РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Пловдив, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20245001000271 по описа за 2024 година
С решение № 5/4.1.24 г., постановено по т.д. № 221/23 г. на
Пловдивски окръжен съд, “ЗАД ДБ: ** АД ЕИК ********* е ОСЪДЕНО да
заплати на Б. Г. А. ЕГН ********** сумата от 28 429,35 лева, представляваща
остатък от застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска
отговорност», валидна към датата на настъпване на застрахователното
събитие, за претърпените по вина на водача на л.а. “О.“, модел “К.“, с рег. №
******** - Г. С. П., имуществени вреди поради тоталното унищожаване на
притежавания от ищеца л.а. “М.“, модел * *** ** А., с рег. № ******,
участвал в произшествие на ******** г., около ***** часа в посока от гр. А.
към гр. П. на път **-** км **+***, ведно със законната лихва от датата, на
която бъде представено на застрахователя удостоверение, от което да е видно,
че регистрацията на автомобила е прекратена поради настъпила тотална щета,
до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 4 897.18 лв - разноски по
делото,
като е ОТХВЪРЛЕНА акцесорната претенция за законна лихва
за претендирания по - ранен период от 10.08.2022 г. до посочения бъдещ
момент, свързан с прекратяване регистрацията на автомобила.
Въззивна жалба против горното решение в осъдителната му
част , е подадена от “ЗАД ДБ: ** АД. Излагат се съображения за
1
незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението при
допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че не
е налице основание за присъждане на обезщетение в посочения размер, както
и че е налице съпричиняване, представляващо основание за намаляване
размера на обезщетението. Иска в обжалваната част решението да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата
претенция изцяло, евентуално да се намали размера на присъденото
обезщетение. Претендират се разноски по представен списък на разноските.
Насрещна въззивна жалба против решението относно началния
момент на присъдената законна лихва е подадена от Б. Г. А. чрез
процесуален представител адв. Т.. Излагат се оплаквания за
незаконосъобразност на решението в тази му част, като се иска в същата
решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се
уважи претенцията за законна лихва с начален момент от 10.08.2022 г.
Претендират се разноски по представен списък на разноските.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429,
ал. 3 от КЗ за заплащане на имуществени вреди, произтичащи от увреждане
на собствения на ищеца Б. Г. А. л.а. “М.“, модел * *** ** А., с рег. № ******,
причинени при ПТП, настъпило на ******** г., около ***** часа в посока от
гр. А. към гр. П. на път **-** км **+***, виновно причинено от водача на л.а.
“О.“, модел “К.“, с рег. № ******** - Г. С. П., застрахован при ответното
застрахователно дружество по застраховка „ГО“, ведно със законна лихва от
10.08.22 г. – датата на предявяване на застрахователна претенция.
Безспорно по делото е установено обстоятелството, че към
датата на застрахователното събитие - ******** г., е била налице валидна
застраховка „ТО“ по отношение на увреждащия автомобил.
Безспорно е и обстоятелството, че застрахователното
дружество е изплатило на ищеца 11 570,45 лв. по предявената
застрахователна претенция за имуществени вреди.
По отношение причините за първоинстанционният съд е
възприел заключение на САТЕ като компетентно и обективно изготвено, а и
неоспорено от страните по надлежния процесуален ред, както и на
свидетелските показания на съпругата на ищеца и актосъставителя, които са в
унисон със заключението. Като най-вероятен е възприет следният механизъм
на ПТП:
2
На ******** г. около ***** часа. Б. Г. А. е управлявал л.а. „V.
A.” по платното за движение на пътя гр. П. - гр. А. в посока от юг на север. По
същото време и в същата посока зад него Г. С. е управлявала л.а. “М.“, модел
* *** ** А., собственост на Б. А.. В един момент Б. А. спира л.а. „V. A.” извън
платното за движение, в дясната лента за принудително спиране или банкет, а
зад него Г. С. спира управлявания от нея л.а. „М. модел * *** ** А.. След
известно време л.а. „О. К.”, управляван от П., напуска платното за движение
отдясно и настъпва удар между предна дясна част на л.а. „О. К.” и задна лява
част на л.а. “М.“, модел * *** ** А., след което последният от удара се
измества напред и настъпва втори удар между предната му част и задната част
на л.а. „V. A.”. Причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е
това, че водачът на л.а. „ О. К. ” - П., е напуснал платното за движение от
дясно по начин и в момент, когато това не е било безопасно и така е ударил
неподвижния л.а. „М.“ модел * *** ** А.. Този механизъм на ПТП може да
доведе до въпросните увреждания. Пазарната стойност на ремонта за
възстановяване на повредите по лекия автомобил е 46 379 лв, а средната му
пазарна стойност към датата на събитието е 46 068 лв. Възстановяването на
автомобила е технически възможно, като стойността на ремонта
представлява 101% от стойността на автомобила преди повреждането му.
При прекратяване на регистрацията на автомобила, той има стойност, като е
невъзможно да се прогнозира каква би била цената на запазените части, тъй
като първо трябва да се извърши разглобяване, след това оценка на годността
на всяка една част и след това да се организира продажбата им. Не може да се
прогнозира дори и след извършване на описаните дейности, за колко време
тези части ще бъдат продадени и каква би била цената за тяхното съхранение
и продажба. Стойността на повредения автомобил, предаден за скрап е 982
лв. Разликата между цената на автомобила преди повреждането му и цената
на автомобила след повреждането му е 45 086 лв., т.е. това е стойността на
причинените имуществени вреди. Липсват данни автомобилът да е
ремонтиран или да е с прекратена регистрация. Съгласно данните по делото
л.а. “М.“, модел * *** ** А. и л.а. „V. A.” не са били паркирани, а са били
спрени в присъствието на водачите им, които са били в непосредствена
близост до тях. На мястото на инцидента няма обозначени паркоместа.
Индикацията за повреда или т.н. „check engine“ може да светне по стотици
причини, поради което би било непрофесионално да се прави диагностика на
проблема само по данните от делото. В общия случай при индикацията за
повреда с т.н. „check engine“ е най-добре автомобилът да се спре възможно
най-бързо, за да се избегне възникването на други повреди или влошаване на
съществуващите. Действително по делото няма дали л.а. „М. модел * ***
** А. е бил с включени аварийни светлини или дали е имало поставен
светлоотразителен триъгълник зад него. Но само по себе си това
обстоятелство е без значение, тъй като произшествието е настъпило през деня,
водачът на л.а. „О. К.” е имал възможност да забележи спрените извън
платното за движение автомобили от значително разстояние, без значение
3
дали са били с включени аварийни светлини или дали е имало поставен
светлоотразителен триъгълник.
Изводите на съда относно механизма на настъпване на ПТП не
се оспорват от страните в настоящето въззивно производство.
Спорен е въпросът за наличието на съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, като във въззивната жалба на застрахователното
дружество се оспорва извода за липса на такова. Поддържа се тезата, че
увреденият автомобил не е бил лесно забележим, тъй като зад него не е бил
разположен светлоотразителен триъгълник и не са били своевременно
задействани аварийните светлини, каквото задължение е вменено на водача на
автомобила по чл. 97 от ЗДвП.
Настоящият въззивен състав напълно споделя изложените от
първоинстанционния съд съображения в тази насока. Съпричиняване е
налице, когато са налице конкретни действия и/или бездействия на
пострадалото лице, които обективно са спомогнали да настъпи вредоносния
резултат, като следва тази причинно-следствена връзка да е доказана. В
случая такова доказване не е осъществено. Вещото лице е категорично с
оглед времето и конкретните обстоятелства, при които е настъпило ПТП, че
водачът на увреждащия автомобил е имал възможност да забележи спрените
извън платното за движение автомобили от значително разстояние, минимум
от около 200 м, при което е без значение дали е имало поставен
светлоотразителен триъгълник и дали са включени аварийните светлини.
Заключението е прието в открито съдебно заседание в присъствие на
представители на двете страни, включително и на застрахователя, които са
заявили, че са запознати с експертизата и искат да се приеме. Не е направено
каквото и да оспорване на заключението от страна на процесуалния
представител на застрахователя.
При това положение е обоснован извода в обжалваното
решение, че не може да бъде формиран извод за съпричиняване, тъй като не е
доказана причинна връзка между посочените бездействия на водача на
увредения автомобил и настъпилия вредоносен резултат. В тази част жалбата
на застрахователното дружество е неоснователна.
По отношение нанесените увреждания в обжалваното решение
е прието, че е налице тотална щета на превозното средство по смисъла на чл.
390 КЗ - стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 % от
действителната му стойност към датата на настъпване на застрахователното
събитие, като става въпрос за икономически, а не конструктивен тотал -
вещта може да бъде възстановена, но е икономически нерентабилно. В случай
на тотална щета застрахователят изплаща застрахователната сума или
остатъкът от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото
МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със
4
стойността на запазените детайли. Прието е, че на обезщетяване подлежи
действителната стойност на причинената вреда /чл. 499, ал. 2 КЗ/ -
определени на стойност 45 086 лв. /пазарната цена на автомобила преди
увреждането и стойността на автомобила като скрап след увреждането/. Тъй
като е платена сума от 11570.45, се дължи остатък от 33 515.55 лв.
Присъдена е сумата от 28 429,35 лева, до който размер е претенцията на
ищеца.
Във въззивната жалба на застрахователя се излагат оплаквания,
че неправилно съдът е базирал изводите си на депозираното заключение на
САТЕ, тъй като същото не било отговорило конкретно и в пълнота на
поставения въпрос относно процента запазени части. Излага доводи, че
размерът на ремонтно-възстановителните дейности следва да се намали не със
стойността на автомобила като скрап, а със стойността на запазените части;
тъй като в случая намалението било със стойността като скрап, се стигало до
неоснователно обогатяване на ищеца.
Оплакванията за допуснати процесуални нарушения относно
приемането и обсъждането на заключението на вещото лице не могат да
бъдат споделени. Вещото лице е дало ясен отговор, че в случая за определяне
стойността на отделни запазени части е необходимо разглобяване на
автомобила и последваща оценка на годността на всяка една част; към
момента на изготвяне на заключението не може да се прогнозира кои части са
запазени и каква е конкретната им стойност. Както се посочи и по-горе,
заключението на САТЕ е прието, без да е било оспорено от процесуалния
представител на застрахователното дружество, както и без поставени
допълнителни уточняващи въпроси, без искане за повторна или
допълнителна експертиза. Доказателствената тежест да установи
твърденията, че са налице запазени части, чиято стойност е по-голяма от
признатата от съда сума от 982 лв. – стойност на целия автомобил за скрап,
лежи върху ответното застрахователно дружество. Последното не е оспорило
изводите на вещото лице, че без допълнително разглобяване на автомобила и
допълнителен оглед на отделните части не е възможно да се определи
стойност на запазени части, нито пък е поставило допълнителни задачи в тази
насока. При това положение изводът на първоинстанционния съд, че следва
да се приспадне стойността на автомобила като скрап е правилен и обоснован.
Няма основание да се споделят оплакванията във въззивната жалба за
допуснати процесуални нарушения в тази насока и за необоснованост и
незаконосъобразност на решението в осъдителната му част относно
определяне дължимия размер на обезщетението.
Предвид посоченото ПАС счита въззивната жалба на “ЗАД ДБ:
** АД за неоснователна.
Насрещната въззивна жалба, подадена от Б. Г. А., касае
началния момент на законната лихва върху присъденото обезщетение.
5
Оспорват се като неправилни изводите, че обстоятелството, че регистрацията
на автомобила не е прекратена, означава, че все още застрахователят не е
изпаднал в забава, макар да дължи претендираната главница; тъй като не е
представено удостоверение за прекратена регистрация, ответникът не е
изпаднал в забава, поради което върху главното вземане за застрахователно
обезщетение не следва да бъде присъждано обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба или по - ранен
момент, а от бъдещ такъв- при представяне на ответника на въпросното
удостоверение.
Съгласно чл. 390, ал.1 от КЗ преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в
Р. Б., застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
По настоящето дело е безспорен фактът, че МПС, определено
като тотална щета, не е регистрирано в РБ, а има чужда регистрация
/регистрирано във В./. При това положение цитираната норма на чл. 390, ал.1
от КЗ, на която се е позовал първоинстанционният съд, въобще не е
приложима към спора.
Дължимостта на застрахователното обезщетение не може да се
поставя под условие, че при тотална щета регистрацията на МПС ще бъде
прекратена /както е прието и в обжалваното решение/. Освен това, в случая се
установява от доказателствата по делото – писмо изх. № ***/******** г.,
изпратено от застрахователното дружество до ищеца /л. 23 от
първоинстанционното дело/, че застрахователят е признал наличието на
тотална щета, като е определило обезщетение до размер на 11 570.45 лв. /
която сума е и изплатена/ в резултат на определяне на по-ниска действителна
стойност на автомобила /33 058.45 лв./, от която е приспаднал стойност на
запазени части от 9 917.53 лв., и е приложил намаляване от 50 %, позовавайки
се на съпричиняване в този размер. Т.е. отказът на застрахователя да плати
претендирания остатък от застрахователно обезщетение не се дължи на
непредставяне на изискана допълнителна информация или доказателства,
включително и такива за прекратяване на регистрацията на МПС.
В случая се ангажира отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която съгласно
чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ покрива лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ - лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал. 3, т.е. в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност), застрахователят отговоря за лихвите, дължими от
застрахования, считано от най-ранната от двете дати : датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
6
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. След изтичане
на срока по чл. 496, ал.1 от КЗ при липса на произнасяне и плащане
застрахователят дължи лихви за собствената си забава, като дължимостта на
лихвата не е поставена в зависимост от допълнителни условия. /В този
смисъл и определение № 50513/24.07.23 г. по т.д. № 858/22 г. на ВКС, І т.о./
В случая застрахованият дължи лихви върху обезщетението за
причинени имуществени вреди и тази негова отговорност се покрива от
сключената застраховка „ГО“ на осн. чл. 493, ал.1,т.5 от КЗ, т.е. претенцията
за законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция е
основателна.
Ето защо въззивният състав приема, че следва да се отмени
първоинстанционното решение в частта му относно периода на присъждане
на законна лихва, като вместо това същата се присъди с начална дата 10.08.22
г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
За разноските:
Тъй като подадената от застрахователното дружество въззивна
жалба е неоснователна, а подадената от противната страна насрещна
въззивна жалба е основателна, в полза на “ЗАД ДБ: ** АД не се следват
разноски за въззивното производство и такива не се присъждат.
Предвид този изход на делото в настоящата инстанция следва
да се присъдят разноски в полза на Б. А.. Претендират се такива за платена
ДТ – 25 лв. и адвокатско възнаграждение от 3480 лв. с включен ДДС /2900 лв.
възнаграждение + 580 лв. ДДС/. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в случай, че същото надвишава предвидения в
Наредба № 1/9.7.04 г. за МРАВ минимум. В случая такова надвишаване не се
установява, като уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед
защитавания интерес, както и конкретната фактическа и правна сложност на
делото. Ето защо претендираните разноски следва да се присъдят в пълен
размер.
Не се следва изменение на присъдените разноски за
първоинстанционното производство.
Мотивиран от горното ПАС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/4.1.24 г., постановено по т.д. №
221/23 г. на Пловдивски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която “ЗАД ДБ: **
АД ЕИК ********* е ОСЪДЕНО да заплати на Б. Г. А. ЕГН **********
7
сумата от 28 429,35 лева, представляваща остатък от застрахователно
обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», валидна към датата
на настъпване на застрахователното събитие, за претърпените по вина на
водача на л.а. “О.“, модел “К.“, с рег. № ******** - Г. С. П., имуществени
вреди поради тоталното унищожаване на притежавания от ищеца л.а. “М.“,
модел * *** ** А., с рег. № ******, участвал в произшествие на ******** г.,
около ***** часа в посока от гр. А. към гр. П. на път **-** км **+***,
ведно със сумата от 4 897.18 лв - разноски по делото.
ОТМЕНЯ решение № 5/4.1.24 г., постановено по т.д. № 221/23
г. на Пловдивски окръжен съд, В ЧАСТТА МУ, с която “ЗАД ДБ: ** АД
ЕИК ********* е ОСЪДЕНО да заплати на Б. Г. А. ЕГН ********** законна
лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 28
429,35 лв. от датата, на която бъде представено на застрахователя
удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на автомобила е
прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното й
изплащане,
Като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “ЗАД ДБ: ** АД ЕИК ********* е ОСЪДЕНО да
заплати на Б. Г. А. ЕГН ********** законна лихва върху сумата 28 429,35
лв., считано от 10.08.22 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА “ЗАД ДБ: ** АД ЕИК ********* да заплати да
заплати на Б. Г. А. ЕГН ********** сумата 3505 лв. – разноски за въззивно
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8