Определение по дело №31/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 54
Дата: 24 януари 2023 г.
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20235200500031
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
гр. Пазарджик, 24.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно
гражданско дело № 20235200500031 по описа за 2023 година
Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК - за въззивен контрол по
отношение определение на районния съд .
І. Развитие на съдебното производство.
С Определение №922/30. 12. 2022г. на районен съд Велинград ,постановено по гр. д. №
991/ 2022г. по описа на същия съд е прекратено производството по делото, на основание
чл. 130 от ГПК, поради липсата на правен интерес и процесуална недопустимост на иска.
Против определението на районния съд е постъпила частна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство. В частната жалба се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Искането е да се отмени
прекратителното определение и делото да се върне на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора .
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противните страни.
ІІ. Правни изводи .
Частната жалба е процесуално допустима.
Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство (ищец
в исковото производство ) .
Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Частната жалба е насочена против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл.
274 ал. 1 т. 1 от ГПК и чл.130 от ГПК ).
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .
За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото районния съд е
приел,че предявения иск е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес от
1
предявяването му .
Този извод на районния съд е правилен и законосъобразен.
Районният съд е сезиран с положителен установителен иск за собственост върху
недвижим имот .
Основните разрешения относно наличието на „правен интерес“ при предявен положителен
или отрицателен установителен иск за собственост са дадени в ТР № 8 / 2012г. от 27. 11.
2013г. на ОСГТК на ВКС. Според това ТР:
1/Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже
фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото,
без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право;
2/Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на
спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в
правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само
застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се
възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване
(аргумент от чл.124, ал.1 ГПК). Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за
неговото възстановяване. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще
е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца
изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо.
Разяснения относно правния интерес при предявяване на установителен иск за собственост
са дадени и в Определение № 359/ 18. 06. 2014г. по т. д. № 4268/2013г. на ІІ-ро т. отд. на
ВКС и в Решение № 504/12. 07. 2011г. по гр. д. № 603/2010г. на ІІ-ро гр. отд. на
ВКС,постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Казано е следното :
1/ Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоствка за
допустимостта на иска и се преценява конкретно от съда ,въз основа на обосновани
твърдения в исковата молба;
2/Правният интерес може да бъде пряк и евентуален .Поначало правен интерес имат
носителите на материали права, които са пряко засегнати от правния спор. Правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост може да съществува и в полза
на лице , което не пряко засегнато от правния спор, но е насител на права , които зависят от
спорното правоотношение ;
3/ Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост ще е налице , когато
се смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. Само при установено
защитимо право , което е накърнено и се нуждае от защита ищеца има право да предяви
2
положителен или отрицателен установителен иск.
В исковата молба , с която е сезиран районния съд ищеца е изложил обстоятелства за това
,че е собственик на 100 кв. м. от имот, който попада в УПИ ІІ-3236 в кв. 153 по плана на гр.
Велинград , отреден за имота на ищеца . Посочил е ,че е придобил имота чрез покупка и
давностно владение. Поискал е да се приеме за установено по отношение на ответниците ,че
ищеца е собственик на процесната ивица от 100 кв. м.
С Разпореждане № 1979/28. 10. 2022г. районния съд е оставил исковата молба „без
движение“ с указания ищеца да мотивира правния си интерес от предявяване на иска и по
конкретно дали ответниците оспорват правата му на собственост под някаква форма .
С молба вх. № 5813/ 07. 11. 2022г. ищеца е посочил ,че не е налице спор относно границите
между съседните имоти и неговия имот .Посочил е ,че не е налице неправилно заснемане на
ивицата от 100 кв. м. , която попада в неговия имот с идентификатор 10450.502.357.
Посочил е ,че ответнтиците не спорят ,че имотната граница между съседните имоти е
правилно заснета. Посочил е ,че в разговор ответниците са му заявили ,че след като няма
документ за собственост на процесната ивица от 100 кв.м. то те са собственици на тази част
от имота .
При това изложение на обстоятелствата в първоначалната искова молба и допълнителната
молба на ищеца и направеното искане( петитум на исковата молба ) съвсем правилно и
обоснована районния съд е прие ,че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
положителния установителен иск за собственост.
В случая няма материално право принадлежащо на ищеца,засегнато от правен спор
между съсобствениците на имотите, което материално право да се нуждае от съдебна
защита . Не е налице конкретно засягане на правната сфера на ищеца ,чрез отричане от
страна на ответниците на правата му върху имотната ивица от 100 кв. м. или чрез други
правни или фактически действия , които накърняват правата му . Ищецът не е носител на
материално право , което е засегнато от правен спор. В исковата молба и допълнителната
молба няма изложени обстоятелства за това ,че ответниците с действия или бездействия
пречат , ограничават или смущавнат нормалното упражняване на правата на ищеца върху
процесния имот.
При положение ,че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на
въззивната инстанция , обжалваното определение , като правилно и законосъобразно ще
следва да се потвърди .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №922/30. 12. 2022г. на районен съд Велинград
,постановено по гр. д. № 991/ 2022г. по описа на същия съд, с което е прекратено
производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК, поради липсата на правен интерес
3
и процесуална недопустимост на иска.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението за изготвянето му пред ВКС , когато са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1
и ал. 2 от ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4