РЕШЕНИЕ
№ 936
гр. Сливен, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230100137 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен положителен установителен иск
за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК- правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 11.12.2012г. страните сключили
Договор № ***** г. за банков кредит, по силата на който банката отпуснала
на ответника кредит в размер на 8 000 лв. за погасяване на съществуващи
задължения и текущи нужди, с краен срок за погасяване 10.12.2022г. Кредитът
бил усвоен на 12.12.2012г. по разплащателна сметка на ответника и следвало
да бъде издължен на 120 месечни вноски, описани в погасителен план -
Приложение № 1 към договора. Съгласно т. 10 от Договора за кредит
плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасяли в
просрочие и се олихвявали с договорения съгласно раздел II, т.4 лихвен
процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от
деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това
дали падежът бил в работен ден. Кредитът бил в просрочие, считано от
1
10.01.2018 г., като били просрочени 60 бр. вноски от 10.01.2018 г. до
10.12.2022г. вкл. Вземането било изцяло изискуемо от 10.12.2022 г. поради
изтичане на срока за погасяване на банковия кредит.
Сочи се, че банката поискала от СлРС издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 ГПК и такава била издадена, но изпълнението
било спряно от съда, поради връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
Иска се от съда признаване на установено, че ищецът има вземане от
ответника, както следва: 5 143,52 лв., главница по договор за кредит №
044LD-R- 001235/11.12.2012 г., ведно със законната лихва, считано от
14.03.2023г. до окончателното плащане; 1 689,75 лв., възнаградителна лихва
по т. 4 от договора за банков кредит за периода от 10.01.2018г. до 10.12.2022 г.
и 2 735,72 лв., наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков
кредит за периода от 10.01.2018г. до 14.03.2023г. Претендира разноски в
исковия процес и в заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК постъпил писмен отговор от особен
представител на ответника, назначен от съда.
Прави възражение за изначална недействителност на договора, както и
за нищожност на конкретни клаузи на договора за кредита, включително
клаузите за възнаградителна и наказателна лихва, за договорения ГПР.
Твърди, че договора за паричен кредит не отговарял на императивните
изисквания на чл. 10, ал. 1, т. 1, чл.5 и чл. 11. ал. 1, т. 7. 9, 10 и 11 ЗПК.
Договорът, приложението и общите условия били на различен шрифт и така
било нарушено изискването всички части на договора да са изписани с един и
същи по вид и размер шрифт. Сочи, че ответника не получил преди
сключването на договора необходимата информация – стандартен европейски
формуляр и бил лишен от възможността да сравни предлаганите условия на
други банки и да направи преценка кои предлагат най- благоприятни условия.
Не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, като липсвали
каквито и да било условия за прилагането на лихвения процент. Макар и да е
посочено, че лихвеният процент бил фиксиран, липсвали уговорки от които да
е видно дали се отнася за целия срок на кредита или не. Не било посочен общ
размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и
съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка
2
дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания.
Същото се отнасяло и за уговорката по т. 10 от договора уреждаща
наказателната лихва. В процесния договор в т.5 не била посочена абсолютната
стойност на ГПР и кои са компонентите включени в него и каква е стойността
на всеки компонент. В т.5 на договора било посочено, че ГПР бил 12.88 %, но
липсвало уточнение какви точно разходи се включвали в посочения процент.
Целта на законовото изискване била на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следвало да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи.
Освен при горепосочените нарушения на императивни норми на ЗПК
водещи до нищожност на договора като цяло, конкретни уговорки по договора
били нищожни поради противоречие с императивните норми на закона и
поради това, че процесният договор бил сключен и в нарушение на чл.143 ЗЗП
и чл.26 ЗЗД. Посоченият в договора лихвен процент и ГПР били сключени в
условията на неравнопоставеност, водещи до нищожност поради
противоречие с добрите нрави, тъй като се създавала възможност за
неоснователно обогатяване за кредитополучателя. Нищожна била и
уговорката относно определения ГПР по отпуснатия кредит в размер на
12.88%. Не било посочено как е изчислен той и какви точно плащания
включва. Съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК таксите и разноските трябвало да бъдат
точно и ясно определени в договора. Нищожна била и уговорката по т. 10 от
договора, относно наказателната лихва. В случай на забава на дължими
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита било
предвидено обезщетение за банката в размер на възнаградителната лихва по
т.4 плюс законната лихва определена от МС, но липсвало предупреждение за
последиците при просрочие на вноските, съгласно чл. 11, ал.1, т.16 ЗПК.
Поради нищожността на горепосочените уговорки по т.4, 4.1, 4.2, и т.10
от процесния договор, същите не пораждали задължения за ответника и
претендираните въз основа на тях вземания за възнаградителна и наказателна
лихви на ищеца били неоснователни. Иска се отхвърляне на претенцията, като
неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на
събраната в хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено
3
от фактическа страна следното:
На 11.12.2012г. между страните бил сключен договор № ****, по силата
на който, ищецът банка предоставил на ответника кредит в размер на 8 000 лв.
по разплащателната му сметка за погасяване на съществуващи задължения и
текущи нужди. Крайният срок за погасяване на кредита бил 10.12.2022г. – 120
месеци, респ. толкова месечни погасителни вноски, включващи главница и
лихва, референтен лихвен процент 6,19%, надбавка към референтен лихвен
процент 5,5 %, ГПР 12,88%. Общата дължима сума била в размер на 13 794.25
лв.
На 14.03.2023г. ищцовото дружество-банка депозирало пред СлРС
заявление по реда на чл.417 ГПК срещу ответника. Било образувано ч.гр.д. №
1091/2023г. на СлРС, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение
№ 3661/15.03.2023г. за следните суми: 5 143,52 лв., главница по договор за
кредит № *****., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2023г. до
окончателното плащане; 1 689,75 лв., възнаградителна лихва за периода от
10.01.2018г. до 10.12.2022г. и 2 735,72 лв., наказателна лихва за забава за
периода от 10.01.2018г. до 14.03.2023г., както и 291,38 лв. разноски по делото.
Издаден бил и изпълнителен лист за сумите. Тъй като заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника от ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
съдът по заповедното производство указал на заявителя и настоящ ищец
възможността да предяви установителен иск и съответно спрял
изпълнителното производство.
Исковата молба е депозирана в указания едномесечен срок на
09.01.2024г.
В хода на процеса е допусната, изготвена, изслушана и приета съдебно
икономическа експертиза. Видно от заключението на вещото лице на
12.12.2012г. по банкова сметка на ответника била усвоена сума в размер на
8 000 лв. Задължението на ответника по договора за банков кредит към
момента на депозиране на заявлението по реда на чл.417 ГПК било в размер
на 5 143,52 лв.главница, 2 735,72 лв. наказателна лихва и 1 689,75 лв.
възнаградителна лихва.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като безпротиворечиви и неоспорени от страните.
4
Съдът кредитира и заключението на вещото лице, изготвило съдебно
икономическата експертиза, като неоспорено от страните и изготвено от
експерт, разполагащо със специални знания в съответната област.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК е допустим, доколкото е предявен от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и
дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.417
ГПК, която била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В случая не се касае за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
всички вноски по него са падежирали преди депозиране на заявлението по
реда на чл.417 ГПК.
В процеса не е спорно, а и се установи наличие на облигационни
отношения по повод договор за кредит, както и усвояването на сумата по
кредита от ответника по негова сметка на 12.12.2012г. Доказа се и размерът на
задължението на ответника, чрез прието заключение по съдебно
икономическа експертиза, като размерите за главница, договорна
/възнаградителна/ лихва и наказателна лихва, изчислени от експерта изцяло
припокриват размерите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1091/2023г. на СлРС.
Всички възражения за недействителност на целия договор, както и на
отделни клаузи в него, свързани с размер на шрифт, ГПР и лихвен процент
съдът приема за неоснователни, тъй като към датата на сключване на договора
за кредит са били спазени всички изискуеми изисквания, визирани в ЗПК.
Правилно е начислена от банката ищец и наказателната лихва. Доколкото
се касае за парично задължение, то изпълнението му винаги е възможно, т.е.
касае се за забавено изпълнение и за него длъжникът дължи обезщетение.
Уговорката за това обезщетение черпи основанието си от чл.92 ЗЗД и
представлява допълнително съглашение към договора за кредит. Такава
уговорка в случая е предвидена между страните в чл.10 от договора за кредит,
както и в Раздел VI, чл.6.1 от ОУ на банката кредитодател. По принцип забава
може да съществува както преди, така и след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем /в случая дори няма предсрочна изискуемост, тъй като
5
целия кредит е с настъпил краен срок/, обезщетението за нея се дължи за
цялото време на неизпълнението. В случая обезщетението е начислено и
претендирано от датата на забавата 10.01.2018г. до 14.03.2023г.- датата на
депозиране на заявлението по чл.417 ГПК.
С оглед изложеното, съдът следва да уважи предявените положителни
установителни искове в пълен размер. Така с оглед изхода на процеса,
ответника дължи на ищеца и деловодните разноски, сторени, както в
заповедното производство в пълен размер от 291,38 лв., така и тези, сторени в
настоящият исков процес в размер на 2 048,38 лв., съобразно списък по чл.80
ГПК или разноски в общ размер на 2 339,76 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.
П. Т., ЕГН: ********** от гр.****, кв.“***“, бл.**, ап.**, ет.*** ДЪЛЖИ на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Цариградско шосе“ № 111 П, следните
суми: 5 143,52 лв. /пет хиляди сто четиридесет и три лева и 0,52 ст./,
главница по договор за кредит № ******., ведно със законната лихва, считано
от 14.03.2023г. до окончателното плащане; 1 689,75 лв. /хиляда шестстотин
осемдесет и девет лева и 0,75 ст./, възнаградителна лихва за периода от
10.01.2018г. до 10.12.2022г. и 2 735,72 лв. /две хиляди седемстотин тридесет
и пет лева и 0,72 ст./, наказателна лихва за забава за периода от 10.01.2018г.
до 14.03.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. П. Т., ЕГН: ********** от
гр.***, кв.“***“, бл.**, ап.**, ет.**ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Цариградско шосе“ № 111 П, сума в размер на
2 339,76 лв. /две хиляди триста тридесет и девет лева и 0,76 ст./,деловодни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7