№ 1250
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110100202 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “..........................” ЕАД против
Б. Т. Х. и Ц. Б. Х. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца при квоти квоти от по ¾ и 1/4 , както следва: сумата от 1 122,21
лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: гр.
София, ж.к. „.......................“, ............................. аб. № ..................., през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 185,89 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2019 г. – 03.11.2021 г., сумата от 34,80 лв. – такса за дялово разпределение за
периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г. и сумата от 9,06 лв. – лихва за забава за периода
01.07.2019 г. – 03.11.2021 г. Претендира и законната лихва върху главниците считано
от входиране на исковата молба в съда – 08.04.2020 г., до погасяване на вземанията.
Претендира разноски.
В исковата молба и уточнителна молба от 03.02.2022 г. ищецът сочи, че
ответниците като наследници на .............................................. Х., починала на 09.11.2017
г., са собственици на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „.......................“,
............................. аб. № ..................., до който през исковия период е доставяна ТЕ за
битови нужди. Претендира се и такса за дялово разпределение.
Подаден е писмен отговор в срок от ответниците. В него исковете се оспорват по
основание и размер. Ответниците оспорват да са потребители на ТЕ относно процесния
имот в исковия период; доставката на ТЕ; размера на исковете. Позовава се на давност
– стр. 88 на гърба, т. 1,19 от отговора.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
1
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че между него
и ответниците в процесния период е съществувало облигационно отношение за
доставка на топлинна енергия до имот с адрес: : гр. София, ж.к. „.......................“,
............................. аб. № ...................; че ответниците имат качеството на потребители на
ТЕ – собственици или ползватели на имота; че ищецът е доставял в исковия период
топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; че ответниците са
наследници на .............................................. Х. при посочените квоти; размера на
вземанията за главници и лихви.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
С нот. акт № 197 от 20.12.1997 г. ответникът Б. Т. Х. и съпругата му
.............................................. Х. /видно от справка от СО за сключен брак през 1989 г./ са
придобили в режим на СИО правото на собственост върху процесния топлоснабден
имот по силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане. Прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху имота пожизнено.
Видно от акт за смърт е починал на 02.04.2007 г. – преди началото на исковия период.
На 06.10.1998 г. ответникът Б. Т. Х. е подал заявление - декларация за откриване при
ищеца на партида относно имота, с което е признал, че е ползвател на ТЕ относно
същия извънсъдебно. Не се доказа, а и не се твърди договорът от 20.12.1997 г. да е бил
унищожен по съдебен ред или развален. .............................................. Х. е починала на
09.11.2017 г., преди началото на исковия период, поради което имотът е придобит
поради прекратяване на СИО и наследство от Б. Т. Х. и Ц. Б. Х.. Б. Т. Х. е придобил ¾
от имота, а Ц. Б. Х. /дъщеря на наследодателя/ - ¼ ид.ч. от имота.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява наследодателят на ответниците или ответниците да са се
възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и
ответниците за процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди при публично известни ОУ. Служебно известно е на съда, че ОУ са
надлежно публикувани.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
2
върху тях.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за отопление на имот, за битово горещо водоснабдяване и
енергия, отдадена от сградната инсталация. В имота има 5 бр. отоплителни тела с
ИРРО, както и 3 водомера за топла вода. На дати 06.07.2019 г. и 17.07.2020 г.
ответникът е осигурил достъп до имота за снемане показанията на уредите, което е
надлежно документирано с протоколи. Също така, видно от протоколи за проверка на
топломер от 04.10.2016 г., 25.09.2018 г., 18.12.2018 г., 14.06.2019 г.,04.11.2021 г., както
и свидетелства за годност и протокол за проведена 72- часова проба, то уредите в АС са
изправни.
Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение
на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-334, а
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия са
начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната
инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба №
16-334.
Действително, с решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016 г. по
описа на ВАС, Трето отделение, е отменена зависимостта /формулата/, приета в т. 6.1.1
от Методиката за дялово разпределение на ТЕ поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Дори решението да е
влязло в сила, то съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е. занапред. В ТР №
2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява
нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. За
периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът се
счита за законсъобразен и поражда валидни правни последици. Съгласно чл. 195, ал. 2
АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган в срок до три
месеца от влизане в сила на съдебното решение. Поради това относно процесния
период Методиката съставлява приложим материален закон.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
процесния период за целия имот по партидата е 2 952,91 лв.
Ответниците са се позовали на давност. ОУ на ищеца са одобрени с решение
№ ОУ-1/27.06.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран
метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен
срок след изтичане за периода, за който се отнасят. Следователно изискуемостта на
сумите за потребената през даден месец ТЕ настъпва 45 дни след края на този месец. В
случая исковата молба е подадена на 05.01.2022 г. и са погасени по давност сумите,
станали изискуеми преди 05.01.2019 г. Погасени по давност са сумите за периода
01.05.2018 г. – 31.10.2018 г., а дължими са сумите за доставена ТЕ за периода
3
01.11.2018 г. - 30.04.2020 г. Това е така, понеже сумите за м. 10.2018 г. са падежирали
на 15.12.2018 г., а вземанията за м. 11.2018 г. – на 14.01.2019 г.
Ответниците дължат суми за доставена ТЕ за периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020
г. За този период видно СТЕ за целия имот са дължими 2 834,75 лв. /= 3 104,49 лв. -
359,65 лв сума по изравняване за връщане на абонатите:24 х 18 месеца/. Ищецът
претендира по –малка сума, а именно 1 122,21 лв., за която исковете са основателни.
От тази сума Б. Т. Х. дължи ¾ или 841,66 лв., а Ц. Б. Х. ¼ или 280,55 лв.
Ищецът претендира за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г. такса за дялово
разпределение за имота в размер на 34,80 лв. Според чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите
изплащат на продавача стойността на услугата за дялово разпределение, като не
подлежи на изследване по настоящото дело по какъв начин ФДР и ищеца уреждат
отношенията си. Според справката по аб. номер таксата за целия имот е в размер на
52,80 лв. От тази сума погасени по давност са сумите до 31.12.2018 г. включително. За
периода 01.01.2019 г. - 30.04.2020 г. дължимата сума за главница е 42,90 лв. общо за
имота. Ищецът претендира по-малка сума – общо за имота 34,80 лв. От тази сума Б. Т.
Х. дължи 26,10 лв., а Ц. Б. Х. – 8,70 лв.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2019
г. – 03.11.2021 г. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат законна
лихва и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на
продавача. Ответникът Б. Т. Х. дължи за този период сумата от 139,42 лв. - лихва за
забава върху, който размер съдът определи на осн. чл. 162 ГПК с он лайн калкулатор.
Ответникът Ц. Б. Х. дължи за този период сумата от 46,47 лв. - лихва за забава върху,
който размер съдът определи на осн. чл. 162 ГПК с он лайн калкулатор.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 9,06 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
спрямо двамата ответници.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 100 лв. дт, 10 лв. за съд. удостоверения, 350 лв. депозит за експертиза,
дължат се и 200 лв. юрк възнаграждение според чл. 78 ГПК. С оглед уважената част от
исковете на ищеца се дължат 660 лв. разноски в исковото производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Т. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „.......................“, бл. 9, вх.
А, ет. 3, ап. 5, да заплати на „..........................” ЕАД ЕИК ....................., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
4
следва: сума в размер на 841,66 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с адрес:
гр. София, ж.к. „.......................“, ............................. аб. № ..................., ИД 167241, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /05.01.2022 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 139,42 лв. -
лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2016 г. – 03.11.2021 г. и сумата от
26,10 лв. – главница за главница за дялово разпределение за периода 01.01.2019 г. -
30.04.2020 г. , ведно със законна лихва за периода от 05.01.2022 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.
– 31.10.2018 г., иска за главница за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. –
31.12.2018 г., а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 6,80 лв. за периода 01.07.2019 г. – 03.11.2021 г. - изцяло.
ОСЪЖДА Ц. Б. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „.......................“, бл. 9, вх.
А, ет. 3, ап. 5, да заплати на „..........................” ЕАД ЕИК ....................., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
следва: сума в размер на 280,55 лв. – главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 01.11.2018 г. - 30.04.2020 г. относно топлоснабден
имот с адрес: гр. София, ж.к. „.......................“, ............................. аб. № ..................., ИД
167241, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба в съда /05.01.2022 г./ до окончателното й погасяване, сумата от
46,47 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2016 г. – 03.11.2021 г. и
сумата от 8,70 лв. – главница за главница за дялово разпределение за периода
01.01.2019 г. - 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва за периода от 05.01.2022 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с пр. осн. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г., иска за главница за дялово разпределение за
периода 01.10.2018 г. – 31.12.2018 г., а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за сумата от 2,27 лв. за периода 01.07.2019 г.
– 03.11.2021 г. - изцяло.
ОСЪЖДА Б. Т. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „.......................“, бл. 9, вх.
А, ет. 3, ап. 5 и Ц. Б. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „.......................“, бл. 9,
вх. А, ет. 3, ап. 5 , да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „..........................”
ЕАД ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“
№ 23Б, сумата от 660 лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Бруната“ ООД.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6