Мотиви по НОХД № 279/2013г. по
описа на П.ския окръжен съд, наказателно
отделение
Срещу
подсъдимите М.А.А.-Т., Е.К.Я. и А.К.Я.
*** е повдигнала обвинение за следните престъпления:
срещу
подсъдимата М.А.-Т. - по чл.301,
ал.1, пр.1 и 2, алт.2 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и ал.3 вр. чл. 93, т.1,
б.”А”от НК за това, че през времето от 20.03.2012г. до 26.03.2012г. в гр.П.,
при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице -
младши инспектор в отдел ”К.” към Дирекция ** при ** гр.П., като извършител и
подбудител в съучастие с Е.К.Я. като подбудител и помагач и А.К.Я. като помагач, на горните две
дати, както следва:
- на
20.03.2012г. умишлено е склонила Е.К.Я., да я улесни като й окаже помощ чрез
склоняване на А.К.Я., който да улесни поискването на 20.03.2012г. и 26.03.2012г.
от А.Д.Т. *** - управител на фитнес зала ”С.”, дар, който не се следва на М.А.А.-Т. - сума в размер на 150 лева, за да не извърши действия
по служба - да не съставя АУАН за нарушения във фитнес зала ”С.”, констатирани
от нея при проверка извършена на 20.03.2012г.
- на
26.03.2012г. умишлено е склонила Е.К.Я.,
да я улесни при приемането от А.Д.Т. - управител на фитнес зала ”С.”,
същия дар - сума в размер на 150 лева, като след получаване на тази сума, е приела от Е.Я. част от този дар - сумата от
100 лева, за да не извърши действия по служба - да не съставя АУАН за нарушения
във фитнес зала ”С.”, констатирани от нея при проверка извършена на 20.03.2012г.;
срещу
подсъдимата Е.Я. - по чл.301, ал.1, пр.1 и 2, алт.2 вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК за това, че през времето от
20.03.2012г. до 26.03.2012г. в гр.П., при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на подбудител и помагач в съучастие с М.А.А.-Т. -
извършител и подбудител и А.К.Я. - помагач, на горните две дати, както следва:
- на
20.03.2012г. след като умишлено е била склонена от М.А.А.-Т. - длъжностно лице
- младши инспектор в отдел ”К.” към Дирекция ** при ** гр.П., я е улеснила като
й е оказала помощ чрез склоняване на А.К.Я., който да улесни поискването на
20.03.2012г. и 26.03.2012г. от А.Д.Т. *** - управител на фитнес зала ”С.”, дар,
който не се следва на М.А.А.-Т. - сума в размер на 150 лева, за да не
извърши действия по служба - да не съставя АУАН за нарушения във фитнес зала ”С.”,
констатирани от нея при проверка извършена на 20.03.2012г.
- на 26.03.2012г.
след като умишлено е била склонена от М.А.А.-Т. длъжностно лице - младши
инспектор в отдел ”К.” към Дирекция ** при ** гр.П., я е улеснила при
приемането и е приела дар от А.Д.Т. - управител на фитнес зала ”С.”, същият дар
- сума в размер на 150 лева, която не се следва на М.А.А.-Т. и която е била
предназначена, за да не извършва последната действия по служба, да не съставя
АУАН за нарушения във фитнес зала ”С.”, констатирани от нея при проверка
извършена на 20.03.2012г., след което е предала на М.А.А.-Т. сума от 100 лева с
горното предназначение;
срещу
подсъдимия А.Я. - по чл.301, ал.1, пр.1,
алт.2 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК за това, че през времето от
20.03.2012г. до 26.03.2012г. в гр.П., при условията на продължавано
престъпление, на горните две дати, в качеството си на помагач в съучастие с Е.К.Я.
- подбудител и помагач е бил умишлено склонен от Е.К.Я. да поиска и умишлено е
улеснил получаването на дар - сума в размер на 150 лева, който не се
следва на М.А.А.-Т. длъжностно лице -
младши инспектор в отдел ”К.” към Дирекция ** при ** гр.П. - за да не извърши
последната действия по служба - да не съставя АУАН за нарушения във фитнес зала
”С.”, констатирани от нея при проверка на 20.03.2012г. като е поискал този дар
от А.Д.Т. *** - управител на фитнес зала „С.”.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.П. поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимите. Счита, че на всеки един от
тях следва да се определи наказание в размер на три години лишаване от свобода,
което при условията на чл.58а от НК да
се редуцира с една трета, като се отложи изпълнението му с изпитателен срок от
три години. Предлага на подсъдимите М.А.-Т. и Е.Я. да се наложи
санкция лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 от НК за срок от три години, а на
всеки един от тримата подсъдими - глоба в размер на 1 000 лева. Прокурорът
взе отношение и относно веществените доказателства и веществените доказателствени средства.
Защитникът
на подсъдимата М.А.-Т. не оспорва фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява несъгласие с правната
квалификация на вмененото деяние. Счита, че за формата на съучастие
подбудителство, за продължаваното престъпление, както и деянието да е
осъществено на 20.03.2012г. неговата подзащитна следва да се признае за
невиновна. Относно евентуалното наказание, предлага то да се определи при
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и да се приложи разпоредбата
на чл.58а, ал.4 от НК - наказанието лишаване от свобода да се замени с пробация
и да не се налага глоба. Не възразява подзащитната му да се санкционира с
другото кумулативно наказание лишаване от права. Защитникът взе
отношение и за веществените доказателства.
Защитникът
на подсъдимата Е.Я. няма забележки относно фактическата част на
обвинителния акт, но оспорва правната квалификация на деянието. Възразява срещу
вменените форми на съучастие и продължавано престъпление. Относно наказанието,
пледира то да се определи при многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като се приложат нормите на чл.58а, ал.4 от НК и чл.55 от НК.
Намира, че със санкцията пробация ще се
постигнат целите на чл.36 от НК. Сочи, че всяка друга би се явила необосновано
тежка за извършеното от нейната подзащитна.
Защитникът
на подсъдимия А.Я. не оспорва правната квалификация на деянието и неговото
авторство, с изключение на разпоредбата на чл.26 от НК. Изразява становище, че
на неговия подзащитен трябва да се наложи наказание, определено при многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства по реда на чл.55 от НК - пробация,
ориентирана по размер около минимума. Предлага да не се налага кумулативно
предвидената санкция глоба или да се определи в минималния размер от 100 лева.
Подсъдимите
се възползваха от процедурата по глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие.
Признават вината си, както и изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за тези
факти. Присъединяват се към исканията на защитниците си. Признават се за
виновни и изразяват съжаление за стореното.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимата М.А.А.-Т. е родена на ***г. в гр.П. Живее в гр.П.. Тя е българка,
българска гражданка. С висше образование. Омъжена е. Има пълнолетна дъщеря
студентка. Служител е в Р. гр.П.. Със заповед № ***г. на Директора й /т.1,л.137
от досъдебното производство/ е
отстранена временно от служба, считано от същата дата, поради образуваното
срещу нея настоящо наказателно
производство. Не е осъждана.
Подсъдимата Е.К.Я. е родена
на ***г***, същата област. Тя е българка, българска гражданка. С висше
образование. Омъжена е, с пълнолетна дъщеря студентка. Била е служител в Р. гр.П..
Със заповед № ***г. на Директора й /т.1,л.136 от досъдебното производство/ е била отстранена временно от
служба, считано от същата дата. В момента работи в предприятие за разфасовка на
бели меса. Не е осъждана.
Подсъдимият А.К.Я. е роден на ***г***, област П..
Той е българин, български гражданин. С полувисше образование. Женен е. Има пълнолетна
дъщеря студентка. Работи като поддръжка в ** „П.Х.”. Не е осъждан.
Подсъдимите Е.Я. и А.Я. са съпрузи.
Подсъдимата
М.А.-Т. работела в системата на Х./Р./Р.
гр.П. от 1986г. /т.1, л.10-11 от досъдебното
производство/.
Със Заповед № 113/01.04.2005г. на Директора на Р.
гр.П. /т.1, л.60 от досъдебното
производство/ била назначена за държавен служител на длъжност „младши
инспектор” в Дирекция „**, отдел „**, считано от 01.02.2005г. Правомощията и
задълженията й били регламентирани в длъжностна характеристика /т.1, л.61-64 от
досъдебното производство/, утвърдена от Директора на Р. гр.П. и подписана от подсъдимата
на 08.02.2011г. Съгласно същата подсъдимата М.А.-Т. имала
следните задължения:
по
т.5.1 - да упражнява здравен контрол над всички подконтролни нехранителни
обекти на територията на определения й със заповед на Директора на Р..район;
по
т.5.8 - да издава предписания за провеждане на задължителни хигиенни мерки, в
случаите предвидени от Закона;
по
т.5.9 - да съставя актове за установяване на административни нарушения;
по
т.5.11 - да прави предложение до Директора на Р. за налагане на принудителни
административни мерки, в случаите предвидени от Закона;
по
т.5.20 - да не допуска в работата си прояви на корупция и да предприема всички
необходими действия за предотвратяване на такава, както и действия по
изпълнението на ЗПРКИ.
Със заповед № 127/13.02.2012г. на Директора на Р.
гр.П. /т.1, л.48-58 от досъдебното
производство/ й било възложено упражняване на държавен здравен контрол
върху обекти в гр.П. - район Ц. - южна част, сред които бил и фитнес зала „С.”,
находяща се в гр.П., ул.***.
Подсъдимата
Е.Я. работела в системата на Х./Р./Р.
гр.П. от 1995г. /т.1, л.10-11 от досъдебното
производство/. Със Заповед № **г. на Директора на Р. гр.П. /т.1, л.88 от
досъдебното производство/ била назначена
за държавен служител на длъжност „младши инспектор” в Дирекция **, отдел **. Със
заповед № **г. /т.1, л.87 от досъдебното
производство/ била преназначена на длъжност „младши инспектор” в
Дирекция „**”, отдел „**”. Правомощията и задълженията й били визирани в
длъжностна характеристика /т.1, л.107-109 от досъдебното производство/,
утвърдена от Директора на Р. гр.П. и подписана от подсъдимата на 01.12.2011г.
Свидетелите
Й.М. и А.Т. били управители на Сдружение „С. С.”. Стопанисвали фитнес зала в комплекс
„С.”, находящ се в гр.П., ул. „А.”. Свидетелят М. ръководел цялата дейност на
сдружението. Свидетелят Т. отговарял за прякото управление и стопанисване на фитнес
залите към спортния клуб.
На
20.03.2012г., около 13,30-14,00 часа, подсъдимата М.А.-Т., в качеството й на инспектор в Р. гр.П.,
извършила инспекция на хигиенните условия в горната фитнес зала в присъствието
на администратора й, свидетелката А.Р.. При проверката подсъдимата М.А.-Т.
установила нарушения на хигиенните норми в обекта. За констатираните нередности съставила протокол.
Поискала да разговаря с управителя на сдружението, свидетеля М.. Тъй като същият бил извън града, свидетелката Р. се свързала
със свидетеля Т. и го уведомила за извършващата се проверка. Последният веднага
дошъл в обекта. Подсъдимата М.А.-Т. му обяснила, че хигиенните условия в залата
застрашават здравето на хората, поради което тя ще предприеме действия по
спиране експлоатацията на обекта. Тъй като здравният инспектор настоявала да
разговаря със собственика на залата, свидетелката Р. се обадила на свидетеля М.
и му обяснила какво се случва. Той казал, че ще й се обади след известно време
и разговорът приключил.
Веднага
след това свидетелят М. се свързал по телефона с подсъдимия А.Я.. Двамата се
познавали отдавна, тъй като последният се занимавал със строителномонтажни
работи и свидетелят М. често ползвал услугите му за ремонт на обекти на
сдружението. Той се обадил на подсъдимия, тъй като знаел, че съпругата му също работела
като инспектор в Р. гр.П.. По телефона обяснил на подсъдимия А.Я., че в момента
в залата се извършва проверка, че били констатирани нарушения и, че здравният
инспектор заплашвала, че ще затвори обекта. Помолил подсъдимия да попита
съпругата си, подсъдимата Е.Я., дали инспекторът от Р. гр.П., подсъдимата М.А.-Т.,
има право да затвори залата. Подсъдимият А.Я. обещал, че ще разговаря със съпругата
си и ще го уведоми по-късно.
След
като приключил с разговора, свидетелят М. се обадил отново във фитнес залата.
Свидетелката Р. го свързала с подсъдимата М.А.-Т.. При проведения разговор тя поискала
свидетелят М. да се яви на 22.03.2012г. в 10,00 часа при нея в сградата на Р. гр.П.,
за да му връчи предписания за отстраняване на нередностите. Свидетелят М. й
обяснил, че на тази дата ще се намира извън града, поради което помолил на
срещата да се яви съдружникът му, свидетелят Т.. Подсъдимата се съгласила.
Докато тя била все още в проверявания обект, провела още един телефонен
разговор, възприет от свидетелите Р. и Т.. Преди да си тръгне от фитнес залата подсъдимата
М.А.-Т. казала на свидетеля Т., че няма да затваря обекта след като нейна колежка
й се обадила да „ходатайства”.
По-късно същия ден, около 17,30-18,00 часа, подсъдимият
А.Я. се свързал по телефона със
свидетеля Т., тъй като свидетелят М. бил изключил един от телефоните си. В хода
на разговора със свидетеля Т., подсъдимият казал, че съпругата му е говорила с подсъдимата
М.А.-Т., която заявила, че няма да напише акт за установените нарушения, тъй
като същият щял да коства много пари на сдружението, но искала сумата от 150
лева, за да не направи това. Подсъдимият А.Я. разяснил на свидетеля Т., че когато отиде на 22.03.2012г. в
10,00 часа пред сградата на Р. гр.П., трябва да му се обади. Подсъдимият от
своя страна щял да телефонира на съпругата си, подсъдимата Е.Я., която да го
посрещне на място и да му обясни какво трябва да се прави, как ще се предадат
парите.
За
случилото се свидетелите М. и Т. подали сигнал във Второ РУП гр.П. /т.1, л.8 от
досъдебното производство/. Веднага във
връзка с него започнало провеждането на оперативно-издирвателни мероприятия и
действия по разследване. Свидетелят Т.
предал за нуждите на същото паричната сума, подготвена за предаване на подсъдимата
М.А.-Т.. Купюрите били описани. След получено разрешение от компетентния съд в
хода на разследването били използвани и СРС. В хода на мероприятията срещата за
22.03.2012г. била променена за 26.03.2012г. в 10,30 часа.
На
25.03.2012г. свидетелят Т. получил множество входящи обаждания /повиквания/ от
телефонния номер на подсъдимия А.Я., на които
не отговорил. На следващия ден свидетелят Т. се обадил на подсъдимия, който
му обяснил, че подсъдимата М.А.-Т. не желаела да приема лично парите, а
предаването щяло да се осъществи чрез съпругата му, подсъдимата Е.Я..
На
26.03.2012г. в 10,30 часа свидетелят Т. се явил пред сградата на Р. гр.П.,
където бил посрещнат от подсъдимата Е.Я.. В себе си носел предварително
описаните пари за подкупа, поставени в бял хартиен плик с надпис „С.”. Подсъдимата
Е.Я. го въвела в приемна зала, намираща се на първия етаж в сградата на Р. гр.П..
Те провели разговор и свидетелят Т. предал плика със сумата от 150 лева на подсъдимата
Е.Я.. Последната се обадила на подсъдимата М.А.-Т. и я повикала при тях, за да
му връчи предписанията, за които била официалната им среща. След приключване на
срещата с двете подсъдими, свидетелят Т. напуснал сградата на Р. гр.П..
Незабавно
след това били предприети действия по задържане на подсъдимите М.А.-Т. и Е.Я..
Свидетелят
Т. предал доброволно /т.2,л.26 от досъдебното
производство/ сумата от 150 лева, под формата на 10 броя банкноти с
номинал 10 лева и 10 броя банкноти с номинал 5 лева. С протокол за оглед на
веществени доказателства /т.2,л.27-31,32-33 от досъдебното производство/ купюрите били описани по серия и номер. С разписка
/т.2,л.34 от досъдебното производство/
били върнати на свидетеля Т..
Съгласно
протокола за претърсване и изземване /т.2, л.44-45 от досъдебното производство/
в канцеларията в сградата на Р. гр.П., ползвана от подсъдимата М. А.-Т., били намерени и иззети бял хартиен
плик с надпис „С.” с 10 броя банкноти с номинал 10 лева, описани със серия и
номер, от дамската й чанта, както и бяла картонена папка със сив пластмасов
държач отстрани, с надпис „Фитнес зала „С.” ул. „А. (компл. „С.”, съдържаща 38
листа, представляваща досие на обект - фитнес зала, зелена найлонова торбичка с
надпис „dalan”, мобилните телефони със СИМ карти на двете подсъдими.
Видно
от протокола за обиск и изземване /т.2, л.40-41 от досъдебното производство/ в левия външен джоб на мантото
на подсъдимата Е.Я. били намерени и иззети 10 броя банкноти с номинал 5 лева,
описани по серия и номер.
Намерените
и иззети 10 броя банкноти с номинал 10 лева и 10 броя банкноти с номинал 5 лева
са същите, предадени доброволно от свидетеля Т., предмет на протокола за оглед
на веществени доказателства.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от самопризнанията
на подсъдимите, показанията на свидетелите М., Т., Р., Р.Г., А.Г., С.С., от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства - писма
от Р. гр.П. /т.1, л.10-11,135, т.2,л.55-65 от дп/, заповеди на Директора на Р.
гр.П. с приложения /т.1,л.30-60,87-106,136,137 от дп/, длъжностни
характеристики /т.1,л.61-64,107-109 от дп/, медицински документи
/т.1,л.66,69-70 от дп/, копие от диплома, трудова книжка /т.1,л.67,68 от дп/,
удостоверения за раждане, за граждански брак /т.1,л.71,72 от дп/, справки за
съдимост /т.1,л.23,82,119 от дп/, характеристични справки /т.1,л.26,83,121 от
дп/, заповеди за полицейско задържане на лице /т.1,л.28,85,123 от дп/, справка
за сдружения /т.2,л.1 от дп/, протокол за инспекция, покана /т.2,л.22-25 от дп/,
протоколи за доброволно предаване /т.2,л.26 от дп/, за оглед на веществени
доказателства /т.2,л.27-31,47-50 от дп/, за обиск и изземване
/т.2,л.36-37,40-41 от дп/, за претърсване и изземване /т.2,л.44-45 от дп/, фотоалбум
/т.2,л.32-33 от дп/, разписки /т.2,л.34,156 от дп/, приемо-предавателен
протокол /т.2,л.53 от дп/, справки от
мобилни оператори /т.2,л.70-72,74-78,79-124 от дп/, от ВДС, изготвени при използване на СРС, както и от веществените
доказателства - 10 броя банкноти с номинал 10 лева, 10 броя банкноти с номинал
5 лева, мобилни телефони със СИМ карти, бял хартиен плик с надпис „С.”, зелена
найлонова торбичка с надпис „dalan”, бяла картонена папка със сив пластмасов
държач отстрани, с надпис „Фитнес зала „С.” ул. „А. (компл. „С.” , съдържаща 38
листа, представляваща досие на обект - фитнес зала.
Съдът кредитира изцяло показанията на горните
свидетели, тъй като са обективни, логични и последователни. Не са противоречиви
помежду си и с останалите доказателства по делото.
Съдът
дава вяра на самопризнанията на подсъдимите,
тъй като се подкрепят от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства,
тези от СРС.
Съдът възприема
данните, получени при прилагане на специални разузнавателни средства и
закрепени във веществени доказателствени средства, тъй като се потвърждават от самопризнанията
на подсъдимите, от показанията на свидетелите, от писмените доказателства
относно телефонни абонати, проведени разговори. Подкрепят се от обективни
находки като иззетите по делото веществени доказателства – сумата от 150 лева, мобилни
телефони. Съдържащата се в тях информация за случили се събития, съвпада и
отговоря на действителността.
При
така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимите са осъществили от обективна страна съставите на следните
престъпления:
подсъдимата
М.А.-Т. - чл. 301, ал.1, пр. 1 и 2, алт. 2
вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 и ал.3 вр. чл. 93, т.1, б. „А”от НК за
това, че през периода 20.03.2012г. - 26.03.2012г. в гр. П., при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице -
младши инспектор в отдел „Контрол на нехранителни обекти и стоки” към Дирекция **
при Р. гр. П., като извършител и подбудител, в съучастие с Е.К.Я., като
подбудител и помагач, и А.К.Я.,
като помагач, на горните две дати, както следва:
- на
20.03.2012г. умишлено е склонила Е.К.Я. да я улесни, като й окаже помощ чрез
склоняване на А.К.Я., който да улесни поискването на 20.03.2012г. и 26.03.2012г.
от А.Д.Т., управител на фитнес зала „С.”, дар, който не се следва на М.А.А.-Т. - сума в размер на
150 лева, за да не извърши действия по служба - да не съставя АУАН за нарушения
във фитнес зала „С.”, констатирани от нея при проверка, извършена на 20.03.2012г.,
- на 26.03.2012г. умишлено е склонила Е.К.Я. да я улесни при приемането от А.Д.Т.,
управител на фитнес зала „С.”, същия дар - сума в размер на 150 лева, като след
получаване на тази сума, е приела от Е.К.Я.
част от този дар - сумата от 100 лева, за да не извърши действия по служба - да
не съставя АУАН за нарушения във фитнес зала „С.”, констатирани от нея при проверка,
извършена на 20.03.2012г.;
подсъдимата
Е.Я. - чл. 301, ал.1, пр. 1 и 2, алт. 2 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.3 и
ал.4 от НК за това, че през периода 20.03.2012г. - 26.03.2012г. в гр. П., при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на подбудител и
помагач, в съучастие с М.А.А.-Т., извършител и подбудител, и А.К.Я., помагач,
на горните две дати, както следва:
- на
20.03.2012г., след като умишлено е била склонена от М.А.А.-Т., длъжностно лице
- младши инспектор в отдел „К.” към Дирекция ** при ** гр. П., я е улеснила,
като й е оказала помощ чрез склоняване на А.К.Я., който да улесни поискването
на 20.03.2012г. и 26.03.2012г. от А.Д.Т., управител на фитнес зала „С.”, дар,
който не се следва на М.А.А.-Т. - сума в размер на 150 лева,
за да не извърши действия по служба - да не съставя АУАН за нарушения във
фитнес зала „С.”, констатирани от нея при проверка, извършена на 20.03.2012г.,
- на
26.03.2012г., след като умишлено е била склонена от М.А.А.-Т. - длъжностно лице
- младши инспектор в отдел „К.” към Дирекция „ЗК” при Р. гр. П., я е улеснила
при приемането и е приела дар от А.Д.Т., управител на фитнес зала „С.”, същия
дар - сума в размер на 150 лева, която не се следва на М.А.А.-Т. и която е била
предназначена, за да не извършва последната действия по служба - да не съставя
АУАН за нарушения във фитнес зала „С.”, констатирани от нея при проверка,
извършена на 20.03.2012г., след което е предала на М.А.А.-Т. сума от 100 лева с
горното предназначение;
подсъдимият
А.Я. - чл. 301, ал.1, пр.1, алт. 2
вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.4 от НК за това, че през периода 20.03.2012г. - 26.03.2012г. в гр. П., при условията
на продължавано престъпление, на горните две дати, в качеството си на помагач,
в съучастие с Е.К.Я., подбудител и помагач, е бил умишлено склонен от Е.К.Я. да
поиска и умишлено е улеснил получаването
на дар - сума в размер на 150 лева,
който не се следва на М.А.А.-Т. - длъжностно лице - младши инспектор в отдел „К.”
към Дирекция ** при Р. гр. П., за да не извърши последната действия по служба -
да не съставя АУАН за нарушения във фитнес зала „С.”, констатирани от нея при проверка
на 20.03.2012г., като е поискал този дар от А.Д.Т., управител на фитнес зала „С.”.
В случая
престъплението подкуп е осъществено от съвместната, задружна и умишлена дейност
на няколко субекта. Всеки един от подсъдимите обективно е допринесъл за
отрицателното засягане на обекта, като е въздействал по различен начин върху
съществуващата действителност.
В самото изпълнение
на престъплението е участвала подсъдимата М.А.-Т.. Тя е извършителят, чиято
деятелност обуславя отговорността на другите двама подсъдими. Нейното поведение
причинява и престъпните последици, има най-съществено значение от гледна точка
засягане обекта на престъпното деяние, защото пряко въздейства върху него. Едновременно
с това то разкрива обективните и субективните особености на повече от една
форма на съучастие. Тя се явява едновременно извършител и подбудител на друг
съучастник - подсъдимата Е.Я..
Налице е съучастие в съучастието – подбудителство
към помагачество и подбудителство към подбудителство. Подсъдимата М.А.-Т. умишлено е
мотивирала подсъдимата Е.Я. да я улесни в нейната престъпна дейност, като
подсъдимата Е.Я. от своя страна да склони подсъдимия А.Я. да извърши
престъпление.
Формата на съучастие в съучастието подбудителство
към помагачество има и друго измерение. Подсъдимата М.А.-Т. умишлено е
мотивирала подсъдимата Е.Я. да я улесни при извършване на престъпното деяние. Освен
подбудител на подсъдимия А.Я., подсъдимата Е.Я. се явява и помагач на
подсъдимата М.А.-Т.. Тя е създала условия, които са благоприятствали последната.
Помагачеството й се е осъществило чрез действие -
взела е парите от свидетеля Т. и ги е дала на подсъдимата М.А.-Т.. От гледна
точка момента на изпълнение на престъплението, то е предшествало изпълнителното
деяние на последната като извършител. Касае се за физическо помагачество.
Подбудителството
към помагачество, като съучастие в съучастието, се изразява и в друга форма. Подсъдимата Е.Я. умишлено е мотивирала подсъдимия А.Я. той от своя страна да улесни извършителя в лицето
на подсъдимата М.А.-Т. при осъществяване на престъпното деяние. Този подсъдим като
помагач е създал условия, които са благоприятствали подсъдимата М.А.-Т.. Помагачеството му се е осъществило чрез действие - той
е поискал и улеснил получаването на сумата от 150 лева от подсъдимата М.А.-Т.. От
гледна точка момента на изпълнение на престъплението, то е предшествало
изпълнителното деяние на последната като извършител. Отново се касае за физическо помагачество.
Извършителството е най-значимата форма на съучастие.
Подсъдимата
М.А.-Т. е поискала и приела дар, сумата от 150 лева. Това е имотна облага, която
не й се следва. Тази сума е била поискана, за да не състави АУАН за
нарушения във фитнес зала „С.”, констатирани от нея при проверката на 20.03.2012г.
В нейните служебни задължения е влизало съставянето на такъв акт за
установеното неспазване на хигиенните норми в обекта.
Подсъдимата М.А.-Т.
е имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”А” от НК. Тя е работела като младши инспектор в отдел „К.” към Дирекция ** при **
гр. П.. Като орган на държавен здравен контрол Р. са държавни учреждения. Държавните учреждения са субекти
на публичното право, създадени от държавата, чрез които тя упражнява своите
публични функции. Съгласно чл.7 от ЗЗ държавната здравна политика, включваща опазване
здравето на гражданите и държавен здравен контрол, на територията на областта
се осъществява и организира от регионална здравна инспекция. Това е в
съответствие с принципа, че опазването на здравето на гражданите е национален
приоритет и се гарантира от държавата /чл.2 от ЗЗ/. Така чрез съответните
органи държавата упражнява контролни функции.
В
случая изготвянето на АУАН е част от действията по служба на подсъдимата М.А.-Т.,
които тя осъществява. Съставянето на акта следва да се извърши чрез действие. Касае
се за правомерно такова. Неизвършването му е довело до промяна на имотното й състояние. Налице е взаимна
връзка между приемането на имотната облага и неизвършването на действието по
служба. В момента на приемането й, престъплението е довършено. Облагата има
имуществен характер.
Неизвършването
на въпросното действие по служба, заради което е поискан и приет подкупа,
уврежда обществените отношения, свързани
с правилното и нормално функциониране на Р., като регионален орган на държавен здравен
контрол, неговия авторитет и доверие, с
точното и безкористно осъществяване на задълженията на подсъдимата М.А.-Т., като изпълняваща служба
в държавно учреждение.
В
състава на престъплението по чл.301 от НК е предвидено то да се извърши от
особен субект, който притежава специалното качество на длъжностно лице. Подбудителство и помагачество към
такова престъпление може да се осъществи и без тези съучастници да притежават това
качество, какъвто е настоящият случай. Обстоятелството, че подсъдимата Е.Я. е
държавен служител в същото държавно учреждение е ирелевантно за
съставомерността на престъпното деяние и не е негов признак относно субекта.
Касае се за усложнена форма на престъпна дейност -продължавано
престъпление, включващо две деяния в изпълнение на едно общо решение. Първото
се изразява в извършителство, подбудителство към помагачество, подбудителство
към подбудителство, помагачество, а второто – в подбудителство към помагачество,
помагачество и извършителство. Те осъществяват поотделно
основния състав на едно и също престъпление. Съществува обективна връзка между
деянията, насочени са срещу един и същи непосредствен обект. Налице е общ
престъпен резултат. Извършени са при една и съща обстановка, в непродължителен период
от време. От субективна страна е характерна и еднородност на вината.
От субективна
страна престъплението е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни
последици. Налице
е общност на умисъла. Всеки един от подсъдимите е предвиждал общественоопасните
последици на своето деяние и тези, които ще последват от деянията на другите
съучастници, съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е искал
настъпване на престъпния резултат от тях. В горния смисъл е практиката на ВКС
/Решение № 268/18.05.1995г. по н. д. № 131/95г., II н. о., Решение №
126/14.06.1985г. по н. д. № 103/85г., I н. о./.
Налице е и користна цел.
Доводите
на защитата на подсъдимата Е.Я., че
подсъдимата М.А.-Т.,
издавайки предписание, е изпълнила служебните си задължения не влиза в колизия
с изводите за съставомерността на деянието. Според практиката на ВКС за състава
на подкупа по чл.301 от НК е достатъчно длъжностното лице да приеме дар или
друга имотна облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или
загдето е извършило или не е извършило такова действие, без да нарушава
служебните си задължения.
При определяне на наказанието задължително следва да се приложи
разпоредбата на чл.58а от НК, тъй като подсъдимите се ползваха от процедурата
на съкратено съдебно следствие. Признаха
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намира, че при индивидуализация на санкцията на всеки един от
подсъдимите трябва да се имат предвид и специалните
правила относно отговорността на съучастниците, уредени в чл.21 от НК.
Отчитайки поведението на всеки един от тях, особените им качества или някакво
тяхно отношение, следва да се индивидуализира наказателната отговорност на
отделния субект в зависимост от неговия конкретен принос и от значението на
последния за поведението на останалите съучастници. При определяне на
наказанието на всеки съучастник поотделно трябва да се вземат предвид характерът и степента на неговото
участие в престъплението. Характерът на съучастието се определя от неговата
форма - дали то е извършителство, подбудителство или помагачество. Степента на
участие отразява количествения принос на съучастника за осъществяване на
престъпното деяние. Когато едно лице участва в престъплението в няколко форми,
това се отчита при индивидуализация на неговото наказание.
По аргумент от
разпоредбата на чл.21, ал.3 от НК подсъдимите Е.Я. и А.Я. ще отговарят за престъпление по
чл.301 от НК, въпреки че нямат качеството на длъжностни лица, тъй като това
обстоятелство, свързано с „отношение на дееца”, е обусловено от участието на подсъдимата М.А.-Т. в особени обществени отношения, предпоставка за извършване на този вид
престъпления.
Въпреки че съгласно чл.21, ал.1 от
НК всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление,
наказанието лишаване от право по чл.37,
ал.1, т.6 от НК следва да се наложи само на подсъдимата М.А.-Т..
Съобразно постоянната практика на ВКС с присъдата подсъдимият може да
бъде лишен само от такива права по чл.37 от НК, които той притежава по време на
постановяването й.
При така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимите,
както и като се съобрази с неговата
обществена опасност и тази на дейците, съдът счита, че за постигане целите на
наказанието, на всеки един от подсъдимите следва да се наложи наказание лишаване от
свобода, определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
такива съдът взема предвид изразеното съжаление за стореното, чистото съдебно
минало, семейното положение, трудовата заетост, добрите характеристични данни,
за подсъдимата М.А.-Т. и здравословното
състояние. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице.
Съдът не споделя виждането на
защитата на подсъдимите, че в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и при индивидуализация на наказанието трябва да се
приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Деянието на подсъдимите не се
характеризира със значително по-ниска степен на обществена опасност от
характерните за този вид престъпления, за да се приеме, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко. Не се спори, че
предметът на престъплението не се отличава с голяма стойност. Касае се за
престъпление, с което се засягат обществените отношения, свързани с нормалното
функциониране на държавните органи и дейността на работещите в тях длъжностни
лица. Подсъдимите са използвали службата в РЗИ гр.П. за извличане на
противоправни облаги. По този начин са засегнати не само законността и
правилното функциониране на този държавен орган, но и неговият авторитет.
Накърнени са и интересите на конкретното физическо лице А.Т.. Ето защо
законодателят третира това престъпление като такова с висока степен на
обществена опасност. Според практиката на ВКС /Решение № 354/09.10.2008г. на
ВКС по нак.дело № 354/2008г., ІІІ н.о./ тази опасност, рефлектираща върху
размера на наказанието, се определя не от размера на поискания и приетия
подкуп, а от степента на засягане на обществените отношения, накърнени чрез
това престъпление.
При така отчетените смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че за престъплението по чл.301 от НК най-справедливо е на подсъдимата М.А.-Т. да се определи наказание лишаване от свобода в размер на една година.
Съгласно чл.58а, ал.1 от НК така определено, то следва да се намали с една
трета, т.е. с четири месеца. Или на основание чл. 301, ал.1, пр. 1 и 2, алт.
2 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 и
ал.3 вр. чл. 93, т.1, б. „А”от НК вр. чл. 58а, ал.1 от НК вр. чл. 373, ал.2 от НПК на подсъдимата М.А.-Т.
се налага наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Определя й се и кумулативно
предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнение на наказанието
от осем месеца лишаване от свобода се приспада времето, през което е била
задържана за периода 26.03.2012г. - 30.03.2012г.
Тъй като е с чисто
съдебно минало и за постигане целите на наказанието, и за поправянето й не е
необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи реално, следва да се
приложи институтът на условното осъждане. На основание чл.66 от НК изпълнението на наложеното
на подсъдимата М.А.-Т. наказание осем
месеца лишаване от свобода се отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
За постигане целите
на специалната и генералната превенции
на наказанието, на основание чл. 301, ал.4 вр. чл. 37, ал.1, т.6 от НК й се налага санкция лишаване
от право да заема държавна длъжност в Р.
за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед така отчетените смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът счита, че за престъплението по чл.301 от НК най-справедливо е на подсъдимата Е.Я. да
се определи наказание лишаване от свобода в размер на девет месеца. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК така определено, то следва да се намали с една трета, т.е. с три месеца. Или
на основание чл. 301, ал.1, пр. 1 и 2, алт. 2 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.3
и ал.4 от НК вр. чл. 58а, ал.1 от НК вр.
чл. 373, ал.2 от НПК на подсъдимата Е.Я. се налага наказание ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/ лева.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнение на наказанието
от шест месеца лишаване от свобода се приспада времето, през което е била
задържана за периода 26.03.2012г. -
30.03.2012г.
По отношение на нея няма пречка да се приложи институтът на условното
осъждане. На основание чл.66 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимата Е.Я.
наказание шест месеца лишаване от свобода се отлага с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
При така отчетените смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че за престъплението по чл.301 от НК най-справедливо е на подсъдимия А.Я. да
се определи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК
така определено, то следва да се намали с една трета, т.е. с два месеца. Или на
основание чл. 301, ал.1, пр.1, алт. 2 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.4 от НК
вр. чл. 58а, ал.1 от НК вр. чл. 373,
ал.2 от НПК на подсъдимия А.Я. се налага ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Определя му се и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 100
/сто / лева. Съдът намира, че с минималния размер ще се постигнат целите на
специалната и генералната превенции.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнение на наказанието
от четири месеца лишаване от свобода се приспада времето, през което е бил
задържан за периода 26.03.2012г. -
30.03.2012г.
Като се има предвид
чистото му съдебно минало, за постигане целите на наказанието и за поправянето
му не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи реално. На основание чл.66 от НК
изпълнението на наложеното на подсъдимия А.Я. наказание четири месеца лишаване
от свобода се отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът намира, че така индивидуализирани наказанията на подсъдимите са
справедливи. С тях ще се реализират целите на чл.36 от НК. Съобразени са с
приноса на всеки един от подсъдимите за отрицателното засягане обекта на престъпление, с формите на съучастие. При
определяне размера на глобата са отчетени имотното им състояние, доходите и
семейните задължения.
Съгласно чл.301, ал.1, т.11 от НПК при постановяване на крайния си
съдебен акт съдът следва да се произнесе и какво да стане с веществените
доказателства. По делото като такива са приложени 10 броя банкноти с номинал 10
лева и 10 броя банкноти с номинал 5 лева или сумата от 150 лева. Те са
собственост на свидетеля Т. и трябва да му се върнат след влизане на присъдата
в сила.
Веществените доказателства - 10 броя банкноти с номинал 10
лева със серия и номер: **; **; **; **; **; **; **; **; **, **, 10 броя
банкноти с номинал 5 лева със серия и номер: **; **; ** **; **; **; **; **; **;
**, да се
върнат на А.Д.Т., след влизане на присъдата в сила.
С чл.53, ал.2, б.”Б” от НК е установен
принципът, че никой не може да придобива имуществени права чрез
престъпление. Разпоредбата на чл.307а от НК представлява частен случай на приложение
на този принцип. От логичното и прагматично тълкуване на двата текста се налага
разбирането, че на отнемане подлежи полученото от престъплението, а когато то
липсва, се присъжда в полза на държавата неговата равностойност.
В случая предметът на престъпното
деяние не е налице, тъй като сумата от 150 лева подлежи на връщане на техния
собственик. Ето защо на основание чл.307а от НК подсъдимите М.А.-Т., Е.Я. и А.Я.
се осъждат да заплатят солидарно в полза на Държавата сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, паричната
равностойност на предмета на престъплението по чл.301, ал.1 от НК. В този
смисъл е и практиката на ВКС /Решение № 76/02.02.2004г. на ВКС по нак.дело №
505/2003г., ІІІ н.о./.
Мобилните телефони със СИМ карти на подсъдимите М.А.-Т. и Е.Я. следва да
им се върнат, тъй като не подлежат на отнемане съгласно хипотезите на чл.53 от НК.
Веществените доказателства - мобилен телефон „Нокия” с ИМЕИ № *** с
батерия и СИМ карта на „М-тел” с № ***, както и мобилен телефон „Самсунг” с
ИМЕИ № *** с батерия и СИМ карта на „Вивател” с № ***, да се върнат на
подсъдимата Е.К.Я., след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства - мобилен телефон „Нокия 1650” с ИМЕИ № ***, с батерия и СИМ карта на „М-тел” с № ***,
както и СИМ карта на „Глобул” с № ***, да се върнат на подсъдимата М.А.А.-Т.,
след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства - бял хартиен плик с надпис „С.” и зелена
найлонова торбичка с надпис „dalan”, да се унищожат като вещи без стойност,
след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство - бяла картонена папка със сив пластмасов
държач отстрани, с надпис „Фитнес зала „С.” ул. „А. (компл. „С.”, съдържаща 38
листа, представляваща досие на обект - фитнес зала, да се върне на Р. гр. П.,
след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателствени средства, изготвени чрез използването на
СРС, приложени по делото, да се върнат на органа, който ги е издал, с цел
унищожаването им, след влизане на присъдата в сила.
Причини за извършване на престъплението от подсъдимите са незачитането на
установения в страната правов ред, стремежът за облагодетелстване по неправомерен
начин.
Разноски по делото не са направени.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: