№ 2415
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110131847 по описа за 2023 година
Ищецът .... е предявил срещу ответника Н. Д. М. по реда на чл. 422 от ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
1143,21 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., за топлоснабден имот находящ се в ...., абонатен номер ...., ведно
със законна лихва за периода от 10.12.2020 г. до изплащане на вземането, 217,60 лева -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
02.12.2020 г., 8,14 лева, ведно със законна лихва за периода от 10.12.2020 г. до изплащане
на вземането, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.
11.2017 г. до м. 04.2019 г., 1,91 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 02.12.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.03.2021 г. по ч.гр. дело №
61872/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 148 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за
1
задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответницата, но във възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК е възразила, че не дължи сумите
описани в заповедта за изпълнение. В открито съдебно заседание проведено на 13.11.2023 г.
ответницата е заявила, че е постигнала с ищеца спогодба за разсрочване на задължението,
което признава, като сочи, че сумата съобразно погасителния план в спогодбата до
настоящия момент е изплащана редовно. Не оспорва дължимостта на остатъка и прави
искане за разсрочване на сумата съобразно уговореното в спогодбата – до 19.05.2027 г.Не
претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството .... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 10.12.2020 г. г. срещу ответниците Д.Г.Д. и Н. Д. М. за
сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр.
дело № 61872/2020 г. на СРС, II ГО, 148 състав, а на 26.03.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и Д.Г.Д., с
предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от
ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от ответницата в срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които са
процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото
основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца е
с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на
ответника е да установи, че ответникът е титуляр на заявеното вещно право върху имота. В
тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
2
погасяване на дълга.
Между страните не са спорни, поради което и отделени като такива по реда на чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, са всички факти от предмета на доказване, като не е спорно, че
ищецът и ответницата са постигнали споразумение от 19.06.2024 г., по силата на което се
съгласили, че Н. Д. М. дължи сумата в общ размер на 1900,08 лева от които 1153,35 лева –
главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. - 30.08.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 10.12.2020 г. до изплащане
на вземането, 219,50 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.07.2018 г. до 02.12.2019 г., 447,39 лева лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда до датата на споразумението, както и 54,84 лева
разноски и 25 лева разноски за юрисконсулт в заповедното производство. В чл. 2 от
споразумението страните са се съгласили да разсрочват изпълнението на задължението на 36
равни месечни вноски дължими до 19-то число на съответния месец до 19.05.2027 г. По
делото се установява, че към датата на приключване на съдебното дирене – 13.11.2024 г.
ответницата е платила първите 5 вноски, дължими до 19.10.2024 г., с които е погасено
задължението за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, половината от дължимата държавна такса за исковото производство, платени
са 184,28 лева за мораторна които са отнесени по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД към цялата
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 1,91 лева, а остатъкът е
отнесен към задължението за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 02.12.2020 г., от което са останали дължими 35,23 лева, а
главниците за топлинна енергия и дяловото разпределение са останали непогасени. Страните
са заявили, че обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците се дължи
от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на
сключване на споразумението 19.06.2024 г.
В настоящия случай както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право, както и
обстоятелството, че част от претендираните вземания са платени от ответницата в хода на
процеса, поради което фактът на погасяване на възникналите в нейна тежест задължения по
заповедта за изпълнение, предмет на настоящото производство, е установен без съмнение и
следва да бъде зачетен. Зачетено следва да бъде и волеизялвнието на страните как са
отнесени плащанията и кои суми, предмет на исковете по чл. 422 от ГПК, възникнали на
съответното основание, са все още дължими.
Ето защо исковете, които се поддържат от ищеца, следва да бъдат уважени за сумите
1143,21 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., за топлоснабден имот находящ се в ...., абонатен номер ...., ведно
със законна лихва за периода от 10.12.2020 г. до 16.06.2024, 35,23 лева – неплатен остатък
от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
02.12.2020 г., а за разликата над 35,23 лева до пълния претендиран размер от 217,60 лева -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за 8,14 лева, представляваща
3
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 11.2017 г. до м. 04.2019 г. и 1,91
лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г.
до 02.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 26.03.2021 г. по ч.гр. дело № 61872/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 148
състав, следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ищецът има право на разноски в производството , които са останали непогасени –
половината от държавната такса в размер на 27,42 лева, и 50 лева за юрисконсулт, защото
независимо, че част от исковете са отхвърлени, с поведението си – незаплащане на
дължимата сума в срок, ответницата е дала повод за завеждане на делото, а исковете на
ищеца се отхвърлят не защото са неоснователни, а защото са погасени чрез плащане.
По искането по 241 от ГПК.
Ответната страна е направила искане за разсрочване на изпълнението по реда на чл.
241, ал. 1 от ГПК, съобразно споразумението – на равни месечни вноски дължими до 19-то
число на месеца в срок до 19.05.2027 г. което е процесуално допустимо (така и т. 14 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Насрещната страна не е възразила, поради което съдът намира,
че искането за разсрочване е основателно, а размерът на вноските, техният падеж и срокът,
за който се разсрочва изпълнението, следва да се съобрази с постигнатото извънсъдебно
съгласие на страните.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът
Н. Д. М., ЕГН **********, с адрес в ...., дължи на ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление в ...., сумите 1143,21 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. - 30.04.2019 г., за топлоснабден имот находящ се в ....,
абонатен номер ...., ведно със законна лихва за периода от 10.12.2020 г. до 19.06.2024 г. и
35,23 лева – неплатен остатък от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 02.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.03.2021 г. по ч.гр. дело № 61872/2020 г.
по описа на СРС, II ГО, 148 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата над 35,23 лева до пълния претендиран размер от 217,60 лева за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия, за 8,14 лева, представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м. 11.2017 г. до м. 04.2019 г. и за 1,91 лева - мораторна
4
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 02.12.2020 г.,
като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Н. Д. М., ЕГН **********, с адрес в ...., да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на
77,42 лева – разноски в производството.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главница, лихва и разноски, като ПОСТАНОВЯВА Н. Д. М.,
ЕГН **********, да заплаща на ...., ЕИК ...., на равни месечни вноски, дължими до 15-то
число на всеки месец, ежемесечно до 19.05.2027 г., считано от датата на влизане в сила на
решението до окончателното изплащане на вземането.
Присъдената сума може да бъде платена по банкова сметка на ищеца с IBAN ... при
банка ....
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК ...., като трето лице –помагач на
страната на ...., ЕИК .....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5