РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Монтана, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Олег Софрониев
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора А. Евг. И.
като разгледа докладваното от Милена Бранкова Частно наказателно дело №
20231600200200 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 32 и сл. във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на Централно инкасаторско бюро- Н. за
признаване и изпълнение на наложена финансова санкция на Г.Л. от с. *, обл.
*, ул. „*“ № *, с което се моли за признаване и изпълнение на решение за
налагане на финансова санкция от несъдебен орган за нарушения на правила
за движение по пътищата, на основание Рамково решение 2005/214/ПВР, по
решение на несъдебен орган от издаващата държава от 07.11.2022 година,
влязло в сила на 19.12.2022 година.
В открито съдебно заседание пред Окръжен съд Монтана,
представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА изразява
становище, че са налице всички законови изисквания за признаване на
Решението, тъй като Удостоверението е пълно. С влязло в сила Решение на
несъдебен орган на български гражданин е наложено административно
1
наказание за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата.
Поддържа, че липсват отрицателните предпоставки по българския закон и
предлага да бъде уважено искането и бъде признато наложеното наказание и
изпратено за изпълнение.
Засегнатото лице – Г. Л. не се явява в съдебно заседание; призовките
му се връщат с отбелязване, че лицето е в чужбина.
Назначеният му служебен защитник излага доводи за основателност
на искането и предлага същото да бъде уважено.
Окръжният съд, след като се запозна с представеното Удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по
делото доказателства, намира следното:
Производството е образувано въз основа на изпратено Искане от
Цнтрално инкасаторско бюро - Н., с приложено към него Удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции в превод на
български език. С наказателно Решение на несъдебен орган от 07.11.2022
година на българския гражданин Г. Л. от с. *, обл. *, ЕГН ********** е
наложена финансова санкция от 150 Евро за нарушение на правилата за
движение по пътищата – управление на МПС без предпазен колан. Решението
е влязло в сила на 19.12.2022 г.
Решението, което се иска за признаване в рамките на настоящето
производство пред българския съд, е на Държава, която е член на ЕС и касае
парична санкция за нарушения на правилата за движение по пътищата, чието
признаване съгл. чл. 3, ал.1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС се осъществява по
цитирания български закон. Описаното извършено в Чужбина нарушение
представлява административно нарушение и по българския ЗДвП –
задължаващ водачите на МПС и пътниците в тях да ползват предпазни колани
в движение. Съгл. чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС двойна наказуемост
не се изисква за деяния, нарушаващи правилата за движение по пътищата.
Видно от съдържанието на приложеното Удостоверение, налице е
нужната информация относно постановеното Решение на несъдебен орган: -
дата на издаване, дата на влизане в сила, описание на административното
нарушение накратко с фактите, вида и размера на наложената санкция,
2
възможността за неговото обжалване и данни за самоличността на
санкционираното лице.
Отразено е, че решението е влязло в сила, че в изпълняващата Държава
не е постановявано Решение срещу същото лице за същото нарушение и че
няма такова решение, което е изпълнено в Държава, различна от издаващата и
изпълняващата.
Видно от отразеното в Удостоверението и допълнително направената
справка по Наредба № 14/2009 г., засегнатото лице е с регистрирано
постоянно пребиваване в обл. *- следователно, по правилото на чл. 31, ал. 1
от ЗПИИРКОРНФС, компетентен да разгледа искането е Окръжен съд
Монтана.
Разгледано по същество, Искането за признаване и допускане на
изпълнение на Решението за налагане на финансова санкция е основателно.
Решението се отнася за административно нарушение, допуснато в
издаващата Държава и не попада под юрисдикцията на българските
съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението,
въз основа на което е издадено. Не са събрани доказателства, които да сочат,
че срещу санкционираното лице, за същото нарушение в Република България
или в друга Държава, различна от издаващата / Нидерландия/ или
изпълняващата /България/ е постановено и приведено в изпълнение
Решението за финансовата санкция. Давността за изпълнение, според
българското и немското законодателство, не е изтекла. Решението не се
отнася за административно нарушение, подсъдно на българския съд. Липсва
имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнението на Решението недопустимо. Решението не се отнася за
нарушение, което по българското законодателство се счита за извършено
изцяло или отчасти на територията на България или е било извършено извън
територията на издаващата Държава и българското законодателство не
позволява предприемане на административно-наказателно производство по
отношение на такива деяния. Засегнатото лице е с регистриран постоянен и
настоящ адрес в РБългария и това е постоянното му местоживеене и обичайно
пребиваване.
Наложената с процесното Решение финансова санкция е в размер на
150 Евро / по специалните разпоредби в Нидерландия, уреждащи правилата
3
за движение по пътищата/. Решението е постановено срещу български
гражданин, който може да носи имуществена и административно-наказателна
отговорност. Според отразеното в Удостоверението, Лехтеров е бил уведомен
за постановеното срещу него Решение и за възможността да отнесе въпроса
до съд по наказателни дела. Удостоверението по чл. 4 от РР е издадено по
надлежния ред, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити,
поради което българският съд е обвързан с отразеното в него.
Решението е влязло в сила на 19.12.2022 г. Няма данни
санкционираният да е заплатил изцяло или отчасти търсената санкция в
издаващата Държава, въпреки надлежно връчената покана за плащане. И в
настоящето производство не се представят доказателства за плащане на
санкцията.
Не са налице условията на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС за
намаляване размера на финансовата санкция до максималния размер,
предвиден за подобни деяния по българското законодателство.
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че липсват законови
основания, които да налагат отказ от признаване и изпълнение на Решението
за налагане на финансовата санкция. Тъй като същата е определена в Евро,
съгл. чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, равностойността
й следва да се определи в български левове по курса за деня на постановяване
на Решението за налагане на финансовата санкция. От направената справка се
установява, че към тази дата обявеният от БНБ курс Евро/Лева е 1 Евро за
1,95583 бълг. лева. Следователно равностойността на санкцията от 150 Евро
е в размер на 293,37 лв.
По изложените съображения, съдът намери, че са налице условията за
признаване и изпълнение на предственото Решение за налагане на
финансовата санкция.
За признатото Решение на издаващата Държава следва да й се изпрати
съобщение, а копие от настоящето Решение следва да се изпрати и на
българското МП.
По изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА РЕШЕНИЕ на несъдебен орган /Полицейско управление
Рижнмонд - Н./ от 07.11.2022 година, влязло в сила на 19.12.2022 година., с
което на засегнатото лице Г. Л. от с. *, обл. *, ул. „*“ № *, ЕГН ********** е
наложена финансова санкция за допуснато нарушение на правилата за
движение по пътищата: на 15.04.2022 г. в 11,21 ч. управлявал МПС в района
на гр. Р. без предпазен колан и е постановено да заплати 150 Евро глоба или
финансова санкция в размер на 293,37 български лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд София.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, след влизане в сила
н решението, препис от него да се изпрати на НАП за изпълнение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да
бъде уведомен компетентния орган на издаващата Държава, като му се
изпрати преведено копие от съобщението за признаването съобразно
отразеното в Искането.
КОПИЕ от решението да се изпрати на Министерство на правосъдието
на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5