Определение по в. ч. гр. дело №585/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 8
Дата: 6 януари 2020 г. (в сила от 6 януари 2020 г.)
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20191500500585
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

         гр. Кюстендил, 06.01.2020 г.

 

            Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на шести януари  през  две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                               КАЛИН ВАСИЛЕВ

 

 

 като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.ч.гр. д.№585 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по постъпила частна жалба от адв. А. В. М.от САК, в качеството на процесуален представител на Д.Х.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, насочена срещу разпореждане от 27.09.2019 г., постановено по гр.д.№2372 по описа за 2017 г. на Районен съд – гр. Дупница.

С обжалвания съдебен акт първостепенния съд е върнал частна жалба вх.№4482/27.03.2019 г., депозирана от адв. А.М., с която се обжалва разпореждане от 13.02.2019 г., с което са върнати молба вх.№15852/10.12.2018 г., частна жалба вх.№15853/10.12.2018 г., молба вх.№1413/30.01.2019 г. и частна жалба вх.№1201/25.01.2019 г.

Частният жалбоподател релевира довод за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че съдът е приел, че не е внесена дължимата държавна такса по подадена частна жалба и поради тази причина е постановил обжалваното разпореждане. Сочи, че в установения срок за внасяне на дължимата държавна такса е направено искане  по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасянето на такси и разноски в производството. Доколкото по това искане съдът не се е произнесъл с нарочен акт, се приема, че постановеното определение, предмет на съдебна проверка в настоящото производство, се явява незаконосъобразно.  Изтъква, че едва след влизане в сила на акта, с който съдът се произнася по искането с правно основание чл.83, ал.2 ГПК и при потвърден отказ за уважаването му, съдът е следвало да постанови обжалваното разпореждане. По същество иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на Районен съд – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.  Претендира разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1 от ЗА.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор по частната жалба от насрещната страна – К. И., действащ чрез пълномощника адв. С. В. С.. Излагат се доводи за недопустимост, алтернативно за неоснователност на частната жалба. Сочи, че по делото няма представена молба, обективираща искане с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, с приложени към същата изискуеми документи, установяващи липса на финансови възможности за заплащане на дължимата държавна такса. Моли за потвърждаване на обжалваното разпореждане като правилно.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба и отговора към същата доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд– гр. Дупница  е образувано по искова молба, подадена от К. М.И.против Д.Х.С., с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК  във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В съдебно заседание на 23.05.2018 г. съдът е указал на адвокат А.М. в едноседмичен срок да представи пълномощно, по силата на което ответникът Д.Х.С. го упълномощава да го представлява по делото.Указал е също така, че в противен случай ще приеме, че адв. М. не разполага с представителна власт и ще изключи от делото депозирания отговор и молба по хода на делото. С протоколно определение в съдебното заседание на 19.09.2018 г. производството по делото е прекратено, поради липса на надлежно представено възражение с правно основание чл. 414 от ГПК от ответника Д.Х.С.. Постъпила е молба от адвокат А.М. в качеството на процесуален представител на ответника, за предоставяне на безплатна правна помощ на ответника за изготвяне на частна жалба срещу определението за прекратяване на производството. С определение от 29.10.2018 г. съдът е оставил без уважение молбата.

С молба Вх.№ 15852/10.12.2018 г. адвокат А.М. е поискал изменение на прекратителното определение в частта за разноските.В молбата е описано прилагането към нея на договор за правна защита и съдействие и пълномощно, както и декларация за потвърждаване на извършените процесуални действия. Към молбата обаче не са приложени описаните в същата писмени документи, поради което съдът е дал указание за тяхното представяне в едноседмичен срок.

С частна жалба Вх.№ 15853/10.12.2018 г. адвокат А.М. е обжалвал протоколното определение от 19.09.2018 г. в частта за разноските. С разпореждане от 13.12.2018 г. съдът е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 15 лв.

С молба вх.№ 1413/30.01.2019 г. адвокат А.М. е поискал доверителят му да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. по подадената частна жалба вх.№ 15853/10.12.2018 г. Във връзка с молба Вх.№ 15852/10.12.2018 г. е посочил, че след като е описал в молбата за разноски приложени документи, няма логика да не ги е приложил.

С частна жалба вх.№ 1201/25.01.2019 г. адвокат А.М. е обжалвал разпореждането за издаване на изпълнителен лист по делото. С разпореждане от 28.01.2019 г. съдът е указал на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 15 лв.

С разпореждане от 13.02.2019 г. районен съд е върнал молба вх. № 15852/10.12.2018 г., частна жалба вх.№ 15853/10.12.2018 г., молба вх.№ 1413/30.01.2019 г. и частна жалба Вх.№ 1201/25.01.2019 г. на адвокат А.М..

С частна жалба вх. № 4482/27.03.2019 г. (изпратена по пощата на 25.03.2019г.) адвокат А.М. е обжалвал разпореждане от 13.02.2019 г., с което са върнати молба вх. № 15852/10.12.2018 г., частна жалба вх.№ 15853/10.12.2018 г., молба вх.№ 1413/30.01.2019 г. и частна жалба вх.№ 1201/25.01.2019 г.

С разпореждане от 25.07.2019 г. съдът е указал на частния жалбоподател да представи декларация за доходите и имуществото си, с оглед преценка за наличието на основание за освобождаване от заплащане на държавна такса по ч.ж. вх. № 4482/27.03.2019г. Съобщението е получено на 26.08.2019г. С молба вх. № 11704/04.09.2019г. (изпратена по пощата на 02.09.2019г.), адвокат А.М. е поискал продължаване на срока за изпълнение на дадените указания.

С разпореждане от 19.09.2019 г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанието за представяне на доказателства за наличие на основания Д.С. да бъде освободен от внасяне на държавна такса с нов, триседмичен срок, считано от изтичане на първоначалния (02.09.2019г.). Продълженият срок е изтекъл на 24.09.2019г., като указанията не са изпълнени, поради което първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане, по силата на което е върнал молба вх.№15852/10.12.2018 г., частна жалба вх.№15853/10.12.2018 г., молба вх.№1413/30.01.2019 г. и частна жалба вх.№1201/25.01.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу  подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за основателна. Съображенията в тази насока са следните:

За да върне частната жалба, съдът следва да установи, че жалбата 1) е подадена след изтичането на срока за обжалване или 2) не са отстранени в срок допуснатите нередовности (чл.275, ал.2 във вр. с чл. 262, ал.2 от ГПК).

В случая съдът е върнал частна жалба вх. № 4482/27.03.2019 г., поради неизпълнени от жалбоподателя указания.

Настоящият състав на окръжен съд съдът намира, че първоинстанционният съд преждевременно е постановил обжалвания съдебен акт. Безспорно е по делото, че в срока за обжалване е направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, с оглед на което съдът е изискал  декларация за доходите и имуществото на жалбоподателя, за да прецени дали са налице на основанията на чл. 83, ал.2 от ГПК. В определения от съда срок не е била депозирана поисканата декларация. След изтичането му, съдът е следвало да се произнесе със съдебен акт, с който да се произнесе по искането за освобождаване от заплащане на държавна такса. С т. 5 на ТР №1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което е приложимо и при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г., е прието, че на самостоятелно обжалване, подлежат актовете при които е постановен отказ от освобождаване от внасяне на държавна такса по чл.63,б.”а” и „б” от ГПК (отм.), сега чл.83 от ГПК. В тези случаи съдът преценява дали са налице законовите изисквания, като отказът му да освободи  ищеца (респ. жалбоподателя) от внасяне на държавна такса препятства упражняването на правото на иск. След постановяване на съдебен акт, в случай на отказ от освобождаване от държавна такса и след влизане в сила на определението, както и след изтичане на срока за изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса (каквото в случая не е давано), съдът ще може да върне жалбата, поради неотстранени нередовности.

По изложените съображения настоящият състав на окръжен съд счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОТМЕНЯ разпореждане от 27.09.2019 г., постановено по гр.д.№2372 по описа за 2017 г. на Районен съд – гр. Дупница.

ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд за произнасяне по напраното искане на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса по частна жалба вх. № 4482/27.03.2019 г.,.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.