Решение по дело №60/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 276
Дата: 8 май 2019 г. (в сила от 15 юни 2019 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20195220200060
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          гр.Пазарджик,  08.05.2019 год.

 

   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 04.04.2019 год., в състав:

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

 

при секретаря Елена П., като разгледа АНД № 60/2019 год.,  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.И.Я. ***, ЕГН ********** против НП № 39 от 27.11.2018г. на директора на РИОСВ - Пазарджик, с което на основание   чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО е наложена глоба в размер на  1400 /хиляда и четиристотин/ лева.

В жалба се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска, т.к. вмененото административно нарушение не е било извършено.

          В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на атакуваното НП, като навежда доводи за неговата незаконосъобразност.    

Ответникът по жалбата - директорът на РИОСВ-Пазарджик, чрез процесуален представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на атакуваното НП.

          Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят Я. е санкционирана, след като на 07.09.2018 година била извършена съвместна проверка от служители на ОД на МВР-Пазарджик и РИОСВ-Пазарджик в недвижим имот № 102004, находящ се в с.Г., обл.Пазарджишка, ул.”22-ра” № 16, собственост на горната.

В хода на проверката било установено, че Я., като собственик на имота, нерегламентирано съхранявала излезли от употреба моторни превозни средства (ИУ МПС) и компоненти от МПС, ИУ електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и отпадъци от черни метали, което било дейност по третиране на отпадъци, без да притежава разрешение за дейности с отпадъци, каквото се изисква по чл. 35, ал. 1 от ЗУО или регистрация по Търговския закон.

В двора пред къщата били констатирани следните ИУМПС: бял микробус „Ф. Т.” - без номера, с ходова част, неразкомплектован; „Ф. Г.” - зелен металик, с номера свалени и поставени в купето; сива „Т.” - с двигател, с ходова част, без номера. В двора зад къщата: жълт микробус „М. Б.” - без номера, с двигател; сив „Ф. O.” - миниван, без номера, с двигател; виненочервен „Ф. Г.” - без номера, с двигател; сива „Т. К.” - без номера, без предни гуми, е двигател; бяло „П. .” - без номера, без предни гуми. с двигател; черен „Ф. М.” - без номера и двигател; тъмносин металик „О. В.” - без номера, с двигател. Освен това били установени: 5 бр. седалки от МПС, 1 бр. задна ос от МПС, 8 бр. двигатели, под ламаринени плоскости - 1 бр. двигател; 8 бр. празни метални варели; отпадъци от черни метали от битов характер на купчина с размер 4м х 4м х 2м; един цял хладилник „М.”; 4 бр. гуми с джанти и 2 бр. акумулатори за МПС.

На горепосочената дата и място бил извършен оглед на местопроизшествие по реда на НПК, с което било започната наказателно производство за извършено престъпление по чл.234б ал.1 от НК. В последствие наказателното производство било прекратено с постановление на РП-Пазарджик от 09.11.2018г. на основание чл.24 ал.1, т.1 от НПК, т.е. поради липса на състав на престъпление. Материалите събрани в хода на разследването и цялата прокурорска преписка била изпратена на РИОСВ-Пазарджик по компетентност с оглед ангажиране на административнонаказателната отговорност на Я. или други лица.

          Междувременно, на 09.10.2018 го. бил от страна на св.Ат. К., в качеството й на гл. експерт в Дирекция „КОС” при РИОСВ-Пазарджик и компетентен орган по смисъла на ЗУО, бил  съставен АУАН № 39/09.10.2018г. против жалбоподателя Я. за извършено административно нарушение по чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО. На база така съставения АУАН и след влизане в сила на постановлението на РП-Пазарджик за прекратяване на наказателното производство, било издадено атакуваното НП. То било връчено на Янков на 17.12.2018г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 27.12.2018 год. /първи присъствен ден по смисъла на чл.183 ал.4 от НПК, която норма е субсидиарно приложима по силата на чл.84 от ЗАНН/, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на  събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели – К., Пунджев, Стефанов, Велев и П..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че  жалбата е основателна, макар и не по съображенията изложени в нея, а поради следното:

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, накърняващи правото на защита, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.

Първото процесуално нарушение се изразява в това, че настоящото административнонаказателно производство /АНП/ е било образувано незаконосъобразно. Едва ли може да има някакво съмнение, че по правило всяко АНП започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, како е разписано императивно в чл.36 ал.1 от ЗАНН, освен в случаите на изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН. В конкретният казус АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП, е бил съставен в драстично нарушение на нормата на чл.33 ал.1 от ЗАНН, при което този акт е незаконосъобразен, а от това следва, че не би могъл да породи своите правни последици, респ. наказателното постановление, издадено въз основа на незаконосъобразния акт също е незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Това е така, защото според императивната разпоредба на чл.33 ал.1 от ЗАНН: „Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува”.

Вече бе подробно посочено по-горе, че в деня на проверката в имота на Я. /07.09.2018г./ от служители на ОД на МВР-Пазарджик съвместно със служители на РИОСВ-Пазарджик е бил извършен  оглед на местопроизшествие по реда на НПК, с което било започнато наказателно производство – ДП № 219/2018г. по описа на ОД на МВР-Пазарджик, за извършено престъпление по чл.234б ал.1 от НК. За това свидетелстват всички документи, находящи се в кориците на горецитираното ДП, които бяха приети като писмени доказателства в настоящото производство и най-вече уведомление за започване на досъдебно производство от 07.09.2018г., изпратено от разследващ полицай до прокурор в РП-Пазарджик. Няма никакво съмнение и относно това, че по започнатото досъдебно производство са провеждани процесуално-следствени действия, както и че самото наказателно производство е било прекратено с постановление на прокуратурата от 09.11.2019г. влязло в сила след изтичането на 7-дневния срок за неговото обжалване. При тази описана хронология е несъмнено, че актът за установяване на административно нарушение № 39 от 09.10.2018г. е съставен при наличието на възбудено, висящо и неприключило наказателно производство, което е законово недопустимо. Нормата на чл.33 ал.1 от ЗАНН не е самоцелна и нейният смисъл е да не допусне за едно деяние съществуването на две паралелни производства – наказателно и административнонаказателно, които са с идентичен предмет, а от там евентуално и да се стигне до наказване два пъти за едно и също нещо, което пък ще е нарушение на принципа Ne bis in idem. Смисълът е този, че в хипотезата, когато за конкретно деяние е образувано наказателно производство, органите на администрацията да не предприемат, каквито и да било мерки по административно преследване, а да чакат произнасянето на компетентните органи – съд или прокуратура, които след като се произнесат съобразно своите правомощия и ако преценят да препратят прекратеното наказателно производство на административнонаказващия орган. Тогава вече той ще е компетентен да ангажира отговорността на нарушителя по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, т.е. без съставен АУАН. Тази процесуална  хронология в конкретния казус не е спазена, а напротив. Започнато е незаконосъобразно АНП със съставен АУАН, при наличие на висящо наказателно производство, което е опорочило необратимо цялото производство по административно наказване и налага отмяна на издаденото НП.

Извън казаното да тук, съдът намира, че е налице и друго СПН, т.к.  в акта и в наказателното постановление административното нарушението не е описано според изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57 ал.1, т.5 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I. Казано с други думи, изпълнителното деяние на вмененото административно нарушение се изразява в „извършване на дейност по третиране на отпадъци”. В нормата на чл.35 ал.2, т.1 и т.2 от ЗУО пък е предвидено, че разрешение не се изисква за: събиране и предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ); за  събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби на закона.

В същото време, при описанието на изпълнителното деяние на вмененото нарушение АНО е посочил, че жалбоподателят Я. е извършвала дейност с отпадъци, като ги „съхранява”, което било „дейност по третиране на отпадъци”, след което следва подробно описание на откритите отпадъци. Тук е мястото да се посочи, че понятията „събиране”, „съхраняване” и „третиране на отпадъците” имат своя легална дефиниция дадена съответно в т.41, т.42 и т.44 на пар.1 от ДР на ЗУО, като последното е съвършено различно като дейност в сравнение с първите две. В този смисъл, като е вменил нарушение на чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО, което е привързал към цитираната в обстоятелствената част на НП норма на чл. 35 ал.1 от ЗУО, то в наказателното постановление АНО е следвало да посочи всички съставомерни признаци, изпълващи неговото съдържание от обективна страна, за да може жалбоподателят да научи съответните факти и да организира защита против тях. В посочените по-горе точки от допълнителната разпоредба е разписано, че „събиране” е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци; „съхраняване” е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок не по дълъг от три години - при последващо предаване за оползотворяване и една година - при последващо предаване за обезвреждане, а „третиране на отпадъците” са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. В атакуваното наказателно постановление не са посочени факти, позволяващи налагане на извод, че такова действие – „третиране на отпадъци” от жалбоподателя е осъществено, а ако е осъществено, то в какво точно се изразява то, т.е. дали в оползотворяване или обезвреждане или пък в подготовката преди оползотворяване или обезвреждане, респ. в какво се изразява тази подготовка. Не може да не направи впечатление и това, че в АУАН изпълнителното деяние на нарушението  описано така: „извършва дейност по третиране /съхраняване/ на излезли от употреба МПС … ”, т.е. дейностите по „третиране” и „съхраняване” са посочени като синоними, а вече се посочи, че те са съвършено различни като дейности по смисъла на закона. При това положение жалбоподателят първо е лишен от възможност да научи какво точно нарушение е извършил и второ – защо му е наложено наказание по реда на чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО. Установеното според АНО „съхранение” на отпадъци в конкретния казус не би могло да влече санкция по чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО именно заради вече цитираната разпоредба на чл.35 ал.2, т.1 и т.2 от ЗУО. Самото събиране и съхранение би могло да съставлява друго административно нарушение по закона и да влече друга санкция, но като не е квалифицирал нарушението съответно на установената фактология АНО е издал незаконосъобразно НП, което следва да се отмени.

На последно място, но не по значение, настоящият съдебен състав намира, че вмененото административно нарушение не беше и доказано до изискваната от закона степенна несъмненост. Не става въобще ясно защо се приема, че именно С.Я. е извършила нарушението по „съхранение”,  съставляващо дейност по третиране на отпадъци в собствения си имот. Това, че тя е управител на дружеството „Асен метал 81” ЕООД, което има регистрирана площадка за събиране на отпадъци, находяща се в близост до дома й, не означава автоматично, че именно тя е съхранявала описаните в акта и НП отпадъци. Това би било само едно предположение, но няма смисъл от подробни аргументи относно това, че ангажирането на административнонаказателната отговорност, подобно на наказателната такава, не би могло да почива на предположения. Видно е от показанията на лицата, разпитвани като свидетели по воденото наказателно производство - Янко Атанасов, Георги Митев, Валери Пунджев и Васил Стефанов /последните двама са разпитани като свидетели и пред настоящата въззивна инстанция/, че всички тези лица са оставили предадените от тях автомобили за скраб пред дома на Я., но не след договорка за това с нея самата, а с нейните син или съпруг. Тези лица дори не са контактували с Я. при оставянето на МПС пред дома й. При това положение е резонно да се постави въпросът дали те двамата – съпругът и/или синът на жалбоподателката, не са съхранявали въпросните излезли от употреба МПС в нарушение на ЗУО, респ. защо да се приеме, че тя ги е съхранявала.

С оглед на всичко казано до тук настоящият състав намира, че НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Воден от гореизложеното Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

                                                Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  НП  № 39 от 27.11.2018 год. на директора на РИОСВ - Пазарджик, с което на С.И.Я. ***, ЕГН **********, на основание   чл.133 ал.3, т.3 от ЗУО е  наложена глоба в размер на  1400 /хиляда и четиристотин/ лева, като незаконосъобразно.

 

            Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: