№ 190
гр. Благоевград, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим АнгУ.
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500097 по описа за 2025 година
съобрази следното:
ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., р-н С
представлявано от М.П.И и К.С.В., обжалва решение № 354 от 22.11.2024 г.,
постановено по гражданско дело № 413 от 2022 г. на Районен съд Разлог. В жалбата се
твърди, че атакуваното решение е неправилно. Не бил спазен материалният закон.
Съществено били нарушени съдопроизводствените правила. Решението било и
необосновано. То било постановено в противоречие с действителното правно
положение. Заключението на оспорената АТЕ имало няколко недостатъка.
Официалният документ бил само един - протоколът за ПТП. Уведомлението от водача
било частен документ, а не официален. Експертът не забелязал, че мястото на ПТП е
било посетено от органите на МВР. Изводите на вещото лице не държали сметка за
веществените доказателства от катастрофата. Опелът не бил в движение, защото
изтекли смазочно-горивните му течности и бил репатриран с пътна помощ.
Протоколът за ПТП бил съставен на място и при запазена пътна обстановка.
Експертизата била негодна и вътрешно противоречива. Тя намеквала за някаква
измама, което било абсурдно. В решението липсвали мотиви защо е избран даденият
механизъм на настъпване на ПТП. Дали автомобилът, управляван от ответника, е
спрял в средната лента, или бавно се е движел и е засякъл участник № 2, не променяло
съществено причината за произшествието, а именно - поведението на участник № 1,
1
който е и ответник по делото. Субективните възприятия на участник № 2 не
променяли заключенията на служителите на МВР при съставянето на протокола, с
които участник № 2 се съгласил. Времето, мястото, участниците, положението и
състоянието на автомобилите непосредствено след удара били възприети лично от
служителите на МВР. Протоколът за ПТП следвало да има водеща роля при
изследване на механизма на инцидента. Субективните възприятия на двамата
участници не били в състояние да опровергаят начина на настъпване на
произшествието. Именно в това била ролята на органите по контрол на движението по
пътищата - да установят какво точно се е случило и по чия вина, и само след като
направят това, да съставят протокол за ПТП. Не отговаряло на действителността и
доказателствата по делото отразеното в решението, че вината на ответника за ПТП не
е доказана. Вината се презюмирала до доказване на противното. В протокола за ПТП
било ясно посочено кой е предизвикал катастрофата и това бил именно ответникът. На
последния бил съставен и акт за установяване на административно нарушение.
Презумпцията за вината на ответника не била опровергана в рамките на процеса.
Изводите на първоинстанционния съд били в противоречие със събраните по делото
доказателства. Разсъжденията на съда относно уврежданията на процесния автомобил
били нелогични. Двете коли се ударили под ъгъл, като задната кола, с предната си лява
част, влязла в съприкосновение с другия автомобил, който я засякъл. Заключението на
експерта било необосновано. Първоинстанционният съд, в нарушение на
процесуалните правила, лишил застрахователя от възможността да докаже
действителния механизъм на настъпване на ПТП. Основанието на регресното вземане
не било обсъдено изобщо. Решението било постановено и в противоречие с трайната
съдебна практика по аналогични спорове. Моли се за неговата отмяна и уважаване на
предявените искове.
Адвокат Т. М., особен процесуален представител на Т. Б. У., ЕГН **********, адрес с.
Б., общ. Р., обл. Б. ул. Ш, е подал отговор на жалбата, в който излага аргументи за
нейната неоснователност. Атакуваното решение било валидно, допустимо и правилно.
Районният съд правилно възприел фактите по делото и приложил релевантните правни
норми. Наведените оплаквания за допуснати процесуални нарушения били
неоснователни. Първоинстанционният съд правилно приел, че от заключението се
установяват два механизма на ПТП, което било от съществено значение за решаването
на спора. Правилно било прието, че единият участник в ПТП е описал механизъм на
инцидента, който е различен от посочения в протокола за ПТП такъв и е приет като
възможен за настъпване на вредите от изслушаното вещо лице. Първоинстанционният
съд правилно приел, че е налице друг механизъм на ПТП, че липсва вина у ответника
относно причиняването на вредите и че отговорността му не следва да бъде
ангажирана. Неоснователни били и наведените оплаквания за необоснованост и
неправилност. Постановеното решение почивало на събраните в хода на
2
производството доказателства. Оплакванията по отношение на приетата от
първоинстанционния съд експертиза били неоснователни. Моли се за потвърждаване
на обжалвания съдебен акт.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Проведе се открито заседание на въззивната инстанция.
Искането на застрахователя за назначаване на повторна или тройна автотехническа
експертиза беше отхвърлено. Нови доказателства не бяха събирани.
Анализът на доказателствения материал, приобщен от първата инстанция, води до
извод за основателност на въззивната жалба.
Районният съд неправилно е приел, че водачът на лекия автомобил „Ситроен“ няма
вина за станалото ПТП. Не могат да бъдат споделени и заключенията му за
неустановяване на механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между
инцидента и вредите. Съставеният протокол за ПТП, на основание чл. 179 от ГПК,
обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час, на мястото на произшествието
са се намирали посочените в протокола леки автомобили, с описаните видими щети по
тях. Част от протокола е и схемата на ПТП, която изяснява механизма, по който се е
стигнало до същото. Протоколът е съставен от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия и след посещение на място на пътното произшествие, поради
което същият в частта, в която длъжностното лице, посетило инцидента, е
удостоверило пряко възприетите от него факти и обстоятелства при огледа -
местоположение на МПС, участници в ПТП, характер и вид на нанесените щети, както
и пътни знаци и маркировка на мястото на произшествието - има характер на
официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена
сила /в този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 66
от 05.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1972/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Димитър Димитров, Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II
г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, Решение № 211 от 14.12.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2782/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков, Решение №
15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Костадинка Недкова, и мн. др./. Данните от протокола се потвърждават при разпита на
съставилото го длъжностно лице - Михаил Йорданов Кънев, и не се опровергават от
останалите доказателства, събрани от първата инстанция. Съществен за процеса факт
е, че и двамата водачи са подписали протокола за ПТП без възражения, включително
относно механизма на катастрофата и вината за нейното настъпване. Спрямо виновния
водач е взето и съответното административнонаказателно отношение - съставен е
АУАН и е издадено НП, като липсват данни за оспорване/обжалване на същите от
негова страна. Всичко това е напълно достатъчно, за да се приеме, че събитията около
пътния инцидент са се развили точно така, както е описано в протокола за ПТП.
3
Въпросният извод не може да бъде разколебан от отразеното от водача на лекия
автомобил „Опел“ в уведомлението-декларация за щетите по застраховката „Каско“.
Споменатият документ е частен такъв и за разлика от протокола за ПТП, който има
официален характер, не се ползва с материална доказателствена сила. Конкуренцията
между двата документа безспорно е в полза на официалния, вписаното в който се
подкрепя, както вече беше посочено, от свидетелските показания, АУАН и НП. Дори и
да се приеме обаче, че важи отразеното в уведомлението-декларация, то същото не
променя нещата, защото по никакъв начин не изключва вината и противоправното
поведение на водача на лекия автомобил „Ситроен“ - дали той, внезапно и без
предупреждение, е навлязъл в съседната лента за движение, или е спрял там, без да
включи светлините на колата, е ирелевантно, понеже и двата типа негови действия
нарушават съответни норми на ЗДвП и ангажират регресната му отговорност към
застрахователя. Заключението на вещото лице М.С.М. с нищо не допринася за
изясняването на обективната истина по случая. То изцяло е изградено на
предположения, допускания и догадки, а и няма как да е иначе, тъй като липсват
необходимите точни изходни данни /не са направени протокол за оглед, скица и албум
с фотоснимки/. Няма експерт, който да се справи с поставените му задачи, без да
разполага с такива данни. Това беше и основната причина, поради която въззивната
инстанция не назначи поисканата от жалбоподателя повторна или тройна
автотехническа експертиза. По изложените съображения, заключението на Мазнев не
може да бъде кредитирано и се явява без стойност и значение за правилното решаване
на правния спор. Чл. 202 от ГПК позволява на настоящия съдебен състав да направи
подобен извод /така и Решение № 73 от 13.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2095/2023 г., II
т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, Решение № 48 от 04.02.2025 г. на ВКС
по гр. д. № 4513/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева, Решение
№ 186 от 22.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4906/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Зоя Атанасова, и мн. др./. От останалите доказателства, както вече се
посочи, се изясниха механизмът на ПТП, вината и причинно-следствената връзка.
Налице са и другите нужни предпоставки за уважаване на претенцията с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 410 от КЗ. Първоинстанционното решение се оказа
неправилно и подлежи на отмяна. На застрахователя трябва да се присъдят разноски за
заповедното и исковото производство /и за двете инстанции/.
С оглед на нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен акт няма да
подлежи на касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 354 от 22.11.2024 г., постановено по гражданско дело № 413 от
4
2022 г. на Районен съд Разлог.
ПРИЗНАВА за установено, че Т. Б. У., ЕГН **********, адрес с. Б., общ. Р., обл. Б. ул.
Ш, дължи на ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С.,
р-н С представлявано от М.П.И и К.С.В., сумата от 2659,84 лв. /две хиляди шестстотин
петдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, застрахователна
полица № 0306X0175217, заедно със законната лихва върху нея, считано от 27.09.2021
г. до окончателното изплащане, както и ликвидационни разходи в размер на 10 /десет/
лева, които вземания са включени в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, № 292 от 27.09.2021 г., издадена по частно гражданско дело № 1194 от
2021 г. на Районен съд Разлог.
ОСЪЖДА Т. Б. У., ЕГН **********, адрес с. Б., общ. Р., обл. Б. ул. Ш, да заплати на
ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., р-н С
представлявано от М.П.И и К.С.В., сумата от 103,40 лв. /сто и три лева и четиридесет
стотинки/, представляваща разноски за заповедното производство, сумата от 1115
/хиляда сто и петнадесет/ лева, представляваща разноски пред първоинстанционния
исков съд, и сумата от 720,40 лв. /седемстотин и двадесет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5