О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ-864
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на четиринадесети май
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря
и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова частно
гражданско дело № 405 по описа
за 2019 година.
Производството
по делото е образувано по повод постъпилата частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
със седалище гр. София и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай
Георгиев против Разпореждане № 3090/08.02.2019г., постановено по частно гр.
дело № 943/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил
подаденото от „Ти Би Ай Банк” ЕАД със седалище гр. София Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с което се претендира да бъде
осъдена В.Г.Д. да заплати на заявителя сума в размер от 843, 05 лева,
представляваща главница, дължима въз основа на сключен между страните Договор
за потребителски кредит № ***761/26.02.2018г. сума в размер от 13, 02 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.07.2018г. до
06.09.2018г., сума в размер от 28, 78 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 05.07.2018г. до 17.01.2019г., ведно със законната лихва от момента
на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски, от които 25 лева държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 150 лева. В
жалбата се претендира да бъде постановено определение, с което да бъде отменено
атакуваното разпореждане и вместо него да бъде постановено друго, по силата на
което да бъде разпоредено да се издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК за посочените в заявлението суми, както и да бъде
издаден изпълнителен лист. В жалбата не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е
образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк” ЕАД със седалище гр. София, с
което се претендира да бъде осъдена В.Г.Д. да заплати на заявителя сума в
размер от 843, 05 лева, представляваща главница, дължима въз основа на сключен
между страните Договор за потребителски кредит № ***761/26.02.2018г. сума в
размер от 13, 02 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
05.07.2018г. до 06.09.2018г., сума в размер от 28, 78 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 05.07.2018г. до 17.01.2019г., ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното
изплащане.
С Разпореждане
№ 3090/08.02.2019г. по частно гр. дело № 943/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас, съдът е отхвърлил подаденото „Ти Би Ай Банк” ЕАД със седалище гр.
София, с което се претендира да бъде осъдена В.Г.Д. да заплати на заявителя
сума в размер от 843, 05 лева, представляваща главница, дължима въз основа на
сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***761/26.02.2018г.
сума в размер от 13, 02 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
от 05.07.2018г. до 06.09.2018г., сума в размер от 28, 78 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 05.07.2018г. до 17.01.2019г., ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното
изплащане.
На основание
чл. 417, т. 2 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на
документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания
на банките.
На основание
418, ал. 2 от ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали
документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
По делото е
представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД със седалище
гр. София, от което е видно, че към дата – 17.01.2019г. вземанията на банката
спрямо В.Г.Д. по Договор за потребителски кредит от 26.02.2018г. са както
следва - сума в размер от 843, 05 лева, представляваща главница, сума в размер
от 13, 02 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.07.2018г.
до 06.09.2018г. и сума в размер от 28, 78 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 05.07.2018г. до 17.01.2019г. В представеното по делото извлечение
изрично е отразено и обстоятелството, че от страна на длъжника са просрочени три
вноски, посочено е обстоятелството, че крайният падеж на договора е 05.03.2019г.,
а твърдяната предсрочна изискуемост е настъпила на 06.09.2018г. Извлечението е
подписано от представител на банката.
Безспорно е, че
в конкретния случай е сключен Договор за потребителски кредит № ***761 от 26.02.2018г.,
от който е видно, че „Ти Би Ай Банк” ЕАД със седалище гр. София е предоставила
на В.Г.Д. потребителски кредит в размер
на 999 лева за закупуване на конкретна стока със срок за издължаване на кредита
– до 05.03.2019г. Видно от представения договор – т. 16.2 – при пълно или
частично просрочие на три поредни месечни вноски, цялото непогасено задължение
става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на
последната от трите вноски, от който момент се начислява и предвидената в т.
9.4 законна лихва. Договорено е в този случай предсрочната изискуемост да настъпва
автоматично, без да е необходимо кредиторът да изпраща на потребителя
уведомления, покани, предизвестия или други. В т. 25.8 е предвидено
кореспонденцията между страните, свързана с изпълнението на договора, да се
изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени
съответно в чл. 3 и чл. 4 от договора, като доказването, че дадено писмо е
изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото.
Уговорено е, че при промяна на адресите за кореспонденция, страната трябва да
уведоми другата за това предварително в писмен вид, а при невъзможност –
незабавно след промяната. В т. 25.11 от договора е предвидена фикция, че всички
писма, изпратени на последния, писмено посочен от страната адрес, се смятат за
получени и в случаите, когото тя е променила адреса си за кореспонденция, но не
е изпълнила задължението си да уведоми писмено другата страна за това.
Уговорено е, че в този случай писмата, уведомленията или известията, изпратени
с препоръчана пощенска пратка, които не са получени лично от потребителя, а от
лице пълнолетен член на домакинството му, или са върнати на подателя като
недоставени, поради отсъствие на получателя или лице пълнолетен член на
домакинството му, или са върнати на подателя, поради това, че не са
потърсени от получателя, се считат за
достигнали лично до него.
По делото е
представено Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, отправено до В.Г.Д.,
от което е видно, че банката я уведомява, че поради неизпълнение на задълженията
му по договор № ***761 и просрочие в изплащането
на конкретно посочени три вноски, цялото непогасено задължение към банката е
станало предсрочно изискуемо, считано от 26.09.2018г. С уведомлението е
посочена и сметката, по която задължението може да бъде погасено.
За да бъде
уважено искането на банката-заявител по делото следва да бъдат установени две
предпоставки – документът, въз основа на който се претендира изпълнително
основание следва да е редовен от външна страна и с него да се удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. При позоваването на предсрочна
изискуемост на целия кредит, нейното настъпване се преценява съобразно
условията в договора за кредит – ако според уговорките в договора изискуемостта
е поставена в зависимост от правомощието на банката-кредитор да направи кредита
предсрочно изискуем – това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с
документи по чл. 418, ал. 3 от ГПК. При наличие на уговорка в договора за автоматично
настъпване на предсрочната изискуемост с неплащане на която и да е
вноска от главницата или лихвата изцяло или отчасти, без изискване за
уведомяване на кредитополучателя, фактът на неплащането следва да бъде
отразен в заявлението по чл. 417 от ГПК с посочване на
конкретните неплатени вноски, за да се прецени дали непогасеният кредит
или остатъкът по него действително са станали предсрочно
изискуеми към момента на инициирането на заповедното производство.
В
настоящия случай документът, въз основа на който се претендира издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е извлечение от счетоводни
книги на заявителя-банка. Съдържанието на представеното извлечение от
счетоводните книги на заявителя отговаря
на изискванията в чл. 60 от ЗКИ - посочени са броя на вноските, които не са
издължени на договорените дати за плащане и общия размер на просрочената сума;
общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от
потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва, както и
размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Поради това
настоящият състав на съда намира, че представеното извлечение е редовно от
външна страна.
Вземането, обаче не подлежи на изпълнение, тъй като от приложените
документи не се установява настъпването на неговата предсрочна изискуемост. Съгласно т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, обявяването на предсрочната
изискуемост, по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми, като предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В жалбата се твърди, че длъжникът – В.Д. е надлежно уведомена от кредитора за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, като в тази връзка
жалбоподателят се позовава на клаузите на договора и многобройна цитирана и приложена
към жалбата практика на ВКС и други съдилища. Твърди се, че съгласно
уговореното в чл. 25. 11. от договора, всички писма, изпратени на последния
посочен писмено от страната адрес, се смятат получени от нея, т.е. налице е
клауза, която фингира изпратено съобщение като получено. Твърди се също, че по делото са представени доказателства, че
уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост е изпратено до адреса
на кредитополучателя Д., посочен в договора като постоянен настоящ и
адрес за кореспонденция – гр. Б., ул. Б. № *, ет. *, ап. *. Тези твърдения
обаче не кореспондират с фактите: на първо място в чл. 3 от цитирания договор са
посочени два различни адреса: постоянен-гр. Б., ул. „Б. № *, ет. *, ап. *и
настоящ – гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Безспорно е, че
страните не са уговорили специален друг адрес за кореспонденция, което
означава, че двата посочени адреса са адреси за кореспонденция. Безспорно е, че
заявителят е изпратил уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост до
постоянния адрес на длъжника, като препоръчаното писмо е върнато с отбелязване,
че пратката е непотърсена. По делото липсват доказателства, кредиторът да е
предприел действия за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна
изискуемост на кредита на посочения от последния настоящ адрес, където е
по-вероятно да бъде намерен – гр. Б., ж.к. „Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *. Мотивиран
от изложеното, съдът намира, че не може да се приеме, че е налице хипотезата в
чл. 25.11 от сключения между страните Договор за потребителски кредит - че
изпратеното уведомление е получено от длъжника - няма доказателства тя да е
променила настоящия си адрес, посочен в договора, без да уведоми за това
банката. Още повече, че в чл. 25.8 от договора изрично е посочено, че цялата
кореспонденция между страните се изпраща само на адресите за кореспонденция
(постоянен, настоящ и/или адрес за кореспонденция за потребителя), т.е. банката
и съобразно договора има задължение да изпрати уведомление и на настоящия адрес
на длъжника. Нещо повече – от справка, извършена пред Районен съд – Бургас се
установява, че и двата адреса на длъжника В.Д. – постоянен и настоящ адрес не
са променени. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че не може да се приеме,
че кредиторът е действал добросъвестно и е положил дължимата грижа за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на
вземането. Ето защо, настоящият състав на БОС приема, че волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника и съответно не е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит.
Мотивиран от
горното, съдът намира, че при тези данни депозираното Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е неоснователно и правилно съдът го е
оставил без уважение с атакуваното разпореждане. При това положение, съдът
намира, че депозираната частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД със седалище гр. София и адрес на управление гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и
Николай Георгиев против Разпореждане № 3090/08.02.2019г., постановено по частно
гр. дело № 943/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлено подаденото
от „Ти Би Ай Банк” ЕАД със седалище гр. София Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с което се претендира да бъде осъдена В.Г.Д.
да заплати на заявителя сума в размер от 843, 05 (осемстотин четиридесет и три
лева и пет стотинки) лева, представляваща главница, дължима въз основа на
сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***761/26.02.2018г.
сума в размер от 13, 02 (тринадесет лева и две стотинки) лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 05.07.2018г. до 06.09.2018г., сума в размер
от 28, 78 (двадесет и лева), представляваща лихва за забава за периода от
05.07.2018г. до 17.01.2019г., ведно със законната лихва от момента на подаване
на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски, от които 25 лева държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 150 лева.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.