РЕШЕНИЕ

 

Номер 260549/14.12.2020г.                  Година 2020                             Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

На единадесети ноември                        Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                            Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 1977  по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на  К.З.Б., против НП № 20-0460-000188/15.04.2020 г. на Началника на група в Пето РУ при ОД на МВР-в., с което на основание чл. 184 ал.5 вр. с чл. 184 ал.1 т.1  от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП.

            С жалбата се прави искане НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно е приложена визираната в НП санкционна норма на чл. 184 ал.5 вр. с ал.1 т. 1 от ЗДвП. , доколкото същата предвижда специални субектш на нарушението, към които не се отнася жалбоподателя. Оспорва се визираната в НП фактическа обстановка, като се твърди, че в случая не се касае за пътно-транспортно произшествие с пострадало лице. Излагат се твърдения, че на посочената в НП дата, във връзка с възникнал спор с лице от мъжки пол, по повод на твърдяно ПТП, въззивникът е бил нападнат  от последното, като е била проявена словесна и физическа агресия спрямо него. Сочи се, че въззивникът се е уплашил и е превключил на първа предавка процесното МПС, за да напусне местопроизшествието, но е бил възперпятстван от въззивника, който е отишъл до автомобила и го е хванал за ръката, като в същия момент се е намирал на платното за движение. Оспорва се твърдението, че въззивникът е преминал с управляваното от него МПС през крака на пешеходец. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на жалбоподателя разноските, направени от същия за юрисконсултско възнаграждение.

            В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н.Т., която в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от ст.юк к.л. – Атанасова, в което се излага становище по същество на делото. Прави се искане НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН и в случай, че бъде уважена жалбата и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, да се присъди по-нисък размер, предвид действителната правна и фактическа сложност.

В хода на съдебното производство е  разпитан в качеството на свидетел актосъставителят – св. П.Б., свидетеля по акта – П.А., , както и пострадалото лице – И.С.. По служебен почин са установени и разпитани св. М.П., Д.М. и Т.Т..  Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и писмо с рег. № 105820-210/08.07.2020 г. от Дирекция „Национална система 112” при МВР и приложения  към него СД.   звукозаписите, съдържащи се във файлове с наименование № 20955151_1.jpg и 20955151_2.jpg, закрепени в СД, постъпил по делото с писмо с рег. № 105820-210/08.07.2020 г. от Дирекция „Национална система 112” при МВР, чрез излъчването му със служебен преносим компютър.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

С АУАН № 164324/14.03.2020 г. е повдигнато обвинение на въззивника, за това, че на  14.03.2020 г., коло 12.15 ч. в гр. в. на ул. Ц. Б., до номер * с л.а. Д.с рег.№ ** собственост на В.след като потегля от реда на паркираните автомобили, блъска пешеходец, който се намира на платното за движение. Посоченото деяние е квалфицирано като нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

В хода на съдебното производство е установено, че на посочената дата  в гр. в., на ул. Ц., до № * между въззивника и св. И.С. възникнал спор по повод твърдение на последния, че жалбоподателя е причинил щета на паркирания му собствен автомобил при излизане от реда на паркираните автомобили с управлявания от него л.а. Д.с рег.№ * . Спорът прераснал в конфликт, при който въззивникът демонстрил намерение да напусне местопроизшествието, като влязъл в превозното средство, което управлявал и отказал да подпише двустранен протокол за ПТП със св. С., а последният към този момент се приближил до посоченото МПС и в желанието си да предотврати изпълнение на намеренията на въззивника, намирайки се на пътното платно, отворил вратата на автомобила до шофьорското място и го хванал за ръката. Впоследствие въззивникът изместил управлявания от него автомобил, като се отдалечил на известно разстояние от местопроизшествието. По-късно, пред полицейските служители, посетили местопроизшествието, св. С. заявил, че към момента на потегляне на превозното, лявата автомобилна гума е преминала през десния му крак. На същата дата С. посетил Спешно отделение на МБАЛ“Св.А.-в.“АД, където била снета анамнеза от лицето. В лист за преглед на пациент било вписано, че лицето се оплаква от умерена болка. Вследствие на прегледа не е установена фрактура на крайника, съотв. лицето не е посетило кабинет по съдебна медицина с оглед освидетелстване .

 Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление  № 20-0460-000188/15.04.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на Четвърто РУП при ОД на МВР-в., видно от приложеното към АНП копие на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.

АУАН и НП са издадени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът намери, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Както в АУАН, така и в НП не се съдържат обстоятелства, касаещи съставомерни признаци на извършеното нарушение. Не е индивидуализирано лицето, което се твърди, че е пострадало от ПТП, съотв. щетите които са причинени с произшествието, което се твърди ,че  е настъпило, изразяващи се в конкретни телесни увреждания. По посочения начин е ограничено правото на защита на наказаното лице, което има право да узнае какво конкретно нарушение се твърди, че е извършило във всички фази на административно-наказателното производство, в т.ч. с посочване на всички релевантни обстоятелства досежно процесния случай.

Същевременно, съдът констатира, че е налице противоречие между словесно описание на нарушението и посочения като нарушен материален закон, от една страна и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника – от друга. Докато с обжалваното НП е посочено, че се повдига обвинение на водача с оглед извършено нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП при управление на моторно превозно средство, административно-наказателната му отговорност е ангажирана въз основа на санкционна норма на чл. 184 ал.5 вр. с ал.1 т.1 от ЗдвП, която предвижда в хипотезата си налагане на наказание на  водач на пътно превозно средство, което не е моторно, както и водач на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада, който е нарушил правилата за движението по пътищата, вследствие на което е причинил вреди на пътно превозно средство или физическо лице.

Съдът намира, че по посочения начин е ограничено правото на защита на наказаното лице и е опорочено административно-наказателното производство, като визираните пороци не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза.

Независимо от констатациите за наличие на процесуални пороци, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното:

Като анализира събраните по делото доказателства, съдът установи, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка, като АНО е дерогирал нормата на чл. 52 ал.4 от ЗДвП за извършване на допълнително разследване във връзка със спорните по делото обстоятелства. При наличието на противоречиви гласни доказателства, АНО е дал вяра едностранчиво на част от тях при отсъствие на обективни факти, които ги подкрепят.

В тази връзка следва да се съобрази, че единствените преки доказателства относно обективните признаци на визираното в НП нарушение и механизмът на причиняване на травмата  на св. С. се извеждат от неговите показания. Същевременно от материалите по делото е безспорно установено, че между С. и въззивника е възникнал конфликт, съотв. спор относно имуществени претенции на С. по отношение на жалбоподателя. Посоченото обстоятелство обуславя липсата на необходимата степен на достоверност на изложените от лицето твърдения в хода на съдебното производство, което поставя в невъзможност съда да формира категорични изводи относно релевантните по делото факти въз основа на цитираните гласни доказателства. 

В тази връзка остава неизяснен въпросът дали установеното въз основа на приобщения по делото медицински документ травматично увреждане, на което поради липса на документ от медицинско освидетелстване не са изяснени физиологичните проявни форми, е резултат именно от противоправно поведение на въззивника в качеството му на водач или вследствие на друго събитие, в т.ч. вследствие на физически сблъсък при възникналия конфликт.  Видно от показанията на разпитаните свидетели, пребивавали в близост до местопроизшествието в периода на неговото настъпване, а именно – св. П., св. М. и св. Т., същите не са възприели процесния лек автомобил да преминава през крака на св. С., нито ситуация, в която реакцията на същия да е свидетелствала за подобно нараняване. Същевременно св. М. и св. П. недвусмислено заявяват, че между въззивника и С. е възникнал конфликт, като М. твърди: „“Чух, че има някакъв скандал между И. и друг мъж…Караха се за нещо. Имаше спор между тях. След това въпросният човек тръгна с колата си“, а П. заявява: „Възприех някакво скарване между него /С./ и друго лице“.

Същевременно дори да се приеме за доказан фактът, че настъпилата травма на крака на св. С. е вследствие описаното в НП поведение на водача, не е изяснен безспорно механизмът на причиняването й и в тази връзка не е установено безспорно, че  деянието не е осъществено при някое от обстоятелствата, изключващи обществената опасност, а именно – крайна необходимост, респ. при отсъствие на виновно поведение, поради осъществяване на случайно деяние. В тази връзка, съдът съобрази, че видно от приобщените по делото писмени материали и показанията на св. Б., които кореспондират с останалите гласни доказателства, сочещи за възникнал конфликт между С. и въззивника, е възможно последният да е предприел потегляне от местопроизшествието, за да  защити от непосредствена опасност свои законни права и интереси. Посочения извод се обосновава и от показанията на самия С., който в разпита си пред съда заявява, че в опита си да възпрепятства жалбоподателя да напусне местопроизшествието е осъществил физически контакт с него по време на потеглянето, като го  е хванал за ръката, съотв. е отворил шофьорската врата.

Друг е въпросът, че доколкото не е установен моментът, в който водачът би могъл да възприеме като опасност пешеходецът С., предвид неправомерното положение  на същия на пътното платно към момента на инцидента и възможността за внезапно  приближаване към превозното средство, не е изяснен въпросът дали жалбоподателят е могъл да предотврати инцидента. 

Поради изложените съображения, съдът намира, че издаденото НП е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Като взе предвид направените искания от страните за заплащане на юрисконсултско съотв. адвокатско възнаграждение, съдът установи следното:

В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3, вр. с ал.1 от ГПК и като взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото, намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция. Видно от приложения по делото договор за правна помощ, въззивникът е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което следва да бъда присъдено в полза на въззивника.

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 18 ал.2 вр. с чл. 7 ал.1  от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 300  лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА.Поради изложените съображения, съдът намира за неоснованетло искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение от претендирания такъв.

С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на АНО  за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ НП № 20-0460-000188/15.04.2020 г. на Началника на група в Пето РУ при ОД на МВР-в., с което на К.З.Б. на основание чл. 184 ал.5 вр. с чл. 184 ал.1 т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-в. да заплати на К.З.Б.  сумата от 300 /триста/ лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение-.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: