Присъда по дело №588/2021 на Районен съд - Дупница

Районна прокуратура Д е предявила обвинение срещу В. Н. К. за
престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК.
В обвинителния акт се сочи,че на 31.08.2020г. в курортен комплекс
„***“, обл.Бургас, в хотел „***“ се е заканил на Д. Н. Н. от гр.Д с убийство с
думите“децата ти ще останат сираци“ и тази закана е могла да възбуди
основателен страх от осъществяването и.
По искане на пострадалия, съдът е конституирал Н. като частен
обвинител.
Прокурора поддържа обвинението по обвинителния акт и предлага на
подсъдимия да се наложи наказание ,без утежняващи вината обстоятелства.
Повереника на частния обвинител поддържа обвинението , предлага
подсъдимия да бъде признат за виновен,като му се наложи наказание
„лишаване от свобода“ в среден размер,съобразно пределите визирани в
чл.144,ал.3 НК.
Подсъдимият не се признава за виновен.Дава подробни обяснения, като
не отрича,че въпросната вечер е говорил с Н. по телефона, но е отговорил на
негово обаждане, провеждайки общ разговор,в който не е отправял закани
към когото и да било.
Защитниците излагат доводи за недоказаност на обвинението и
предлагат подсъдимия да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства-
обясненията на подсъдимия ,показанията на разпитаните свидетели, и
писмените такива, ,преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият К. и частния обвинител Н. се познавали от дълги години.
Двамата не поддържали близки контакти и между тях не били възниквали
конфликти.
В началото на м.август изчезнал ЯМ от гр.Д,чието издирване не давало
резултат и довело до широк обществен отзвук в града. По този повод, била
създадена група във Фейсбук „***“,в която множество граждани ,между
които и Н., изразявали своите предположения за случилото се , както и
съмнения,че полицейските органи в гр.Д полагат усилия да разкрият
случая.Общественият натиск, провокирал демонстрация на извършваните
процесуални действия по разследването, които били медийно отразени ,
създавайки впечатление за съпричастност от страна на подсъдимия към
изчезването на М.
На 29.08.2020г., частният обвинител Н., заедно със семейството си
отишъл на почивка в к.к.“***, х.л „***“., като в същия този период,
подсъдимият бил с мярка за неотклонение „домашен арест“,която изтърпявал
по местоживеене в гр.Д.
На 31.08.2020г.,малко след 20часа, докато вечерял със семейството си в
ресторанта на хотела, Н. получил съобщение по приложението месинджър
1

към Фейсбук от подсъдимия К. с въпроса: „ Как си,какво правиш,как я
караш“.Той отговорил,че обикаля и попитал какво става. Кореспонденцията
продължила с отговор от К.,“браво, много се радвам“, а Н. изразил
предположение,че последният е изтрил профила му, тъй като не излизала
снимка на подсъдимия. Последният му отговорил,че е спрял фейсбук-
профила си ,и отново посочил,че „просто,много му се радва“. На въпроса
„защо“ от страна на Н., К. отговорил,че „винаги му се е радвал и няма
търпение да го види, тъй като нали знаел,че и той е моторист/ явно имайки
предвид обстоятелството,че Н. е председател на мото клуб в гр.Д/.
Последният, не бил сигурен,че си кореспондира с подсъдимия , попитал,“ кой
си , май се бъркам, дай снимка“,на което подсъдимият отговорил “казвам се
В.К.“. Н. посочил,че „има много К.“, а последният отговорил „да не се
прави,че не знае кой му пише-брат му“, с което чат-кореспонденцията
приключила на този етап.
Частният обвинител Н., който не бил убеден съвсем от разменените
съобщения,че си пише с подсъдимия,му се обадил по телефона.Двамата
провели разговор, с продължителност по-малко от минута,в който явно
подсъдимият поставил въпроса за изразените позиции от частния обвинител
във фейсбук-групата „***“.
Половин час по-късно, след проведен разговор с друг абонат, в 21,01 ч.
частния обвинител изпратил съобщение по месинджър на подсъдимия:“ освен
за Д. не съм писал за друг а наи вече за теб.Незнам какво сати казали и кои ми
се радва но не съм писал за теб.Утре ако искаш вечерта мога да доида що
искаш“/ съдът цитира дословно съобщението,без намеса в правописа и
пунктуацията/, а подсъдимият отговорил :“Спокоо, спокооо“.
На следващия ден-01.09.2020г./ два дни,преди да изтече резервацията в
хотела/ Н. си тръгнал със семейството си от к.к“***“ и след като се прибрал в
гр.Д ,същия ден отишъл РУ гр.Д и провел среща с началника-свид.Д.,
който към този момент заемал длъжността,в присъствието на свид.Д. Н. бил
притеснен, разказал им за разменените съобщения с подсъдимия ,като в
проведения впоследствие телефонен разговор , К. го заплашил с
думите:“Децата ти ще останат сираци“.Н. споделил,че познава подсъдимия
като отмъстителен човек и изразил убеденост, че може да посегне на живота
му.
Било образувано досъдебно производство по реда на чл.212,ал.2 НПК,
като подсъдимият бил задържан и впоследствие му била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Изготвената на досъдебното производство комплексна мед.експертиза
установи,че проведения с подсъдимия разговор е възбудил преживяване на
стрес,безпокойство и страх, свързан със сигурността на семейството и децата
му.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра
на показанията на свид. Р./ живееща на семейни начала с ч.о. Н./, Н.К./ син на
2

подсъдимия/ и свид.К./ бивша съпруга на подсъдимия/ в частта, в която
установиха отношенията между подсъдимия и частния обвинител,
местонахождението на двамата по време на проведения разговор. Същите, в
кредетираната част, са последователни и се подкрепят от писмените
доказателства по делото. Свид.Р. установи,че са били на почивка с Н. и децата
им, когато той и подсъдимия са разменили няколко съобщения, по
инициатива на последния, както и че Н. му се обадил в последствие. Н.К и К.
установиха ,че са били заедно с подсъдимия в дома му и по повод общата
страст по моторите и позицията на Н. като председател на мото клуб, е
подсъдимият е изпратил съобщение на последния, на което той е отговорил, а
впоследствие му се обадил по телефона. Съдът не кредитира показанията и на
тримата свидетели в частта, в която сочат,че са чули проведения между
подсъдимия и частния обвинител разговор, освен , поради близките им
отношения, както с подсъдимия, така и с ЧО, но и поради взаимно
изключващите им се твърдения ,относно съдържанието му, и най-вече, че се
опровергават ,както от показанията на свид.Г.К./ също присъствал на
разговора/, така и от писмените доказателства/ конкретно протокола за оглед
на веществени доказателства с приложения фотоалбум и разпечатките от
трафичните данни от мобилните оператори/.
И тримата свидетели твърдят,че са чули съдържанието на телефонния
разговор, но това, което интерпретират, освен,че си противоречи, не
съответства на времетраенето му-54секунди/безспорно установено от
приложената разпечатка от трафични данни/,както и в контекста на
последващото съобщение, изпратено от Н... Свид.*** твърди,че в разговора ,
Н. е уточнявал дали подсъдимия му е писал, като след утвърдителния отговор
от страна на последния, казал,че има хора, които много ще се радват да го
видят е т.н.,като обаче не заяви,че е чула фразата“децата ти ще останат
сираци“,казана от подсъдимия. Същата посочи,че след разговора Н. е бил
притеснен и решил,че трябва да си тръгнат на следващия ден.,като тя не е
очаквала,че ще прекъснат почивката си, но той и казал,че „не иска децата му
да останат сираци“ т.е. явно интерпретира казаното и от последния. Свид.Н.К.
и К твърдят,че в разговора си подсъдимия и частния обвинител са разменили
общи приказки, след като последния се уверил,че действително е чатил с
подсъдимия, с уговорката да се видят . Свид..Г.К., / брат на подсъдимия/,
чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като съответстват на останалите
гласни и писмени доказателства, освен безспорно установените
обстоятелства/ къде и с кого се е намирал подсъдимия/, сочи,че действително
по време на вечерята подсъдимия е провел кратък телефонен разговор,без да
обърне внимание за какво говори, а още по-малко с кого. В тази връзка,
съдът прие,че съдържанието на телефонния разговор е достояние единствено
на подсъдимия и частния обвинител, като останалите свидетели
интерпретират казаното им от тях.
Съдът даде вяра на показанията на свид.Н., и обясненията на
подсъдимия К. ,установяващи отношенията им, мястото ,на което се намирал
3

всеки от тях,за проведената кореспонденция по месинджър /вкл.
съдържанието на същата/, както и че частния обвинител се обадил на
подсъдимия . Съдът не кредитира показанията на Н. , относно съдържанието
на разговора в частта, в която твърди,че подсъдимият се е заканил с думите
:“децата ти ще останат сираци“, тъй като е в логическо противоречие и
изцяло извън контекста на съобщенията, разменени между него и подсъдимия
преди проведения разговор, така и на последващото такова, изпратено от
него. Съобщението, както и отговора на подсъдимия“Споко“, налага
извода,че в краткия телефонен разговор е бил повдигнат въпроса за
публикациите в групата от страна на Н.-обстоятелство, което явно го е
обезпокоило и логически съответства на съобщението, че той е изразявал
единствено мнение за бездействието на полицията и нейния началник ,и не е
обсъждал подсъдимия, като в същото обаче няма индиция,за отправена
каквато и да била закана за живота му, а още по-малко страх от
осъществяването и, доколкото сочи,че ако подсъдимия ако иска, ще отиде да
се видят. Това намерение на Н., наред с факта, че именно той се е обадил на
подсъдимия и едва при този разговор е бил повдигнат въпроса за
публикациите/ доколкото в разменените съобщения преди това, няма дори и
намек за тях/, сочат,че явно частния обвинител е преценил,че изразените от
него мнения в социалната мрежа може би са засегнали подсъдимия ,и е
решил да изясни този въпрос.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която
твърди,че разговора му с Н. и бил на съвсем общи теми/без да се обсъждат
позициите на последния, изразени във връзка с изчезването на М/, тъй като
противоречат на последващото съобщение от Н. и съответно отговора на
подсъдимия.
Съдът даде вяра на показанията на свид.Д. и Д, които
установиха,че Н. е подал заявление срещу подсъдимия за отправената закана,
на следващия ден, както и че е бил притеснен от развилите се събития, тъй
като се подкрепят от писмените доказателства и допълват останалите гласни
доказателства.
Показанията на свид. Р.,П., Р. са неотносими към обвинението и
установяват ескалация на недоверието между семействата на ч.о. Н. и това на
подсъдимия,след образуване на настоящото наказателно производство, за
което са налице и множество писмени доказателства/ подавани жалби и
сигнали едни срещу други и др./.
С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимият не е
осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК, ,
нито от обективна, нито от субективна страна, по следните съображения:
Обект на престъплението по горния текст са обществени отношения
,свързани с формирането на свободна воля на личността. Събраните по делото
доказателства, установиха,че подсъдимият не е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението- закана с убийство на Н.
4

с думите : „Децата ти ще останат сираци“. Действително ,установи се,че
проведения чат между двамата ,е обезпокоил частния обвинител в контекста
на развилите се събития от изчезването на М, обществения и медиен отзвук ,
публично артикулираните подозрения за съпричастност на подсъдимия.Тази
ненадейна комуникация / доколкото се установи,че подсъдимия и частния
обвинител, макар и да се познавали отдавна ,не поддържали близки
отношения, обосноваващи приятелски разговори/, наред с изложените по-
горе обстоятелства и заявените публично в социалните мрежи позиции от Н.
за нежеланието на правоохранителните органи да изяснят случая с
изчезването на М, явно са породили съмнения у Н. за действителните мотиви
на подсъдимия да му пише ,независимо,че съобщенията от последния
съдържат банални фрази ,насочени към общия им интерес към моторите.
Именно, възприятието му за различен подтекст в съобщенията, е провокирало
Н. да се обади на подсъдимия , за да изясни съмненията си,като явно
заявеното от подсъдимия,че „много му се радва“ е прието като метафора,
криеща заплаха, а не като израз на добро отношение.
Не на последно място, в подкрепа на този извод, е и поведението на
пострадалия, след проведения телефонен разговор с подсъдимия.Трафичните
данни сочат, че около половин час след него, Н. е провел два други
телефонни разговора с неизвестен абонат, след което е изпратил последното
съобщение до подсъдимия, чието съдържание, различно от предходния чат,
дава насока за разговора, в който са засегнати изразените мнения на Н. в
социалните мрежи, относно изчезването на М, като акцентирането на
фразата, „ не зная кой ми се радва“, сочи,че именно тя го е обезпокоила,като
изобщо не се засяга въпрос за отправена закана, още по-малко с убийство.
В случая, предвид изложените по-горе обстоятелства, се установи,че
частният обвинител е възприел контакта с подсъдимия като заплашителен,
асоциирайки го с подозренията ,че има отношение към изчезването на М, за
което Н. е изразявал публични позиции. Това безпокойство, наред с
желанието да съдейства за евентуалното установяване съпричастие на
подсъдимия към посегателство срещу личността на М, е довело до търсене на
скрит подтекст в съобщенията на подсъдимия,хиперболизация на усещането
на застрашеност пред свид.Р.“че не иска децата му да останат сираци“, което
последната възприела като думи на подсъдимия, а впоследствие и
интерпретирани от Н. пред свид.Д. и Д, като такива.
Липсата на обективна страна на престъплението, води и до липса на
субективна такава. Последната се обективира от съответните действия, в
конкретния случай вербален израз, по осъществяване на изпълнителното
деяние. В случая се установи,че подсъдимият не е казал ,визираната от Н.
фраза“Децата ти ще останат сираци“,не се е заканвал с убийство и не е имал
намерение да постигне общественоопасни последици от осъществяване на
деянието.
С оглед на изложеното, съдът прие,че подсъдимият К. не е осъществил
5

състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК , призна го за
невинен и на осн.чл.304 НПК го оправда по повдигнатото обвинение.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	23
Дата:	11 май 2022 г.
Съдия:	Ели Георгиева Скоклева

Дело:	20211510200588
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юни 2021 г.

Присъда по дело №588/2021 на Районен съд - Дупница

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите