Определение по дело №242/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 357
Дата: 12 февруари 2020 г.
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20207050700242
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е

 

 

            №........................................... 2020г.,  гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ІV касационен състав, в закрито заседание на дванадесети февруари 2020г.,

в състав:                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                                РОМЕО СИМЕОНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия М.Ширванян,

адм. дело № 242 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, приложим на основание чл.63 изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

С разпореждане № 1170/27.01.2020г. съдът е констатирал, че делото е образувано по касационна жалба на Д.Д.П.-ст.юрисконсулт в ТД на НАП гр.Варна, пълномощно № 213/31.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП срещу Решение № 2313/13.12.2019г. на ВРС, 32-състав по нахд № 4764/2019г.

Съдът при проверката за редовност и допустимост на касационната жалба е констатирал, че като страна в производството пред въззивния съд е конституирана Националната агенция за приходите /НАП/, а не ст.юрисконсултът подател на касационната жалба, и е направил извод, че касационната жалба се явява подадена от ненадлежна страна по арг от чл. 61, ал.1 от ЗАНН вр. чл.210, ал.1 вр. чл.212, ал.1, т.2 от АПК.

Производството по делото е оставено без движение. На НАП е дадена възможност да посочи потвърждава ли действията по подаване на касационната жалба от Д.Д.П.-ст.юрисконсулт в ТД на НАП гр.Варна, пълномощно № 213/31.05.2018г. срещу Решение № 2313/13.12.2019г. на ВРС, 32-състав по нахд № 4764/2019г., чрез подаване на касационна жалба с правилно посочване на касатора или чрез приподписване на подадената касационна жалба от органа издател на НП в 7- дневен срок от съобщаването. На НАП следва да бъде указано, че при неизпълнение на разпореждането в срок, производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.215 от АПК.

Постъпила е молба с.д. 1598/31.01.2020г. с приложена касационна жалба срещу Решение № 2313/13.12.2019г. на ВРС, 32-състав по нахд № 4764/2019г. с посочен подател на касационната жалба – органът издател на НП и пълномощно на изпълнителния директор на НАП.

При постановяване на настоящото определение касационният състав съобрази определение №14489/28.11.2017г. постановено от състав на Седмо отделение на Върховния административен съд на Р България с докладчик съдия Калина Арнаудова по адм.д. № 13304/2017г.; определение №13988/14.11.2018г. постановено от състав на Осмоотделение на Върховния административен съд на Р България с докладчик съдия Благовеста Липчева по адм.д. № 13449/2018гг.; определение № 6425/25.04.2019г. постановено от състав на Седмо отделение на Върховния административен съд на Р България с докладчик съдия Мирослава Георгиева по адм.д. № 4486/2019г. и определение №791/19.01.2017г. постановено от състав на Първо отделение на Върховния административен съд на Р България с докладчик съдия Йордан Константинов по адм.д. № 667/2017г. и посочените в последното определение № 3233 от 22.03.2016г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, постановено по адм.д. № 2329/2016г., с което е оставено в сила определение № 529 от 18.01.2016г. на тричленен състав на ВАС, първо отделение, постановено по адм.д. № 13159/15г. и относимите разпоредби на ЗАНН, АПК и ЗНАП.

Съдът констатира, че страни по въззивното дело са НАП – въззиваема страна и Норшус ООД – жалбоподател.

Съгласно чл.61,ал.1 ЗАНН като страна в производството по оспорване на НП пред въззивния съд /районен съд/ участва учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление, като в конкретния случай издател на оспореното наказателно постановление № 456118-F498430/08.08.2019г. е началникът на отдел “Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП. Съгласно правилото на чл.201, ал.1 от АПК, приложимо субсидиарно по силата на чл.63,ал.1 ЗАНН, правото на касационно оспорване принадлежи на страната по делото, за която то е неблагоприятно, като отмяната на наказателното постановление от Районен съд – гр.Варна налага извод, че носител на процесуалното право на касационна жалба е НАП, а не юрисконсулта, упълномощен от Изпълнителния директор на НАП или началника на отдел “Оперативни дейности“ Варна. В случая подателят на жалбата /приподписалият жалбата и посочен като неин подател – органът издал НП/ не разполага с активна процесуална легитимация, тъй като не притежава потестативното право на жалба, а процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за правото на жалба, за чието съществуване съдът е длъжен да следи служебно и при нейно отсъствие съдебният процес следва да се прекрати.  Нормата на чл. 12, ал. 1 от Закона на Националната агенция за приходите /ЗНАП/ предоставя процесуални пълномощия на Изпълнителния директор на НАП и упълномощените от него лица /в конкретния случай – юрисконсулт Петрова/ за съдебно обжалване на актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители. Тази разпоредба  не дерогира разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и не отменя необходимостта правото на касационно обжалване да се упражни от страната по делото или от нейно име, чрез органа издател на НП или чрез процесуален представител, който е упълномощен от Изпълнителния директор на НАП. В случая, независимо от предоставената възможност, процесуалният представител не е посочил, че действа от името на НАП в качеството му на ответник в първоинстанционното производство, а изрично поддържа в касационната жалба приложена към с.д. 1598/31.01.2020г., че касационната жалба е предявена от орган, който не е страна по делото – Началник отдел „Оперативни дейности“ В ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което е налице хипотезата на чл. 215, т. 1 от АПК – касационната жалба се оставя без разглеждане, а образуваното производство се прекратява когато жалбата е подадена от лице, което не е участвало в съдебното производство.

Процесуалният закон /чл.210,ал.1 АПК/ ясно определя процесуалната легитимация на лицата, които имат право да подават касационна жалба – страните по делото, за които решението е неблагоприятно. От обстоятелството, че нормата на чл.12,ал.1 ЗНАП определя изпълнителният директор на Националната агенция по приходите да извършва процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители, било лично, било по негово пълномощие от юрисконсулти или други служители с юридическо образование, не следва, че той има качеството на страна в процеса. Процесуалните закони правят ясно разграничение между пълномощник и упълномощител. Касационната жалба е следвало да бъде подадена от Националната агенция по приходите, която е била конституирана като страна във въззивното  производство чрез представляващият я изпълнителен директор или упълномощено от него длъжностно лице.

Съдът намира, че не следва да дава допълнителна възможност за правилно посочване на касационния жалбоподател. Касационната жалба е нередовна в случаите, посочени в чл. 216 от АПК - "когато не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението или не отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК". В случая не се касае за нередовност на касационната жалба по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 2 от АПК. След като касационната жалба неправилно е подадена от юрисконсулт и впоследствие от  административнонаказващия орган, чрез даването на указания за отстраняване на несъществуващи нередовности, не може да се преодолее фактът, че липсва касационна жалба от учреждението или организацията срещу неблагоприятното за него съдебно решение в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Всяко различно от това тълкуване би довело до подмяна на страната - (касационен) жалбоподател и до новиране на изтекъл преклузивен срок за оспорване на акта по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Решаващият касационен състав намира, че са налице предпоставките на чл.215, ал.1 от АПК приложим на основание чл. 61 от ЗАНН, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

 Водим от горното, ІV касационен състав на Административен съд, гр.Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д.Д.П.-ст.юрисконсулт в ТД на НАП гр.Варна, пълномощно № 213/31.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП срещу Решение № 2313/13.12.2019г. на ВРС, 32-състав по нахд № 4764/2019г.

ПРЕКРАТЯВА производството по к.адм.д. 242 по описа на Административен съд Варна за 2020г.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.