Р
Е Ш Е
Н И Е №
260096
гр.Ш. 29.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ш.ският окръжен съд в открито заседание на тринадесети април две
хиляди двадесет и първа година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1.Теодора Д.
2. мл.с.Соня Стефанова
при секретаря Силвия
Методиева и като разгледа докладваното от
съдия Азадухи
Карагьозян В.гр.д.№74 по описа за
2021г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260228/1.12.2020г. по гр.д.№666 по описа за 2020г. на ШРС , изменено
в частта му за разноските с определение №260169/15.01.2021г. по
гр.д.№666/2020г. по описа на ШРС, съдът
е осъдил Национална здравноосигурителна
каса, с БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..,
представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Ш. Д.И.Г.,
с ЕИК по БУЛСТАТ ...1641, с адрес на призоваване: гр. Ш., ул. „...., да заплати
на „МБАЛ - В.П.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. В.П..,
представлявано от управителя д-р И.П.Д., съдебен адрес:***, чрез адв. Ж.Д.Д. от ХАК, сумата от 922.00 лева /деветстотин двадесет и два
лева/, получена след писмена покана №29-02-3/06.02.2017 г. за
възстановяване на суми, получени без правно основание на Директора на РЗОК гр. Ш.,
въз основа нищожно основание /Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год./, ведно с мораторно обезщетение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска- 06.04.2020 г. до окончателното
ѝ заплащане, както и сума, в размер на 452.36лв. представляваща направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете, отхвърлил е предявеният от „МБАЛ - В.П.“ ЕООД, срещу Национална здравноосигурителна
каса, осъдителен иск, с правно
основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сума, в размер на 300, 93 лева /триста
лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава,
считано от 24.02.2017 г. до датата на предявяване на иска, като неоснователен,
осъдил е „МБАЛ - В.П.“ ЕООД, да заплати
на Национална здравноосигурителна каса
сумата от 73,82 лева,
представляваща направените от ответника деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението
е обжалвано от ответника Национална здравноосигурителна каса гр.С. в
осъдителната му част , с която касата е осъдена да заплати сумата от 922лв. и 452.36лв. разноски като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска и да
присъди на жалбоподателя разноските му по делото за двете съдебни инстанции.
Решението е обжалвано от ищеца „МБАЛ - В.П.“ ЕООД гр.В.П. в отхвърлителната
му част ,с която искът с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане
на сума, в размер на 300, 93 лева /триста лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, считано от 24.02.2017 г. до датата на
предявяване на иска е отхвърлен като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде
отменено в тази му част и вместо това
съдът да постанови ново с което да
уважи иска и да
присъди на жалбоподателя разноските му по делото за двете съдебни инстанции.
Национална здравноосигурителна каса гр.С. в срока по чл.263 ал.1 от ГПк е депозирала
отговор с който оспорва въззивната жалба на „МБАЛ
- В.П.“ ЕООД гр.В.П. като неоснователна и моли съдът да потвърди решението в
тази му част.
Въззивните жалби са подадени в срока
по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни,
при наличието на правен интерес и са допустими. Разгледани по същество, жалбата
на Национална здравноосигурителна каса
гр.С. е основателна , а жалбата на „МБАЛ
- В.П.“ ЕООД гр.В.П. е неоснователна
.
След
проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна : Между страните по делото не се спори, че въз основа на Заповед № РД-18-287
от 03.11.2016г., издадена от Директора на РЗОК – Ш. била извършена проверка на
МБАЛ „В.П.“ ЕООД, която била с предмет „Контрол по изпълнение на договорения
пакет болнична помощ по клинични пътеки в съответствие с общите и специални
условия на НРД за МД за 2015г. и Решението“, както и „внезапен контрол по
смисъла на § 1, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО“. За резултатите от
проверката бил съставен Протокол № VI-220-324 от 22.12.2016г.
, връчен на 22.12.2016г. , за неоснователно получени суми в размер на 922лв. и
това било неизпълнение на чл.210 ал.1 т.4 вр. с
чл.208 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016г. издадено от Надзорния съвет на
НЗОК . Издадена е и писмена покана от Директора на РЗОК –Ш. за възстановяване на получени без правно
основание суми с която на осн.чл.76а ал.3 от ЗЗО
лечебното заведение е поканено в 14 дневен срок да заплати доброволно
неправомерно получените суми в общ размер от 922лв. Няма спор ,че тази покана е
индивидуален административен акт , който не е бил обжалван и е влязъл в сила.
След влизане в сила на писмената покана сумата била прихваната от ответната
страна по издадена от лечебното заведение фактура за оказана медицинска помощ
по клинични пътеки през м.януари 2017г. на 24.02.2017г. Видно от представено
Решение № 333 от 10.01.2020г. по адм. д. №
6284/2019г. на Петчленен състав на Върховния административен съд, влязло в
законна сила на 10.01.2020г. е потвърдено решение по адм.д.№
8647/2018г. на Тричленен състав на ВАС, с което е обявено за нищожно Решение №
РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г., издадено от Надзорния съвет на Националната
здравноосигурителна каса.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните
правни изводи: По главния иск за неоснователно обогатяване, ищецът е следвало
да докаже, че е предал сумата на ответника и че получаването на същата е без
правно основание. Едната от предпоставките за
уважаване на иска е налице, тъй като безспорно е установено предаването на
сумата от ищеца към ответника. В случая се твърди ,че не е налице основание за
имущественото разместване ,тъй като то е нищожно , а именно Решение №
РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г.,което е обявено за нищожно по надлежният ред. В съдебното
решение на тричленния състав на ВАС по адм.д. №
8647/2018г. , което е потвърдено от петчленен състав и влязло в законна сила
към момента, се приема, че Решението на
Надзорния съвет на НЗОК е подзаконов нормативен акт, издаден на основание
чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 от ЗЗО. Съдебното решение, с което се отменя
подзаконов нормативен акт или се обявява неговата нищожност няма обратно
действие, а отмяната действа занапред, тъй като изрично в чл.195, ал.1 от АПК е
регламентирано, че подзаконовия нормативен акт се смята за отменен в деня на влизане
в сила на съдебното решение. Съгласно чл.194 от АПК това е денят на обнародване
на съдебното решение. Със съдебното решение не се премахват породените от
оспорения подзаконов нормативен акт правни последици, а се премахват от деня, в
който съдебния акт влезе в сила и такова решение има действие занапред.
Дотогава подзаконовия нормативен акт произвежда действие. Ефектът на отмяната,
респективно на нищожността не се разпростира върху издадените до този момент на
това основание актове. Още повече, че в мотивите на Тълкувателно Решение № 2 от
19.11.2014г. на ВКС по т.д. № 2/2014г. на ОСГТК на ВКС, се сочи, че законът не отрича действието на подзаконовия акт до момента
на съдебното му обявяване за
нищожен или унищожаем по реда
на АПК. Следователно към момента на издаване на поканата за възстановяване на неоснователно получени суми и на предаване на сумата от ищеца
на ответника, те са били дължими на валидно правно
основание. Обявената нищожност на подзаконовия нормативен акт няма обратно
действие, а има действие занапред, поради това и не отпада правното основание
на което сумата се е дължала. Също така и съгласно мотивите на ТР №2/2016г. на
ОСК на ВАС, спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма - чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизане
в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба
следва изводът, че за периода
от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна
с влязло в сила съдебно решение, този акт се
счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. По аргумент
от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ валидният
и законосъобразен подзаконов
нормативен акт не може да
причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма
обратно действие и не може да
преуреди възникналите обществени отношения.
Предвид
гореизложеното , решението за обявяване нищожност на подзаконов нормативен акт
няма обратна сила-със съдебното решение не се премахват породените от оспорения
подзаконов акт правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, в
който съдебният акт влезе в сила и за в бъдеще , защото по силата на закона,
такова решение има действие само занапред /в този смисъл е налице трайна
съдебна практика - решение №6799 от 23.05.2018г. по адм.д.№2411/2018г.
на ВАС, решение №12851/19.10.2020г. по адм.д.№8868/2017г. на ВАС, определение №7553 от
15.06.2017г. по адм.д.№6459/2017г. на петчленен
състав на ВАС, решение № 11952 от 8.10.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 8141/2018 г., 5-членен с-в на ВАС/.
В случая обявяването на подзаконовия нормативен акт
за нищожен, не е основание за връщане на заплатените от ищеца на основание
покана за възстановяване на неоснователно получени суми и основанието за
плащането на сумите е индивидуален
административен акт, който не е отменен, съответно обявен за нищожен, сумите са изплатени в период, в който подзаконовия
нормативен акт е бил законосъобразен, защото отмяната, респ. обявяването му за
нищожен действа занапред, за разлика от отмяната или нищожността на
индивидуален административен акт. До влизане в сила на съдебното решение,
подзаконовият нормативен акт произвежда правно действие и ефектът на
прогласяване нищожността му не се разпростира върху издадените до този момент
на това основание актове.
Освен това фактическите състави на сочените в покана за възстановяване на
неоснователно получени суми, неизпълнения нямат нормативна уредба единствено в
решението на НС на НЗОК - на осн.чл.76а от ЗЗО ищецът дължи да възстанови неоснователно
получените суми в размер на 922лв., което е регламентирано и в чл.56 от
Договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки от 17.02.2015г. изменен
на чл.63 с допълнително споразумение от
26.05.2016г. към договора от 17.02.2015г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки.
В конкретния случай не се доказа фактическия състав на хипотеза на чл.55,
ал.1 пр.1 от ЗЗД от страна на ищеца, поради което и предявения главен иск за
сумата от 922лв. е неоснователен и като такъв следа да се остави без уважение.
Неоснователността на главният иск обуславя и неоснователността на акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 300,
93 лева , представляваща
обезщетение за забава, считано от 24.02.2017 г. до датата на предявяване
на иска, който също следва да се отхвърли.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, несъответстват на правните съждения
на първоинстанционния съд по отношение на иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД ,
то решение на ШРС
следва да бъде отменено
в тази му част и вместо това искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от
922лв. да се отхвърли като неоснователен.
Решението в останалата му обжалвана част с която е отхвърлен иска
по чл.86 от ЗЗД за сумата от 300, 93 лева
, представляваща обезщетение за забава, считано
от 24.02.2017 г. до датата на предявяване
на иска и е присъдена сумата от 73,82 лева, представляваща направените от ответника деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете., е правилно и следва да се потвърди .
Съобразно изхода
от спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по
делото за първата инстанция в размер на още 226.18лв. за адвокатски хонорар и
за въззивната инстанция в размер на 25лв. за държавна такса и в размер
на 350лв. за адвокатски хонорар общо сумата от 375лв.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271
от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№260228/1.12.2020г. по гр.д.№666 по
описа за 2020г. на ШРС , изменено в частта му за разноските с определение №260169/15.01.2021г. по
гр.д.№666/2020г. по описа на ШРС , в частта му с която съдът е осъдил Национална здравноосигурителна каса, с
БУЛСТАТ ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С.., представлявана от директора на Районна
здравноосигурителна каса, гр. Ш. Д.И.Г., с ЕИК по БУЛСТАТ ...1641,
с адрес на призоваване: гр. Ш., ул. „...., да заплати
на „МБАЛ - В.П.“ ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. В.П.., представлявано от управителя д-р И.П.Д., съдебен адрес:***, чрез адв. Ж.Д.Д. от ХАК, сумата от 922.00 лева, получена след писмена покана
№29-02-3/06.02.2017 г. за възстановяване
на суми, получени без правно
основание на Директора на РЗОК гр. Ш., въз основа
нищожно основание /Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год./,
ведно с мораторно обезщетение, в размер на законната лихва
върху главницата, считано от предявяване
на иска- 06.04.2020 г. до окончателното ѝ заплащане, и сума, в размер на 452.36лв. представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете , като вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „МБАЛ
- В.П.“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление: гр. В.П.., представлявано от управителя д-р И.П.Д., съдебен адрес:***, чрез адв. Ж.Д.Д. от ХАК срещу Национална здравноосигурителна каса, с
БУЛСТАТ ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С.., представлявана от директора на Районна
здравноосигурителна каса, гр. Ш. Д.И.Г., с ЕИК по БУЛСТАТ ...1641,
с адрес на призоваване: гр. Ш., ул. „...., иск за заплащане на сумата от 922лв., получена след писмена покана
№29-02-3/06.02.2017 г. за възстановяване
на суми, получени без правно
основание на Директора на РЗОК гр. Ш., въз основа
на нищожно основание /Решение
№РД-НС-04-24-1/29.03.2016 год./, ведно
с мораторно обезщетение, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 06.04.2020 г. до окончателното ѝ заплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260228/1.12.2020г. по гр.д.№666 по
описа за 2020г. на ШРС в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА „МБАЛ
- В.П.“ ЕООД, ЕИК .... да заплати
на Национална здравноосигурителна каса, с
БУЛСТАТ ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С. разноски по делото за първата инстанция в размер на още 226.18лв. и за въззивната
инстанция в размер на 375лв.
Решението не подлежи на обжалване на
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: Членове
1. 2.