Решение по дело №452/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 419
Дата: 30 юни 2020 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20203101000452
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 април 2020 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е

 

  №……/……….2020г.

  гр.Варна

 

  В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

                              

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

                                                               РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

при секретар Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдията Чавдарова

въззивно търговско дело № 452 по описа за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по постъпили въззивни жалби както следва:

1.Въззивна жалба, подадена от П.А.К. от гр.Варна срещу решение № 3537/30.07.19г.  по гр.д.№18458/18г. на ВРС , XIV състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от П.А.К. срещу  ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, иск за приемане за установено, че ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД дължи на П.А.К. сумата над присъдените 1311,14лв до 1660лв , представляваща дължимо застр.обезщетение по щета, настъпила на 05.08.18г. за л.а. *** с ДК № ***по застраховка Каско на МПС, при която са увредени преден капак, таван и предно стъкло от паднал камък от преминаващо МПС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 03.10.18г. до оконч.изплащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 15056/2018г. по описа на ВРС.

В жалбата е наведено оплакване за неправилност на решението в обжалваната част и постановяването му при нарушение на материалния и процесуален закон. Намира за доказани предпоставките, обуславящи заплащането на застр.обезщетение, а именно наличието на застр.правоотношение с ответника, размер на щетите и причинно-следствена връзка между тях и застр.събитие. Счита за неправилни изводите на съда за доказаност на иска до размера от 1311,14лв., предвид и издадената заповед за изпълнение. Моли да бъде отменено решението като неправилно в обжалваната част и да бъде уважен иска.

В  срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, е постъпил отговор, с който счита решението в обжалваната му част за правилно и моли да бъде потвърдено.

2. Въззивна жалба, подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.Света София №7, ет. 5, срещу решение № 3537/30.07.19г. по гр.д.№18458/18г. на ВРС, XIV състав, в частта, в която е прието за установено по отношение на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, че П.А.К. има вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД № 15056/2018г. по описа на ВРС в размер на сумата 1311,14лв, представляваща дължимо застр.обезщетение по щета, настъпила на 05.08.18г. за л.а. *** с ДК № ***по застраховка Каско на МПС, при която са увредени преден капак, таван и предно стъкло от паднал камък от преминаващо МПС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 03.10.18г. до оконч.изплащане на сумата,  на основание чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Счита, че ищецът не е провел пълно доказване на правопораждащите факти, което да ангажира отговорността на ответника. Намира, че клаузата на чл.20 от ОУ е  приложима в отношенията между страните и е действителна, и след като застрахования е изчерпал възможността да се ползва от облекчения ред за доказване на събитие, той следва да проведе доказване на последващите застр.събития по общия ред. В евентуалност възразява, че съдът не е съобразил реалната стойност на разходите, необходими за отстраняване на щетите по автомобила, като не било ясно как е определен размера на обезщетението. Моли да бъде отменено решението като неправилно в обжалваната част и да бъде отхвърлен иска.

В  срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна П.А.К., не е постъпил отговор.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от П.А.К. от гр.Варна срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.405 КЗ за приемане за установено, че ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД дължи на П.А.К. сумата в размер на 1660 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети по застраховка ”Каско на МПС”, изразяващи се в увреждане на преден капак, таван, челно стъкло и преден десен калник, вследствие на настъпило на 05.08.2018г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 03.10.2018г. до окончателното заплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №7576/05.10.2018г. по ч.гр.д. № 15056/2018г. по описа на Варненски районен съд.

В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответното дружество застраховка Каско на собствения си автомобил Ленд Ровър Дискавъри с per. № ***със срок на действие от 12.08.17г. до 11.08.18г. Излага, че на 05.08.18г. при разминаване с товарен автомобил по главен път Варна-Кичево, изхвърчали камъни, които наранили предния капак, тавана, челното стъкло и предния десен калник. Излага, че веднага след събитието уведомил застрахователят, като последният  образувал щета №0020-090-1161/2018 и изготвил опис, в който били описани увредените по лекия автомобил детайли. Сочи, че застрахователя отказал да  изплати застрахователно обезщетение, тъй като това била трета щета без удостоверителен документ от комп.орган. Счита тази клауза от ОУ за противоречаща на КЗ.

В отговор на исковата молба ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застр.правоотношение по застраховка Каско за притежавания от ищеца автомобил и действаща за процесния период, както и факта на заявяване на щетата пред застрахователя на 05.08.18г. Оспорва факта на настъпване на твърдяното застр.събитие, механизма на настъпване на уврежданията и размера на вредите. Счита, че е налице хипотезата на чл.20 от ОУ, изключваща изплащането на обезщетение за следващите щети при вече две платени такива без удостов.документ.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.405 КЗ за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищцовата страна по предявения иск е да установи валидно възникнало и съществуващо към датата на твърдяното застрахователно събитие договорно правоотношение между ищеца и ответника – застраховател по сключена имуществена застраховка Каско на МПС; настъпило в срока на осигуреното с този договор застрахователно покритие застрахователно събитие; щетите, настъпили за застрахованата вещ и размера на претендираното като справедливо обезщетение за репариране на тези щети. Ответникът от своя страна носи тежестта да установи, че са налице изключенията, посочени в общите условия, които го освобождават от отговорността му да обезщети имуществените вреди.

По делото между страните не е налице спор относно наличието на договорно правоотношение помежду им за застраховка Каско на МПС, както и относно факта на завеждането на щета при застрахователя за това, по която е постановен отказ за заплащане на застр.обезщетение.

От представените по делото Общи условия за застраховка Каско на МПС, обвързващи страните по договора, е видно, че в чл.20 е предвидено застрахователят да покрива през застр.период до две застрахователни събития общо, които са установени само с уведомление на застрахования. По делото не се спори факта на деклариране от страна на ищеца на предходни две застр.събития, настъпили с процесния автомобил, за всяко от което е било получено застр.обезщетение. Възражението за нищожност на тази клауза не се споделя от настоящия въззивен състав. Посочените ОУ съставляват неразделна част от договора, като ищецът не оспорва запознаването си с тях и тяхното приемане, поради което и те обвързват страните по силата на чл.20а от ЗЗД. С посочената клауза всъщност е освободен потребителя от задължението да докаже настъпването на застрахователно събитие на два пъти, като доказването в тези случаи е ограничено само до представяне на съотв.уведомление от застрахования. Следователно тази клауза предвижда едно облекчение за ползвателя, който има правото да получи обезщетение без да доказва по общия ред настъпването на покрит риск. Корелативно на това облекчение се явява предвиденото в клаузата лимитиране на отговорността на застрахователя в рамките на предвидимия риск, покрит при сключване на застраховката. По този начин всъщност е въведен баланс между правата и задълженията на страните в договорното правоотношение, като застрахования по своя преценка е приел да сключи договора при предложените от застрахователя параметри на застрахователното покритие. Отказът да се заплати застр.обезщетение в разглежданият случай се основава на това, че настъпилото застр.събитие не попада в обхвата на покритите от застрахователя рискове. Когато в ОУ страните са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове застрахователят няма задължение за изплащане на застр.обезщетение / така Решение №224/20.07.15г. по т.д.№4554/13г. на ВКС/.

При така установеното по делото съдът намира, че са били налице всички предпоставки за приложение на чл.20 от общите условия и застрахователят законосъобразно е отказал да заплати застрахователно обезщетение на ищеца, доколкото декларираното събитие не представлява покрит застрахователен риск. Ето защо предявеният иск се явява неоснователен.

За пълнота следва да се посочи още, че предвид оспорването от страна на застрахователя на факта на настъпило застрахователно събитие по време, място и начин, сочени от застрахования, то в тежест на ищеца е да установи тези факти по пътя на пълно и главно положително доказване. В разглежданият случай по делото от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които по несъмнен или поне по достатъчно обоснован и/или предполагаем начин да се установят твърдените в исковата молба факти досежно начина и механизма на настъпване на твърдяното събитие. Така липсват каквито и да било доказателства, от които да се установява, че на сочената дата - 05.08.2018г., ищецът е пътувал по път Варна-Кичево, съответно, че по време на движението са причинени твърдените, несъществували до този момент, увреждания. Следователно недоказан по делото е останал релевантния за спора факт на настъпило застрахователно събитие, по твърдените в подаденото до застрахователя уведомление за щета време, начин и място, именно при което на застрахованата вещ са били причинени увредите, чието обезщетяване се претендира.

Предвид гореизложеното настоящият състав намира предявеният иск за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Ето защо решението на ВРС , в частта, в която е уважен иска, като неправилно следва да бъде отменено. В останалата част решението като правилно следва да се потвърди.

При този изход на спора в тежест на ищеца П.А.К. следва да бъдат възложени сторените от отв. ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД в заповедното, първоинстанционно и въззивно производство разноски. С оглед на представените доказателства и списък по чл.80 ГПК дължимите на ответника разноски за въззивното производство са в размер на 416,22лв. С оглед присъдените от ВРС разноски, то в полза на ответника за първа инстанция и заповедно производство се следва разликата до 575лв, или сумата от 465лв.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №3537/30.07.2019г. на Варненски районен съд, 14 състав, постановено по гр.д. №18458/2018г. по описа на ВРС, в частта, в която е прието за установено по отношение на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, че П.А.К. има вземане по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД № 15056/2018г. по описа на ВРС в размер на сумата 1311,14лв, представляваща дължимо застр.обезщетение по щета, настъпила на 05.08.18г. за л.а. *** с ДК № ***по застраховка Каско на МПС, при която са увредени преден капак, таван и предно стъкло от паднал камък от преминаващо МПС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 03.10.18г. до оконч.изплащане на сумата,  на основание чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Света София №7, ет.5, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.405 КЗ за приемане за установено, че ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД дължи на П.А.К. сумата в размер на 1311,14лв, представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети по застраховка ”Каско на МПС”, изразяващи се в увреждане на преден капак, таван, челно стъкло и преден десен калник, вследствие на настъпило на 05.08.2018г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 03.10.2018г. до окончателното заплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №7576/05.10.2018г. по ч.гр.д. № 15056/2018г. по описа на Варненски районен съд, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решение №3537/30.07.2019г. на Варненски районен съд, 14 състав, постановено по гр.д. №18458/2018г. по описа на ВРС, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА П.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Света София №7, ет.5, сумата от 416,22лв, представляваща разноски за въззивно производство, както и сумата от 465лв, представляваща разноски за първа инстанция и заповедно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: