Р Е Ш Е Н И Е
Град Пловдив,
332/23.2.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, Х състав, в
открито заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
прокурора ТОДОР ПАВЛОВ
като разгледа докладваното от съдията ЯНКО АНГЕЛОВ
административно дело № 3063 по описа за 2021 година и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл.1, ал.1
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по иск на М.В.М., с ЕГН **********, с адрес: ***9, с който иск моли съда да осъди Агенция „Пътна
инфраструктура“, да му заплати сумата от 70 лв. /седемдесет лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, поради недължимо платена
компенсаторна такса на 26.09.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, за
периода от 26.09.2021 г. до деня на заплащане на главницата.
В съдебно заседание ищецът чрез адв. С.
поддържа предявения иск, претендира разноски.
Ответникът-Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез
гл. юрисконсулт Л. с писмено становище оспорва иска, като счита същия за
неоснователен и недоказан по основание и размер. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Пловдив
дава заключение, че искът е недоказан по основание и размер.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на
закона, установи следното: Предявеният иск е процесуално допустим, насочен
срещу юридическо лице, в чийто персонален състав са били длъжностните лица, с
чиито незаконосъобразни действия ищецът обосновава своя иск.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има
твърдения за причинена вреда на ищеца, за която се твърди, че е в причинна
връзка с незаконосъобразното действие от служителите на АПИ, е налице спор по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на
административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица.
Разгледана по същество исковата претенция
е неоснователна, по следните съображения:
От фактическа страна се установява следното: На 26.09.2021 г.
ищецът пътувайки за
град Хасково с автомобил Хонда, модел „Сивик“ , с рег.№ ***, собственост на П.Г.П.
/негова баба/, бил спрян от служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ и бил уведомен, че е извършил нарушение по
смисъла на чл.10 от Закона за пътищата, като следва да заплати компенсаторна
такса в размер на 70 лв.
Била му предоставена възможност да се
запознае със снимка от „Тол системата“, с която се установява, че на 19.09.2021
г. в 10,41 часа автомобилът се е движил по републиканската пътна мрежа без
валидна винетка. Нарушението е било извършено на автомагистрала „Тракия“ в
посока Бургас. При проверката били предоставени две възможности за ищеца. Да
откаже да заплати компенсаторната такса в размер на 70 лв. в момента на
проверката и да му бъде съставен АУАН, срещу който да възразява или да заплати
таксата. Предвид възможността при отказ да му бъде взет контролния талон,
ищецът приел да плати. По факта на извършеното плащане на процесната претенция
от 70 лв. между страните не се спори. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗП при
установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно
превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното
превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати
компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна
отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна
отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с
конкретното пътно превозно средство. Констатираното на 19.09.2021 г. нарушение
е установено в 10,41 часа, а за автомобила, с рег.№ *** има заявена годишна
винетка от 19.09.2021 г. в 10,48 часа. В
тази връзка ищецът поддържа, че винетката има действие от 00,01 часа на
19.09.2021 г., а не от 10.48 часа, или компенсаторната
такса се явява и недължимо платена и претендирана от служителите на Агенция
„Пътна инфраструктура“ към момента на проверката на 26.09.2021 г. Съгласно чл. 10“а“ от ЗП, в зависимост от
срока на издаване, винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична
и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането
им. Съгласно разпоредбата на
чл.10а, ал.4 от ЗП …При заплащане на винетната такса се издава електронна
винетка, която представлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
удостоверяващ заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 и
съдържащ регистрационния номер на пътното превозно средство, неговата
категория, датата на заплащане на таксата и срока на валидност. Релевантен е
момента на заплащането на винетната такса, като използваната уредба в чл.10а,
ал.1…“имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им“
касае действието за напред. Това обстоятелство съдът намира за несъмнено, в
която насока следа да се съобрази и характера на дължимата такса за ползването
на републиканската пътна мрежа.
На 19.09.2021 г. в 10,21 часа, автомобил с
рег.№ ***, се е движил по републиканската пътна мрежа, без закупена и валидна
към този момент винетка. Действията на служителите на АПИ при извършване на
проверката на 26.09.2021 г. на ищеца М., са се основавали на закона, от което
следва неоснователност на заявената претенция.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
М.В.М. с ЕГН **********, с адрес: ***9, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, за
заплащане на сумата от 70 лв./седемдесет лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, поради недължимо платена компенсаторна такса на 26.09.2021
г., ведно със законната лихва върху сумата, за периода от 26.09.2021 г. до деня
на заплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.В.М. с ЕГН **********, с адрес:
***9, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва/протестира
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: