Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
4 За да се произнесе , съобрази следното: С Решение № 379/21.04.2010г., постановено по гр.д. № 2911/2009г. Великотърновският Районен съд е осъдил Прокуратурата на Република България – гр. С. да заплати на З. М. Т. сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, настъпили в резултат на незаконно изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода” над определения размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2007г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноски по делото. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез прокурор а от Районна прокуратура В. Т. И. И.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Сочи се, че липсва пряка причинна връзка между действията, бездействия и актове на прокуратурата на РБ, които да са довели до изпълняване на наказание над определения размер. Надлежаването е в резултат на групиране на наказания, извършено от съда и не се дължи на неизвършен контрол от прокуратурата. Ищецът не доказал фактите, на които се основават исканията му, а именно – вредите, техния размер и връзката им с постановена опавдателна присъда. По делото нямало представени такива доказателства, поради което постановеното от първоинстанционния съд решение било неправилно. Прокуратурата моли въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта относно присъденото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, или същото да бъде изменено като се намали размера на определеното обезщетение. Ответникът по жалбата- ищец в първоинстанционното производство заема становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи, че присъденото обезщетение е съизмеримо с претърпените от него вреди. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените доводи във въззивната жалба, като изслуша страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд е задължен служебно да се произнесе по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта му – само в обжалваната част. В изпълнение на това си задължение съдът извърши проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, като счита, че постановеното решение е валидно и допустимо. По същество решението е правилно. Производството по гр.д. № 2911/2009г. на ВТРС е започнало по искова молба на З. М. Т. против Прокуратурата на Република България – гр. С.. В исковата си молба ищецът твърди, че на 21.-04.2006г. е постъпил в затвора в гр. П. за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, като към него момент имал две присъди. В последствие спрямо него влезли в сила още две присъди. С определение от 19.11.2007г. на РС П. по чнд № 3097/2007г. на ищеца било определено едно общо наказание по четирите присъди, като му било наложено едно общо наказание ”лишаване от свобода” в размер на 1 година и 10 месеца Ищецът бил освободен от затвора на 17.12.2007г.. При освобождаването му било издадено удостоверение, като от него се установило, че след приспадане на работните дни ищецът е изтърпял наказание съответстващо на 2 години, 3 месеца и 11 дни.На 1.09.2008г. ВКС разгледал наказателно дело 199/2008г. по реда на глава ХХХІІІ от НПК по предложение на Главния прокурор. С предложението се искала отмяна на определението на Плевенски Районен съд, с което на ищеца е определено общо наказание по четирите постановени срещу него присъди. Предложението било оставено без уважение. Според ищеца ответникът, като орган контролиращ законността при изпълнение на наказанията отговаря за вредите, които са му причинени, поради изтърпяното лишаване от свобода над определения от съда размер. Семейството на Т. било многодетно и незаконният му престой в затвора причинил много неприятности и тежки изживявания. Претендира се с исковата молба да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за вредите, претърпени от последния ,изразяващи се в изтърпяване на наказание с пет месеца и единадесет дни над определения срок, ведно със законната лихва върху това обезщетение, считано от датата, на която ищецът е освободен от затвора, а именно 17.12.2007г. до окончателното й изплащане. Ответникът е заел становище за неоснователност на предявения иск.Сочи, че не е налице осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 2, т. 6 от ЗОДОВ Липсвала пряка причинна връзка между действия, бездействия и актове на прокуратурата, които да са довели до изпълняване на наказание над определения размер. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 4вр. с чл. 2,ал.1 т.6 от ЗОДОВ и чл. 86 ,ал.1 от ЗЗД, като се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди . Правните изводи на ´ървоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени. По направените в жалбата възражения: Прави се възражение, че ищецът не е доказал наличието на елементите от фактическия състав на отговорността на Прокуратурата за вреди. Според настоящата инстанция предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 2,ал.1 т. 6 от ЗОДОВ са налице. На първо място, от данните по делото безспорно е установено, че ответникът е изтърпял наказание лишаване от свобода в повече от определеното му такова с цитираното определение на РС Плевен за определяне на едно общо наказание. Прокуратурата сочи, че в случая изтърпяното в повече наказание се дължи на групирането на наказания, извършено от съда. Според настоящата инстанция това не е така. Определението на РС Плевен, с което са групирани наказанията на ищеца е подлежало на жалба и протест, съобщено е на прокуратурата и на ищеца и в законоустановения срок не са постъпили нито жалба, нито протест против това определение. Този факт е безспорно установен от приложеното частно наказателно дело на РС П.. Нещо повече – отхвърлено е и предложението на Главния прокурор на РБ за възобновяване на производството по чнд № 3079/2007г. на РС П.. На следващо място, прокуратурата е била тази, която е следвало да следи за законността при изпълнението на наказанието на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 4,ал.1 от действащият към момента на изтърпяване на наказанието ЗИН/ отменен/. Неизпълнявайки това свое задължение прокуратурата е допуснала ищецът да изтърпи наказание в повече от определеното му такова. Ищецът е доказал и наличието на вреди, които са в пряка връзка с изтърпяното от него в повече наказание лишаване от свобода. От събраните по делото свидетелски показания, които не са оспорени и които съдът кредитира като достоверни, се установява, че ищецът е бил притеснен от факта, че търпи лишаване от свобода над определения му от съда срок. Това обстоятелство е достатъчно, за да се заключи, че ищецът е претърпял негативни преживявания, които представляват неимуществени вреди. Връзката между вредите, настъпили за ищеца и неизпълнението на задължението на ответника да следи за законосъобразността на изпълнението на наказанието лишаване от свобода е очевидна. Преживяните от ищеца негативни емоции и притеснение са пряка и непосредствена последица от надвишаването на срока на лишаването му от свобода. Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че изводите на първоинстанционния съд относно основателността на исковата претенция са правилни и законосъобразни. Що се касае до размера, в който следва да бъде уважен предявеният иск, съдът намира, че определеният от първоинстанционния съд размер напълно съответства на негативните преживявания на ищеца. При определянето му първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и правилно е преценил, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се овъзмездят със сумата 1000лв. Според въззивната инстанция така определеният размер на обезщетението е справедлив. Уважаването на главния иск за присъждане на обезщетение води след себе си уважаване и на акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху същото, считано от датата, на която ищецът е освободен от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”- 17.12.2007г. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извод за неоснователност на подадената против първоинстанционното решение въззивна жалба. Решението не страда от пороците, посочени в жалбата. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВТОС, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № ....г., постановено по гр.д. № ....г. на Великотърновския Районен съд. Решението не подлежи на жалба съгласно разпоредбата на чл. 280,ал. 2 от ГПК- ПРЕДСЕТАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |