Решение по дело №1262/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.84, ал.2 вр. чл.77, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по подадена жалба от В.С.Ш., гражданин на Руска Федерация, ЛНЧ **********, чрез адв. Г.В. – САК, със съдебен адрес:***, ч/з БХК – бежанци, против Решение № 8273/26.04.2023г. на Зам. – председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл.77, ал.1 вр. чл.15, ал.1, т.9 от ЗУБ, било прекратено производството за предоставяне на международна закрила на В.Ш..

Жалбоподателят счита оспорения акт за незаконосъобразен, постановен в противоречие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 604/2013г., и прави искане същият да бъде отменен. Посочва, че още при първоначалната си регистрация той и семейството му са заявили, че желаят да получат международна закрила именно от България, а визата, за която са кандидатствали в Чешка република, е била единствено с цел частно посещение. Към датата на кандидатстване и получаването й все още не са имали никакво намерение да търсят международна закрила в която и да е държава от ЕС. Сочи, че административният орган не е отчел, че са налице противоречащи си съдебни решение по отношения на решенията за трансфер на него и семейството му в Република Чехия.

В съдебно заседание, проведено в присъствието на назначен преводач по реда на чл.14, ал.2 вр. ал.4 от АПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли решението на органа да бъде отменено. По съществото на спора счита, че неправилно е пренебрегнато решение № 966 от 15.02.2023 г. на Административен съд София-град, за установяване най-добрия интерес на детето, с което е отменено и решението за трансфер на съпругата на жалбоподателя и неговия малолетен син. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 6 от Регламент № 604/2013 г., регламент „Дъблин“, както и принципа за запазване целостта на семейството, наличен, както в Регламента, така и в Конвенцията за бежанците на ООН.

Ответникът – Заместник - председател на ДАБ, редовно призован, в съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по молба вх. № РД09-2241/06.07.2022г. от В.С.Ш., гражданин на Руска Федерация, ЛНЧ **********, за предоставяне на международна закрила. Личните му данни са установени по представени от лицето удостоверение за сключен граждански брак, издаден от Р. Федерация, и паспорт № ***, валиден до 21.08.2031г., издаден от Руската Федерация. Изготвени са регистрационен лист рег. № УП 21429 от 06.07.2022 г., Евродак дактилоскопна карта № УП 21429 от 06.07.2022 г., като на молителя в административното производство била връчена покана за интервю с рег. № УП 21429 от 06.07.2022 г., насрочено за провеждане на 13.07.2022г., от 09:00 часа.

С писмо рег. № УП21429/15.07.2022 г. на Началник отдел ПМЗ – кв.Овча купел, РПЦ – София е уведомен директора на специализирана дирекция – "М" – ДАНС, че в ДАБ при МС е подадена молба за международна закрила с вх. № РД 09-2241/06.07.2022 г. от В.Ш., гражданин на Руската Федерация, с оглед изготвяне на писмено становище по чл.58, ал.10 от ЗУБ. С отговор рег. № УП 21429/15.08.2022 г. председателя на ДАБ бил уведомен, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията на ЗУБ.

На проведеното на 15.09.2022 г. интервю жалбоподателят заявил, че напуснал Русия на 09.03.2022г., заедно със съпругата си – М.Ш., и двете им деца, и заминали за Ереван, Армения. Там подали документи за виза в Чехия, получили бързо такива, и на 14.04.2022г. пристигнали в София със самолет. В България имали роднини, които обещали да им помогнат. Споделил, че в Русия бил наречен предател от по – старши служител, поради позицията му за войната. Имал опасения и по повод работата на съпругата му като журналист и изразяваната от нея отрицателна позиция за войната.

С Решение № 122/13.10.2022 г. на Директора на РПЦ-София, ТП на ДАБ при МС, на основание чл. 51, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 9 от ЗУБ, и с оглед представен Договор за наем от 01.07.2022г., на В.Ш. е разрешено да се настани на избран адрес: с.***, общ. Аврен, обл. Варна, ул***От представените в хода на административното производство документи са установени индикации за компетентност по предоставяне на международна закрила на друга държава – членка, съгласно Регламент № 604/2013г. на ЕП – в паспорта на Ш. имало положена Шенгенска виза тип С, издадена от Посолството на Република Чехия в гр.Ереван, Армения, валидна от 08.04.2022г. до 07.04.2024г. /л.126 от преписката/. С Разпореждане рег. № УП 21429 от 16.09.2022г. интервюиращият орган при ДАБ при МС, на основание чл. 67а, ал. 2, т. 1 от ЗУБ, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Регламент /ЕС/ № 604/2013 на Европейския парламент и Съвета /Регламента/, образува производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила на В.Ш.. Република България отправила искане с реф.№ 56438BG001 към Република Чехия за поемане на отговорност за чуждия гражданин, на осн. чл.12, ал.2 от Регламента. На 21.11.2022г. от страна на чешките власти е изпратена нотификация, съгласно която молбата за поемане на отговорност за В.Ш. е приета, съгласно чл.12, пар.4 от Регламента, и Чешката Република поема отговорност за разглеждане на молбата за закрила на въпросните лица.

С Решение № 13723 от 22.11.2022 г. на решаващ орган при ДАБ, на осн. чл.67в, т.1 от ЗУБ вр. чл.12, ал.4 от Регламента, е разрешено прехвърлянето на В.Ш. в Чешката Република. Решението е връчено на 06.12.2022 година на кандидата – В.Ш., на език, който оспорващият разбира, и било подписано от него, преводач и длъжностно лице.

Цитираното решение на административния орган е било оспорено от жалбоподателя пред АССГ, като с Решение № 2034/29.03.2023г. по адм. дело № 11452/2022г., влязло в сила на 29.03.2023г., жалбата на В.Ш. е била отхвърлена. С оглед влязлото в сила Решение №13723/22.11.22г. на решаващия орган при ДАБ, и на основание чл.15, ал.1, т.9 от ЗУБ, Заместник - председателят на ДАБ прекратил производството за предоставяне на международна закрила на В.Ш. с оспореното в настоящото производство Решение № 8273/26.04.2023г.

Идентични на горепосоченото решение за прехвърляне на кандидата в Република Чехия, след определянето й като компетентна да разгледа молбата за предоставяне на международна закрила, били издадени и за М.Ш.– съпруга на жалбоподателя, в лично качество, и като законен представител на М.Ш.– техен син, и за В.Ш. – също техен син - Решение № 13724 от 22.11.2022 г. на решаващ орган при ДАБ /по отношение на М. Ш.и М.Ш./ и Решение № 13725 от 22.11.2022 г. на решаващ орган при ДАБ /по отношение на В.Ш./.

С Решение № 966/15.02.2023г. по адм. дело № 11577/2022г. на АССГ, влязло в сила на 15.02.2023г. било отменено Решение № 13724 от 22.11.2022 г. на решаващ орган при ДАБ за прехвърляне на М.Ш.и М.Ш.в Република Чехия, и преписката му била изпратена за изпълнение на задължителните указания в мотивите относно тълкуването и прилагането на закона.

С Решение № 411/25.01.2023г. по адм. дело № 11578/2022г. на АССГ, влязло в сила на 25.01.2023г. била отхвърлена жалбата на В.Ш. срещу Решение № 13725 от 22.11.2022 г. на решаващ орган при ДАБ. С оглед влязлото в сила решение и на основание чл.77, ал.1 вр. чл.15, ал.1, т.9 от ЗУБ, с Решение № 8272/26.04.2023г. на Зам. – председателя на Държавна агенция за бежанците било прекратено производството за предоставяне на международна закрила на В.Ш..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на кандидата на 09.05.2023г. Жалбата е постъпила в АССГ на 16.05.2023г., т. е. в срока по чл. 84, ал. 2 ЗУБ, от надлежна страна – адресат на издадения в производството индивидуален административен акт, с който се засягат негови законни права и интереси, и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от заместник – председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, който е компетентен орган, на основание чл.52 вр. чл.48, ал.1, т.2 от ЗУБ, с оглед Заповед № 03-15/03.05.2022г. на председателя на ДАБ /л.14 от преписката/, по силата на която са му делегирани правомощията по чл.48, ал.1, т.1-4 от ЗУБ, с изключение на правомощията да отнема международна закрила.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. изложение на фактическите и правните основания за издаването му по чл.77, ал.1 вр. чл.15, ал.1, т.9 от ЗУБ. Същият е валиден акт, даващ възможност на адресата да осъществи правото си на защита и позволяващ осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Съдът намира, че при издаването на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до нарушение правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяната на оспорения акт на това основание. Решението е съобщено надлежно на адресата на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец. Не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение релевираното от жалбоподателя неотчитане на наличието на противоречащи си съдебни решения, а именно - Решение № 966/15.02.2023г. по адм. дело № 11577/2022г. на АССГ и Решение № 2034/29.03.2023г. по адм. дело № 11452/2022г. Същите са постановени в отделни, самостоятелни производства, образувани по молби на съответните кандидати за международна закрила. Предвид липсата на някаква преюдициалност в предмета им, за административния орган липсва задължение за тяхното съгласуване. Наред с това, посоченото Решение № 966/15.02.2023г. по адм. дело № 11577/2022г. на АССГ не е такова по същество, решаващо по окончателен начин въпроса за прехвърлянето на съпругата и сина на жалбоподателя в друга държава членка, а преписката е върната на административния орган за ново процедиране, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Спорът в настоящото производство не е по фактите, а е материалноправен и по своята същност се свежда до наличието на законови основания за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила на В.Ш. по чл.15, ал.1, т.9 от ЗУБ, в светлината на приложимите разпоредби на ЗУБ и Регламент № 604/2013г. на Европейския парламент и Съвета /Регламента/.

Съгласно цитираната разпоредба на ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение по чл. 67в, ал. 1, т. 1, с което е разрешено прехвърлянето му в друга държава – членка на Европейския съюз. В регламента „Дъблин“ /Регламент № 604/2013г./ са уредени критериите, т.е. основанията, които ангажират компетентността на дадена европейска държава да разгледа молбата за международна закрила от конкретен кандидат, независимо дали молбата му е била регистрирана в съответната или в друга европейска държава. Ако се установи, че друга европейска държава е компетентна за разглеждането на молбата, а не държавата, където са намира кандидатът, регламентът определя и про­цедурата за неговия трансфер в тази държава, резултиращ в прекратяване на първоначалното производство в запитващата държава. Съгласно чл.77, ал.1 от ЗУБ, когато са налице основанията по чл.15, ал. 1 /включваща и процесната т.9/, председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила. По делото е безспорно установено наличието на влязло в сила решение по чл. 67в, ал. 1, т. 1 от ЗУБ - Решение № 13723 от 22.11.2022 г. на решаващ орган при ДАБ, с което е разрешено прехвърлянето на В.Ш. в Чешката Република. При издаването му, цитираното решение е било оспорено от жалбоподателя пред компетентния български съд, и с негово окончателно решение, влязло в сила на 29.03.2023г., оспорването е било отхвърлено. При тази фактология, и с оглед императивния характер на разпоредбата на чл.15, ал.1, т.9 от ЗУБ, съдът намира, че оспореното в настоящото производство Решение № 8273/26.04.2023г. на Зам. – председателя на Държавна агенция за бежанците, се явява издадено при изпълнен фактически състав на предпоставките за неговата материална законосъобразност, и в съответствие с целта на закона и Регламента, налагащи ясно определяне на компетентната държава по предоставяне на международна закрила и недопускащи развитието на паралелни производства.

Релевираните от жалбоподателя доводи за висшия интерес на детето, пряко свързан в практиката на СЕС с принципа на запазване целостта на семейството /т.5, дело № C-661/17 на СЕС/, са били изложени и обсъдени и в производството по оспорване на решението за прехвърляне на В.Ш. в Република Чехия, в което са били относими. Влязлото в сила решение за прехвърляне, явяващо се единствена и достатъчна предпоставка за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила по отношение на кандидата, се ползва със стабилитет и изпълняемост, и не би могло да бъде подлагано на нов съдебен контрол, особено по косвен ред. В тази връзка, въпросните оплаквания не могат да бъдат обсъждани повторно, тъй като по същество изискват осъществяване на инцидентен косвен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на акт, който дори е преминал съдебна проверка. Върховният административен съд многократно се е произнасял в свои актове, че посоченият институт намира приложение само в гражданския процес, който има за предмет спорове относно граждански правоотношения, по отношение на които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение, но не и в общия административен процес.

Съдът намира за ирелевантни доводите, изложени в жалбата, че визата, за която са кандидатствали в Чешката република е единствено с цел частно посещение, като не са имали намерение да търсят международна закрила. Наличните критерии по Регламента за определяне на държавата – членка, компетентна да се произнесе по искането за международна закрила, включително по чл. 12, т. 3, б. "а", , "б" и "в" , са обективни по своя характер, и независими от субективните намерения на кандидатите. Изложените аргументи, освен че са били обсъдени в производството по оспорване на акта за прехвърляне на жалбоподателя в компетентната Чешка Република, са и неотносими към настоящото производството.

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че М.и стоящи встрани от предмета на настоящото дело по посочените по – горе съображения, релевираните принципи за висшия интерес на детето и запазване целостта на семейството, не са засегнати от процесния акт. На първо място, изцяло хипотетична е възможността за нарушаване целостта на семейството на Ш., тъй като по делото, а и рамките на производствата на останалите членове на семейството, е безспорно установено, че компетентна държава по разглеждане на исканията и евентуално предоставяне на международна закрила на всички членове на семейството на жалбоподателя, е Република Чехия. От представения в административните преписки отговор на искането от Чешката република е видно, че тя поема отговорност за жалбоподателя и за неговото семейство. Субективните предпочитания на кандидатите да получат международна закрила в България, вместо в Република Чехия, не могат да дерогират приложимостта на императивните критерии при спазена процедура по искане за поемане на отговорност, съобразно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 604/2013 г.

В тази връзка следва да бъдат отчетени и насоките, дадени от СЕС по дело № C-661/17 (М.А и др. срещу International Protection Appeals Tribunal и др.), за съотношението между заложените в Регламента критерии и висшия интерес на детето. В производството е търсено установяване дали член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 г. /„Дъблин III"/ трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държава членка, която не е компетентна съгласно критериите по този регламент, да разгледа молба за международна закрила, да вземе предвид висшия интерес на детето и самата тя да разгледа тази молба на основание член 17, параграф 1 от посочения регламент. Съдът констатира, че съображенията, свързани с висшия интерес на детето, не биха могли да задължат държава членка да упражни това право и да разгледа молба, за която не носи отговорност, т.е. член 6, параграф 1 от Регламент „Дъблин III" трябва да се тълкува в смисъл, че не налага на държава членка, която не е компетентна, съгласно критериите по този регламент, за разглеждането на молба за международна закрила, да вземе предвид висшия интерес на детето и да разгледа тази молба на основание член 17, параграф 1 от посочения регламент.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваният административен акт – за правилен и законосъобразен.

Воден от гореизложеното, Административен съд – Варна, IX състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от В.С.Ш., ЛНЧ **********, против Решение № 8273/26.04.2023г. на Зам. – председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл.77, ал.1 вр. чл.15, ал.1, т.9 от ЗУБ, било прекратено производството за предоставяне на международна закрила на В.Ш..

Решението не подлежи на оспорване, на основание чл.85, ал.3 вр. чл.84, ал.2 от Закон за убежището и бежанците.

	Съдия: