№ 20081
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110123215 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Предявен е от „."АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ. .
НЕРУ № 28, АТЦ „СИЛВЪР .“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от ., срещу Д. И. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. . № 29, вх. Г, ет. 1, ап. 90, иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК вр. с чл.23 от ЗПК във връзка с чл.240
от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата в размер на 1000 лв., представляващо
задължение по прогласен за недействителен Договор за паричен заем № 4410707/24.02.2022
г.
В искова молба се твърди, че на 24.02.2022 г. Ответникът, в качеството му на
заемател, е сключил с ищеца, в качеството му на заемодател, Договор за паричен заем №
4410707, като по силата на същия дружеството е предал в собственост на ответника сумата
от 1000.00 лв., а последният се е задължил да я върне при посочените в Договора условия, а
именно - на 26 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 84,37 лв., платими на
равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора. Сочи, че е уговорен
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00 %, въз основа на който размерът на
общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 96,81лв. Общата
дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 1096,81 лв. Първата
дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 13.03.2022г., а последната - на 28.08.2022 г.,
до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена.
В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнявал надлежно задължението
си за своевременно заплащане на цялата дължима главница и начислена върху нея
възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи. Към датата на подаване на
исковата молба ответникът не бил заплатил нищо по процесния договор. Незаплатените
суми респективно са в размери както следва - неплатена главница - 1000 лв. и неплатена
възнаградителна лихва - 96,81 лв. Твърди, че на 10.16.2022 г. Д. И. Д., действащ чрез
процесуалния си представител, предявил иск срещу дружеството за прогласяване на
недействителност на процесния договор. Делото е образувано в Софийски районен съд под
1
номер на гражданско дело 31222/2022 г., Г.О., 50 състав. С Решение № 3678/10.03.2023 г.,
съдът уважил предявения установителен иск от ищеца и прогласил за недействителен
процесния договор. Ищецът сочи, че усвоената главница от страна на заемателя подлежи на
възстановяване при всички положения, в противен случай същият би се обогатил
неоснователно за сметка на заемодателя. Сочи, че с разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
законодателят е предвидил специална разпоредба за реституиране на даденото по
недействителен договор, нормата на чл. 23 от ЗПК е проявление на водещия в
облигационното право принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване и на
практика урежда извъндоговорно основание за връщане на главницата. Сочи, че проявление
е на общата норма на чл. 34 от ЗЗД, че когато един договор бъде обявен за недействителен,
всеки е длъжен да върне на другата страна, това което реално е получил по него. Сочи, че в
конкретния случай ответникът дължи в полза на ищцовото дружество възстановяване на
сумата в размер на 1000 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем №
4410707 от 24.02.2022 г., поради което е налице интерес за дружеството да се признае за
установено в отношенията на страните, че ответникът дължи възстановяване на сумата в
размер на 1000 лв. , което представлява задължение по Договор за паричен заем
№ 4410707/24.02.2022 г., обявен за недействителен. Сочи, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от
ГПК срещу ответника е образувано ЧГД № 26785/2023, Г.О., 120-ти състав по описа на
Софийски районен съд. В рамките на едномечения срок по чл. 414 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение,
от което се обуславя правен интерес на ищеца за завеждане на настоящия иск за
установяване на съществуващо и изисксуемо вземане срещу ответника.
В срока за отговор ответникът не е ангажирал такъв, не е направил
доказателствени искания, поради което е изгубил възможността да ангажира такива по реда
на чл.131 и чл.133 ГПК.
С молба от 01.11.2024 г., ответникът е изразил становище, че признава иска и дължи
сумата от 1000 лева главница по нищожния Договор за паричен заем и моли да бъде
постановено решение по чл.237 ГПК, при признание на иска. Прави възражение за
прекомерност на юрк. възнаграждение на ищеца.
С молба от 04.11.2024 г. ищецът моли съда да бъде постановено решение по чл. 238
ГПК и иска да му бъдат присъди разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
Ответникът признава иска и не оспорва вземането, поради което съдът не дължи
мотиви към съдебното решение. Предвид това, че ответникът е подал възражение срещу
заповедта, издадена за вземането по реда на чл. 410 от ГПК, ответникът е дал повод за
завеждане на настоящото исково производство, поради което следва да поеме разноските по
двете производства. Разноските на ищеца в заповедното производство възлизат на 25 лв. за
държавна такса, а в исковото – 25 лв. за държавна такса, както и 150 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, определено от съда, съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 5 от ГПК и Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Съдът не е длъжен да
определи възнаграждение за юрисконсулт, съобразявайки се със списъка по чл. 80 от ГПК на
съответната страна, доколкото това възнаграждение не е реален разход на страната.
Ответникът е възразил срещу размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение
от ищеца, като е поискал същото да бъде определено в размер на 50 лв., което искане се
явява неоснователно. Ответникът е дал повод за образуване на делото като е подал
2
възражение срещу заповедта. В заповедта няма присъдено юрисконсултско възнаграждение,
поради което съдът приема за справедлив и съобразен с фактическата и правна сложност на
производството по настоящото дело, което се явява продължение на производството по чл.
410 от ГПК, определеното възнаграждение от 150 лв., което се явява такова за двете
производства.
С оглед на горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „."АД, с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ. . НЕРУ № 28, АТЦ „СИЛВЪР .“, ет. 2,
офис 40-46, представлявано от ., и Д. И. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. . № 29, вх. Г,
ет. 1, ап. 90, със съдебен адрес: гр. София, бул. Александър Стамболийски № 125-2, ет. 5,
офис 5.3., чрез адвокат Д. М., на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК вр. с
чл.23 от ЗПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, че ответникът Д. И. Д., ЕГН ********** дължи на
ищеца „."АД, с ЕИК . сумата в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляващо задължение
по прогласен за недействителен Договор за паричен заем № 4410707/24.02.2022 г.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. . № 29, вх. Г, ет. 1, ап. 90, да
заплати на „."АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ. . НЕРУ
№ 28, АТЦ „СИЛВЪР .“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от ., сумата от 200.00 лв. (двеста
лева) за разноски в заповедното и исковото производство, в това число юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от двете страни, пред
СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3