Решение по дело №4880/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1623
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 10 април 2020 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20192120204880
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                              Р Е Ш Е Н И Е

 

1623                                               20.12.2019г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение, XII-ти състав

На двадесет и девети ноември                                             година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: К. С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 4880 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „***” ЕООД, БУЛСТАТ: 2***, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „***+”, бл. 65а, вх.2,ет.2, ап.4, представлявано от И.Г.Б.- управител против наказателно постановление № 436570-F450116/07.05.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Бургас в Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 39 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – ТД НАП Бургас, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители ТД НАП Бургас на 25.11.2018 год. в 12:20 часа в търговски обект - магазин за тютюневи изделия и алкохол, находящ се в гр. Бургас, ж.к. ***+, бл.187, партер, стопанисван от „***" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 2***, проверяващите установили, че за 09.05.2018 год. няма изваден дневен финансов отчет за нулиране и запис във фискалната памет на ФУ в обекта. За 09.05.2018 год. имало извършени продажби, видно от копие на служебен бон с №0000113 за 09.05.2018г в 20:50 часа. В обекта имало фискално устройство модел „DATECS DP 25-KL” с ИН на ФУ № DT485280 и ИН на ФП № 02686615.

За извършената проверка и направените констатации бил съставен ПИП № 0339444/25.11.2018 год.

АУАН бил съставен на 29.11.2018 г, като за нарушена била вписана разпоредбата на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С последното, административно наказващият орган приел изцяло констатациите изложени в АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС му наложил административно наказание, «имуществена санкция», в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН, правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради което, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ.

Съдът не споделя наведените в жалбата възражения, тъй като същите са бланкетни и неоснователни, и доколкото при съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 и чл.57 от ЗАНН ги намира като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност. Описанието на нарушението е точно, ясно и недвусмислено. Що се отнася до твърдението, наведено от процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението не било извършено умишлено, съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка е необходимо да отбележи, че в случая се касае за нарушение на дружество, за което се прилагат правилата и административните наказания за юридическите лица и не следва да се издирва въпросът за вината и при наличие на обективния факт на нарушението, правилно е бил съставен АУАН. Касае се за една безвиновна отговорност, която представлява проява на превенция срещу определени деяния, нарушаващи установения ред на държавно управление и за да бъде ангажирана административната им отговорност е необходимо и достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата, каквото в случая е налице.

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. За последното няма доказателства да са налице такива обстоятелства, които да поставят жалбоподателя в привилегировано отношение спрямо другите лица, които имат същото задължение.

Нарушението е квалифицирано правилно, като е съобразен моментът на извършването му. С оглед извършеното нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, законосъобразно е наложено административно наказание по вид и размер, на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Наложената имуществена санкция е в законоустановения минимум от 500 лева, поради което и не подлежи на корекция от съда. Същата е съобразена с предпоставките по чл.27 ал.1 - ал.3 от ЗАНН и ще способства за реализиране целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

Ето защо и предвид всичко изложено, основателно е ангажирана отговорността на дружеството за така установеното нарушение, а процесното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 436570-F450116/07.05.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Бургас в Централно управление на НАП, съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г против „***” ЕООД, БУЛСТАТ: 2***, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „***+”, бл. 65а, вх.2,ет.2, ап.4, представлявано от И.Г.Б.- управител, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл. 39 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА

В.О.:К.С.