Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,19.06.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение,в публично заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
при участието на секретаря Даниела Ангелова
разгледа докладваното от съдията гр.д. №742/2016г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е с предмет- предявените с искова молба в№8399/15.11.2016г. обективно и субективно кумулативно съединени искове на Р.”Р.”***,пл.”Независимост” № 2, ЕИК,против Г. М. Гегов с ЕГН ********** *** ,с цена 27 000 лв. на осн.чл.73,ал.1 ЗС и 2 420 лв. лихва върху сумата на осн.чл.86 ЗЗД, и срещу „Е.И Т.П.” ООД ,ЕИК . с адрес *** на осн.чл. 73,ал.1 ЗС с цена 21 000 лв. и на осн.чл.86 ЗЗД за лихва върху сумата с цена 1850 лв., ведно със съдебни разноски. Ищецът твърди,че е лишен от ползването и плодовете на търговска сграда на гара Елин Пелин,представляваща едноетажно тяло -магазин с площ 100.5 кв.м и двуетажно тяло с два магазина с площ 229 кв.м на първия етаж и 177 кв.м на втория етаж,построена в УПИ ХІІІ кв.36 по плана на Гара Елин Пелин,поради което ответниците му дължат плодовете- наем за имотите за периода от 15.11.2011г. до 15.11.2016г.,който за едноетажното тяло възлизал на 450 лв. месечно, а за двуетажното 350 лв. месечно/200 лв. за първия етаж и 150 лв. за втория етаж.С молба от 29.04.2018г. ищецът увеличава цената на иска си против „Е. Т. П.“ООД на 42 690 лв. главница и 11 255.20 лв. лихва.
С разпореждане от 28.12.2016г. на ищеца е указано да уточни на какво правно основание е собственик на процесния имот.С уточнителна молба от 24.01.2017г. ищецът заявява,че е собственик на „оригинерно придобивно основание,екс леге- по чл.2 ал.3 от. ЗОС/отм./,която била реституционна разпоредба с действие от влизането в сила на ЗОС/бр.44 от 21.05.1996г./.както било прието по гр.д. № 4785/2008г. на ВКС. Налице били всички предпоставки на горепосочената разпоредба, а именно:сградата била построена преди 13.07.1991г. по стопански начин.Тъй като ответниците придобили имота чрез сделка по време не висящността на производството по гр.д. № 4785/2008г., решението имало сила на присъдено нещо по отношение на тях.
Ответникът Г. е депозирал писмен отговор вх.№ 9586/20.12.2016г., с който оспорва иска като неоснователен.Твърди,че не е ясно как е определена цената на исковете и падежите на задължението за лихва, тъй като не бил получил покана за доброволно престиране на сумата.На второ място,по време на изповядване на сделката по нот.акт № 111 т.13 дело № 4708/2006г. по партидата на имота нямало вписан искова молба и ответникът бил добросъвестен по смисъла на чл.113 ЗС.Ответникът направил разноски за подобрения в размер на 100000 лв./от магазин за плодове и зеленчуци го преустроил в заведение за обществено хранене/.Предявява насрещен иск на осн.чл.211 ГПК като частичен с цена 20 000лв., целият с цена 100 000лв.за стойността на подобренията в сградата/увеличената стойност на имота, с правно основание по чл.72, ал.1 ЗС.Претендира съдебни разноски.
С молба вх.№ 1028/07.02.2017г. уточнява претенцията си за подобрения-ремонт на покрив за 11 650 лв.; вътрешен ремонт за 17 028лв.,вентилация за 10 490 лв.; кухня-2400лв.;електроинсталация- 3760лв., отопление 8 600 л., външни ремонти 6531лв.,като ги конкретизира по отделни пера.
Ответникът „Е.и Т.П.“ ООД оспорва исковете с писмен отговор вх.№ 9839/29.12.2016г. ;прави възражение за погасяване по давност на иска за лихви на осн.чл.111 ЗЗД за периода до 15.11.2013г.При отношение на евентуалност прави възражение за прихващане на вземането на ищеца с размера на стойността на разноските, необходими за запазване на вещта, както и подобренията, в размер общо 74 678лв.на осн.чл.72 ЗС.Твърди ,че добросъвестно е купил имота на 07.12.2007г. от ЕТ-Н.-А.Н.“ и съпругата му Л. С..Едва след влизане на решението по гр.д. № 35/2013г. на ЕпРС в сила на 10.06.2016г.започнал да владее имота без правно основание;постановените преди таза дата решения нямали действие за ответника,тъй като не бил страна.На второ място твърди,че никога не е ползвало магазините,тъй като те били негодни за ползване.Не бил получавал покана да напусне имота или да плаща наем.Претендираната наемна цена била нереално завишена.Дружеството ползвало само дворното място.На трето място, извършил подобрения на имота в периода 22.12.2006г.-28.06.2012г. на стойност 63 028лв.: вътрешни ремонтни работи за 15 128лв. и материали за 15 619лв., вентилационна система за 9 490 лв., вентилационна система за кухнята за 2400лв., електроинсталация за 3 760 лв., отоплителна инсталация за 8 600лв., изграждане на рампа, стъпала и редене на плочки за 6 531лв.Ищецът знаел за подобренията и не се противопоставил, видно от определение № 175/14.06.2013г. по ч.гр.д. № 395/2013г. на СОС/в частната жалба ищецът признал за подобренията в едноетажната сграда, а също признал,че двуетажната сграда пустее и не се ползва/.На 07.03.2012г. била проведена среща с представители на ответното дружество и ищеца,в която направили оглед на подобренията,което било установено по гр.д. № 35/2013г. на ЕпРС.Ето защо ответното дружество право възражение за прихващане евентуално ,между евентуално присъденото вземане на ищеца по чл.73 ЗС в размер на 22 850 лв. с вземането на ответното дружество за необходими разноски 11 650 лв. и за подобрения-частично до размера на 15 000лв.вземането за лихви до 15.11.2016г. било погасено по давност на осн-.чл.111 б.“в“ предл.2 ЗЗД.Претендира съдебни разноски.
С молба вх.№ 9840/29.12.2016г. ответното дружество привлича като трети лица-помагачи ЕТ“Н.Н.“ и съпругата му Л.Н.С. на осн.чл.219 ГПК ..като предявява срещу тях три обратни пасивно субективно съединени искове с предмет-претендираното от ищцовата кооперация обезщетение, в случай,че ответното дружество бъде осъдено да плати претендираните от кооперацията суми.Прилича като трето лице-помагач и О.Е.П. молба вх.№ 570/24.01.2017г. ответното дружество оттегля обратните искове, но поддържа молбата си за привличане на третите лица-помагачи.
Ответникът „Е.И Т.П.“ ООД е депозирал отговор вх.№ 3415/03.04.2017г. ,в който взема становище по насрещния иск на ответника Г.Г..Намира насрещния иск неоснователен, тъй като подобренията били извършени не от Г., а от ответното дружество.
Третите лица-помагачи на ответниото дружество ЕТ „Н.Н.“ и Л.Н.С.,, конституирани с определение от 24.01.2017г. , са депозирали отговор на първоначалните искове вх.№ 3002/23.03.2017г. като излагат становище за тяхната неоснователност с аргументи, подобни на изложените от отв.Г..Твърдят ,че са били добросъвестни в момента на закупуване на имота .Правят възражение за изтекла давност по отношение на претендираните лихви.Общината ,конституирана като трето лице-помагач не взема становище.
Ищецът е депозирал отговор на насрещния иск на ответника Г. вх.№ 2564/14.03.2017г., с който го оспорва.Твърди,че от 17.02.2010г./решението на ВКС по гр.д. № 4785/2010г./ ответникът става държател на спорния имот.Исковата молба не само че била вписана в том втори № 209/01.08.2006г. вх.рег. № 2089 имот пл. № 923,4163 в Книгите за вписване на Служба по вписванията при О.Е.П. но и ответникът бил получил препис от исковата молба и съобщение за насрочване на делото преди датата на покупката на имота.Ето защо ответникът не бил добросъвестен. По смисъла на чл.79, ал.2 ЗС.съгласно ТР № 3 от 19.07.2010г. по т.д.№ 382009г. на ОСГК на ВКС решението по ревандикационния иск срещу общината било противопоставимо на ответниците.на второ място, представените доказателства не установявали извършването на претендираните подобрения;статутът на имота от магазин на обект за обществено хранене не бил променен; нямало доказателства за покупка на вентилационна инсталация.Отделно се изтъква,че като недобросъвестен ответникът не може да претендира увеличената стойност на имота, а само по-малката сума между сумата на увеличената стойност и сумата на реално извършените разходи.
Съдът намира предявените с исковата молба искове процесуално допустими; предявеният от ответника Г. насрещен иск срещу ищцовата кооперация е процесуално допустим;възражението за прихващане за подобрения на ответното дружество е допустимо.С молба от 29 .03.2018г. ищецът е оттеглил иска си с правно основание чл.73 ЗС срещу ответника Г. и с молба от същата дата последният е оттеглил насрещния си иск спрямо ищеца. В с.з. на 29.03.2018г. производството е прекратено в тези части.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира исковете,предявени от Р.“р.“***, неоснователни.Съображенията за това са следните:
С решение от 17.02.2010 г. по гр.д. № 4785/2008г. на ВКС,първо гражданско отделение, О.Е.п. е осъдена да предаде на Р. „Р.“*** владението на собствената на кооперацията търговска сграда, състояща се от едноетажно тяло с площ 100.5 кв.м и двуетажно тяло с два магазина-от 229 кв.м на първия етаж и 177 кв.м на втория етаж, построена в УПИ-ТРИНАДЕСЕТИ,кв.36 по плана на гр.Е.П.В мотивите на решението е прието,че сградата е построена до 13 юли 1991г. със средства на кооперация та и на осн.чл.2, ал.3 ЗОбС/отм./Ответниците се позовават на нотариален акт № 111 д. № 5708/2006г. за покупко-продажба на 30.11.2006г. на 1/3 ид.ч. от терена и ведно с едноетажния магазин със ЗП 100 кв.м-за ответника Г., както и на нот.акт № 77,н.д. № 3974/2007г. за покупко-продажба на 2/3 ид.ч. от терена с двуетажен магазин –за ответното дружество-като и по двете сделки продавач са ЕТ“Н.Н.“ и Л.Н. С..Те от своя страна закупили имота от О.Е.П. като всички сделки са сключени след вписване на исковата молба по ревандикационния иск на кооперацията против общината,то ответниците са обвързани с решението на ВКС.
От протокол за принудително отнемане на недвижим имот-въвод във владение на ЧСИ рег.№ 937 с район на действие Окръжен съд-София по изп.дело № 20179270400400/2017г. се установява,че на 15.03.2018г. Р.“Р.“ е въведена във владение на имота против длъжника О.Е.П. протокола дружеството„Е и Т.П.“ доброволно осигурило достъп до имота.Дружеството било „трето лице“по смисъла на чл.523По време на въвода имотът бил „необитаем и в лошо състояние“ според ЧСИ.
Съдебно-техническата експертиза установява,че функционира само едноетажния корпус, докато двуетажният корпус е „в крайно незадоволително физическо състояние…реално запазени са само носещата стоманено-бетонна скелетна конструкция и тухлените стенни плоскости.За да може да бъде използвана тази част от сградата,довършителните, инсталационни и покривни работи следва да се реновират изцяло.“За да се установи дали изобщо през процесния период от 02.12.2011г. до 15.11.2016г. двуетажната сграда би могла да бъде ползвана ,респ. отдавана под наем,следва да се преценят ангажираните от страните доказателства.От мотивите на определение № 175814.06.2013 г. на СОС по ч.гр.д. № 395/2013г. на СОС се установява,че по признание на кооперацията двуетажната сграда пустеела .Свидетелят Н. установява :“двуетажното тяло на сградата …не е пипано от 10 години ,както го заварихме, така си е в момента. Когато правихме огледи нямаше инсталации.Превихме оглед на голямото помещение,бяха изскубани всички инсталации, нямаше ел. инсталации,теч от тавана,пукнатини в бетона, изпочупени прозорци.То не е работило като търговски обект,сградата си е в това състояние, в което е била 2006г.,зная,защото минавам често и живея наблизо“.С.С. установява: „…В двуетажното тяло не се извършиха СМРИ завърши се обезопасяване,тъй като не може да се ползва,то се обезопаси да не стане проблем-плочата напукана и покрива тече,липсват ламарини по тавана горе,инсталации липсват,ел.инсталации и Ви К,комуникации няма в сградата“.Показанията кореспондират със заключението на вещото лице за впечатленията му при огледа на място-„едноетажното тяло е реновирано и функционира като бистро „4по 4“, а двуетажното тяло,бивш магазин, е силно амортизирано състояние и не може да се ползва без да се извърши цялостен основен ремонт на всичко, освен предполагаемо конструкцията и някои други елементи на грубия строеж.“
При тези данни съдът достига до категоричния извод,че двуетажната сграда не е ползвана от Е.И Т.П.“ООД ,тъй като е била неизползваема. Следователно собственикът не е претърпял никакви загуби от хипотетично получаван наем през процесния период. По изложените съображения исковете за обезщетение ведно с лихви за забава, предявени против „Е.И Т.П.“ ООД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.Ищецът следва да заплати на дружеството съдебни разноски в размер на 700 лв., от които 300 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените с искова молба вх.№ 8399/15.11.2016г.от Р.“Р.“***, пл.“Н.“ № 00, ЕИК .,обективно кумулативно съединени искове против „Е.И Т.П.“ ООД,ЕИК., с адрес на управление *** на осн.чл.73,ал.1 ЗС с цена 42 690/четиридесет и две хиляди шестотин и деветдесет/ лева,представляваща обезщетение в размер на наемната цена за периода от 15.11.2011г. до 15.11.2016 г. за ползването на двуетажно тяло с два магазина с площ 229 кв.м на първия етаж и 177 кв.м на втория етаж,построена в УПИ –Тринадесети в кв.36 по плана на Г. Е. П., и за сумата 11 225.20 лв./единадесет хиляди двеста двадесет и пет лева и 20 ст./,представляваща законната лихва върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р.“Р.“***, пл.“Н. „ №00, ЕИК., да заплати на „Е.И Т.П.“ ООД, ЕИК . с адрес на управление ***, съдебни разноски на осн.чл.78, ал.3 ГПК в размер на 700/седемстотин/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Решението е постановено при участие на трети лица помагачи на ответника ЕТ“Н.Н.“ с ЕИК., Л.Н.С. с ЕГН ********** и О.Е.П.
Съдия: