Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 22.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И., като разгледа материалите по гр.д. №2158/2020г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искова
с правно основание чл.432 от КЗ от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ- В.Б.С., ЕГН: **********, чрез
адвокат Т.П. от Софийска адвокатска колегия, твърди,
че на 31.10.2018г.,
около 14:00 часа, в град София, ж.к. „Сухата река“ по ул. „Проф. Беньо Цонев“ при управление на моторно превозно средство лек
автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „147“, с ДК № ********при
маневра „завой на дясно“ по ул. „***********, пред алкохолна борса, водачът, нарушава правилата за движение по пътищата и я блъска, докато тя заобикаля пеша спрелите по тротоара
автомобили. Излага, че в резултат от описаното ПТП е
претърпяла следните травматични увреждания: счупване
на бедрена шийка и тотална смяна на тазобедрена става, контузия на двете подбедрици,
кръвонасядания и оток на двете подбедрици, охлузно-разкъсни рани на тялото. Водачът
на МПС я закарва в болница, където е била прегледана и били извършени многобройни манипулации, стабилизиращи мероприятия и изследвания. Получената травма налагало оперативна намеса за смяна на
тазобедрена става. За посочената операция направила и разходи в размер
на 396 лева-феморална глава, за самата става 1570 лева
и 50 лева за потребителска такса или общо в размер на 2024 лв. Ищцата навежда, че за процесното ПТП е
образувана прокурорска преписка № 48284/18 г. по описа на СРП. Излага, че
след оперативната намеса са последвали възстановителни и
рехабилитационни мероприятия в продължение на месеци, като към настоящия момент
все още не е възстанована
напълно. Трудно се придвижва сама и трудно може да покрива ежедневните си нужди, като е принудена да ползва постоянно чужда помощ. Не се чувства добре физически и емоционално. В продължение на 6 месеца е
имала силни болки в десния крак. Била е прикована на легло за около 2 месеца,
напълно обездвижена и неспособна да се грижи сама за себе си, като за
ежедневните и нужди е била принудена да ползва чужда помощ. До момента болките
и страданията не са отшумели. Лишена е за дълъг период от време от обичайния си
динамичен живот, а преживеният шок и стрес вследствие на претърпяната злополука
ще останат завинаги в съзнанието й. Твърди,
че за процесния лек автомобил „Алфа Ромео“, с ДК № *****, към
момента на настъпване на ПТП е бил налице валиден договор за застраховка с ответника
за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с полица №BG/02/118002537813, с валидност от 24.08.2018 г до 24.08.2019 г. Предвид
това е сезирала ответното дружество с искане за определяне и изплащане на
обезщетение, но същото е отказало да уважи претенцията й. С оглед изложеното
намира, че за нея е налице правен интерес да предяви настоящите искове с правно
основание чл. 432 КЗ, като претендира ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 55 000 лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на
процесното ПТП на 31.10.2018 г, ведно със законната лихва от дата на 18.03.2018
г. /датата на изтичане на тримесечния срок по КЗ/ до окончателното плащане и
сумата от 2024 лева- претърпени от нея
имуществени вреди /разходи за лечение/, ведно със законната лихва от дата на
18.03.2018 г. /датата на изтичане на тримесечния срок по КЗ/ до окончателното
плащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- З.К.“Л.И.” АД, ЕИК:********, чрез пълномощника
юрисконсулт Р.Ч. не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношения към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил.
Оспорва обаче иска по основание и размер. Твърди, че в хода на наказателното
производство е установено, че досежно застрахования водач ПТП се явява случайно
събитие, поради което не е налице основание за ангажиране на гаранционната
отговорност на застрахователя. Евентуално заявява възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва да са налице твърдените от ищцата неимуществени вреди,
както и наличието на пряка причинно -следствена връзка между тях и поведението
за застрахования водач на МПС. Оспорва и претенциите за присъждане на законна
лихва върху обезщетенията. Претендира разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представените доказателства към претенция за изплащане на
обезщетение- се установява, че ищецът е
сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане
на исковата молба.
Представени са с исковата молба – фактура №**********; фактура №**********;
фактура №**********, от които е видно, че ищецът е изразходвал разходи във връзка с
лечението на травмите, нанесени от процесното ПТП.
Представени е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът В.С. е получила счупване на шийката на дясната бедрена
кост, което е довело до трайно затруднение на движението на десния долен
крайник за около 6 месеца и е наложило смяна на тазобедрената става с
изкуствена. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет непосредствено след
ПТП за около 1 месец, болки с умерен интензитет и непостоенен характер до 6-тия
месец, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно. Ищцата е
претърпяла страдания за около 3 месеца поради невъзможност за самостоятелно
придвижване, необходимост от ежедневно обслужване от близки, ограничаване на
социалните й контакти и ползване на помощни средства за придвижване. Между
уврежданията на ищцата и процесното ПТП има причинно – следствена връзка. Приложено
е следното лечение : болнично - от 31 10 2018 г до 14 11 2018г~14дни, домашно ~
амбулаторно лечение от 14 11 2018 г до около 6 месеца. По време на болничното
лечение е оперирана - на 02 11 2018 г - смяна на тазобедрената става с
изкуствена. По време на домашното лечение е провеждала раздвижване на крака в
дома си. Ищцата е в добро общо състояние, контактна, адекватна. Походка
накуцваща без помощно средство. По външната повърхност на дясната тазобедрена
става се вижд белег от операция - см. Ставата извършва движения в обем по-малък
от нормата с 28 %. От направената рентгенова снимка - дясната тазобедрена става
е изкуствена. Разходите, описани във финансовите документи и представени в делото за изкуствена става, лепило -
цимент и потребителска такса, в размер на 2 024.00 лв., са били необходими и са направени за лечение на получената при процесното ПТП
травматична уврада.
Съгласно заключението на АТЕ механизмът на процесното ПТП е следният: На
31.10.2018 г., около 14:00 ч., лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с per. № ********се
е движил по ул. „Проф. Беньо Цонев", с посока от ул. „Антон Везешш към ул.
„Константин Фотинов" с намерение да извърши десен завой по нея към ул.
"Витиня". Пешеходката С. - 76 год. се е движила в посока от ул.
„Витиня" по ул. „Константин Фотинов" към ул. „Проф. Беньо Цонев"
по левия за посоката й тротоар, достигнала е до вход-изхода на бирената борса
отляво, където напречно на тротоара е спрял неизвестен бус. Пешеходката е
тръгнала да заобикаля буса, навлизайки платното за движение на ул. „Константин
Фотинов" от дясно на ляво спрямо посока на движение на завилия автомобил.
Водачът на лекия автомобил от момента, в който пешеходката е била видима за
него, излизайки вляво от спрелия неизвестен бус, не имал техническа възможност
да спре и е последвал приплъзващ удар межу страничната дясна зона на автомобила
и дясната страна на тялото на пешеходката. Вследствие на удара и падането на
терена пешеходката е получила травматичните увреждания, описани в СМЕ. От
техническа гледна точка причина за произшествието е субективното поведение на
пешеходката, която е навлязла на платното за движение в момент, когато това не
е било безопасно за нея и другите участници в движението. Пешеходката е слязла
на пътното платно на място, необозначено, непредвидено за движение на
пешеходци. Пешеходката С. е имала възможност след излизане от габарита на
неизвестния бус да забележи идващия срещу нея автомобил. Пешеходката е попадала
в опасната зона за спиране на автомобила и ударът бил непредотвратим
посредством аварийно спиране.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката М.М., очевидец на ПТП, сочи, че времето било сухо. Тя била пътник в процесната
кола. Тръгнали с колата по една малка уличка, спряли, шофьорът К.В.Г. се огледал
на ляво и на дясно. Трябвало да поеме в дясна посока. Там имало една борса и
постоянно имало спрели бусове, като една част от буса е била на тротоара,
другата част на платното за движение. При завоя, малко след завоя, видяла в
дясното огледалото един шлифер. Усетила, че ударили някого и в огледалото видяла
един шлифер. Спряли колата, слезли и видяли на пътя ищцата. С огледалото я
ударили. Като я ударили не чули да е изпищяла. Те спряли веднага колата. Дошла
една жена от борсата, повдигнали я, качили я в колата и я закарали в болница
Пирогов. Тя се оплакала, че много я боли крака и не можела да стъпи на него. Не
видяла дали жената е пресичала. Свидетелката сочи, че където завили, било
широко пътното платно. Водачът карал плътно в дясно, близо до микробусите.
Във връзка с разпита на свидетелката е допусната
допълнителна АТЕ, която отново посочва, че ищцата С. е имала възможност след
излизане от габарита на неизвестния бус да забележи идващия срещу нея автомобил
и да предотврати ПТП.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Исковете са неоснователни.
Разпоредбата на
чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да
насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя,
при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск
ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач
на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на
водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и
застраховател.
Наличието на застрахователното
правоотношение не е достатъчно, за да се обоснове отговорността на ответника.
При договор за застраховка ”гражданска отговорност” застрахователят отговаря
само дотолкова, доколкото за деликвента е възникнало задължение за поправяне на
вредите. Тъй като ищецът претендира наличието на граждански деликт, по
правилото на чл.154, ал.1 от ГПК негова е и тежестта да докаже елементите на
фактическия състав по чл.45 ал.1 от ЗЗД.
Такива
доказателства по делото не са ангажирани. Липсват данни за виновно и
противоправно деяние на претендирания причинител на вредите.
Всички автотехнически експертизи (основната и
допълнителната, изготвени от две различни вещи лица) са изложили категорични
заключения, че процесното ПТП се дължи изключително на поведението на ищецата-
„Водачът на лекия автомобил от момента, в
който пешеходката е била видима за него, излизайки вляво от спрелия неизвестен
бус, не имал техническа възможност да спре и е последвал приплъзващ удар межу
страничната дясна зона на автомобила и дясната страна на тялото на пешеходката.
Вследствие на удара и падането на терена пешеходката е получила травматичните
увреждания, описани в СМЕ. От техническа гледна точка причина за произшествието
е субективното поведение на пешеходката, която е навлязла на платното за
движение в момент, когато това не е било безопасно за нея и другите участници в
движението. Пешеходката е слязла на пътното платно на място, необозначено,
непредвидено за движение на пешеходци. Пешеходката С. е имала възможност след
излизане от габарита на неизвестния бус да забележи идващия срещу нея
автомобил. Пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на автомобила и
ударът бил непредотвратим посредством аварийно спиране.(основната АТЕ);“ ищцата
С. е имала възможност след излизане от габарита на неизвестния бус да забележи
идващия срещу нея автомобил и да предотврати ПТП(допълнителната).
По делото не се събраха доказателства, от който да се
установява, че водачът е управлявало процесното МПС при нарушение на правилата
за движение, като процесното ПТП се дължи на причина, стояща извън неговото
поведение- пешеходката е попадала в опасната зона за спиране на автомобила и
ударът бил непредотвратим посредством аварийно спиране. В този смисъл е и
Решение № 185 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 889/2012 г., IV г.о.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че не е доказано противоправно поведение на
претендирания делквент.
Щом
не е установено прекият причинтел на вредата да е отговорен за поправяне на
вредите, то не може да възникне и отговорност за застрахователя. Предявените
искове следва да се отхвърлят изцяло.
При
този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 550лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на В.Б.С., ЕГН: **********, чрез адвокат Т.П. от Софийска
адвокатска колегия, с адрес за кореспонденция: гр. София, ул.
„********. Офис 5 , срещу З.К.“Л.И.” АД,
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:*****, представлявана заедно от изпълнителните директори М.М.-Г.и П.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт Р.Ч. с правно основание чл.432 от КЗ
за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер 55 000 и имуществени
вреди в размер 2024 лв.
ОСЪЖДА В.Б.С., ЕГН: **********, чрез
адвокат Т.П. от Софийска адвокатска колегия, с
адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „********. Офис 5, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на З.К.“Л.И.” АД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:*****,
представлявана заедно от Изпълнителните директори М.М.-Г.и П.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт Р.Ч., направените разноски по делото в размер на 550 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: