепителния модул действително са дали резултат,
предотвратявайки задушаването му. Подсъдимият И.Ц. от своя страна е
потърсил помощ на тел.112 още докато е приближавал към
местопроизшествието, като по време на водения разговор се е запознавал с
обстановката на място, за да съобщи местонахождението, видимото състояние
на пострадалия и да уведоми за автомобил пред спортната зала, който да
отведе отзовалите се екипи до злополуката. Съдът обосновано и
законосъобразно е приел, че това поведение на всеки от двамата подсъдими
след деянието съдържа всички признаци за квалификация на деянията им по
привилегирования състав на чл. 123, ал. 4, вр.ал.1 от НК. В конкретната
обстановка всеки от тях е извършил действията, които е преценил като най-
необходими и възможни и които са били насочени субективно и обективно
към спасяване живота на пострадалия, поради което съдът правилно е
преквалифицирал деянията на всеки от двамата подсъдими по чл. 123, ал.4,
вр. ал.1 от НК, по който текст ги е признал за виновни и ги осъдил.
Причина за осъществяване на деянието е незачитане на установения правов
ред в страната от страна на двата подсъдими.
По отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното
наказание, въззивната инстанция извърши проверка на присъдата и в тази й
част.
При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от
подсъдимите престъпление, съдът правилно е съобразил, предвиденото за
съответното престъпление наказание, императивните критерии на чл. 54 от
НК и целите визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Отчел е степента на
обществената опасност на деянията и личността на подсъдимите, взел е
предвид подбудите, мотивирали ги да извършат конкретното престъпление,
преценил е всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на
отговорността им и е спазил изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36
от НК, относно постигането целите на наказанието.
51
За престъпление по чл.123, ал. 4, вр.ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок до 3 години.
При определяне конкретния размер на наказанието лишаване от свобода,
съдът правилно е съобразил принципно високата степен на обществената
опасност на деянието и конкретната индивидуална тежест на извършеното
престъпление, характеризираща се с множеството нарушения на разпоредби
на нормативни и ненормативни актове, предписващи осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд.
Правилна е преценката на съда, че деянието на подс.Ц. е с относително
висока степен на обществена опасност, обусловена от вида на конкретно
допуснатите с бездействието му нарушения. От друга страна, съдът правилно
е приел, че обществената опасност на личността му е с ниска степен на
обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало, липсата на данни
за други негови противоправни прояви, семейното му положение - баща на
две деца, за които следва да се грижи, трудовата му ангажираност и много
добри характеристични данни, съобщавани от св.Е.Д., стриктното му
процесуално поведение, даването на обяснения, които допринасят отчасти за
изясняване на обективната истина по делото. Изложените обстоятелства
правилно са ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства. Правилна
е преценката за липса на отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства.
Деянието на подс. К. също се характеризира с относително висока степен
на обществена опасност, защото е нарушено основно правило за
механизирана изкопна работа. Обществената опасност на личността му,
преценена с оглед чистото му съдебно минало и отсъствието на данни за
дисциплинарни и други протиобществени прояви, правилно е ценена като
ниска. Като смегчаващи отговорността обстоятелства съдът правилно е
съобразил трудовата му ангажираност, семейното му положение и родителски
ангажименти към двете деца, добросъвестното процесуално поведение,
дадените подробни обяснения, които в голяма степен допринасят за
разкриване на обективната истина и не на последно място обстоятелството, че
по време на злополуката е изпълнявал разпорежданията на проявилия
небрежност св. Св.И.. Съдът правилно не е отчел отегчаващи обстоятелства.
Законосъобразно и обосновано решаващият съд е приел като смекчаващи
отговорността за двамата подсъдими обстоятелства относително дългия срок
52
на воденото досъдебно производство, както и приносът от страна на
пострадалото лице за съставомерните последици.
Неправилно решаващият съд е приел, че не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства за двамата подсъдими. Такива с основание
следва да се отчетат множеството нарушения на правилата за безопасност на
труда допуснати от двамата подсъдими.
Същевременно съдът правилно е приел, че наличните смекчаващи
обстоятелства за подсъдимите Ц. и К. не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер по смисъла на чл.55 от НК, като не е налице и
втората предпоставка на тази разпоредба, тъй като и най - лекото, предвидено
в закона наказание не се оказва несъразмерно тежко за подсъдимите, както
правилно е заключил и решаващият съд. Ето защо, съдът правилно е
преценил, че наказанието на подсъдимите следва да бъде определено при
условията на чл.54 от НК, още повече, че са налице и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
При така установените индивидуализиращи обстоятелства съдът правилно
е приел, че наказателната отговорност на подсъдимите следва да се реализира
при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. При
определяне размера на наказанията съдът обаче не е отчел в достатъчна
степен относително дългия срок на воденото досъдебно производство, както и
приносът от страна на пострадалото лице за съставомерните последици,
поради което наложеното на всеки от подсъдимите наказание лишаване от
свобода в размер от по 8 месеца се явява завишено и явно несправедливо.
Настоящата инстанция намира, че адекватно на степента на обществена
опасност на деянието и личността на извършителите се явява наказание в
размер на 5 /пет/ месеца лишаване от свобода.
Замяната на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК с наказание пробация се явява обществено неоправдано,
проява на прекомерно снизхождение и явно несправедливо, още повече, че не
е налице втората предпоставка за приложението на чл.55 от НК, а именно най
- лекото, предвидено в закона наказание не се оказва несъразмерно тежко за
двамата подсъдими.
Относно начина на изпълнение на наложеното наказание съдът обосновано
и законосъобразно е приел, че за поправянето и превъзпитание на
подсъдимите, както и за общо предупредителния ефект спрямо обществото,
53
за да бъдат постигнати целите на наказанието посочени в чл. 36 от НК не се
налага ефективното му изтърпяване. Правилна е преценката, че са налице
всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от
НК по отношение на подсъдимите, тъй като същите не са осъждани на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното им
наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимите, условното
осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието им предвид факта,
че и двамата са в активна трудоспособна възраст. Правилно съдът е приел, че
налагането на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на
подсъдимите, би било ненужно тежка репресия срещу личността им. Ето
защо правилно е приел, че с приложението на института на условното
осъждане, с определяне на изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила, ще се постигнат целите и на двете превенции.
Настоящият съдебен състав намира, че наказание в размер на 5 месеца
лишаване от свобода за двамата подсъдими като вид и размер е достатъчно за
постигане на репресивните и възпитателни цели на санкцията. Същото е
отмерено с оглед на всички индивидуализиращи наказателната отговорност
обстоятелства, адекватно на извършеното деяние и обществената опасност на
личността на подсъдимите, поради което се явява справедливо и
съответстващо на моралната укоримост на престъплението. То е съобразено с
целите визирани в чл.36 от НК, подходящо да повлияе на подсъдимите
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави,
да им въздейства предупредително и да ги възпре да вършат други
престъпления. Така определено наказанаието е необходимо и достатъчно за
постигане и на генералната превенция с оказване на възпитателен и
предупредителен ефект върху другите членове на обществото, като по този
начин ще окаже възпиращо въздействие върху останалите членове на
обществото, на които не следва да се внушава безнаказаност за посегателства
срещу телесната неприкосновеност на личността и същевременно ще
допринесе най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите, да
осъзнаят противоправната същност и моралната укоримост на извършеното
от тях.
При преценката за необходимостта да наложи на подсъдимите наказание
лишаване от права по чл.37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК съдът обосновано е приел, че
54
с оглед изминалия продължителен период от извършване на престъпленията,
налагането на това наказание ще се отрази необосновано неблагоприятно
върху професионалната им квалификация и реализация в бъдеще, поради
което правилно не е приложил факултативната възможност по чл. 160, ал.1 от
НК.
Предвид изложеното присъдата в нейната наказателно осъдителна част
следва да бъде изменена, като се намали наложеното на подсъдимите
наказание от 8 месеца на 5 месеца лишаване от свобода. В останалата й част
същата следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована и
законосъобразна.
По отношение на гражданските искове.
Ищците по приетите за съвместно разглеждане в съдебното производство
граждански искове са съпругата - Ст. Ил. Ат. и децата на пострадалия - С.Б.
М., Т. Б. Ал. и Т. М. Ю.. Като пряка и непосредствена последица от
противоправно и виновно осъществените деяния на всеки от двамата
подсъдимия за гражданските ищци са настъпили неимуществени вреди -
страдания и негативни емоции от загубата на близък родственик.
Видно от свидетелските показания на съпругата - св. С.А. и на св. А. М. Х. (
съдебно заседание от 10.10.19г.) освен първоначалната покруса от нелепият и
неочакван начин, по който е починал Б. А., това събитие е променило начина
им на живот. Отношенията в семейството на пострадалия са били топли и
задружни. Той е бил гръбнакът на семейството, на чиято опора - духовна и
материална, са разчитали съпругата и децата му, които след смъртта му
завинаги са били лишени от възможността да получават неговата подкрепа -
духовна и материална, да търсят съветите му, да споделят с него радостите и
трудностите в своя живот. Макар двете дъщери да живеят в отделни
домакинства, а синът Ю., към датата на инцидента да е бил в чужбина,
техните страдания от загубата на родител не са били по-леко преживени. Те
не са прекъсвали връзката с баща си, често са му гостували, поддържали са
отношения на обич, разбирателство и помощ. Родствената връзка между тях е
била само част от близките и сърдечни отношения помежду им.Тримата са
били силно травмирани от случилото се. Изживели са невъзвратима загуба,
ще търпят болки и скръб от загубата на родител цял живот, като вредите са
пряка и непосредствена последица от деянията на подсъдимите.
Настъпилата внезапна смърт на Б. А. най-тежко се е отразила на съпругата
55
му - С.А.. Вместо съществуващите взаимна привързаност, любов и
разбирателство в семейството, е настъпила покруса от неочакваната и нелепа
загуба на съпруга, на втория му работен ден. Смъртта му е оставила С.А.
вдовица след 20 годишен, единствен за двама им брак, без близост, морална и
материална подкрепа до себе си. Търпяните от преживелия съпруг
неимуществени вреди са най- сериозни, защото съпругата е принудена сама
да устройва живота си, лишена от подкрепата на съпруга си.
Предвид изложеното обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че
гражданските искове са основателни.
При определяне на техния размер съдът правилно е съобразил
обстоятелството, че с поведението си пострадалият А. е допринесъл за
настъпване на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди, което
свърза размера на обезщетенията с последиците по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Приносът на двамата подсъдими за настъпилият съставомерен резултат е
равностоен, поради което съдът правилно не е дал превес на когото и да е от
тях при определяне размерите на гражданската им отговорност за обезвреда.
Съобразявайки изложеното решаващият съд правилно е приел, че за
възмездяване на претърпените от пострадалите душевни болки и страдания,
всеки от подсъдимите следва да заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер от по 15 000лв. на съпругата и от по 10 000
лв. на всяко едно от децата, като в останалата им част до предявените
размери съдът законосъобразно е отхвърлил исковете, като недоказани.
Правилно съдът не е споделил предложението на защитата на подс. К. за
присъждане по настоящото дело на всички пострадали такива обезщетения,
чиято обща сума да се равнява на полученото от тях общо обезщетение от 20
000лв., по силата на сключената извънсъдебна спогодба (предмет на
обсъжданите по - горе Решение№2048/18.12.2015г. по НЧД№5250/2015г. по
описа на БРС и Решение №V-18/31.03.2016г по ВНЧД№212/2016г. на БОС),
защото те се били съгласили с този размер. Приетите за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански искове касаят гражданската
отговорност на причинителите на увреждането. Различни са и основанията за
търсените обезщетения, а причините за сключване на гражданското
споразумение от наследниците с търговското дружество на четвъртия месец
след смъртта на наследодателя, са без значение по настоящото дело.
Настоящата инстанция намира, че така присъдените по размер
56
обезщетения от решаващия съд, удовлетворяват напълно критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и са съответни на социално-икономическите
условия в страната и съдебната практика.
Правопораждащият факт за обезщетенията е извършването на
престъплението. Ето защо по исканията за заплащане на лихви за забава,
съдът на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД правилно е приел, че подсъдимите са
изпаднали в забава от деня на увреждането - 10.06.2014г. и от тази дата
следва да бъдат осъдени да заплатят законната лихва върху всяка от сумите
на уважените граждански искове до окончателното им изплащане.
Законосъобразен е съдебният акт и по отношение на направените по делото
разноски, които предвид осъдителния характер на присъдата, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, са възложени в тежест на подсъдимите.
При цялостната проверка на присъдата не се установиха допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По гореизложените съображения присъдата на Бургаския окръжен съд
следва да бъде изменена в наказателно осъдителната й част, като се намали
размера на наложените наказания за двамата подсъдими от 8 месеца на 5 /пет/
месеца лишаване от свобода. В останалата й част същата следва да бъде
потвърдена, като обоснована, законосъобразна и справедлива.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл. 338, вр. чл.334, т.3 и
т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 271 от 03.11.2020 год. постановена по НОХД №
212/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, като намалява размера на
наложените наказания на подсъдимите К. и Ц. от 8/осем/ месеца на 5/пет/
месеца лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на
РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
57
2._______________________
58