РЕ Ш Е Н И Е
№ 2478
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, I състав, в публично съдебно заседание на девети декември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Матеева адм. д. № 2499 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.Г.С., ЕГН **********,***,
чрез адв. В.Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 3494/03.09.2022 г., издадена от младши контрольор в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР. С оспорената заповед, на основание чл.171 т.2а б.„а“ от ЗДвП, на А.С. е
наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
ППС”, за срок от шест месеца, считано от 03.09.2022 г.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в несъответствие с императивните
изисквания за съдържание на акта, при неправилно приложение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че актът е
издаден от некомпетентен орган, което води до издаване на нищожен
административен акт, който не поражда правни последици за адресата си. Оспорват
се и фактическите основания, като се посочва, че е налице липса на законова
регламентация в хипотезите на двойно гражданство, още повече, че са налице
изключително важни обстоятелства – дете с нарушение в развитието на
двигателните функции и онкологично болна жена, с която живее на съпружески начала.
Излагат се и доводи, за липса на фактически и правни основания за нейното
издаване, които са факти от реалната действителност и, съобразно които, се
определя и правилното приложение на закона. Иска се отмяна на оспорения акт,
като незаконосъобразен.
В
съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и с адв. Т., която поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата – младши
автоконтрольор, 01 група сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно
призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На А.Г.С. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GА № 740252/03.09.2022г.
Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че на 03.09.2022 г. в 10:20 ч., в общ. София по Пернишко шосе, С.
управлява собствения си лек автомобил“Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с рег. № ***, от с.
Владая с посока Княжево и при извършена проверка на Черния кос, е установено,
че управлява с чуждестранно национално свидетелство Великобритания номер SEMER801111AG9SL, издадено от държава, която
не е членка на ЕС или страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация
Швейцария, повече от три месеца от датата на влизане в Р България . Справка ОДЧ
за граничен контрол няма данни лицето да е напускало страната през 2022 г., с
което е нарушил чл.161 т.5 от ЗДвП – управлява МПС със свидетелство, невалидно
за България, защото не е издадено от държава-членка на ЕС, не е от страна по
Споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария.
От нарушението са претърпени
имуществени вреди – иззето като доказателство е СРМПС № ********* и 2 бр.
регистрационни табели с № ***.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 22-4332-020719
от 13.10.2022 г. от началника група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с
което на А.С. е наложена административно наказание глоба в размер на 100 лева,
на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.162 ал.1 от ЗДвП.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 3494/03.09.2022
г., издадена от младши автоконтрольор 01 група сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, на жалбоподателя С. е наложена принудителна административна мярка
– прекратяване на регистрацията на МПС „Мерцедес
Б 180 ЦДИ“ с рег. № ***, за срок от шест месеца, считано от 03.09.2022 г.
Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „а”
от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 03.09.2022
г. А.Г.С., като водач, в качеството му на собственик, е управлявал МПС
„Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с рег. № *** в гр. София без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада
управляваното от него МПД или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен ред или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на
чл.171 т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от НПК. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.171
т.2а б.“а“ от ЗДвП.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната Заповед № 3494/03.09.2022 г., в т.ч АУАН серия GА № 740252/03.09.2022
г.; наказателно постановление № 22-4332-020719/13.10.2022 г.; докладна записка
рег. № 433р-57471/29.09.2022 г.; Заповед № 513з-772/28.01.2019 г. и Заповед №
513з-1618/26.02.2018 г. на директора на СДВР; Заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. и Заповед № 8121з-1496/06.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и
справка картон на водач за лицето А.Г.С..
По
делото са приобщени: - копие на свидетелство за регистрация; 2 бр. епикризи; 1
бр. решение на ТЕЛК при УМБАЛ „“Пловдив“
АД от 28.06.2022 г.; копие на британското свидетелство за управление на МПС;
копие на карта за паркиране за хора с трайни увреждания; удостоверение за
раждане; копие на британски паспорт; справка за предоставена на данни по реда
на Наредба 14/18.11.2009 по искане № 964/26.09.2022 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира
за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.
„а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. По
делото са представени и приети като доказателства: Заповед №
513з-1618/26.02.2018 г. на директора на СДВР; с която на основание чл.43 ал.4 от ЗМВР и
чл.172 ал.2 от ЗДвП във връзка със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171 т.2а от ЗДвП/, сред които са и полицейски
органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, както и Заповед № 513з-772/28.01.2019 г. на
директора на СДВР, с която, на основание чл.143 ал.1 т.7, чл.159 ал.1 т.4,
чл.164 ал.1 от ЗМВР, Ц.В.В.е преназначен на длъжност младши автоконтрольор I степен в 01 група
„Специализирана група за контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ на
сектор 02 „Контрол, регулиране и
осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Следователно,
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП № 3494/03.09.20221 г., е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – младши автоконтрольор при
отдел „ПП“ при СДВР, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл.172 ал.1 от ЗДвП и на
чл.59 ал.2 т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. От
посочените обстоятелства за обосноваване от фактическа страна на възприетото от
административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП, не може
еднозначно да се установи на коя точно хипотеза по чл.171 т.2а б.„а“ от ЗДвП се
основава налагането на ограничението. Не е конкретизирано индивидуализирано
противоправното поведение на водача на ППС, послужило като основание за
издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП на С.
– дали, защото МПС е управлявано от лице, без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада
управляваното от него МПД или след като е лишен от право да управлява МПС по
съдебен ред или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на
чл.171 т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от НПК.
Отделно
от това в обстоятелствената част на заповедта по никакъв начин не е обосновано
основанието за налагане на ПАМ на С., тъй като, дори не е възпроизведено
съдържанието на съставения срещу А.С. АУАН; не покрива изискването за
мотивираност на административния акт, тъй като липсват каквито и да е било
изложени съображения за основанието за ангажиране отговорността на лицето. Не
може да бъде възприето констатираното от органа : „… че са налице
материалноправните предпоставки на чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП“ без да е описано
от фактическа страна в какво се изразява твърдяното нарушение на цитирания
текст. Доколкото деянието, възприето от правоприлагащия орган, като
материалноправно основание за налагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.„а“ от ЗДвП, не
е обосновано нито от фактическа, нито от правна страна, обжалваната заповед се
явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за
посочване на фактическите основания за упражненото административно правомощие
от гледна точка на обуславящото прилагането на мярката противоправно
поведение.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като
правно основание за неговото издаване, съответно, следват ли се разпоредените с
акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). В случая, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 3494/ 03.09.2022 г. е издадена на основание чл.171 т.2а б.„а“ от ЗДвП,
съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Приложената на С. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 03.09.2022 г. А.Г.С., като
водач, в качеството му на собственик, е управлявал МПС „Мерцедес Б 180“, табели
с регистрационен № РЗ 93 50 НС в гр. София. Прието е, че е нарушена
разпоредбата на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната
заповед мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от ЗДвП/, са инструмент на държавата за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения.
Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни
последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законово
регламентираното прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП на собственика
на МПС, се свързва с неправомерно поведение на водача на МПС – управление на
МПС от лице, без да е правоспособен
водач, или от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК.
В
случая, както вече беше посочено, от изложените в обжалваната заповед като
мотиви фактически основания за прилагането на ПАМ по чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП,
не може еднозначно да се установи, кое точно от обстоятелствата по чл.171 т.2а
б.„а“ е било налице по отношение на лицето, управлявало МПС, респ. с какво
точно неправомерно поведение на водача на МПС се свързва налагането на ПАМ на
собственика управляваното МПС.
Нормативната
регламентация по чл.161 т.5 от ЗДвП указва, че свидетелство за управление на
моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията
на Република България за категорията, за която е издадено от държава - членка
на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Т.е.
това е и посочената в АУАН нарушена правна норма.
Друг
е въпросът, че в НП № 22-4332-020719/13.10.2022 г., като нарушена, е посочена
разпоредбата на чл.162 ал.1 от ЗДвП, според който текст, българските граждани
могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република
България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Действително,
производството по налагане на административно наказания и това, по налагане на
принудителна административна мярка са различни, но предвид констатираните
разминавания и липса на конкретна хипотеза на нарушението, настоящата инстанция
не е в състояние да разбере каква е била действителната воля на издателя, с
което е нарушено и правото на защита на наказаното лице.
На
следващо място, разпоредбите на чл.6 ал.1 и ал.5 от АПК регламентират като
проявление на принципа за съразмерността, задължението на административните
органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това, от една страна, гарантира
осъществяването на преследваната от закона, цел без да се надхвърля
необходимото за нейното постигане, а, от друга, прилагането на ограничителните
мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая,
безспорно прилагането на оспорената ПАМ не е обосновано, още по-малко е доказана
необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона
цел.
Предвид
така установените по делото факти, съдът намира, че необосновано, от гледна точка
на доказателствата, и неправилно, от гледна точка на закона административният орган е приел, че са
налице условията за налагане на процесната принудителна мярка.
Оспорената заповед е издадена и при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила за
прилагането на ПАМ по чл.171 т.2а б.„а” от ЗДвП, като не е спазено и
изискването по чл.35 от АПК - преди издаването на заповедта не са изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая.
С оглед на изложеното съдът приема, че
жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 3494/03.09.2022 г. на малдши автоконтрольор група 01,
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като постановена при неспазване на изискванията
на чл.172 ал.1 от ЗДвП и на чл.59 ал.2 т.4 от АПК; при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила; при неправилно
приложение на материалния закон; в несъответствие с целта на закона и
несъобразяване с регламентираното като основен принцип изискване за съразмерност
по чл.6 от АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Воден от горното и на основание чл.172
ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Г.С., ЕГН **********,***, чрез адв. В.Т.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 3494/03.09.2022
г., издадена от младши контрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР..
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172 ал.5 изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: