Р Е Ш Е
Н И Е
№ 308
град Велико Търново, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря Св.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 518/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „Транспрес“
ООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр..., чрез адв. П. Н., срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
20-1204-000866/25.06.2020 г., издадена от началник отдел „Охранителна полиция“
при ОДМВР – София, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „н“ от ЗДвП е
наложена ПАМ – временно спиране от движение на МПС товарен автомобил „Волво“ с
рег. номер ...за срок от един месец. Жалбоподателят счита, че заповедта е
незаконосъобразна. Излага доводи, че водачът бил спрян непосредствено преди
отклонението за товарни автомобили в района на тунел „Витиня“ и преди
забранителния знак, като не му била дадена възможност да представи документи за
вида, количеството и състоянието на превозвания товар. Сочи, че в оповестените
забрани на АПИ за въвеждане на временна забрана за движение на МПС изрично било
посочено, че наложената забрана не важала за МПС, извършващи превози на бързо
развалящи се товари. Не било уточнено и какво отношение има собственикът на МПС
към противоправното управление на водача, доколкото нормата изисквала конкретно
такова – управление или допускане на управление. Възразява, че на процесната
дата не е налице валидна забрана за движение по участъци от републиканската
пътна мрежа на МПС, предназначени за превоз на товари с технически допустима
маса над 12 тона. С налагането на ПАМ не бил спазен принципа за съразмерност,
регламентиран в чл. 6 от АПК. По тези мотиви се иска от съда да отмени
процесната заповед. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата - началник
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – София, не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от
контролните органи е констатирано, че на 22.06.2020 г. в 22:11 ч. на АМ Хемус в
района на 39 км. в посока движение от гр. Варна към гр. София, М.Н.П.е
управлявал товарен автомобил „Волво“ с рег. № ...с максимално допустима маса
26 500 кг., собственост на Транс пред ООД клон София с БУЛСТАТ ......, с
прикачено ремарке Кроне с рег. номер ... с максимално допустима маса 18000 кг.,
собственост на Транс пред грийн ЕООД с БУЛСТАТ ..., като навлиза и се движи
след знак за въведена временна забрана за движение на товарни автомобили над
12 000 кг, въведена с пътен знак В 4, в изпълнение на заповед № РД 11-448/10.06.2020
г. на АПИ. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН серия GA № 155377/22.06.2020 г., който по
силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено
средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена
сила.
При тази фактическа обстановка
от началника на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – София е издадена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1204-000866/25.06.2020
г., с която на „Транс“ ООД на основание чл. 171, т.1, б.„н“ от ЗДвП е наложена
ПАМ – временно спиране от движение на МПС товарен автомобил „Волво“ с рег.
номер ...за срок от един месец. Няма данни кога въпросната заповед е връчена на
оспорващото дружество. На 26.06.2020 г. „Транспрес“ ООД първоначално е подало
жалба срещу АУАН серия GA
№ 155377/22.06.2020 г., като с молба от 15.09.2020 г. в изпълнение на съдебно
разпореждане е уточнило, че жалбата следва да се счита за подадена срещу ЗППАМ
№ 20-1204-000866/25.06.2020 г.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване. От доказателствата по делото е
безспорно установено, че товарен автомобил „Волво“ с рег. номер ...е
собственост на „Транспрес“ ООД – клон София с ЕИК ....... Клонът не е
правосубектен участник в съдебното производство, а такъв се явява търговецът „Транспрес“
ООД с ЕИК ..., поради което законосъобразно това дружество е подало жалбата
срещу ЗППАМ. При липсата на доказателства кога ЗППАМ е връчена на жалбоподателя
следва да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е
основателна, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със служебно известната на съда Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165
от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури
на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична
полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична
дирекция на вътрешните работи. С представената по делото Заповед № 517з-51/05.01.2018г.
директорът на ОД на МВР – София на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във
връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД
на МВР – София да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 3 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1 от заповедта е посочен
началник отдел „Охранителна полиция“. Следователно оспорената заповед е
издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма, като
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.
Заповедта е издадена в нарушение на
материалния закон. Като
правно основание за издаване на заповедта органът е посочил разпоредбата на
чл. 171, т. 2, б "н" ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, в
релевантната към датата на издаването на заповедта за прилагане на ПАМ редакция
(изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ временно спиране от движение на
пътно превозно средство на собственик, който управлява или допуска управлението
на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена
временна забрана за движение извън населените места – за срок един месец. Законодателят е
регламентирал, че адресат на процесната ПАМ е собственикът на МПС, без
значение, дали същият е физическо или юридическо лице – така и Решение № 11534
от 30.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15445/2018 г., VII о. В случая обаче
административният орган е приложил ПАМ по отношение на „Транс“ ООД. В ЗППАМ не
са посочени други индивидуализиращи адресата на мярката данни като седалище и
адрес на управление, ЕИК и т.н. Предвид това не може да бъде прието, че в
случая става въпрос за техническа грешка при изписване на данните на собственика
на МПС. Същевременно при извършена справка в Търговския регистър се установява,
че към настоящия момент съществуват две дружества с наименование „Транс“ ООД –
с ЕИК ...със седалище в гр. Плевен и с ЕИК ... със седалище в гр. Раднево. Предвид
така установеното, „Транс“ ООД се явява ненадлежен адресат на процесната
заповед. Като е приложил мярката спрямо
ненадлежен /неясно определен/ адресат, административният орган е допуснал
нарушение на материалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл. 171, т. 2,
б „н“ от ЗДВП, в приложимата редакция. Поради липсата на съществена материалноправна
предпоставка за приложението на тази правна норма, оспореният административен
акт следва да бъде отменен.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски по делото,
представляващи внесена държавна такса в размер на 50 лв. Претенцията на
жалбоподателя за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е
неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства за договорен
и платен адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1204-000866/25.06.2020 г., издадена от началник
отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – София. ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – София да заплати
на „Транспрес“ ООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр... сумата от
50 лв. /петдесет лева/, представляваща разноски по делото. |
Решението e окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: