ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. София, 05.05.2020 год.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен
състав, в закрито заседание на пети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова
ч. гр. дело № 677 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248 от ГПК.
С определение № 778/11.03.2020 г. на Апелативен
съд-София по гр. д. № 679/2020 г., шести съдебен състав е прекратил
производството по жалба с вх. № 9209/04.11.2019 г., от А.Й.Т., чрез адв. А.Ж. - САК, против определение № 924 от 15.10.2019 г.
на Окръжен съд-София, в частта, в която е изпратена за разглеждане на
Апелативен съд-София, като е счел, че жалбата следва да бъде квалифицирана като
искане по чл. 248 от ГПК и е върнал делото на Окръжен съд-София за изпълнение
на процедурата по чл. 248 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, съдът намира за установено следното:
Молбата, с оглед изискванията за редовност, е
процесуално допустима -подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК.
Частно гражданско № 677/2019 г. по описа на Окръжен съд-София е
образувано по жалба с вх. № 7986/27.09.2019 г., депозирана от А.Й.Т., чрез адв. А.Ж.-САК, против разпореждане от 21.08.2019 г.,
постановено по гр. д. № 483/2015 г. по описа на PC - С., с което е
оставена без уважение молбата на А.Т. за освобождаване от задължение за внасяне
на държавна такса за въззивно обжалване и разноски по
делото. В жалбата е релевирано и искане
жалбоподателят да бъде освободен от заплащане на държавна такса за разглеждане
на подадената частна жалба по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
С определение № 924/2019 г. по описа на Окръжен
съд-София, втори въззивен състав е отменил
обжалваното разпореждане, в частта, в която е оставена без уважение молбата на А.Й.Т.,
за освобождаване от държавна такса по делото за сумата над 100 (сто) лева до
352, 27 (триста петдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) лева, като
вместо това е освободила частично, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, А.Й.Т.,
от заплащане на държавни такси по производството. Жалбоподателят е осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд-София сумата от 15 (петнадесет) лева,
представляваща такса дължима на основание чл. 19 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните изводи от правна страна:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
поради следните съображения.
Държавната такса е финансово плащане със
задължителен характер, което се налага едностранно от държавата. Тя е плащане в
полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице заради
това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или
държавен орган му предоставя искана услуга (решение № 10/ 2003 г. по конст.д. № 12/ 2003 г. и решение № 13/ 2014 г. по конст.д. № 1/ 2014 г. на Конституционния съд на Република
България).
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси
те се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и
бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския
съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго.
Разпоредбите на чл. 71, ал. 1, вр. чл. 73 от ГПК
предвиждат задължение за внасяне на държавна такса за всяко производство пред
гражданския съд, образувано по искане за защита или съдействие на лично и
имуществено право. В чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс е посочено, че за частна жалба по
граждански дело се събира такса в размер на 15 лева. Посочената държавна такса
не е внесена от жалбоподателя, същият не е освободен по реда на чл. 83 от ГПК,
поради което настоящият съдебен състав счита, че подадената жалба е
неоснователна.
В производството по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и
сл. от ГПК, вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК, образувано по
частна жалба с вх. № 7986/27.09.2019 г. по описа на Окръжен съд-София,
депозирана от А.Й.Т. чрез адв. А.Ж.-САК е разгледано
искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса. От представената
декларация за материално и гражданско състояние на жалбоподателя и от данните
по делото е установено, че той е в работоспособна възраст. В т. III
..Здравословно състояние" е посочено, че страда от дископатия,
хипертония, тежко протичаща форма на псориазис.
Приложена е единствено епикриза с дата 04.11.2018 г.,
отразяваща диагноза и лечение на тежко протичаща форма на псориазис.
Към молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК не са приложени други медицински документи,
нито е отразена информация за парична сума, заплащана от жалбоподателя за
медикаментозно лечение на изброените заболявания. Няма данни да е с намалена
работоспособност. В графа IV ..Имуществено състояние" е декларирано
притежавано имущество - къща с 35 кв.м. площ (не се чете името на населеното
място, където е имотът), не притежава парични влогове. Посочени са доходи в
размер на 2400 лева годишно от наем и брутна заплата на съпругата му в размер
на 1240 лева месечно. Молителят е декларирал, че не издържа непълнолетни деца.
Приложена е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
жалбоподателя и „Б." АД с дата 11.03.2019 г., по взаимно съгласие.
Месечният доход на двучленното семейство възлиза на 1440 лева(от наемното правоотношение и
брутното трудово възнаграждение). Според
статистическите данни на НСИ за месец септември 2019 г. необходимата
издръжка на член от семейство е 602, 50 лева. Настоящият съдебен състав я
намира за съпоставима с месечният доход на жалбоподателя и размера на дължимата
държавната такса за касационно обжалване, тъй като не са предоставени
доказателства за допълнителни медицински разходи на семейството и с настоящата
молба.
Жалбоподателят е заплатил държавна такса по
гражданско дело № 483/2015 г. по описа на PC - С. (л. 11, л. 37
от делото), депозити за назначени експертни изследвания (л. 58, 108, л. 127, л.
152), за призоваване на свидетели (л. 107), разноски за издаване на съдебни
удостоверения (л. 28), както и разноски по частни производство във връзка с
делото. Заплащането на такси и разноски от жалбоподателя на фона на липсата на
доходи от трудово правоотношение обективно са влошили финансовото му състояние,
поради което представляват „други констатирани обстоятелства" по смисъла
на чл. 83, ал. 2, т. 7 от ГПК и следва да бъдат взети предвид от съда.
От съвкупната преценка на данните по делото,
съгласно критериите по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК, следва извода, че
жалбоподателят е материално затруднен, но не до степен, че да не може да
упражнява предоставените му процесуални права по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 9209/04.11.2019 г., от А.Й.Т., чрез адв.
А.Ж. - САК, против определение № 924 от 15.10.2019 г. на Окръжен съд-София, в
частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Окръжен
съд-София сумата от 15 (петнадесет) лева, представляваща такса дължима на
основание чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс.
|
|
Определението може да се обжалва пред Апелативен
съд-София в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.