№ 49
гр. ***, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510102569 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по жалба на Т. Ц. М., ЕГН: **********, от
гр. ***, чрез упълномощения адв. З. В., със служ. адрес: гр. ***, ул. ***, срещу мълчалив
отказ на Кмета на кметството в село Ресилово, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, по
заявление вх. №22/02.09.2024г., подадено от жалбоподателката, за издаване на заповед по
реда на чл.36, ал.2 и ал.3 от ЗОСИ. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспорвания мълчалив отказ, претендира се неговата отмяна, както
да бъде задължен Кмета на кметството в село Ресилово да назначи комисия по чл.36, ал.2 от
ЗОСИ, след което и да издаде заповед за предоставяне право на преминаване и да определи
размера на обезщетението.
Ответникът по жалбата – Кмета на кметството в село Ресилово, общ. Сапарева баня,
обл. Кюстендил е изразил становище за неоснователност на жалбата – предмет на
настоящото производство. Сочи, че имот с идентификатор 62520.101.134 по КККР на
с.Ресилово, през който може да бъде осъществен достъпът до обществен път, представлява
земя, стопанисвана и управлявана от Общината, по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, поради което няма
възможност за учредяване на вещно право на преминаване, с цел осигуряване на достъп до
друг земеделски имот.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и като съобрази
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Със Заявление вх. № 22/02.09.2024г. Т. Ц. М. е поискала от кмета на село Ресилово,
общ. Сапарева баня да издаде заповед по чл.36, ал.3 от ЗОСИ, с която да разреши и определи
1
право на преминаване през съседните имоти. Заявителката твърди, че е собственик на
земеделски имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 62520.101.135 по КККР
на **********, одобрени със заповед № РД-18-272/07.102020г. на ИД на АГКК, местност
„Темни дол“, целият с площ от 3619 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: девета, при съседи: ПИ с
идентификатор 62520.101.134 и ПИ с идентификатор 62520.101.136, като няма достъп и
изход от имота към обществен път, който й е необходим за достъп на селскостопанска
техника и ползване на имота по предназначение. Към заявлението е приложен Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №58, том ІІ, рег.№ 1941, дело № 237/2018г. на
нотариус С.С., удостоверяващ собственически права на заявителката върху
имота.Следователно процесният имот, за който се иска осигуряване на достъп представлява
„селскостопанско имущество“ по смисъла на чл. 2, ал.1, т.1 от Закона за опазване на
селскостопанското имущество (ЗОСИ).
Съгласно Заявление с вх.№ 13399/12.12.2024г. на кмета на с. Ресилово, липсва
произнасяне по преписката. Доколкото разпоредбата на чл. 36 от ЗОСИ не предвижда
конкретен срок за произнасяне на административния орган, следва да се приеме, че в
настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 57, ал.5 от АПК и доколкото естеството
на производството предполага даване възможност на други граждани - в случая
заинтересованите страни - собственици на съседните имоти, да вземат участие и да защитят
интересите си, заповедта е следвало да бъде издадена в едномесечен срок, считано от датата
на започване на производството. Следователно и с оглед липсата на произнасяне на органа
във визирания срок, е налице мълчалив отказ на същия, който именно е предмет на
обжалване в настоящото производство. Разпоредбата на чл. 58, ал.1 от АПК приравнява
мълчаливият отказ на изричен такъв да се издаде акта, като при тази хипотеза решаващият
съд отново се произнася по съществото на спора по правилата на чл. 170, ал.2 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗОСИ собственик или ползвател на
селскостопанска земя, която няма изход на обществен път, може да поиска от кмета на
района или кметството по местонахождението на имота да му разреши право на
преминаване през съседните земи, като административната процедура е уредена в ал. 2 на
същата разпоредба. В изпълнение на задължението кмета на района или кметството възлага
на комисия от длъжностни лица да определи мястото за преминаване, като се спазва
изискването да се причинява най-малка вреда на служещата земя, а също така да определи
размера на обезщетението за вредите, които се причиняват на тази земя.
След като е сезиран с искане за извършването на административна услуга, чието
осъществяване попада в неговите компетенции, административният орган е длъжен в
условията на обвързана компетентност, да извърши вменените му от закона действия.
Съдът намира жалбата да е основателна, тъй като не е спазена предвидената в закона
процедура, като не е назначена комисията по чл. 36, ал.2 ГПК. Това само по себе си
представлява нарушение на административно-производствените правила, доколкото
процедурата предвидена в специалния закона, следва да предхожда произнасянето на
2
административния орган по искането. Административният орган е следвало да събере
необходимата информация относно наличието на предпоставките за приложение на чл. 36,
ал.1 ЗОСИ, а те съгласно нормата са: дали имотите върху които се иска учредяване на право
на преминаване са сред изброените в чл. 2 ЗОСИ; дали е налице забраната за преминаване
през тези имоти по смисъла на чл. 35, ал.1 ЗОСИ – тоест налице е ли е необходимост от
установяване на право на преминаване; какъв е най-подходящия начин за преминаване, при
спазване на изискването за най-малки вреди и какво е дължимото от собственика на имота, в
чиято полза се учредява преминаването обезщетение. Едва при наличието на тези данни, би
могло да се обоснове мотивирано решение по направеното от жалбоподателя искане.
С оглед изложеното се налага извод, че административният орган е допуснал
съществени нарушения в хода на административното производство. Поради това отказа му
за издаване на заповед по чл.36, ал.1 от ЗОСИ, следва да бъде отменен, а преписката да бъде
върната на административния орган за ново произнасяне. При новото разглеждане на
заявлението, освен да конституира комисията по чл. 36, ал.2 ЗОСИ, органът следва да се
съобразни с указанията дадени в настоящото решение относно установяване предпоставките
за приложение на разпоредбите на ЗОСИ в конкретния случай.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Кмета на село Ресилово, общ. Сапарева баня, обл.
Кюстендил по Заявление вх. №22/02.09.2024г., подадено от Т. Ц. М., ЕГН: **********, от гр.
***, за разрешаване по реда на чл. 36, ал.1 от ЗОСИ на право на преминаване през съседни
имоти до собствения й Поземлен имот с идентификатор 62520.101.135 по КККР на
**********, одобрени със заповед № РД-18-272/07.102020г. на ИД на АГКК, находящ се в
землището на с. Ресилово, местността „Темни дол“, целият с площ от 3619 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: девета, при съседи: ПИ с идентификатор 62520.101.134 и ПИ с идентификатор
62520.101.136, както и определяне размера на дължимото обезщетение, в зависимост от вида
на поземления имот през който ще се преминава.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по Заявление
вх. №22/02.09.2024г., подадено от Т. Ц. М., ЕГН: **********, от гр. ***, при спазване
изискванията на ЗОСИ.
На основание разпоредбата на чл. 36, ал.4 от ЗОСИ решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3