РЕШЕНИЕ
№ 6507
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110106895 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от
Л. Т. В., ЕГН **********, срещу Ю. Б. В., ЕГН **********, съпруг на молителката. Твърди
се, че ответникът по молбата е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката на
29.01.2023 г., изразяващ се в следното: на посочената дата в ответника е проследим
молителката до гр. ...., ул. „....“ № ...и свалил от автомобила на молителката, паркиран пред
хотела в които е била отседнала, джантите с гумите, като е оставил бележка в багажника „аз
ти купих гуми да дойдеш, сега ....да ти купи да се върнеш“, носеща неговия подпис. На
същата дата 29.01.23г. след като молителката е поставила нови гуми с джанти на автомобила
си и е тръгнала да се прибира от гр. ....към гр. ...., при влизането си в гр. .....е видяла
автомобила на мъжа си, които е карал след нея . Преди да стигне до мястото където живее,
той я е изпреварил и я е чакал пред в една задънена улица до блока й. Когато молителката е
слязла от нейния автомобил, в това време и ответника е слязъл от неговия автомобил и е
тръгнал към нея със свити юмруци, крещейки и обиждайки я с думите „боклук“, „курва“,
„ще те смажа“.
Твърди се, че това не е единствен случай и че ответветника е причаквал молителката пред
клиниката в която работи като с уточнителната молба се сочи, че това се е случило между 23
и 27-ми януари, между 17:00ч. и 19:00 часа на адрес : гр. ...., ул. „....“ .....
Ответникът не е ангажирал становище по делото, съответно не е представил
доказателства. СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, вземайки предвид материалите по делото
1
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН,
т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът съпруг на молителката
видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак /л. 7 от делото/ и от
който молителката има дете, видно от представеното по делото удостоверение за раждане
/л.8 от делото, предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл.
3, т. 2 ЗЗДН. Описаният в молбата акт на 29.01.2023 г. представлява домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо
насилие спрямо молителката. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок.
Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан подробно актът на насилие от 29.01.23 г. по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за
молителката.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на междуличностни противоречия. Това се установява от
пространните изложения в молбата. С депозираната от молителката уточнителна молба,
същата заявява, че на акта на домашно насилие осъществен на 29.01.2023г. пред дома на
молителката на ул. „...“ е имало очевидец – случаен минувач , които молителката не познава,
респективно е в обективна невъзможност да посочи неговите данни съответно последния не
може да бъде разпитан в хода на настоящото производство.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на други
доказателства. В същата подробно е описано деянието. В конкретния случай, въпреки че се
установи, че на акта на домашно насилие е бил възприет от трето лице, последното няма как
до бъде установено, поради което и съдът кредитира представената декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН.По делото е представено и прито от съда кат писмено доказателство по делото
постановление за отказ от образуване на РП – ..., в което е посочено, че съпруга на
2
молителката, ответник по настоящото дело е заявил в хода на проверката по преписката, че
на именно той е свалил джантите с гумите от автомобила на молителката в гр. ...... Това
доказателство не оборва твърденията изложени от молителката както и съдържанието на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация
между съпрузите страни в производството, съдът намира, че става въпрос за вербалната
агресия изразена от страна на ответника към молителката, придружена с вербална такава, с
които свои действия е осъществено домашно насилие, под формата на психическо такова
спрямо Л. В.. Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на
засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно
установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1 и 3 ЗЗДН: задължаване
да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата и забраняване на ответника да се
доближава до молителката на разстояние, по-малко от 200 м. Посочените мерки (освен
задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово
законово задължение) следва да се наложат за срок от 6 месеца от постановяване на
настоящото решение за издаване на заповед за защита (по арг. от чл.19 ЗЗДН), който ще даде
възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо
поведение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, които се установяват в
3
размер на 600,00 лв. – заплатен адвокатски хонорар, поради което и следва да й бъдат
присъдени в посочения размер. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Ю. Б. В., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Ю. Б. В., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л. Т. В., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на Ю. Б. В., ЕГН
**********, да се доближава до Л. Т. В., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200
метра за срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Ю. Б. В., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Ю. Б. В., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН Ю. Б. В., ЕГН **********, да
заплати на Л. Т. В., ЕГН **********, сумата в размер на 600,00 лв., представляваща
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Ю. Б. В., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4