РЕШЕНИЕ
№
гр.
Троян, 20.07.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи състав
на девети юли
две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.С.
Секретар: Ц.Б.,
като разгледа докладваното от съдията С.
гражданско дело № 198 по описа на съда
за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1 от ГПК
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК,
предявен от „МОБИЛТЕЛ” ЕАД /
понастоящем с наименование „А1 България“ ЕАД/ , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1309, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от Александър Василев Димитров и
Младен Марковски, заедно, пълномощник Адвокатско дружество „Г. и П.”,
представлявано от адв. В.Г., против М.И.М., с адрес: ***,
ЕГН **********. Претендира се установяване съществуването на вземане, за
заплащане на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 31/2018г. по описа на Районен съд гр.Троян.
В подадена допълнителна молба ищецът е заявил, че не
претендира установяване дължимостта на лихва за забава върху главницата в
размер на 10.59 лв., която е претендирана със заявлението по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 31/2018г. по описа на Троянски районен съд.
В исковата молба се твърди, че между
кредитора „Мобилтел" ЕАД и длъжника М.И. М. е съществувал и валидно е
действал договор с индивидуален потребителски номер М4073876 от 19.04.2014г., с
който на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за избран мобилен
номер съгласно сключено приложение, неразделна част от договора.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор „Заплащането на услугите
се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора „Мобилтел“ уведомява всеки абонат за таксуващия
период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да
бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до
абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. "
Твърди
се, че в срока на действието на договора за мобилни услуги М4073876 от
19.04.2014г. ищецът е издал на абоната-ответник следните фактури :
- фактура
№ *********/24.03.2015г., с падеж на плащане 08.04.2015г., за отчетен период от
21.02.2015г. до 20.03.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 11.98 лв. (единадесет лв. и 98 ст.);
-
фактура № *********/24.04.2015г., с падеж на плащане 09.05.2015г., за отчетен
период от 21.03.2015г. до 20.04.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги
за сумата от 68.87 лв. (шестдесет и осем лв. и 87 ст.);
- фактура
№ *********/26.05.2015г., с падеж на плащане 10.06.2015г., за отчетен период от
21.04.2015г. до 20.05.2015г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата
от 1.99 лв. (един лв. и 99 ст.);
- фактура
№ *********/28.08.2015г. , с падеж на плащане 28.08.2015г., за отчетен период
от 21.07.2015г. до 20.08.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 40.25 лв.
(четиридесет лв. и 25 ст.).
Твърди
се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е
заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни
услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с абоната-длъжник М.И. М. договори
за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори
за далекосъобщителни услуги. Посочено е, че клаузата за неустойка е
рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и в общите условия на оператора, които са неразделна част от
индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е
уговорено друго. Посочено е, че настоящият случай не попада в тази хипотеза,
защото такава допълнителна уговорка няма. Клаузата за неустойка фигурира в
подписаните Приложения в раздел „Отговорност“ и гласи: „В случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина Договорът по отношение на услугите в това приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право
да прекрати Договора по отношение на тези или всички услуги и/ или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси ( без
остъпки),дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване".
Твърди се в исковата молба, че основанието
за прекратяване на договора следва
и от чл.27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е казано, че Мобилтел
има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния
договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към Мобилтел. А съгласно
чл. 54 от ОУ „Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги или
временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми след изтичане срока
за плащане.,, а съгласно т. 54,12 от Общите условия, операторът
едностранно прекратява договора на абоната при забава на плащане продължила
повече от 124 дни. За самото прекратяване на договора законът не изисква форма
нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на
договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените
му мобилни услуги. Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора
за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.
В
ИМ е посочено, че ответникът М.И. М., ЕГН *********, е подписал договор за
мобилни услуги, ползвал е предоставените мобилни услуги, като не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата и с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са му фактури, които не са заплатени в
срок. Претендираната сума в
размер на 123.09 лв. представлява сбор от предоставени на абоната от Оператора
далекосъобщителни услуги по сключения между страните договор за далекосъобщителни
услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги, а именно главницата е формирана като сбор от
потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор М4073876 от дата
19.04.2014 г. в размер на 82.84 лв. (осемдесет и два лв. и 84 ст.) -
незаплатена далекосъобщителна услуга и сума за начислена неустойка в размер на
- 40.25 лв. (четиридесет лв. и 25 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителни услуги М4073876 от дата 19.04.2014 г.
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по
силата на което да бъде признато за установено по отношение на М.И.М., с адрес: ***, ЕГН **********, че
същият дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 82.84 лв. (осемдесет и два
лв. и 84 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга и сума в размер на 40.25
лв. (четиридесет лв. и 25 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги М4073876 от дата 19.04.2014г.
Претендират се
направените в настоящото производство разноски, както и разноските в
заповедното производство.
При
проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор чрез пълномощника
си – адв.Ц.А. ***, който е взел становище за неоснователност на иска.
Ответникът оспорва изцяло предявения срещу него иск и твърди, че не
дължи плащане на описаните суми. М.М. твърди, че никога не е сключвал с ищеца
по делото договор за далекосъобщителни услуги М4073876 от 19.04.2014 год., не се е съгласявал и не е
подписвал общи условия към такъв договор.
В отговора е посочено, че представените
договори, анекс и приложения нямат връзка един с други. Представеният договор няма
съществени условия - няма номер и дата на подписването му, няма срок, описан в
него. Твърди, че без тези задължителни реквизити договорът е недействителен. Не
е посочено и къде е сключен. Отделно няма подпис на всяка страница, а е представена
подписана само последната страница, като първата е попълнена на ръка, от което
ответникът счита, че става дума за подменени страници. Представен е анекс към
Договор М 1623115. Видно от самият анекс, той е към договор, като не е описано
кой е този договор и от коя дата е. Приложението няма дата на подписване. Това
приложение е подписано само на последната страница като на първа и трета
страница има дописвания, които не са преподписвани от ищеца. Представена е Молба-декларация от 19.04.2014
год., като не е ясна връзката й с производството и с Договор М4073876.
Представени са няколко Приложения А към различни фактури и дати. Няма приложени
фактури по делото. Ответникът твърди, че
в едното приложение А за период 21.03.2015-20.04.2015 год. е посочено, че е
ползвал мобилен интернет на стойност 48,21 лв. без ДДС, а той никога не е имал
телефон, от който може да се ползва мобилен интернет.
Ответникът твърди, че не е сключвал процесния
договор и ако има неплатени суми по някакъв договор, те са погасени с
изтичането на 3-годишна давност. Прави искане да бъде отхвърлен
предявеният иск като неоснователен и недоказан и на ответника да бъдат
присъдени направените разноски по настоящето дело, както и разноските, сторени
в хода на заповедното производство по ч.гр.д. 31/2018 год. по описа на Районен
съд гр. Троян.
В съдебно заседание за ищцовото
дружество „А 1 България“ ЕАД, редовно
призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По
делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника адв.В.Г. от САК, с което
е заявено, че ищецът поддържа исковата молба и моли искът да бъде уважен, както
и да бъдат присъдени направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В становището са доразвити доводите, изложени в исковата молба.
Ответникът
М.И.М., редовно призован, не се явява, представлява се в съдебно заседание от адв.Ц.А. ***, който прави искане да бъде
прекратено производството поради недопустимост на иска, а алтернативно - да бъде
отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан, като на ответника
бъдат присъдени направените разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Ищецът претендира съществуване на вземане в общ размер
на 123.09 лв., като основава претенцията си на Договор за далекосъобщителни
услуги № М 4073876 от 19.04.2014г., сключен с ответника. Съдът, като съобрази
представените доказателства, констатира, че договор с такъв номер и от тази
дата не е представен по делото. Към исковата молба ищецът е
представил договор, сключен между страните. Същият е представен и в оригинал, като
съдът констатира в съдебно заседание, че оригиналът на документа не съответства
на преписа, представен към ИМ, в който липсва стр.2. Оригиналният документ е
представен в цялост / съдържа 3 от 3
страници/. Същият няма посочен номер, в него не е отразена датата и мястото на сключването му.
Представено
е Приложение № 1 към договор с абонат М.И. М., ЕГН **********, но не е посочен
номер на договора, към който е приложението, дата и място на подписване на
документа.
Представен
е Анекс към договор с № М1623115 , с
дата на подписване 31.05.2014г. и място-гр.Троян, магазин „Хенди“. В анекса е
отразено, че с него се продължава срока на договора с 24 месеца, като условията
на договора остават същите, доколкото не са променени с този анекс.
Останалите
представени от ищеца документи съдът е приел като доказателства по делото,
доколкото същите са допустими. Относно тяхната относимост към правния спор
съдът не може да извърши преценка, предвид неизпълнението от страна на ищеца на
задължението да посочи какви обстоятелства ще установява с тях. Такива са
приложение № 3 към договор №
„ACCOUND_ID” от „SYSTEM_DATE“, подписан от ответника, но
същият няма посочена дата и място на подписване и от съдържанието му не е ясна
връзката му с посочения в ИМ договор № М 4073876 от 19.04.2014г. Не е ясно какви
обстоятелства иска да установява ищеца с представената молба-декларация и смяна
на абоната и искането от 19.04.2014г. от
ответника за смяна на вида абонамент.
От приложеното
ч.гр.д. № 31/2018г. по описа на
Районен съд гр.Троян се установява, че на 10.01.2018г. ищецът е подал заявление
вх.№ 165
до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 31/2018г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 17 от 11.01.2018г., с която е разпоредено М.И.М., ЕГН ********** , да
заплати на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, сумата 123.09 /сто двадесет и три лева и девет
стотинки/ лева - главница, представляваща стойността по договор за
далекосъобщителна услуга с номер М4073876 от дата 19.04.20147 г., от които
82.84 /осемдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки/ лева – незаплатена
далекосъобщителна услуга и 40.25 /четиридесет лева и двадесет и пет стотинки/
лева – неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2018 г. до окончателното й
изплащане, сумата 21.16 /двадесет и един лева и шестнадесет стотинки/ лева –
мораторна лихва за забава, за периода от 11.06.2015 г. до 18.12.2017 г., сумата
25.00 /двадесет и пет/ лева – разноски по делото за платена държавна такса и
сумата 180.00 /сто и осемдесет/ лева – адвокатско възнаграждение. Посочено е в
заповедта, че вземането произтича от неизпълнение на договорно задължение по
Договор за далекосъобщителна услуга с номер
М4073876 от дата 19.04.2014г.
М.И.М.
е подал
възражение вх.№ 610 от 29.01.2018г., с което е оспорил изпълнението на
вземането по издадената заповед за изпълнение. М. е посочил, че вземанията са
погасени по давност.Възражението е депозирано чрез пълномощника адв.Ц.А. и в
него е отразено, че М. претендира разноските за платено адвокатско
възнаграждение съгласно списък по чл.80 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск
на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената
хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и
ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип,
за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В
хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК,
специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск
са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от
връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на
срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.
415, ал. 1 ГПК. Подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение
представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу
вземането или вземането не се признава.
Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има
ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е
да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. В случая правния
интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото
документи, от които се установява, че длъжникът е подал възражение по реда на
чл.414, ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр.дело № 31/2018г.
по описа на Районен съд гр.Троян, т.е. оспорил е вземането на заявителя. Искът
е предявен в едномесечния срок по
чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
Съществуването на процесното притезателно
материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени
от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно
доказване факти относно
съществуване на облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга, както и поето насрещно
задължение на ответника да заплати предоставената услуга /възникването
на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му,
настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по
процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита, че по делото не се доказаха
твърденията, изложени в исковата молба, че „А1 България“ ЕАД / с предишно наименование „Мобилтел“/ и
ответника М.И.М. са обвързани от валидно сключен между тях договор за далекосъобщителна услуга от 19.04.2014г. с номер М4073876.
Именно този договор е посочен и в заявлението по реда на чл.410 ГПК като
основание на претендираното вземане.
Без
представени доказателства за наличие на посочения договор съдът не може да
изведе изводи и за обстоятелствата какви мобилни услуги са били предоставени
и
използвани от ответника; как и кога
са му били предоставени; каква е единичната им цена; как се е формирала
общата им стойност, кога е станало изискуемо задължението. Твърдения за тези
обстоятелства не са изложени и в исковата молба.
Представените фактури, с които са
начислени суми на ответника, са изключени от доказателствата по делото на
основание чл.183 ГПК, тъй като не са представени в оригинал с приложенията към
тях, съдържащи детайлна разпечатка на предоставените услуги. Освен това, в тях
е посочено, че те са издадени въз основа на договор с номер М4073876, за който
съдът прие, че не е доказано, че същият е бил сключен между страните и че е бил
валиден и действащ към процесния период.
Предвид на което съдът приема, че не е доказано
основанието на вземането, размерът и изискуемостта на задължението за ползвани
далекосъобщителни услуги по договор М4073876 от 19.04.2014г.
С оглед недоказване наличието на валидно договорно
правоотношение между страните по договор за далекосъобщителна услуга от
19.04.2014г. с № М4073876, недоказана се
явява и претенцията за неустойка в размер на 40.25 лв. за предсрочно
прекратяване на договор М4073876.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск, с който се иска да
се признае за установено, че вземането на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
31/2018г. по описа на Районен съд гр.Троян съществува, следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3
от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените
разноски в размер на 650.00 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Представени са 2 бр. адвокатски пълномощни-едно в
заповедното производство и едно в настоящето производство, с отразяване за
плащане в брой на посочените суми / 300.00 лв. в заповедното и 350 лв. в
исковото/ , които съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., пост. по
т.д. № 6/2012г. на ВКС, имат характер на разписка и са достатъчни да обосноват
извършеният разход.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „ А1 България“ ЕАД иск по чл. 422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, да се признае за установено по отношение на М.И.М., с адрес: ***, ЕГН **********, че
същият дължи на „А1 България“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано заедно
от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, сумата от 82.84
лв. (осемдесет и два лв. и 84 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга и
сума в размер на 40.25 лв. (четиридесет лв. и 25 ст.) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги М4073876 от дата
19.04.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 31/2018г. по описа на
Троянски районен съд.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано заедно от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, да
заплати на М.И.М., с адрес: ***, ЕГН
**********, сумата 300.00 /триста/ лева,
представляваща разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 31/2018г. по описа на Троянски районен съд.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1,
представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, заедно, да заплати на М.И.М., с адрес: ***, ЕГН **********, сумата 350.00/ триста и петдесет/
лева, представляваща
разноски в настоящето исково производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: