Присъда по дело №240/2022 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 20
Дата: 12 септември 2022 г. (в сила от 27 септември 2022 г.)
Съдия: Палмира Димитрова Атанасова
Дело: 20224410200240
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 20
гр. ЛЕВСКИ, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
и прокурора Ч. Люб. М.
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Наказателно дело от
общ характер № 20224410200240 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Й. Н., роден на ***** г. в *****, с
постоянен и настоящ адрес: *****, с българско гражданство, с начално
образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на неустановени дни през периода 05.03.2021 г. –
23.02.2022 г., в с.Асеновци, област Плевен, противозаконно присвоил чужди
движими вещи – 1 (един) пространствен кубически метър дървесина за огрев
от вида „Цер”, на стойност 85,00 лева – собственост на държавата,
представлявана от Министъра на земеделието и храните и 1 (един) брой
конска каруца на стойност 170,00 лева – собственост на държавата, отнета в
полза на държавата с присъда № 21/13.12.2021 г. на Районен съд гр.Левски
(влязла в законна сила на 29.12.2021 г.), които владеел и пазил, като случаят е
маловажен, поради което и на ОСНОВАНИЕ чл.206, ал.5, във връзка с ал.1
от НК във връзка с чл. 54 ал.1 от НК, във връзка с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК,
го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:
- по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност за явяване и
1
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице – ДВА ПЪТИ седмично;
- по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА В. Й. Н., със сочена по-горе самоличност, да заплати
направените деловодни разноски в размер на 84,80 лв. платими по сметка
на ОД на МВР гр.Плевен.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Плевенски
ОС в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД 240/2022 г.

Срещу подсъдимия В. Й. Н. е повдигнато и предявено обвинение затова,
че на неустановени дни през периода 05.03.2021 г. – 23.02.2022 г., в
с.Асеновци, област Плевен, противозаконно присвоил чужди движими вещи –
1 (един) пространствен кубически метър дървесина за огрев от вида „Цер”, на
стойност 85,00 лева – собственост на държавата, представлявана от
Министъра на земеделието и храните и 1 (един) брой конска каруца на
стойност 170,00 лева – собственост на държавата, отнета в полза на държавата
с присъда № 21/13.12.2021 г. на Районен съд гр.Левски (влязла в законна сила
на 29.12.2021 г.), които владеел и пазил, като случаят е маловажен –
престъпление по чл.206, ал.5, във връзка с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.
Подсъдимият и защитника му в съдебно заседание са направили искане
да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не
се провежда разпит на всички свидетели и вещите лица, а при постановяване
на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за
тези факти.
Представителят на прокуратурата е заявил, че са налице предпоставките
за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие. След
приключване на съдебното следствие е предложил подсъдимия да бъде
признат за виновен и да му бъде наложено съответно наказание.
Подсъдимият се признава за виновен, съжалява и моли съда да му
наложи по-леко наказание.
Защитникът на подсъдимия е изразил становище, че следва да бъде
наложено наказание на подсъдимия съразмерно на извършеното деяние.
Съдът, като прецени данните по делото и изложеното по-горе, приема
за установено следното:
Подсъдимият В. Й. Н. е роден на ***** г. в *****, с постоянен и
настоящ адрес: *****, с българско гражданство, с начално образование,
безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК
съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще
се ползват при постановяване на присъдата.
На основание чл.373, ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че съдът
е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът с определение е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
1
обвинителния акт.
На основание 373 ал.2 от НПК съдът не е извършвал разпит на
подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът на основание чл. 373 ал. 3 от НПК, като прецени направените
самопризнания, които се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, а именно:
На 05.03.2021 г. подсъдимият отишъл с конска каруца в землището на
*****, местността *****, отдел *****, подотдел ***** - имот № ***** С
помощта на носения от него верижно-моторен трион извършил сеч на 1 пр.
куб.м. дърва за огрев от вида „цер“, които натоварил и извозил с каруцата.
Действията му били забелязани от служители на РДГ Ловеч, които
извършвали обход в землището на ***** и го спрели за извършване на
проверка. В хода на извършената проверка служителите на РДГ Ловеч
установили самоличността на Н.. Н. не представил документ за произхода на
дървесината в каруцата, след което служителите измерили дървесината и
установили, че същата била 1 пр. куб метър от вида цер. За констатираното
нарушение на Н. бил съставен АУАН № 337/2021 г., като със същия били
иззети каруцата, дървата и верижно-моторния трион. С разписка за отговорно
пазене от 05.03.2021 г. на В. Й. Н. били оставени за отговорно пазене 1 бр.
конска каруца и 1 пр. куб.м. церови дърва. По случая било образувано
досъдебно производство, приключило с внесен в РС Левски обвинителен акт
срещу Н. за престъпление по чл. 235 ал. 6 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1
от НК и с присъда № 21/13.12.2021 г. по нохд № 252/2021 г. на РС Левски Н.
на основание чл. 78а от НК бил освободен от наказателна отговорност и му
било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Със
същата присъда веществените доказателства, иззети с акт № 337/2021 г. –
каруца и 1 пр.куб. м. церови дърва за огрев, оставени за отговорно пазене на
В. Й. Н. на основание чл. 235 ал.7 от НК били отнети в полза на държавата.
На неустановени дни през периода 05.03.2021 г. – 23.02.2022 г. Н.
присвоил оставените му за отговорно пазене дърва в размер на 1 пр. куб.м.
собственост на държавата,като ги изгорил. На неустановена дата в началото
на 2022 г. Н. присвоил и оставената му за отговорно пазене конска каруца –
собственост на държавата, като поради липса на финансови средства я продал.
Във връзка с изпълнение на посочената по-горе присъда, в частта
касаеща отнемането в полза на държавата на каруцата и дървата, на
23.02.2022 г. служители от ТД на НАП В. Търново посетили дома на Н. и
било установено, че последния е изгорил дървата, а конската каруца е продал.
За констатираното бил съставен протокол и била сезирана прокуратурата,
след което било образувано досъдебно производство.
От заключението на вещото лице по назначената по досъдебното
производство експертиза е видно, че пазарната стойност на 1 пр. куб.м.
церови дърва за огрев е 85 лв., а стойността на една конска каруца с гумени
2
колелета е 170 лв.
От изложената по-горе фактическа обстановка се установява, че В. Й. Н.
на неустановени дни през периода 05.03.2021 г. – 23.02.2022 г. е
противозаконно присвоил чужди движими вещи – 1 пространствен кубически
метър дървесина за огрев от вида „цер“ на стойност 85 лв. и 1 бр. конска
каруца на стойност 170 лв. – вещи собственост на държавата, които владеел и
пазил, като с оглед вида и стойността на вещите, случая е маловажен.
Деянието, извършено от Н. съставлява престъпление по чл. 206 ал.5 във
връзка с ал.1 от НК.
Деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл. Причина за
извършването му е ниската правна култура на подсъдимия, както и тежкото
му семейно и финансово състояние. По делото е безспорно установено, а и
това се заявява и от самия подсъдим, че има 4 малки деца, безработен е и
поради студената зима е изгорил дървата, а за да осигури прехрана е продал
каруцата.
Предвид изложеното, съдът е признал подсъдимия за виновен.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът е съобразил
обстоятелството, че подсъдимия се признава за виновен и съжалява за
стореното. Съобразява доброто му процесуално поведение, както и тежкото
му семейно и финансово състояние.
Разпоредбата на чл. 206 ал.5 от НК предвижда наказание лишаване от
свобода до една година или пробация, или глоба от 100 до 300 лв.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът е приел, че по
отношение на подсъдимия наказанието лишаване от свобода би се оказало
несъразмерно тежко, а евентуалното налагане на наказание глоба не би могло
да бъде изпълнено, с оглед финансовото състояние на подсъдимия и
обстоятелството, че е безработен. Ето защо, съдът е преценил, че по
отношение на Н. най-подходящо би било наказанието пробация.
Предвид изложеното, съдът е наложил на Н. наказание на основание по
чл.206, ал.5, във връзка с ал.1 от НК, във връзка с чл.54, ал.1 от НК, във
връзка с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК пробация със следните пробационни
мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от шест месеца, при периодичност за явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице – два пъти
седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът е приел, че именно това наказание е най-подходящото по
отношение на подсъдимия и би изиграло необходимия поправителен и
превъзпитателен ефект по отношение на него. Съдът е определил наказанието
съобразявайки личната степен на обществена опасност на подсъдимия, която
е ниска, степента на обществена опасност на деянието, която също е ниска,
съобразил е всички смекчаващи отговорността и вината обстоятелства, а
именно ниската стойност на присвоеното имущество, причините поради което
същия е присвоил вещите, а именно тежкото му семейно и финансово
3
състояние, съобразил е като смекчаващо отговорността и вината
обстоятелство пълното съдействие, което подсъдимия е оказал за разкриване
на обективната истина по делото и доброто му процесуално поведение, както
по време на досъдебното, така и по време на съдебното производство. Съдът е
съобразил и обстоятелството, че по делото не са налични отегчаващи
отговорността и вината обстоятелства.
При този изход на делото, съдът е осъдил подсъдимия да заплати
направените деловодни разноски общо в размер на 84,80 лв., които се дължат
на ОД на МВР Плевен – заплатени като възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4