№ 18531
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110136916 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Н. И. И. срещу *******, с която
са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.
10а, ал. 2 и ал. 4, вр. чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от
ЗЗП, вр. чл. 146 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 11, ал. 1 от
договор за потребителски кредит № 533874 от 05.07.2021г., предвиждащи заплащане
на неустойка при липса на обезпечение, поради противоречие със закона, на основание
чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК - поради заобикаляне на закона, а под
евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите
нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 71.61лв. (увеличен по чл.214 ГПК),
представляваща недължимо платена сума от ищеца на основание противоречащи на
закона клаузи по договор за потребителски кредит № 533874 от 05.07.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023г., до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит № 533874 от 05.07.2021г., въз основа на който на ищеца била предоставена сума
в общ размер от 300 лева, със задължение да я върне на 11 месечни вноски, като
месечният лихвен процент не бил посочен. Поддържа, че съобразно договорната клауза
на чл. 11, ал. 1 от договора ищецът дължал неустойка в случай, че не предостави в
1
тридневен срок обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 5, ал. 1 от
договора- безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически
лица, които да отговарят на определени от кредитора условия. Твърди, че поради
неизпълнение на посоченото условие, му е начислена неустойка в размер на 100лева и
тази сума за неустойка била включена към задълженията по договора. Твърди, че
погасил изцяло отпуснатия му кредит. Поддържа, че процесният договор е нищожен на
основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма, както и не е написан по ясен и разбираем за потребителя начин, както и е
нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР в процесния договор е посочен, без да са
описани компонентите, които са включени в него. Намира, че е нарушено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК, тъй като в годишният процент на
разходите /ГПР/ не били включени такси за допълнителните услуги, свързани с
договора за кредит, които били елемент от общия разход на потребителя по кредита,
тъй като тази сума била пряко свързана с договора. Поддържа, че в договора бил
налице и грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв надхвърлял
максимално установения праг на ГПР съгласно императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, както и не бил посочен и размерът на договорната лихва. Поставените по
договора изисквания към поръчителя създавали условия ищецът да не може да изпълни
задължението си по чл. 5, ал. 1 от договора, така и предвиденият тридневен срок за
предоставяне на обезпечение бил кратък за изпълнение, поради което договорът бил
нищожен, като сключен при невъзможен предмет, а потребителят не е имал
възможност да влияе на съдържанието му. Твърди, че клаузата по чл. 11, ал. 1 от
договора била нищожна поради противоречие с присъщата за неустойката
обезпечителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и
сигурни неблагоприятни последици за заемателя и в процесния случай не били
предвидени при какви правила се определят вредите за кредитора от непредоставяне на
обезпечение и които ще се компенсират от неустойката. Поддържа, че оспорената
клауза задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка, както и не е индивидуално уговорена. Сочи, че
непредоставянето на обещани обезпечения е основание за прилагането на разпоредбата
на чл. 71 ЗЗД, а не за начисляване на неустойка. Поддържа освен това, че е налице
противоречие с императивни правни норми- чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като
договорената при тези условия неустойка представлява допълнителна печалба и не е
включена в договорното съдържание като договорна лихва и като част от ГПР,
съобразно императивните изисквания. Оспорената клауза била в противоречие с
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в задълженията по договора са включени
освен договорна лихва и неустойка, което водело до нищожност на оспорената клауза,
така и било налице заобикаляне на изискването на чл. 21, ал. 1 ЗПК за точно посочване
на финансовата тежест на кредита, с оглед на което същата била нищожна на соченото
2
основание. Излага подробни доводи, че така уговорената клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, че се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации, както и цели заобикаляне на закона и неоснователно
обогатяване за кредитора. С оглед изложеното, се поддържа, че за ищеца е било налице
единствено задължение да върне на ответника предоставената от него сума в размер на
300 лева, а с надплатената над този размер сума от 100 лева ответното дружество се е
обогатило, тъй като процесната сума му е заплатена без основание. Моли се исковете
да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Заявява, че признава предявения иск. Посочва, че ищецът не е заплатил сумата за
нестойка по процесния договор за потребителски кредит. Намира, че нищожността на
отделни части от процесния договор не води до нищожност на целия договор. Моли
съдът да постанови решение съобразно направеното признание, като прави искане
разноските по делото да бъдат възложени на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 11, ал. 1 от договор за
потребителски кредит № 533874 от 05.07.2021г. поради противоречие със закона, на
основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД - поради заобикаляне на закона, при евентуалност -
на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради противоречие на същата с добрите
нрави, обективно кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 533874 от 05.07.2021г. със соченото от ищеца съдържание, по
силата на който ********** е отпуснало заем в размер на 300лева, както и че сумата е
усвоена от Н. И. И., сключен за срок от 11месеца, както и че част от съдържанието на
договора е клауза по чл. 11, ал. 1 от договор, предвиждаща заплащане на неустойка
при непредоставяне на обезпечение.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване по обуславящия
иск: в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата
молба съдържание на оспорената неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на
неустойка в сочения размер при непредоставяне на обезпечение (отделено за
безспорно), което противоречи или заобикаля императивна законова разпоредба или
противоречи на добрите нрави. В тежест на ответника е да установи, че оспорената
клауза е действителна, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити
според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.
По обусловения иск е разпределено в тежест на доказване на ищеца да докаже при
3
условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника твърдяната сума,
че същата е постъпила в патримониума на ответника, че това разместване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, а именно:
без да е било налице годен юридически факт (обусловено от изхода на обуславящия
иск). В доказателствена тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК,
при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да
получени суми (обусловено от изхода на обуславящия иск).
От приетото по делото заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено се установява, че общата сума изплатена на
ответника по договора за паричен заем № 533874 е в размер на 407лв. Размерът на ГПР
изчислен по описания в договора за паричен заем начин е в размер на 49.87%, а при
прибавяне на неустойката по чл.6 от договора ГПР нараства на 80.42%.
Съвкупно от събраните по делото доказателства съдът приема, че клаузата по чл.
11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 533874 от 05.07.2021г., предвиждаща
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради
противоречие със закона вр. чл.33, ал.1 ЗПК, ограничаваща дължимите обезщетения по
потребителския кредит до размера на законната лихва. Ето защо и визираната
договорна клауза се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като
противоречаща на закона. Отделно от гореизложеното, следва да се отбележи, че
клаузите обезпечават изпълнението не на основното договорно задължение на
ответника - кредитополучател за погасяване на задължението си по договора, а на едно
вторично поето задължение за допълнително обезпечаване на кредита. По същество
кредиторът като търговец, който следва да положи значително по-голяма грижа към
своята дейност, прехвърля финансовия риск от неплатежоспособността на
кредитополучателя върху последния, въпреки че преценката на имущественото
състояние на ответника е задължение на финансовата институция и поначало е
следвало да бъде извършена преди предоставянето на сумата. В съвкупност с това
обстоятелство следва да се има предвид, че видът на неизпълнението на непаричното
задължение за осигуряването на поръчители/банкова гаранция е скрепено с парична
санкция, чийто размер не е обвързан по никакъв начин с евентуално настъпилите
вреди, и не отговоря на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции. Още повече че задължението се кумулира наред с лихва за
забава на самото парично задължение и е предвидено като част от текущото
задължение на кредитополучателя. По този начин неустойката се явява средство за
неоснователно обогатяване на кредитора, представлява уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Ето защо процесните клаузи покриват и общия фактически състав на чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП и доколкото не се установява да са индивидуално уговорени, на основание чл. 146,
ал. 1 от ЗЗД се явяват нищожни и като неравноправни.
По обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между
страните има сключен договор за потребителски кредит, по който са изплатени
задълженията в полза на ответника, в който случай ответникът следва да докаже, че
получената сума е на валидни договорни клаузи. С оглед приетото по-горе съдът
приема, че е налице недействителност на клаузата за неустойка за непредоставяне на
обезпечение, а от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена ССчЕ
ищецът доказва, че е платил сума по нищожната клауза, вкл. в претендирания размер
4
от 71.61лв., поради което искът се явява изцяло основателен.
По разноските:
С право на такива разполага ищецът, който е освободен от такси и разноски, като
е представляван от адвокат по чл.38 ЗАдв., поради което в полза на **********,
БУЛСТАТ: *********, следва да се присъди възнаграждение в минимален размер по
НМРАВ в размер на 480лв. с ДДС.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати д.т. по
сметка на СРС в размер на 100лв., както и 300лв. депозит за вещо лице или общо 400лв.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Н. И. И., ЕГН: **********, ***************,
срещу **********, ЕИК: **********, **********, отрицателен установителен иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД нищожността на клаузата по чл. 11, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № 533874 от 05.07.2021г. поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД **********, ЕИК: **********,
**********, да заплати на Н. И. И., ЕГН: **********, ***************,, сумата от
71,61лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит № 533874 от 05.07.2021г., ведно със законната лихва от 02.07.2023г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. **********, ЕИК: **********,
**********, да заплати на **********, БУЛСТАТ: *********, адвокатско
възнаграждение в размер на 480лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК **********, ЕИК: **********,
**********, да заплати по сметка на Софийския районен съд разноски по делото в
размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5