Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 15 юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря Диана Михайлова и с участието на
прокурора Радослав Градев, като разгледа докладваното от съдия Върбанова адм.д. № 69 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на прокурор при Окръжна
прокуратура-Русе против разпоредбите на чл.46, ал.3 и чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община Бяла, област Русе, приета с Приета
с Решение №2 по протокол №1/30.01.2008 год.,изм. заглавието и изм. с Решение №2
по протокол №1/12.01.2009 год. ,изм.
с Решение №15 по протокол №2/26.02.2010
г.,изм.с Решение №3 по протокол
№1/21.01.2011 г.,изм. и доп. с Решение №167 по протокол
№14/20.12.2013 г.,изм. с Решение № 31 по протокол № 5/29.12.2015 г.,изм. с Решение №204 по протокол №20/30.09.2016 г.,изм. с Решение №571 по протокол №52/29.11.2018 г.,изм. и доп. с Решение №600 по протокол №55/30.01.2019 г.,изм. с
Решение №646 по протокол № 60/25.04.2019 г., изм. с Решение №27 по протокол № 4/27.12.2019 г. на
Общински съвет –Бяла.
Твърди се противоречие на
протестираните разпоредби с нормите на Закона за местните данъци и такси. Иска
се отмяна на разпоредбите като незаконосъобразни като несъответстващи на
нормативен акт от по-висока степен.
Ответникът - Общински съвет – Бяла, не взема
становище по протеста.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото и извърши проверка по реда на чл. 168 във вр. с чл.
196 от АПК, приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим. Подаден е против административен акт, който подлежи на съдебен
контрол. Наредбата, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл.
8 от ЗНА и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, съставлява подзаконов нормативен
административен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК, той подлежи на безсрочно оспорване пред
съда, като това право има и прокурорът (чл. 186, ал. 2 от АПК), който може да
подаде протест срещу акта.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Разпоредбата на чл. 75, ал.2 от АПК предвижда,
че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или
подзаконов нормативен акт от по - висока степен. Нормите на чл. 75, ал. 2 и чл.
76, ал. 1 и ал. 2 от АПК са идентични с тези на чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 7, ал.
2 и чл. 8 от ЗНА, като прогласяват забраната да се уреждат с наредба обществени
отношения, уредени вече с нормативен акт от по - висока степен. Законът е
нормативният акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията,
обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите
в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на
другите отношения по тази материя, законът може да предвиди да се издаде
подзаконов акт. Наредбата, като нормативен акт, се издава за прилагане на
отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по - висока степен.
Общинските съвети, като органи на местното самоуправление на територията на
съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които
законът е предоставил в тяхната компетентност. Съгласно чл. 8 от Закона за
нормативните актове всеки общински съвет може да издава наредби, с които да
урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях
обществени отношения с местно значение.
В изпълнение на правомощията си по чл. 21, ал.
1 от ЗМСМА, общинските съвети приемат правилници, наредби, инструкции, решения,
декларации и обръщения. Предвид изложеното съдът приема, че
оспорените разпоредби са издадени от компетентен орган – Общински съвет Бяла,
при спазване на изискуемата от закона форма, без допускане на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на наредбата,
като такива нарушения не се твърдят и в подадения протест.
При направената преценка за съответствие с
материалния закон, съдът намира, че оспорените разпоредби са незаконосъобразни.
Разпоредбата на чл.46,
ал.3 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община Бяла, предвижда, че заплащането на данъка /върху превозните средства/ е условие за редовност
при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка
се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ.
Съгласно чл. 60, ал. 6 ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр.
105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила
от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) -
Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед
на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с:
1. проверка чрез
автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно
регистриране на извършените периодични прегледи на пътни превозни средства,
поддържана от Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, и:
а) системата за обмен на
информация, поддържана от Министерството на финансите в изпълнение на чл. 5а,
или
б) съответната система за
администриране на местни данъци и такси на общината, или
2. представяне на издаден
или заверен от общината документ.
Законът регламентира два
алтернативни и равностойни способа за установяване на факта на плащане на
данъка за превозното средство - проверка чрез автоматизиран обмен на информация
между съответните системи по т. 1, б"а" или б. "б" от
горецитираната норма или чрез представяне от задълженото лице на документ,
удостоверяващ плащането, издаден от съответната община.
В Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община Бяла
е предвиден само вторият от способите, с което е изключено приложението на
първия т. е. в противоречие на закона е направено ограничаване и по този начин
заинтересованите лица са лишени от възможността да се установи плащането на
публичното задължение, което е условие за редовността на техническия преглед на
ПС, по алтернативния начин, предвиден в чл. 60, ал. 6,
т. 1, б. а" и б. "б" от ЗМДТ – проверка чрез автоматизиран обмен
на информация. В този смисъл наредбата противоречи на ЗМДТ и протестираният
текст следва да бъде отменен.
Оспорена в цялост като
незаконосъобразна е и разпоредбата чл.52,
ал.1, т.4 от на
Наредбата за определяне размера на
местните данъци на територията на община Бяла – "лицата, които използват работно място за
обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, т. 12 и т. 13 на Приложение № 4 към глава
втора, раздел VІ от ЗМДТ,
заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място;
намалението се ползва при условие, че към декларацията по чл. 53 е приложено
копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от
съответната регионална занаятчийска камара".
Нормата от подзаконовия
нормативен акт урежда правото на данъчно задължените лица, които подлежат на
облагане с патентен данък, да ползват данъчни облекчения в поредност, посочена
в т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, като предмет на настоящото делото е последната точка
– т. 4 /цитираната по-горе/.
Атакуваната норма на чл. 52, ал. 1, т. 4 от Наредбата регламентира
привилегия относно патентния данък – заплащане на 50 на сто от определения
патентен данък от лица, които използват работно място за обучение на чираци по Закона за занаятите и извършват патентна дейност. Касае се за следните
услуги, посочени в приложение № 4 към Глава втора,
раздел VI от Закона за местните данъци и такси, а именно: Бръснарски и фризьорски
услуги, ветеринарно-фризьорски услуги (т. 10), Козметични услуги, поставяне на
татуировки (т. 12) и Маникюр, педикюр (т. 13).
Относима към разглежданата
уредба на обществените отношения е нормата на чл. 61м, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, която също предвижда данъчни
облекчения от 50 на сто от определения патентен данък за лицата, които
използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършат патентна дейност, но само за посочените в т. 10 на приложение № 4 към Глава
втора, раздел VI от Закона за местните данъци и такси, а именно – за Бръснарски и
фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги. Съгласно този текст, данъчно
задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват
данъчни облекчения в следната поредност: лицата, които използват работно място
за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10 на
приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното
работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.
61н е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците,
издадено от съответната регионална занаятчийска камара. Тази законова
разпоредба предвижда привилегия за заплащане на патентен данък в по-ниския
размер, но само за услугите по т. 10 от Приложение № 4 на ЗМДТ т. е. тя не се прилага за другите
услуги по приложение № 4, вкл. и за тези по точка 12 /Козметични услуги,
поставяне на татуировки/ и по т. 13 /маникюр, педикюр/. Следователно, текстът
на чл. 52, ал. 1, т. 4 от местната наредба се явява материално
незаконосъобразен, но само по отношение на предвидените хипотези - точки 12 и
13, тъй като недопустимо е разширен кръгът на задължените лица, ползуващи
данъчни облекчения при осъществяващи патентна дейност, извън тази по т. 10 от
приложението. По отношение на данъчните облекчения за патентен данък относно
лица, които използват работно място за обучение на чираци по Закона за занаятите и извършват патентна дейност, а именно: Бръснарски и
фризьорски услуги, ветеринарно-фризьорски услуги (т. 10), текста на общинската
Наредба се явява съобразен със законовите изисквания.
По изложените съображения в
тази част протестът се явява частично основателен, тъй като следва да бъде
отменена оспорената разпоредба само в частта и по т. 12 и т. 13, а в останалата
част - протестът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на спора,
стореното в тази насока изрично искане от протестиращия и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването следва да
възстанови на Окръжна прокуратура – Русе направените съдебни разноски в размер
на 20. 00 лв. (двадесет лева), представляващи заплатена такса за обнародване на
оспорването в "Държавен вестник". Предвид нормата на § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 136, ал. 3 и чл. 141, ал. 1 от Конституцията, присъдените разноски следва да бъда
възложени в тежест на Община Бяла, която е юридическо лице със самостоятелен
бюджет.
Водим от горното, съдът на
основание чл. 193, ал. 1 от АПК
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор от Окръжна
прокуратура – Русе разпоредбите от Наредбата за
определяне размера на местните данъци на територията на община Бяла област
Русе, приета с Приета с Решение №2 по протокол №1/30.01.2008 год.,изм.
заглавието и изм. с Решение №2 по протокол №1/12.01.2009 год. ,изм. с Решение №15
по протокол №2/26.02.2010 г.,изм.с Решение №3 по протокол №1/21.01.2011 г.,изм. и доп. с Решение №167 по протокол
№14/20.12.2013 г.,изм. с Решение № 31 по протокол № 5/29.12.2015 г.,изм. с Решение №204
по протокол №20/30.09.2016 г.,изм. с Решение №571 по протокол
№52/29.11.2018 г.,изм. и доп. с Решение
№600 по протокол №55/30.01.2019 г.,изм. с Решение №646 по протокол № 60/25.04.2019
г., изм. с Решение №27 по протокол
№ 4/27.12.2019 г. на Общински съвет –Бяла, както следва - чл.46, ал.3 изцяло, а чл.
52, ал. 1, т. 4 – само в частта "т. 12 и т. 13".
ОСЪЖДА Общински съвет – Бяла да заплати в полза на
Окръжна прокуратура-Русе направените по делото разноски в размер на 20.00
лв.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
След влизането в сила, решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: