Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260173
гр. Бургас, 17.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание, проведено на 03.09.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН
ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Милица
Димитрова, като разгледа НАХД № 1981 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.Д.Я., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 20-0769-000942/31.03.2020 г., издадено от началник Група към ОД
на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл.
177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП,
е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
представлява се от адв. П.М., която поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас,
сектор „Пътна полиция”, редовно уведомен, се представлява от Р* П*, която оспорва
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 22.02.2020 г., около 10:55 часа, в гр. Бургас, кв.
Акациите, ул. А* К*, до дом № ***, жалбоподателят Г.Д.Я. управлявал собственият си л.а. - БМВ
525 Д, с рег. № **** ВА. Жалбоподателят бил спрян за проверка от органите на
МВР и след справка, извършена от дежурния служител на ОД МВР - Бургас, се установило,
че автомобилът е бил спрян от движение на 04.02.2020 г. Свидетелят С.Р. съставил
на жалбоподателя АУАН, в който описал тези констатации като посочил, че е нарушена
нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено
и обжалваното понастоящем НП, връчено на 22.05.2020 г., с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл.
177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 лв.
На 05.02.2020 г., на жалбоподателят бил съставен АУАН за
това, че управлявайки същото МПС допуснал самостоятелно ПТП, и за това, че
управлявал л.а., който бил спрян от движение на 04.02.2020 г. Въз основа на
акта било издадено и НП, връчено на 24.03.2020 г..
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000062/19.01.2020
г., издадена от началник на сектор към ОД МВР - Сливен, е постановено временно
спиране от движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, като същата не
му е била връчена.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка
и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата
на чл. 84, ал. 1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал. 1 НПК, намира жалбата за основателна, като
съображенията за това са следните:
АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
Съгласно разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП на водач на ППС
е забранено да управлява такова превозно средство, което е спряно от движение, като
в противен случай санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП
предвижда административно наказание глоба в размер от 100 лева до 300 лева.
По делото безспорно
се установи, че на 22.02.2020 г., около 10:55 часа, в гр. Бургас,
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил - БМВ 525 Д, с рег. № А 8811 ВА. В случая обаче не се
доказа субективната страна на нарушението.
По делото се
събраха доказателства (л. 33), че ЗППАМ не е била връчвана на жалбоподателя Г.Я.,
т. е. тя не е била доведена до неговото знание. След като съдържанието й не е
достигало до него, то жалбоподателят не е бил длъжен да се съобразява с
постановената забрана на принудителната мярка. По делото не се установи и при
извършването на проверката от 05.02.2020 г. държавните органи да са предприели
необходимите действия по уведомяването на жалбоподателя за издадената заповед.
Видно от представения АУАН от 05.02.2020 г. /л. 19/, в същия е отразено само че
МПС е спряно от движение предходния ден.
Тази констатация в АУАН обаче не може и няма задължително действие за жалбоподателя
и не е достатъчно обстоятелство за да ангажира отговорността му. В АУАН от
05.02.2020 г. лисва конкретно описание кога и с какъв акт МПС,
управлявано от жалбоподателя, е било спряно от движение, както и за какъв
период важи забраната. В случая, от една страна, липсват доказателства за
уведомяването на жалбоподателя за издадена заповед, а от друга, дори да се
приеме, че при съставянето на АУАН е бил уведомен за ПАМ, то това не е станало
по предвидения за това ред, с надлежно връчване на препис от заповедта или с
надлежно удостоверяване, че нарушителят е бил запознат със съдържанието й.
На следващо
място, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.,
на временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството
за регистрация и се поставя знак "Спрян от движение". В случая, при
съставянето на акта на 05.02.2020 г., органите на МВР не са изпълнили задължението
си да приведат постановената ПАМ в действие, като изземат свидетелството за регистрация
и поставят предвидения за това стикер за спиране от движение. Вместо това, на
водача е съставен АУАН и същият е свободен, без да се предприемат фактически действия
по временно спиране от движение
на МПС. Това обстоятелство изключва субективната страна на нарушението и
създава не само за водача, но и за всяко трето лице, за всеки един страничен
наблюдател, една правна несигурност относно това, дали действително МПС е било спряно
от движение или не, след като самите контролни органи разрешават на водача да
потегли с автомобила си, въпреки регистрираната забрана за движение. Нещо
повече, същата тази заповед не е била приведена в реално изпълнение, нито преди
съставянето на първия акт, нито след това. По делото няма данни да е иззета част
втора на свидетелството за регистрация и да е бил поставен стикер на предното стъкло
на автомобила, удостоверяващ спирането от движение.
Съгласно разпоредбата
на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Изложените по - горе обстоятелства не могат да аргументират извод за наличието
на вина у нарушителя, поради което и съдът приема, че фактическия състав на административното
нарушение не е осъществен от субективна страна, доколкото липсва виновно поведение
на жалбоподателя.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да
се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските
следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя е 300 лв. С оглед на което АНО следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя разноски
в претендирания минимален размер от 300 лева, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-000942/31.03.2020 г.,
издадено от началник Група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с
което на жалбоподателя Г.Д.Я., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т.
4, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба” в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на жалбоподателя
Г.Д.Я., ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Д.