Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 28.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.............Преслава
Стоименова...........................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1065 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 79 ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 82 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от П.К.К. ***,
чрез пълномощник адв. Т.Г., срещу „В и К“ АД – гр.
Ловеч, за заплащане на сума в размер на 1200.00 лева, произтичаща от
имуществени вреди, вследствие спиране на водоподаването
към жилището му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е
собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се
на адрес: *****а с ответника са в договорни отношения, по силата на които
същият се задължава да доставя водоснабдителни и канализационни услуги до този
имот, въз основа на който договор има издадена и поддържана партида при него
под номер 131253.
Ищецът посочва, че по
тази партида имало натрупани задължения за един продължителен период от време
(от 2012 г. до 2018 г.).
Твърди, че на 27.02.2018
г. получил от ответника уведомително писмо, с което бил приканен да се издължи
за неплатените сметки на дружеството, като към него бил приложен и документ, именован като „контролен лист“, от съдържанието на който се
разбирало, че дружеството приема за погасени по давност и отписва от партида №
131253 общо 34 броя фактури за вземания, възникнали до 30.12.2014 г., на обща
стойност 1301.39 лв. Според ищеца, от съдържанието на писмото и приложения към
него документ се разбирало, че следва да заплати единствено натрупаните по
партидата задължения от януари 2015 г. нататък. Посочва, че със свой познат и
копие от писмото отишъл до касата на ВиК -
дружеството на 06.03.2018 г. и обяснил, че е получил писмото и му е ясно, че
сумите до 30.12.2014 г. са му опростени като погасени по давност, уточнили се,
че и фактурите до февруари 2015 г. включително също са погасени по давност и че
без тях дължи 1289 лв., но не може да събере останалата сума толкова бързо.
Ищецът твърди също, че
на 07.03.2018 г. служители на ответника преустановили водоснабдяването на
имота, като счита, че това действие е извършено в нарушение на чл. 40, ал. 1 от
„Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор“, тъй като съгласно
тази разпоредба при неплащане на дължими суми по фактура, ответникът има
правото да преустанови водоподаването след не по-рано
от 15 дни от датата на получаване от потребителя на поканата за доброволно
плащане, а в случая писмото било получено от него на 27.02.2018 г. Посочва, че
на 12.04.2018 г. успял да събере нужните пари и чрез упълномощено от него лице
- Н.Т.Т. (който го придружавал и на 05.03.2018 г.)
заплатил по банков път сумата от 1289.04 лв., която сума представлявала сбора
от незаплатените задължения по партидата за периода април 2015 г. до април 2018
г., като в платежното нареждане изрично било указано, че с това плащане
погасява задълженията за указания период. Ответникът приел плащането и отписал
от партидата му задълженията за горепосочения период, но отказал да възстанови
водоснабдяването на имота до изплащането и на останалите стари задължения по
партидата за периода от март 2012 г. до март 2015 г., общо в размер на 2078.76
лв., от които 1399.29 лв. - главница и 679.47 лв. - лихва.
Ищецът посочва още, че
след разговори на място и по телефона установил, че ответникът не счита
горепосочената сума от 2078.76 лв. за погасена по давност и отказвал да
възстанови водоснабдяването в имота докато не бъде заплатена и тя, заявявайки,
че я счита за дължима. Възложил на горепосоченото лице (Н.Т.Т.),
който имал и пълномощно да управлява имота му в случай на негово продължително
отсъствие, да посети лично ответното дружество и да говори с тях. На 24.07.2018
г. същият посетил дружеството и провел разговор със служителите, напомнил им за
писмото от 27.02.2018 г. и за договорката, която е постигната на 06.03.2018 г.
за отписване на старите задължения до март 2015 г., като е входирал
и отделно писмо с искане да се възстанови водоподаването.
На това искане получил отговор от 31.07.2018 г. от ответника, който отказал да
възстанови водоподаването, ако не му се заплатят и
погасените и отписани от счетоводството му по давност вземания. Ищецът счита,
че така, чрез злоупотреба с монополното си положение,
ответникът упражнява върху него своеобразна форма на принуда, с цел да го
застави да заплати тези погасени по давност негови вземания.
Ищецът изтъква, че бил
поставен в безизходица и на 08.08.2018 г. сезирал
Ловешкия районен съд с иск срещу ответника за признаване за установено на
липсата на право на принудително изпълнение за горепосочените суми, които счита
за погасени по давност, за което било образувано и водено гражданско дело №
1639/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд.
Посочва, че на
29.08.2018 г. /видимо след като ответникът е получил исковата молба/ служители
на същия са посетили сградата и възстановили водоснабдяването на имота /в
отсъствие на ищеца и без да бъде уведомен/.
Ищецът твърди, че с
действията си ответното дружество му е нанесло имуществени вреди, които вреди
се изразяват в невъзможността да използва (обитава) жилището си - апартамент за
периода, през който водоснабдяването в него е било прекъснато - от 12.04.2018
г., когато е заплатил всички задължения по партидата си, до 29.08.2018 г.,
когато е възстановено водоподаването. Изтъква, че
липсата на течаща вода в апартамента прави невъзможно използването му при
нормални условия с оглед общоприетия екзистенц-минимум
на жизнен стандарт. Така понесените от него имуществени вреди като размер,
ищецът счита, че се равняват на пазарната наемна цена на жилището му за
горепосочения период.
Ищецът моли, да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде осъден ответника „В и К“ АД - гр.
Ловеч да му заплати сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ имуществени
вреди, претърпени от него вследствие на нарушение на договорната връзка помежду
им - спиране на водоподаването към жилището му, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на сторените в
производството съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника “В и К” АД – гр. Ловеч,
чрез пълномощник адвокат В.Н., с който е изразил становище за неоснователност
на предявения иск и е изложил съображения. Не спори, че водоподаването
в имота на ищеца е било спряно на 07.03.2018 г., но изтъква, че причината за
това са неплатени задължения от потребителя – ищец, след като са му изпратени
две писма от 18.09.2017 г. и 07.02.2018 г., второто получено лично от него на
27.02.2018 г., съдържащо предупреждение, че ако не плати задължението си ще се
прекрати доставката на питейна вода. Посочва, че на 12.04.2018 г. ищецът е
платил по банков път част от задължението си – за последните три години, но не
е информирал ответника за направеното плащане до 24.07.2018 г., когато е подал
писмено възражение с информация за направеното от него плащане, с направено
възражение за погасителна давност и с искане за възстановяване на
водоснабдяването в имота. С оглед на изложеното, ответникът счита, че
претенциите до тази дата са неоснователни. Освен това изтъква, че същите са
неоснователни и за периода от 24.07.2018 г. до 29.08.2018 г. /когато е пусната
водата в имота/, тъй като пускането на водата се извършвало в срок от 3 работни
дни след отстраняване на причината за спирането и заплащане от потребителя на
разходите за възстановяване, като до 29.08.2018 г. ищецът не бил заплатил
дължимата сума и това му било обяснено с писмо изх.№ РК-7400-1/31.07.2018 г. Оспорва
предявения иск и по размер, тъй като ищецът не живеел в гр. Ловеч, а в гр. София
и много рядко посещавал имота си, поради което е упълномощил лице от гр. Ловеч
да се грижи и отговаря за имота. Нямало доказателства имотът да е отдаван под
наем и евентуално наемателят да е прекратил договора, поради спирането на
водата. При тези съображения, ответникът моли да бъде отхвърлен предявения иск,
като претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява
от адвокат Т.Г., който в първото по делото заседание, на основание чл. 143 ал.
2 от ГПК, направи пояснение и допълване на исковата молба, че имуществените
вреди, които се претендират от страна на ищеца, са в размер на наемната цена за
недвижимия имот – апартамент, находящ се на адрес: *****В
тази връзка представи договор за наем на имота. В пледоария по същество моли,
да бъде уважен предявения иск, като излага съображения за неговата
основателност и доказаност, доразвити и в представена
писмена защита. Моли за присъждане на направените разноски по делото съгласно
представен списък.
Ответното дружество се представлява от
адвокат Н., който поддържа възраженията си в отговора и моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. В писмени бележки доразвива съображения за неоснователност на
претенцията. Моли за присъждане на направените от тях разноски съгласно
представен списък. Относно разноските на ищеца, направи възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Счита също, че разноските за вещо лице следва да останат в
тежест на ищеца, тъй като с оглед направеното от него пояснение и допълване на
исковата молба, експертиза не е била необходима.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, от данните по приложеното
за послужване гр.дело № 1639/2018 г. по описа на Районен съд-Ловеч, както и от
доводите на страните, чрез процесуалните им представители, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Между страните не е спорно, че са обвързани от
облигационно правоотношение на база договор при общи условия, по силата на
който ответното дружество като ВиК оператор, има
задължение да предоставя водоснабдителни и канализационни услуги в имота
на ищеца, находящ се на адрес: *****срещу задължение
на ищеца да заплаща консумираната и отчетена вода, като в тази връзка при
ответника е открита партида с № 131253, която първоначално е била записана на
потребител Д.Д.К..
От Удостоверение за наследници изх.№ 556/28.02.2018 г., издадено от
Община Ловеч /приложено по гр.д.№ 1639/18 г. – л. 29/, се установява, че Д.Д.К.е починала на 15.05.1999 г. и оставила за свой
наследник ищеца П.К.К., неин син.
Не се спори, че впоследствие служебно е извършена промяна на името на
партидата и същата записана на ищеца след получени данни, че лицето Д.Д.К.е починала през 1999 г. /в т.см. писмо изх.№ РК-7400-1/31.07.2018
г. на ответното дружество – л. 15 от гр.д.№ 1639/18 г./.
Представено е пълномощно с нотариална заверка рег.№ 3618/30.09.2002 г.
при Нотариус М.Д., с което ищецът П.К.К. ***, е
упълномощил Н.Т. ***, да управлява собствения му имот, находящ
се в гр. Ловеч, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ № 42А, ап. 5, и да представлява ищеца пред „В и К“ – Ловеч и всички
държавни и общински органи, имащи отношение към горепосочения имот, както и да
урежда взаимоотношенията с наемателите относно стопанисването на имота,
включително да сключва и прекратява договори с тях.
От представения договор за наем е видно, че същият е сключен на
12.07.2006 г. между Н.Т.Т., като упълномощен
представител на собственика, в качеството на наемодател, от една страна, и М.С.С., от друга страна, като наемател, по силата на който
наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване процесния имот – апартамент, находящ
се на адрес: *****срещу месечна наемна цена в размер на еквивалента на 82 евро
– 160 лева към датата на подписване на договора, като е уговорено наемът да се
изплаща в лева. Уговорено е, че плащането ще се извършва в брой на наемодателя,
като наемните вноски ще бъдат заплащани авансово за 1 месец напред и не
по-късно от 5-то число на месеца. Според чл. 4.1 от договора за наем, същият е
сключен за срок от 1 година, считано от датата на подписването му между
страните, а в чл. 4.2 се съдържа уговорка, че ако един месец преди изтичане
срока на договора никоя от страните не поиска прекратяването му, договорът се
счита сключен при същите условия за всяка следваща година.
Безспорно
е, че по партидата на ищеца с № 131253 е имало неплатени задължения за
доставена вода в един продължителен период от време /от 2012 г. до 2018 г./.
Отправено
е писмо № 3297/18.09.2017 г., изходящо от „В и К“ АД – Ловеч /л. 36-37 от
гр.д.№ 1639/18 г./, адресирано до потребител № 131253 - Д.Д.К./преди
смяната на името на партидата/, с което потребителя се уведомява, че към 18.09.2017
г. дължи суми с общ сбор 3066.93 лева, представляващи главница в размер на 2395.09
лева и лихви в размер на 671.84 лева по 66 бр. фактури, издадени в периода 29.03.2012
г. – 31.08.2017 г. С цитираното писмо е даден на потребителя 15-дневен срок от
датата на получаването му, за плащане на дължимата сума, с предупреждение, че
ако не бъде платена, ще бъде преустановено предоставянето на ВиК-услуги към обекта. Не се спори, че писмото е било
получено на 21.09.2017 г. от наемателя, доколкото изписването на имената му е
четливо.
От страна на „В и К“ АД-Ловеч е изпратено и второ писмо с
изх.№ РК-1276/07.02.2018 г., адресирано до ищеца, в качеството му на наследник
на Д.Д.К., получено лично от него на 27.02.2018 г., с
което го уведомяват, че задълженията за ползвани В и К услуги на адрес: *******,
потребителски № 131253, към 06.01.2018 г. са с общ сбор 3312.81 лева, като го
канят в седемдневен срок от получаване на писмото да погаси задълженията си, с
предупреждение, че при неизпълнението им ще бъде прекратена доставката на
питейна вода.
От ищеца е представено копие от Контролен лист №
РК-2360/06.03.2018 г. на „В и К“ АД-Ловеч за отписване /заличаване/ вземания на
дружеството за потребените В и К услуги от потребител
Д.Д.К., парт.№ 131253, на процесния адрес за задължения, възникнали до 30.12.2014 г.
по 34 бр. фактури на обща стойност 1301.39 лева, поради изтекла давност.
Не
се спори, а и видно от съставен Протокол от 07.03.2018 г. на „В и К“ АД-Ловеч
за прекъсване на водоснабдяването в имота на ищеца, същото е прекъснато с
демонтаж на водомерния възел и поставяне на вертикален щранг
/л. 40 от гр.д.№ 1639/18 г./.
Ищецът,
чрез пълномощник Н.Т., е подал възражение до Управителя на ответното дружество
с вх.№ РК-7400/24.07.2018 г. /л. 8 от гр.д.№ 1639/18 г./, с което уведомил, че
на 12.04.2018 г. е превел по банковата сметка на дружеството сумата от 1289.04
лева за периода от м. април 2015 г. до м. април 2018 г., но въпреки това
служители на дружеството отказвали да възстановят водозахранването
в имота, поради наличие на стари неплатени задължения по партидата. Със същото
възражение ищецът е помолил да бъдат отписани натрупаните задължения по
партидата преди месец април 2015 г., като погасени по давност, както и да бъде
възстановено прекъснатото водоснабдяване в имота.
По
повод това възражение, ответникът е отговорил на пълномощника на ищеца с писмо
изх.№ РК-7400-1/31.07.2018 г. /л. 15 от гр.д.№ 1639/18 г./, с което е изразил
становище, че настъпването на погасителната давност не погасява самото
задължение и то остава да съществува, а относно възстановяване на водоподаването е посочил, че то се извършва в тридневен
срок след отстраняване на причината за това и заплащане на разходите по
прекъсване и възстановяване съгласно утвърден ценоразпис.
Представена
е Заповед № 75/18.08.2008 г. на Изп. директор на „В и
К“ АД-Ловеч, с която са определени цени на услуги, извършвани от дружеството, с
наименование на конкретни услуги, но сред тях не фигурира такава по прекъсване
и възстановяване на водоподаване.
Ищецът
е подал искова молба на 08.08.2018 г. срещу „В и К“
АД-Ловеч, по повод на която е било образувано приложеното гр.дело № 1639/2018
г. по описа на РС-Ловеч, с искане да се признае за установено, че не дължи по
отношение на ответника сумата от 2078.76 лева, от които 1399.29 лева – главница
и 679.47 лева – лихва, представляваща незаплатени задължения по партида №
131253 за периода от март 2012 г. до март 2015 г., като погасени поради изтекла
давност.
Установява
се, че ответникът е получил съобщение с препис от исковата молба по така
образуваното дело на 17.08.2018 г.
Видно
от съставен Протокол от 29.08.2018 г. на „В и К“ АД-Ловеч, водоснабдяването в
имота на ищеца е било възстановено на тази дата /л. 41 от гр.д.№ 1639/18 г./.
От
разпитаните в настоящото производство свидетели Х.Б. и Д.Д.–
служители на ответното дружество, които са участвали в спирането на водоподаването в имота на ищеца и възстановяването му, се
установи, че спирането е извършено поради неплатени голям брой фактури, като
много пъти е търсен абоната от инкасаторите, но не е откриван. Практиката била
няколко дни след спирането да дойде абоната и да си плати сумата или част от
нея, като в срок от три дни след плащането възстановяват водоподаването.
В случая плащане на част от задълженията на абоната било извършено след повече
от месец по банков път, като имат информационна система, в която могат да
проверят това. Следвало да се плати и такса за възстановяване на водоподаването, която в случая не била платена. Въпреки
това, изпълнителният директор на дружеството им наредил устно да пуснат водата,
тъй като има възникнал спор.
Свидетелят
Н.Т., който е упълномощен от ищеца да управлява имота му, в своите показания
заяви, че ищецът никога не е живял в този апартамент, а го е отдавал под наем.
Последният наемател е М.С., който от няколко години живее в апартамента. Преди
година и половина, когато св. Т. е ходил до апартамента, за да получи дължимия
наем, е намерил оставено писмо от „В и К“ и видял, че в него е посочена голяма
сума за неплатени задължения за вода за седем години назад. Той уведомил за
това ищеца П.К.,*** и двамата отишли във „В и К“-Ловеч, като след проведени
разговори там ищецът поръчал да се плати водата за последните три години. Извършили
плащане, а междувременно водата в апартамента била спряна, като по информация
на касата в дружеството имало още неплатени задължения. Поради спирането на
водата, наемателят не е живял няколко месеца в апартамента и не е плащал наема
– по думите на свидетеля от февруари или март 2018 г. до края на лятото –
август или септември 2018 г., когато водата била пусната, като след този момент
се върнал в апартамента и продължил да си плаща наема както е по договора в
размер на 160.00 лева. Свидетелят заяви, че по негова банкова сметка ***, а
някой път и в брой му давал сумите.
Като
свидетел по делото беше разпитан и наемателят М.С., който заяви, че живее в процесния апартамент по силата на договора за наем, като
срокът му се подновява всяка следваща година. Спомня си, че пролетта на 2018 г.
била спряна водата в апартамента и от тогава не е живял там поради невъзможност
да го ползва до момента на пускането й /по негов спомен около м. септември 2018
г./. За този период посочи, че не е плащал наем, тъй като не е обитавал
апартамента. Никой не го е уведомявал защо е спряна водата. Знае, че е имало
неплатени сметки, които той е следвало да плати, но имал финансови проблеми.
Заяви също, че наемът, който плаща е в размер на 160.00 лева и го е плащал в
брой на Н.Т., а след пускането на водата започнал по банков път да го превежда
по сметка на Т..
По
искане на ищеца съдът е допуснал и съдебно-техническа експертиза със задача да
изчисли пазарната наемна цена за въпросния апартамент за процесния
период. С оглед направеното от ищеца пояснение и допълване на исковата молба,
че имуществените вреди, които претендира са в размер на наемната цена за
апартамента, съдът счита, че не е необходимо да обсъжда заключението на вещото
лице.
Съдът
намира, че не е необходимо да се обсъжда и представеното извлечение от банкова
сметка *** Н.Т., като упълномощено от ищеца лице по наемния договор, относно
факта дали по нея са превеждани наемни вноски от наемателя, тъй като няма данни
колко банкови сметки е имал Т., а и предвид дадените от него показания, както и
показанията на наемателя, че наемните вноски са плащани и в брой.
При така установената фактическа
обстановка съдът е сезиран с иск
с правно основание чл. 79 ал. 1, предл. второ във вр. с чл. 82 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, в размер на наемната цена на посочения в исковата молба
недвижим имот – апартамент, вследствие спиране на водоподаването
в този имот.
Касае се за претенция
за заплащане на имуществени вреди от категорията на пропуснати ползи.
Пропуснатата полза е вид
имуществена вреда, при наличието на която се пропуска, осуетява увеличаване на
дадено имущество. При това увеличаването на имуществото трябва да не е просто
хипотетично, а да съществува висока степен на вероятност, че е щяло да се
осъществи. Както се приема в Тълкувателно
решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012
г., ОСГТК, доколкото в закона не е установена презумпция за настъпването на
вредата, а пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение за състоянието на имуществото на кредитора преди деликта и след него, винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива
на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
В конкретния случай се
твърди, че в следствие неправомерно спиране на водата от страна на ответника,
ищецът е претърпял имуществена вреда под формата на пропусната полза от наем.
Установи се, че имотът – апартамент,
за който се отнася спряното водоподаване, е бил
отдаден от ищеца под наем по силата на договор за наем от 2006 г., който е
действащ и към процесния период на 2018 г.
Безспорно е, че по партидата на ищеца с № 131253 е
имало неплатени задължения за доставена вода в един продължителен период от
време /от 2012 г. до 2018 г./.
Действително, както е посочено в
отговора на ответника, в чл. 41 ал. 3, т. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и използване на
водоснабдителните и канализационните системи, е предвидено, че: „след
предварително уведомяване операторите могат да спират напълно или частично
подаването и отвеждането на вода в случаите, когато при неспазване от страна на
потребителите на задължения, чието неизпълнение е определено с общите условия и
договора, те са основание за прекратяване на водоснабдяването“. Съгласно чл. 40
ал. 1 от ОУ на „ВиК“ АД-Ловеч, при неплащане в срок
от потребителя на дължима сума по издадена фактура, В и К операторът има право
да преустанови временно предоставянето на В и К услуги, след като изпрати на
потребителя покана за доброволно плащане, връчена по реда на чл. 67 от ОУ, в
която следва да се укаже и датата на преустановяване на предоставянето на В и К
услугите, която не може да бъде по-рано от 15 дни след датата на получаване на
поканата. В случая се установи, че първото писмо – покана за плащане е
изпратено до потребителя на 18.09.2017 г. и в него се съдържа предупреждение,
че ако в 15-дневен срок от датата на получаването му не бъде изплатена
дължимата сума, ще бъде преустановено водоснабдяването. Поканата е връчена на
21.09.2017 г. на наемателя, но след изтичане на указания срок спиране на
водоснабдяването не е осъществено.
С второ писмо от 07.02.2018 г.,
получено от ищеца на 27.02.2018 г., той е бил уведомен от ответното дружество –
доставчик на В и К услуги за неплатените задължения към 06.01.2018 г., като е
поканен в седемдневен срок от получаване на писмото да погаси задълженията си,
с предупреждение, че при неизпълнението им ще бъде прекратена доставката на
питейна вода.
Установи се, че
водоснабдяването в процесния имот е прекъснато на
07.03.2018 г., т.е. без да е спазен предвидения в ОУ 15-дневен срок от датата
на получаване на писмото. Съдът счита, че всяка покана за плащане е независима
от предходната и следва да съдържа посоченото по-горе предупреждение с
предоставен 15-дневен срок за плащане, едва след изтичане на който може да се
преустанови водоснабдяването. В случая този срок не е спазен от
дружеството-оператор, което води до незаконосъобразност в действията му по
спиране на водоподаването преди изтичане на
предвидения 15-дневен срок.
Ищецът се позовава на
издаден от ответното дружество Контролен лист № РК-2360/06.03.2018 г. на „В и
К“ АД-Ловеч за отписване /заличаване/ вземания на дружеството за потребените В и К услуги от потребителския номер на ищеца
/тогава записан на името на наследодателя му/ на процесния
адрес, за задължения, възникнали до 30.12.2014 г. по 34 бр. фактури на обща
стойност 1301.39 лева, поради изтекла давност. Дори и да бъде съобразено
изявлението на кредитора в този неоспорен от него по съответния ред документ,
че счита задълженията до 30.12.2014 г. за погасени по давност, безспорно е, че
ищецът и след тази дата е имал непогасени задължения /за периода от м. април 2015 г. до м.
април 2018 г./, които е заплатил на 12.04.2018
г., т.е. само поради факта на неплатените задължения за посочения период,
ответникът е имал основание да спре водоподаването,
но както се посочи действията му са неправомерни, поради неспазване на
установения в ОУ 15-дневен срок от датата на последната покана, едва след
изтичане на който може да бъде спряно водоподаването.
Не се спори, че тези
задължения за периода от м. април 2015 г. до м. април 2018 г. са заплатени по
банковата сметка на ответното дружество на 12.04.2018 г., но въпреки това
водоснабдяването е било възстановено едва на 29.08.2018 г. по устно нареждане
на изпълнителния директор на дружеството /в т.см. показанията свидетелите –
служители на ответника/, очевидно след узнаване за заведеното от ищеца гр.дело
№ 1639/2018 г. по описа на ЛРС за установяване недължимост
на задълженията до месец март 2015 г., поради изтекла давност.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за
причините, поради които водоподаването не е
възстановено по-рано, дължащи се на това, че ищецът е уведомил за извършеното
плащане едва с възражението си от 24.07.2018 г., а освен това, че не са заплатени разходите
по прекъсване и възстановяване съгласно утвърден ценоразпис.
Както
се установи от свидетелите – служители на ответника, всяко постъпило плащане от
клиент може да се провери в информационната система на дружеството. Що се касае
до цената на извършени разходи по прекъсване и възстановяване на водоподаването, не се представиха доказателства, че такава
услуга действително съществува и в какъв размер е нейната цена. Ответникът се
позовава на Заповед № 75/18.08.2008 г. на Изп.
директор на „В и К“ АД-Ловеч, с която са определени цени на услуги, извършвани
от дружеството, с наименование на конкретни услуги, но както беше установено от
съдържанието й, сред тях не фигурира услуга по прекъсване и възстановяване на водоподаване.
Съгласно
чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Безспорно, за да бъде
използван един жилищен имот по предназначение, би следвало същият да е
водоснабден, като в случая се установи, че водоподаването
е било спряно за период от 07.03.2018 г. до 29.08.2018 г. Установи се, че
причина за липсата на вода е прекъсване на водоподаването
от страна на ответното дружество, което съдът прие за незаконосъобразно по
изложените по-горе съображения.
От показанията на
свидетеля – наемател в имота, безпротиворечиво се
установи, че от момента на спирането на водата е напуснал апартамента, поради
невъзможност да го обитава при липса на вода и се е върнал да живее в него едва
при възстановяване на водоподаването. В този период
не е плащал дължимия наем на ищеца. В същия смисъл са и показанията на св. Т.,
упълномощен от ищеца да управлява имота му, включително да урежда
взаимоотношенията с наематели. Съдът намира показанията на свидетелите за
обективни и безпротиворечиви, съответстващи и на
останалия доказателствен материал, поради което ги
съобразява при решаващия си извод.
От всичко изложено до тук, съдът счита, че ответникът с действията
си по спиране на водоподаването, незаконосъобразно е
допуснал неизпълнение на договорното си задължение да
предоставя вода до имота на ищеца, поради което следва да понесе отговорността
си по обезщетяване на пропуснатите от последния ползи в резултат на това
неизпълнение. Тези пропуснати ползи се равняват на незаплатения месечен наем за
претендирания период – от 12.04.2018 г. до 29.08.2018
г., в който е било спряно водоподаването в наетия
имот. Установи се, че уговорената месечна наемна цена, която е заплащана от
наемателя до спиране на водоподаването е в размер на
160.00 лева, поради което искът за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи
се явява доказан за четири наемни вноски, т.е. за сумата 640.00 лева, в който
размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска /31.05.2019 г./ до окончателното изплащане, а искът за
разликата до пълния претендиран размер на сумата от
1200.00 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да се поставят направените от ищеца разноски
по делото съразмерно с уважената част от иска.
Видно
от представения Списък по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира следните разноски по
делото: 50.00 лева – държавна такса, 20.00 лева – депозит за свидетели, 160.00
лева – депозит за вещо лице и 500.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Относно заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
посочения размер е направено възражение за прекомерност от страна на ответника.
Съобразно материалния интерес по предявения иск и предвидения размер в чл. 7
ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимото в случая адвокатско възнаграждение се
определя в размер на 314.00 лева. Установява се, че по договор за правна защита
и съдействие от 01.10.2019 г. ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лева, а по втори договор от 22.01.2020 г. е заплатил още
200.00 лева адвокатско възнаграждение по чл. 7 ал. 8 от посочената наредба,
според който, при защита по дела с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100.00 лева. Ето защо, тъй
като настоящото дело е с повече от две съдебни заседания, съдът счита, че така заплатеното в общ размер адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, поради което в този му размер следва да бъде съобразено при
изчисляване на разноските на ищеца.
Съдът намира за основателно възражението на ответника, че
разноските за вещо лице следва да останат в тежест на ищеца, тъй като по негова
причина, с оглед направеното пояснение и допълване на исковата молба, експертизата
се е оказала ненужна.
При съобразяване горното, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на сумата 304.00 лева,
включващи държавна такса, депозит за свидетели и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска, като следва да бъде отхвърлено искането на
ищеца за присъждане на разноски за вещо лице.
С оглед изхода на процеса и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК,
ответникът също има право на присъждане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. По представения списък ответникът
претендира разноски в размер на 400.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.06.2019 г.
От тези разноски ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 186.67
лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „В и К“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Ловеч, ул. “Райна Княгиня” № 1А, на основание чл. 79 ал. 1, предл.
второ във вр. с чл. 82 от ЗЗД, да заплати на П.К.К., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата 640.00 лв. /шестстотин и
четиридесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи в размер на месечната наемна цена от 160.00 лева за
период от 12.04.2018 г. до 29.08.2018 г., за недвижим имот, представляващ
апартамент на адрес: *****вследствие
спиране на водоподаването в този имот за посочения
период, ведно със законната лихва върху сумата 640.00 лева, считано от датата на предявяване на иска /31.05.2019
г./ до окончателното й изплащане, а искът за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 1200.00 лева, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „В и К“ АД, с горните данни, да заплати
на П.К.К., с горните данни, сумата в общ размер на 304.00 лв. /триста и четири лева/, представляваща разноски по
делото, съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ
искането на ищеца за присъждане на разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА П.К.К., с горните данни, да заплати на „В и К“
АД, с горните данни, сумата 186.67 лв.
/сто осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
БАНКОВА СМЕТКА, ***ните суми в полза на ищеца П.К.К.:
IBAN: ***: *****
Титуляр:
адв. Т. Л. Г..
Решението подлежи на
обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: