Р Е Ш Е Н И Е
№ 1103 / 10.8.2020г.
гр. Перник, 10.08.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 09290 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Обединена Българска
Банка АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ул. „Витоша“ № 89Б, срещу Б.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 17356,98
лв. - главница по Договор за потребителски кредит от 17.10.2013 г., сумата 3,85
лв. - възнаградителна лихва за периода от 15.06.2014 г. до 31.10.2016
г., сумата 6285,79 лв. - наказателна лихва за периода от 15.06.2014 г.
– 28.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2017 г. до изплащане на вземането, за които вземания
е издадена Заповед № 1266/31.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 01588 г. по описа на Районен съд – Перник, съединени в
условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 430, ал.
2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата 17356,98 лв. - главница по Договор за потребителски
кредит от 17.10.2013 г., сумата 3,85 лв.
- възнаградителна лихва за
периода от 15.06.2014 г. до 31.10.2016 г., сумата 6285,79 лв. -
наказателна лихва за периода от 15.06.2014 г. – 28.03.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.12.2018 г. до изплащане на
вземането
В исковата молба се излага, че
на 17.10.2013 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски
заем, по силата на който ищецът предоставил в заем на ответника сумата 18
150,00 лв. със задължение за връщането й на 120 месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва в размер на 220,07 лв., считано от 15.11.2013 г. до 15.10.2023
г. Твърди се, че поради неплащане на 29 месечни погасителни вноски, на
основание чл. 21 от договора банката е обявила всички вземания по договора за
предсрочно изискуеми, за което е уведомила кредитополучателя с нотариална
покана. По изложените съображения се
моли за уважване на предявените искове, а в условията на евентуалност – за
уважаване на предявените осъдителни искове, и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначеният от съда особен
представител - адв. Р.М., е изразил становище, че исковете са допустими, но
неоснователни. Оспорва се активната материално-правна легитимация на ищеца,
получаването на сумата по по договора за кредит от ответника, както и
уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост. Възразява се за нищожност
на клаузите, уреждащи наказателната лихва поради накърняване на добрите нрави и
нарушаване на принципа за справедливост. По изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на „Обединена
Българска Банка АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Триадица, ул. „Витоша“ № 89Б,
е издадена Заповед № 1266/31.03.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 01588 по описа за 2017 г. на РС-Перник
срещу Б.М.Л. за сумата 17 356,98 лв. - главница по Договор за потребителски
кредит от 17.10.2013 г., сумата 3,85 лв.
- възнаградителна лихва за
периода от 15.06.2014 г. до 31.10.2016 г., сумата 6285,79 лв. -
наказателна лихва за периода от 15.06.2014 г. – 28.03.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2017 г. до изплащане на вземането.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника от ЧСИ А.В.по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С разпореждане от 14.11.2018 г. на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в месечен
срок от съобщението е представено доказателство за депозираната искова молба.
От представения по делото договор за потребителски кредит без
обезпечение се установява, че на 17.10.2013 г. между ищеца и ответника е
сключен договор за кредит, по силата на който ищецът се е съгласил да
предостави на ответника сумата 18150,00 лв. със задължение за връщането й
заедно с възнаграждение за ползването й на 120 месечни погасителни вноски, считано
от 15.11.2013 г., с падеж 15-то число на месеца, всяка от по 220,07 лв., при
годишен лихвен процент 7,5 % и ГПР 8.3 %, като общо дължимата сума е 29065,01
лв.
По делото е представена нотариална покана, с която ищецът
уведомява ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем, връчена чрез
залепване на уведомление, съгласно констативен протокол от 15.02.2017 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна ескпертиза се установява, че сумата 18150,00 лв. е постъпила
по посочената в договора банкова сметка ***.10.2013 г. с основание „усвояване
на кредит“. След предоставяне на кредита по договора е платена сумата 1775,13
лв., с която са погасени 793,02 лв. – главница, 936,58 лв. – договорна
възнаградителна лихва, и 45,53 лв. – лихва за забава, като към датата на
последното плащане – 15.09.2014 г., има неплатени повече от две погасителни
вноски – частично главница по погасителна вноска с падеж 15.06.2014 г. и изцяло
погасителни вноски с падеж 15.07.2014 г. и 15.08.2014 г. Вещото лице посочва,
че непогасените задължения по договора са, както следва: 17356,98 лв. –
главница, от която 17326,02 лв. – с ненастъпил падеж, и 30,96 лв. – с настъпил
падеж, 3,85 лв. – договорна възнаградителна лихва с настъпил падеж към
16.06.2014 г. и 6285,79 лв. – лихва за забава за периода 15.06.2014 г. – 28.03.2017
г., като след издаване на заповедта за изпълнение не са постъпвали суми за
погасяване на кредита.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, съединени в условията на
евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 430,
ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
По установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между страните е
сключен договор за заем с твърдяното съдържание, по който ищецът е изправна
страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да върне
заетата сума заедно с възнаграждение за ползването й в претендирания размер, изпадането
на ответника в забава и размера на неустойката за забава.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за
съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод,
че същият отговаря на изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
поради което приема, че между ищеца и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на което ищецът се
е задължил в качеството на заемодател да предостави на ответника в качеството
на заемополучател сумата 18150,00 лв., която
последният се е задължил да върне заедно с възнаградителна лихва на 120 месечни погасителни вноски, всяка от
по 220,07 лв., с падеж на първата вноска 15.11.2013 г. и на последната – 15.10.2023
г.
От заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна ескпертиза се установява, че сумата 18150,00
лв. е преведена от ищеца по банковата сметка на кредитополучателя, съгласно
договора.
С оглед изложеното, съдът
приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на
заетата сума.
Съгласно чл. 21 от договора при
пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става
автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомен.
Предвид указанията, дадени с т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, клаузата в договора, според която кредитът става автоматично предсрочно
изискуем не поражда правно действие, ако кредиторът не е обявил настъването на
предсрочната изискуемост, което изявление да е достигнало до длъжника. С оглед
цитираната съдебна практика и предвид установеното от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че към момента на последното
плащане - 15.09.2014 г., има неплатени повече от две погасителни вноски –
частично главница по погасителна вноска с падеж 15.06.2014 г. и изцяло погасителни
вноски с падеж 15.07.2014 г. и 15.08.2014 г., съдът приема, че за банката е
възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление до
ответника. Същевременно, изискването волеизявлението на кредитора да е
“достигнало" до длъжника означава същото да му е било надлежно връчено.
За връчването на нотариална покана релевантна е разпоредбата на чл. 592 ГПК. Нормата на чл. 50 ЗННД посочва, че нотариусът може да възложи на определен
служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по
реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Следователно при
систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 592 ГПК и на чл. 50 ЗННД следва
правния извод, че при връчването на нотариални покани приложима е и
разпоредбата на чл. 47 ГПК. В този смисъл е и трайната практика на ВКС,
обективирана в решение № 217/12.05.2015 г. по т.д. № 62/2014 г. по описа на
1-во т.о. на ВКС. Следователно, за да се приеме за редовно връчването на
нотариалната покана, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем в случай,
че нотариусът, респ. връчителят не намери адресата на адреса или лице, което е
съгласно да получи съобщението, следва да пристъпи към изпълнение на
процедурата, разписана в разпоредбата на чл. 47 ГПК. Спазването на същата е условие
за валидността на връчването.
За да се приеме, че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 ГПК
следва да спазени последователно разпоредбите на чл. 47, ал.1 до ал.3 ГПК.
Липсата на спазване на законовите изисквания на посочените норми води до извод
за неспазена процедура по връчване на нотариалната покана, а от там и не следва
да се приема, че е налице валидно извършено уведомяване на длъжника от страна
на кредитора за обявената предсрочна изискуемост на кредита. В случая от приложения по делото констативен протокол
се установява, че постоянният и настоящ адрес на ответника, регистриран в НБД
„Население“ е посетен от нотариуса на 07.12.2016 г., 11.01.2017 г. и на
26.01.2017 г. в различно часово време на деня и поради неоткриване на адресата
е залепено уведомление, че в двуседмичен срок от псотавянето лицето може да
получи уведомлението в нотариалната кантора. Липсва отразяване на
мястото, на което е залепено уведомлението, както и имало ли е на адреса
пощенска кутия, възможен ли е бил достъпът до същата и пуснато ли е уведомление
в нея.
С оглед изложеното, съдът приема, че изявлението на банката, с което обявява предсрочната изискуемост на
кредита, е достигнало до ответника с получаване на препис от исковата молба и
приложенията.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/27.03.2017 г. по
тълк.д.№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС с изявлението на кредитора, че обявява
кредитът за предсрочно изискуем, договорът се изменя в частта за срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост
отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът/кредитът да се връща на вноски. Размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че ответникът
дължи целият непогасен остатък от главницата, възлизаща според заключението на
вещото лице на сумата 17356,98 лв.
По изложените съображения, съдът прави извод, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че
искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от
предявяването му следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда –
30.03.2017 г., до окончателното изплащане на вземането.
По установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, чл.
430, ал. 2 ТЗ:
Съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката.
Съгласно чл. 4 от договора за кредит редовната главница
се олихвява с ГЛП в размер на БЛП на ОББ“ АД за потребителски кредити в лева,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна надбавка от
0,5 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на „ОББ“ АД за
потребителски кредити в лева е в размер на 7%
От заключението на вещото лице по проведената ССчЕ се
установява, че възнаградителната лихва за периода 15.06.2014 г. – 31.10.2016 г.
е в размер на 3,85 лв., като същата е падежирала преди трансфомиране на кредита
в предсрочно изискуем.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 92 ЗЗД:
Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора при забава в плащането
на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, включително при
предсрочна изискуемост на целия дълг, банката олихвява просрочените суми с
наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент, съгласно договореното в
чл. 4 за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта, но с не
повече от размера на законната лихва, Към момента на сключване на договора
лихвеният процент, който се прилага при забава на плащане по главницата и при
предсрочна изискуемост е в размер на 12,5%.
Същевременно
чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, а съгласно ал. 2, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва.
Тъй като уредената в чл. 7, ал.
1 от договора наказателна лихва за забава надхвърля законната лихва за забава, с
ъщата нарушава императивната разпоредба на ЗПК, поради което на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК е нищожна.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този извод следва да бъде разгледан предявеният в
условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Тъй като недължимостта на наказателната лихва произтича
от нищожността на клаузата на чл. 7 от договора като противоречаща на
императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, по аналогични съображения съдът прави
извод за неоснователеност и на предявения осъдителен иск.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 472,93 лв. – държавна такса, 619,69
лв. – депозит за особен представител, 150,00 лв. – депозит за експертиза, т. е.
направените разноски в исковото производство са в общ размер на 1242,62 лв. В
заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 472,93 лв. –
държавна такса, и 1127,64 лв. – адвокатско възнаграждение, т.е. общо 1600,57
лв.
От така сторените разноски на
ищеца следва да се присъди сумата 912,30 лв., представляваща разноски за исковото
производство, и сумата 1175,10 лв.- разноски за заповедното производство,
съобразно на уважената част на исковете.
Ответникът не е направил искане
за присъждане на разноски съобразно отхвърлената част на исковете и не е
представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да
му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Обединена Българска
Банка АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ул. „Витоша“ № 89Б, сумата
17356,98 лв. /седемнадесет хиляди триста петдесет и шест лева и деветдесет
и осем стотинки/ - главница по
Договор за потребителски кредит от 17.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.03.2017
г. до изплащане на вземането, и сумата 3,85 лв. /три лева и осемдесет и
пет стотинки/ - възнаградителна лихва за
периода от 15.06.2014 г. до 31.10.2016 г.,
за които вземания е издадена Заповед № 1266/31.03.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 01588 г. по описа на Районен съд
– Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна
лихва за периода 15.06.2014 г. – 28.03.2017 г. за сумата 6285,79 лв., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, 430, ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Обединена Българска Банка АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Витоша“ № 89Б, срещу Б.М.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6285,79 лв. -
наказателна лихва за периода от 15.06.2014 г. – 28.03.2017 г. по Договор
за потребителски кредит от 17.10.2013 г., на
основание чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Обединена Българска Банка АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ул. „Витоша“ № 89Б, сумата 912,30 лв. /деветстотин
и дванадесет лева и тридесет стотинки/, представляваща разноски за исковото
производство, и сумата 1175,10 лв. /хиляда сто седемдесет и пет лева и
десет стотинки/ - представляваща разноски в заповедното производство, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 01588
по описа за 2017 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: