Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 07.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на шестнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И..................
………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 01376 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Й.М.П., ЕГН ********** с адрес
***, срещу „Стан 1”ЕООД със седалище и адрес на управление: с.Василево,
общ.Генерал Тошево, ул.”Втора” № 2, ЕИК *********, представлявано от управителя
Стоян Рачев Стоянов, за постановяване на решение, по силата на което да се
осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 3 507,28 лева – по 80
лева/дка, представляващо арендно плащане за стопанската 2017/2018г. за
отдадената земеделска земя в землището на с.Преселенци, общ.Генерал Тошево:
нива с площ от 43,841 дка, ІІ категория, местност „Кьорковия”, кадастрален
идентификатор 58181.12.14 по КК и КР на селото /предишен имот с № 012014/, по
договор за аренда от 29.10.2008г., рег.№ 6970 на нотариус № 313 при НК с район
на действие ГТРС, акт № 39, том ХХ, вх.рег.№ 6970/2008г., вписан под № 44, том
ХVІ, вх.рег.№ 7250 от 30.12.2008г. на СлВп-Генерал Тошево, ведно с лихвата за забава, считано от датата
на подаване на исковата молба – 17.04.2019г., до окончателното плащане.
Претендират се разноските.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че страните са такива по договор за аренда за 10 стопански години.
Не е заплатена дължимата рента за стопанската 2017/2018г. - 35% от паричната
стойност на продукцията до три месеца от края й, като сумата е изискуема след 1
януари 2019г.
В законоустановения едномесечен срок ответникът
чрез пълномощника си е изпратил отговор на исковата молба. Счита, че искът е
недопустим и неоснователен, не е дал повод за образуване на делото.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищцата се легитимира като
собственик на процесните земеделски земи с НА за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 100 от 12.12.1997г., том Х, н.дело №
3093/1997г., издаден от съдия при РС-Генерал Тошево, вписан под вх.рег.№ 5897,
парт.книга том 1944, стр.2154 и 3476 на ГТРС.
С Договор за аренда на земеделска
земя от 29.10.2008г. с нотариална заверка на подписите, акт № 39, том ХХ,
вх.рег.№ 6970/2008г., вписан под № 44, том ХVІ, вх.рег.№ 7250 от 30.12.2008г.
на СлВп-Генерал Тошево, Й.М.П. е
предоставила за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя –
нива с площ от 43,841 дка, имот № 012014 по плана за земеразделяне на с.Преселенци,
общ.Генерал Тошево, за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2008г.,
срещу задължението от страна на арендатора за арендно плащане в размер,
определяем всяка стопанска година. В чл.3, ал.1 от договора е посочено, че
арендното плащане е в размер на 35 на сто от паричната стойност на продукцията;
в чл.3, ал.2 - че арендното възнаграждение за всяка стопанска година се дължи
след изтичането й и след реализация на продукцията, но не по-късно от три
месеца от края на стопанската година; в чл.3, ал.3 - че арендното плащане се
извършва от арендатора на арендодателя в брой, по банкова сметка.
***, заключението по която не е
оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално изготвено и
обективно. Според вещото лице, ответното дружество е добило царевица от
6 731,17 дка при среден добив 728,44 кг/дка, слънчоглед от 7 939,435
дка при среден добив 223,13 кг/дка, пшеница от 9 834 дка при среден добив
486,53 кг/дка и люцерна от 382 дка при среден добив 900 кг/дка. Паричната стойност
на продукцията от декар е в размер на 134,04 лева. Съобразно договора дължимата
сума при 35 % от паричната стойност на продукцията от процесния имот е в размер
на 2 056,70 лева. Няма осчетоводени плащания по сключения договор. Счетоводството
на ответното дружество не е водено редовно в частта по изчисляване и изплащане
на рентните възнаграждения за стопанската 2017/2018г. за процесния имот. Средният
размер на изплащаните ренти/наеми за земеделски земи в района на с.Преселенци,
общ.Генерал Тошево за стопанската 2017/2018г. по данни на ОД”Земеделие” Добрич
е в размер на 62 лева/дка, а от НСИ за община Генерал Тошево – 88 лева/дка. В
съдебно заседание на поставените въпроси отговаря по следния начин: В
счетоводния регистър на сметка 499 за
процесния договор са начислени 50 лева/дка, но нямаме плащане. Счетоводството в
тази част не е водено редовно – липсва отнасяне към счетоводна сметка 422
съгласно ЗСч – при съдебен спор се извършва такава стопанска операция до
постановяване на съдебното решение.
По делото е допуснато
допълнително заключение, като първоначално същото не е изготвено поради
недопускане на вещото лице до изисканите от него документи с мотива, че това
противоречало на ЗЗЛД /л.56 и 57 от делото/. Съдът с разпореждане от
29.10.2019г. е указал в тази връзка на ответното дружество последиците по
чл.161 ГПК. В допълнителното заключение вещото лице е установило, че представената
книга за ренти за стопанската 2017/2018г. за землището на с.Преселенци –
прошнурована, но неномерирана, съдържа данни за 338 арендодатели, без да е
посочен размер на начислената рента на декар, изплатена сума, подписи, дата на
плащане. Чрез пресмятане е изчислено, че са изплатени ренти в диапазона 48,72
лева/дка до 101,26 лева/дка. В съдебно заседание на зададените въпроси отговаря
по следния начин: Няма колона в представената книга за ренти за стопанската
2017/2018г., в която да е записано по колко лева/дка са изплатени на всеки от
338-те арендодатели. Не може да се каже начина, по който са определени сумите,
не е било разрешено да се преписват данни за декари, имена и други данни. Не са
били предоставени договори, с притеснение представя и това заключение, тъй като
не може да се каже доколко предоставените данни са достоверни и кога са
вписани. Искано е от счетоводителя формуляри за регистрация в ОД”Земеделие”, за
да се видят имотите и договорите, да се сравнят данните с тези от книгата.
Предният път било заявено, че са тайна, били предоставени впоследствие три
споразумения. Не са били предоставени документите, които вещото лице е
изискало. Допълнителното заключение не е оспорено от страните, а съдът
кредитира като професионално изготвено и обективно.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Не се спори между страните, че по силата на договор за аренда от 29.10.2008г., рег.№
6970 на нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС, акт № 39, том ХХ,
вх.рег.№ 6970/2008г., ответникът е ползвал процесния имот за процесния период.
Спорно между страните е дали е размера на рентата в претендирания размер, тъй
като в първото съдебно заседание, проведено на 11.07.2019г., пълномощникът на
ответното дружество признава дължима рента в размер на 50 лева/дка, а горницата
до 80 лева/дка оспорва като недължима.
Съгласно §1 от ДР на ЗАЗ за неуредените в този закон въпроси се
прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. След като това е така,
за този договор важат както договорените клаузи, така и специалните правила на ЗАЗ и общите правила на ЗЗД, включително и това,
да не се вреди другиму, да се изпълни съобразно поетите уговорки, а при
неизпълнение да се иска обезщетение за неизпълнение и прекратяване на договора. Съдът е указал на ответника, че следва да докаже, че
е платил, а с оглед
наличието на писмено съглашение, доказването се извършва само с писмени
доказателства. По делото не са представени никакви доказателства за извършени
плащания от страна на ответното дружество на ищеца за процесния период.
От заключението на вещото лице се
установява, че арендно възнаграждение не е заплатено за стопанската 2017/2018г.
Същото е дължимо съобразно уговореното в чл.3, ал.2 от арендния договор – до
три месеца от края на стопанската година, която съгласно §2, т.3 ДР ЗАЗ е времето от 1 октомври на текущата година до 1
октомври на следващата година, и с оглед посоченото - изискуемо. След
първоначалното заключение съдът е допуснал допълнително по ССчЕ, за да се
установи твърдението на ищцата, че ответното дружество е заплащало както в
предходни години, така и за процесната стопанска година, ренти в размер на по
80 лева/дка. С допълнителното заключение се установява, че за процесния период
ответникът е заплащал суми на отделните арендодатели в размер от 48,72 лева/дка
до 101,26 лева/дка. Въпреки изричното предупреждение с разпореждане от 29.10.2019г.
в закрито съдебно заседание и с определение в открито съдебно заседание от
07.11.2019г. по реда на чл.161 ГПК, ответното дружество чрез своите служители,
законен представител и пълномощник са възпрепятствали вещото лице да събере исканата
от него информация, като са се позовавали на закона за защита на личните данни
и закона за защита на търговската тайна.
За да даде отговор на поставените въпроси, вещото лице е следвало да
съобрази както уговореното от страните в чл.3, ал.1 от процесния договор относно начина на
изчисляване на арендното възнаграждение, така и ведомостите на ответното дружество за действително изплатената рента, във връзка с наведеното в
исковата молба твърдение, че ответникът е плащал за стопанската 2017/2018г. арендно възнаграждение в размер на 80 лева/дка. Именно във връзка с доказване
на това твърдение на ищеца и по негово искане, обективирано в
исковата молба, а впоследствие и с искане за допълнителна задача по допуснатата ССчЕ, съдът е задължил ответното дружество
да предостави
достъп на вещото
лице до
исканите от него анкетни формуляри и ведомости за изплатени ренти в землището на с.Преселенци, общ. Генерал Тошево за стопанската 2017/2018г., с указание, че при непредставянето им ще
приеме за доказани твърденията в обстоятелствената част на исковата молба
относно размера на дължимото рентно възнаграждение. Тези счетоводни документи са
относими по спора не само защото съдържат информация относно действителния размер на
заплатеното от същия арендатор на други арендодатели при идентични с процесния
договор условия арендно възнаграждение, но са и от значение за извода за редовност
на воденото от ответника
счетоводство. Съгласно чл.161 ГПК съдът приема за доказани фактите, посочени в исковата молба, за които ответникът е създал
пречки за събиране на относими по спора доказателства. Ответникът не е представил
изисканите от него анкетен формуляр и ведомости за изплатена рента за стопанската 2017/2018г., като в депозирано до вещото лице
изявление изх.№ 19-15 от 28.10.2019г. е обосновал отказа да представи тези документи със закона за защита
на личните данни, а в откритото съдебно заседание от 30.09.2019г. пълномощникът
на ответното дружество е поддържал твърдения, че изискването на документи от
вещото лице във връзка с допуснатата ССчЕ нарущавало
закона за защита на личните данни и закона за защита на търговската тайна.
Предпоставките, при които страната може да
откаже представяне на документи по реда на чл.190, ал.1 ГПК, са изрично и изчерпателно
регламентирани в чл.191 ГПК. В случая те не са налице по отношение на настоящото
производство и ответното дружество. Това е така, тъй като съгласно чл.6, ал.3 от Наредба № 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица, вещото лице има право да иска от юридически лица и граждани
материали, необходими за изготвяне на експертизата и те са длъжни да му
осигурят достъп до тези материали и да му оказват необходимото съдействие за
изготвяне на експертизата, а съгласно чл.33 от посочената Наредба, вещото лице е длъжно да не
разпространява информация за обстоятелствата, фактите и документите, която му е станала известна в
хода на извършване на експертизата. Нещо, което изрично е било посочено от съда
с разпореждането от 29.10.2019г. "Лични данни" e понятие, за което е
налице легално определение по чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и означава
всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице,
което може да бъде идентифицирано („субект на данни"). Физическо лице,
което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано,
пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен
номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече
признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице. Нещо, което не е било в предмета на ССчЕ. Съгласно чл.6 от ЗЗТТ
предмет на нарушение по този закон могат да бъдат стоки, чийто дизайн,
проектиране, характеристики, функциониране, производствен процес или предлагане
на пазара са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни,
които са неправомерно придобити, използвани или разкрити, както и когато се
предлагат или предоставят услуги, чиито характеристики и начин на предоставяне
или предлагане на пазара са в значителна степен повлияни благоприятно от
търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани или разкрити.
Нещо, което също не е било предмет на допуснатата експертиза. Същевременно в
чл.9, т.4 се уточнява, че придобиването,
използването или разкриването на търговска тайна не се смята за неправомерно в случаи
за защита на интерес, признат от правото на Европейския съюз или от българското
законодателство. В случая – защита интереса на ищеца съобразно българското
законодателство.
С оглед
установеното непредставяне на вещото лице на изрично искани от него документи и
изявленията на вещото лице в открито съдебно заседание от 30.09.2019г. и
16.12.2019г., съдът намира, че следва да се приложи нормата на чл.161 ГПК. От
изложеното следва, че твърденията за защита на търговска тайна или злоупотреба
с лични данни са несъстоятелни и не намират опора в правните норми. Законодателят
е създал нужните процесуални способи за защита на информацията, станала
достъпна при или по повод осъществяване на дейността по изготвянето
на експертни заключения. След като е налице неоснователно неизпълнение на
задължението на ответното дружество да представи намиращи се у него относими за
спора документи, съдът приема, че непредставянето на
изисканите счетоводни документи е възпрепятствало изготвянето на
пълно заключение по назначената ССчЕ, поради което е доказано твърдението на
ищеца, че действителният размер на дължимото му от ответника арендно възнаграждение
за стопанската 2017/2018г. за процесния имот, предмет на сключения между
страните по делото аренден договор, възлиза на 80 лева/дка /вж. Решение № 141
от 12.06.2019г. по в.гр.дело № 306/2019г. по описа на ДОС, Решение № 240 от
23.10.2019г. по в.гр.дело № 551/2019г. по описа на ДОС/.
С оглед констатираното съдът
намира, че искът е доказан по основание и по размер, поради което следва да се
уважи изцяло, като на ищецът се присъди претендираната от него сума 3 507,28
лева - по 80 лева/дка за 43,841 дка.
С оглед основателността на
главния иск, следва да се уважи и акцесорния за законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2019г., до
окончателното изплащане.
Съобразно изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноските в размер на общо 896,29
лева, от които заплатена държавна такса в размер на 140,29 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 476 лева и 280 лева депозит за вещо лице.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Стан-1”ЕООД
със седалище и адрес на управление: с.Василево, общ.Генерал Тошево, ул.”Втора”
№ 2, ЕИК *********, представлявано от управителя Стоян Рачев Стоянов, ДА ЗАПЛАТИ на Й.М.П., ЕГН ********** с адрес
***, сумите:
-3 507,28 лева /три хиляди петстотин и седем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща арендно плащане за стопанската 2017/2018г. в размер на 80 лева/дка за отдадената земеделска земя в землището на с.Преселенци, общ.Генерал Тошево: нива с площ от 43,841 дка, ІІ категория, местност „Кьорковия”, кадастрален идентификатор 58181.12.14 по КК и КР на селото /предишен имот с № 012014/, по договор за аренда от 29.10.2008г., рег.№ 6970 на нотариус № 313 при НК с район на действие ГТРС, акт № 39, том ХХ, вх.рег.№ 6970/2008г., вписан под № 44, том ХVІ, вх.рег.№ 7250 от 30.12.2008г. на СлВп-Генерал Тошево, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.04.2019г., до окончателното изплащане;
-896,29 лева /осемстотин
деветдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща разноските
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :