№ 23462
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110148526 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е бразувано по искова молба, подадена от В. Б. Б., ЕГН **********, чрез
адв. А., с която срещу „ЗАД А“ АД, ЕИК ., е предявен иск с правно основание чл. 405
КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 221,52 лева (след допуснато
по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на иска чрез неговото увеличение),
представляващо застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка
„ПЪЛНО КАСКО“, застрахователна полица № 0306Х0637260, сключен между ищеца
страните, вследствие настъпване на застрахователно събитие – на 28.02.2022 г. докато
автомобилът е бил паркиран в гр. Варна, ж.к. Вл. Варненчик пред бл. 405 е била
увредена задната му броня.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. Й. А. твърди, че
е застраховал при ответника по застраховка „ПЪЛНО КАСКО“, обективирана в
застрахователна полица № 0306Х0637260 свобствения си лек автомобил. Поддържа, че
в срока на действие на застрахователната полица, на 28.02.2022 г., в гр. Варна,
автомобилът е бил паркиран на посоченото в исковата молба място, като към 17:00 ч.
същия ден ищецът установил увреждане по задната броня. Застрахователят бил
уведомен за застрахователното събитие на 02.03.2022 г. и на автомобила е извършен
оглед. Съставен е бил опис по образуваната претенция № 10122030101006, в който е
отразено увреждане по задната броня. Застрахователят определил и му изплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата 102,24 лева. Счита, че
действителната стойност, необходима за отстраняване на увреждането е по-висока от
определената и изплатена от застрахователя, с оглед което и има право да получи
обезщетението в размера, необходим за отстраняване на действителните вреди. Ето
защо прави искане съдът да осъди ответника да му заплати исковата сума ведно с
обезщетение за забава от исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК оспорва
1
претенцията по размер. Твърди, че по щетата е определено и изплатено на 09.03.2022 г.
обезщетение в размер на 102,24 лева, което покрива изцяло вредите с оглед
уврежданията по автомобила и неговата възраст, а със сключения договор страните са
се съгласили определянето на обезщетение да се извършва по метода експертна оценка
от застрахователя. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ, по който в тежест на
ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществено застраховане за процесния автомобил; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди и
техния размер до търсената сума.
Ответникът следва да докаже правонамаляващото си възражение, че в
конкретния случай дължимото застрахователно обезщетение е следвало да бъде
определено и изплатено по метода на експертната оценка, а не по средни пазарни цени
съгласно правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ.
Между страните не е спорно и с доклада по делото са ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че: 1/ имуществото на ищеца лек
автомобил „Шкода Октавия“, рег. № СВ **** ММ е било застраховано при ответника
по валидна застраховка „КАСКО“ съгласно застрахователна полица № 00306Х0637260;
2/ че към застрахователното правоотношение приложение намират представените от
ответника ОУ; 3/ че ищецът е предявил претенция за плащане на застрахователното
обезщетение във връзка с настъпило на паркинг застрахователно събитие; 4/ че
ответникът е платил по образуваната преписка за настъпила застрахователна щета
сумата от 102,24 лева.
Спорен по делото е единствено въпросът погасил ли е ответникът с плащането
на посочената сума дължимото на застрахованото лице застрахователно обезщетение.
По делото е изслушано и е прието заключението на съдебната автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, изготвено от вещото
лице И. Н., притежаващ необходимите специални знания от областта на техническите
науки. Съгласно същото е установено увреждане по облицовката на задната броня по
застрахования автомобил, като стойността, необходима за отстраняване на
увреждането по средни пазарни цени към датата на събитието с вкл. ДДС възлиза на
сумата 323,76 лева. Описаните увреждания вещото лице съгласно заявения механизъм
е възприело, че са настъпили, докато автомобилът се е намирал в паркирано
състояние. Същите биха могли да настъпт съгласно описания от ищеца механизъм. Ето
защо и експертът е приел, че е налице причинно-следствена връзка между
декларираното събитие и уврежданията.
С оглед възраженията на ответника, заявени с отговора на исковата молба съдът
следва да даде отговор на въпрода могат ли страните със застрахователния договор по
имуществена застраховка "Каско" да дерогират приложението на чл. 386, ал. 2 КЗ в
хипотези извън подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност по см. на чл. 387 КЗ. В настоящия случай застрахователят не се позовава, че
е налице хипотеза на подзастраховане или на уговорена между страните
застрахователна стойност, различна от действителната, респ. възстановителната такава.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
2
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. При частично
повреждане действителната вреда е равна на разходите, необходими за ремонта на
вещта.
Както се посочи и по-горе, съгласно заключението на САТЕ щетите по
автомобила, за които ищецът претендира застрахователно обезщетение, са настъпили в
причинна връзка с процесното събитие, като средната пазарна цена на същите е в
размер на 323,76 лева.
Възражението на ответника, че обезщетението в случая е следвало да се
изплати по метода експертна оценка на застрахователя, е неоснователно.
Действително, със застрахователния договор страните са уговорили такъв метод на
обезщетяване, но същите се явяват в противоречие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
с оглед което и не могат да бъдат приложени от съда. В този смисъл е и константната
съдебна практика – вж. напр. Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., ТК, постановено по приложението на аналогичната разпоредба на
чл. 203 КЗ (отм.), съгласно което при настъпване на покрито от договора
застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал.
1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ. Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима
за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други. Определянето на застрахователно
обезщетение по експертна оценка обаче не би репарирало вредите за застрахованото
лице, с оглед обстоятелството, че по делото е установено, че размерът на вредите,
изчислени по средни пазарни цени, е по-висок.
В аспекта на изложеното и предвид заключението на САТЕ, от което се
установява, че ответникът е изплатил обезщетение в размер по-нисък от изчисления по
средните пазарни цени по смисъла на закона и съдебната практика, съдът приема, че
искът е основателен за целия размер, за който е предявен, с оглед което и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът. В полза на последния следва да се присъдят сторените в хода на
производството разноски за държавна такса (50 лева), депозит, от който е изплатено
възнаграждение на вещото лице по САТЕ (300 лева) и адвокатско възнаграждение в
минимален размер (480 лева с ДДС). В тежест на ответника следва да се възложи
сумата от общо 830 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество А“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „...., да заплати на В. Б. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес с гр. Варна, ул. ....., на основание чл. 405 КЗ сумата
221,52 лева, представляваща остатък от застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „ПЪЛНО КАСКО“, за която е съставена застрахователна полица №
0306Х0637260, сключена между страните, вследствие настъпване на застрахователно
събитие, увредило паркирания на 28.02.2022 г. в гр. Варна, на паркинг в ж.к.
„Владислав Варненчик“ пред бл. 405 лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“,
с рег. № СВ **** ММ, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
както следва: върху сумата 50 лева от датата на подаване на исковата молба в съда
/15.08.2024 г./, а върху сумата 171,52 лева от датата, на която е направено искането за
изменение на иска по размер /02.12.2024 г./, до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество А“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „...., да заплати на В. Б. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес с гр. Варна, ул. ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 830,00 лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4