РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Благоевград, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210101127 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№1127/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№10127/29.04.2024г. на „ЗА седалище и адрес на управление:
гр.С представлявано съвместно от изпълнителния директор М. и изпълнителния директор
Кчрез юрк.Н против Оседалище и адрес на управление гр.Б представлявана от Кмета на
Община Б, с която е предявен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр.
чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: -
5 806.96 лв. - главница, представляваща регресно вземане за изплатено от З обезщетение по
имуществена отговорност „Каско на МПС и злополука“ на увреден от настъпило на
14.02.2020г. ПТП лек автомобил „Ф- 1 938.06 лв. - мораторна лихва вурху посочената
главница за периода от 28.02.2021г. до 28.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, които суми са предмет на издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №253/06.03.2024г. по
ч.гр.д.№500/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград.
В исковата молба се твърди, че на 14.02.2020г., около 18.55 ч., на път №BLG - 2061 в
посока гр.Бл в условията на обилен валеж, срещу П е настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, при което при движение л.а.“Ф е преминал през паднал камък на
пътното платно, като на лек автомобил “Фса нанесени материални вреди предимно в
ходовата част, задвижването и дъното на автомобила, както и други. Сочи се, че същият не е
могъл да се придвижи на собствен ход, като са ползвани услугите на „Пътна помощ“.
Твърди се, че причина за настъпване на произшествието е наличието на несигнализирано и
необезопасено препятствие на пътното платно - паднал камък. За възникналото ПТП бил
съставен Протокол за ПТП №1151232 от 14.02.2020г. от органите на МВР.
Твърди се, че лекият автомобил „Фкъм датата на ПТП е бил застрахован по имуществена
застраховка „К” в З с полица №0307К**********/18.11.2019г., като З”, в качеството си на
застраховател по имуществена застраховка „К е изплатило обезщетение за причинените на
автомобила имуществени вреди и разходи по репатриране на автомобила, в размер общо на
5 806.96 лв. с плащания на 08.05.2020г. и 04.05.2020г., в т.ч. разходи по ликвидационната
дейност в размер на 10 лв. Твърди се, че в З“ АД била образувана ликвидационна преписка -
щета с №, като причинените имуществени вреди на собственика на л.а.„ФС- М са били
описани от експерти на ЗА в хода на извършване на ликвидационната дейност по
преписката. Горепосочената сума включвала вложените части и материали, както и
калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на лекия автомобил, с включена
сума в размер на 389.76 лв. за репатриране на автомобила и ликвидационни разноски в
1
размер на 10 лв.
Твърди се, че след изплащане на застрахователното обезщетение, „З е встъпило в правата
на застрахования и има основание да получи изплатената сума за обезщетение, от
причинителя на вредата или от възложителя за възложената от него работа на трето лице,
при или по повод на която са възникнали вредите, на основание чл.410 от КЗ във вр. с чл.49
от ЗЗД. В случая се навежда, че Оне е изпълнила задължението си за поддръжка на пътя,
като не е сигнализирала и обезопасила препятствие /паднал камък/ на пътното платно.
Сочи се, че с писмо от 20.06.2020г., което е получено на 24.06.2020г., ищцовото дружество
е предявило регресна претенция към Община Благоевград, в качеството й на собственик на
пътя и отговорен за поддръжката на същия, но плащане не е постъпило.
Сочи се, че ищцовото дружество е депозирало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, за което било образувано ч.гр.д.№500/2024г.
на Районен съд - гр.Благоевград, по което е била издадена Заповед за изпълнение срещу
длъжника Община Благоевград за цитираните в заявлението суми, срещу която заповед
ответникът възразил.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск
като неоснователен.
Твърди се, че от представените по делото доказателства не може да се направи безспорен
извод за това, че лекият автомобил е бил участник в ПТП по времето, мястото и начина,
описан в исковата молба; недоказани били и щетите, които се твърди, че са нанесени по
ходовата част, задвижването и дъното на автомобила, както и факта на извършването на
въпросната подмяна.
Оспорва се размера на претендираното обезщетение, както по отношение на размера на
извършените ремонтни дейности, така и по отношение на техния финансов размер.
Счита се че, ищецът не може по убедителен начин да докаже, че застрахователното
събитие е настъпило на соченото от него място, като за такова било посочено „м. Бачиново,
срещу П“, като местност с това наименование не съществувала на територията на община
Благоевград.
На следващо място се оспорва представения протокол за ПТП с №. като се сочи, че
длъжностното лице не е бил свидетел на произшествието. Навежда се, че механизмът на
ПТП е отразен в протокола по данни на водача на превозното средство, като протоколът не
установява причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие за отстраняване на
повреди по пътното платно и настъпилите вреди по автомобила, като се поддържа, че
държавният орган - съставител на документа, не е удостоверил действия, извършени пред
него, а засвидетелства факти непряко възприети от него. Оспорва се доказателствената сила
на протокола, като се твърди, че същият е непълен и неточен, липсват данни, че водачът на
МПС е бил проверен за употреба на алкохол.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на превозното средство, на който е било поверено процесното МПС от собственика му,
поради което се иска намаляване размера на претендираното обезщетение и размера на
разноските по водене на делото.
Твърди се, че водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на чл.20 от ЗДвП, като
не се е съобразил с характера на терена и усложнената пътна обстановка, като с поведението
си е създал предпоставки за настъпване на застрахователното събитие.
На следващо място се сочи, че не следва да бъде ангажирана отговорността на Опо така
предявения иск, поради наличие на „форсмажорни обстоятелства“ /непреодолима сила/,
доколкото вредите по застрахования автомобил са настъпили в условията на силен валеж и
влошена метеорологична обстановка.
На следващо място, се твърди, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие, между О и „С, с ЕИК: ********* е действал Договор за услуга №., с предмет
„Зснегопочистване и поддържане на общинската пътна мрежа /IV-ти клас/ на територията на
о“, като контролът по изпълнението на договора се е упражнявал, въз основа на Заповед
№на К, от длъжностно лице - инж. М- Главен експерт „Инвестиционен контрол“ при О. В
тази връзка се твърди, че на процесната дата - 14.02.2019г. на път BLG №2061 от
гр.Благоевград до с.Б. е бил в напълно изправно техническо състояние. Отделно от това се
сочи, че съгласно т.6.8 от горепосочения договор със „С, изпълнителят се задължава „да
поеме цялата отговорност към пострадалите лица и ППС при настъпване на
2
пътнотранспортни произшествия, получили се при непочистени пътни ленти - платна за
движение, при непочистен сняг, заледени пътни платна, като се има предвид правилата за
движение на МПС при зимни условия.“
В съдебно заседание ищецът „З се представлява от юрк.Н която поддържа иска и пледира
за уважаването му в пълния предявен размер.
Ответникът Община Благоевград чрез процесуалния си представител юрк.Гв оспорва
иска и моли за отхвърлянето му като недоказан.
Третото лице – помагач „Стилстрой-М“ ООД се представлява от адв.Ангел Рашев, който
намира предявения иск за неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 18.11.2019г. между „З като застраховател и „Г... чрез своя представител Л. Г. С., като
застрахован е сключен Договор за застраховки К...обективиран в Комбинирана
застрахователна полица №**********, със срок на валидност до 22.11.2020г. Предмет на
застраховката е лек автомобил марка „Ф при условията на клауза пълно каско. В т.12 от
Общите условия на застраховка „К е предвидено, че клаузата пълно каско включва покритие
на описаните рискове, в т.ч. природни бедствия – щети, причинени от свличане или
срутване на земни пластове. В Раздел XVIII, т.8 и т.9 от Общите условия са дефинирани
понятията свличане и срутване на земни пластове – свличането на земни пластове е
„откъсване и бавно движение от геоложки характер на земни маси по склонове и откоси под
действието на тежестта им и на открито течащи или подпочвени води; срутването на земни
пластове е „падане на големи земни или скални маси от планински масиви или от брегове,
възникнало внезапно, бързо или еднократно.
На 14.02.2020г. около 18.30 ч. в тъмната част от денонощието, лек автомобил „Ф
управляван от водача Л. Г. С., се движил по път №... в посока от гр.Благоевград към Б...
Валял силен дъжд. Пътната настилка била мокра, а видимостта била намалена. Допустимата
скорост на движение в пътния участък била 90 км/ч. Лентата за движение била с ширина
3.25 м. Вдясно на пътната лента имало затревен банкет с широчина 0.9 м., след който
следвал стръмен скат /склон/ с наклон 70 градуса. По ската имало широколистна
растителност, а над нея скали. Автомобилът се намирал на 1.1 м. от десния край на лентата
за движение, като до десния край на пътя имало камъни от свлечена земна маса от ската.
Водачът спрял на пътното платно точно срещу входа на „П
“, за да огледа откъде се влиза за паркинга на хотела. В тази част пътното платно
представлявало прав пътен участък.
След потеглянето и при движение с бавна скорост от 8.7 км/ч, от склона паднал камък
пред автомобила, като последвал удар между движещия се автомобил и движещия се
/търкалящия се/ в посока перпендикулярна на посоката на движение на лекия автомобил
камък. В момента на удара камъкът се движил, а не бил на платното неподвижен. Първият
контакт на камъка бил със спойлера на предната броня на автомобила, последвал удар в
кората под двигателя, лек удар в деференциала, последвал удар в ауспуха – средна част,
топлоотражател и камъкът достигнал до ауспух – задна част, намираща се на около 0.25 м.
преди задния мост. Скоростта на движение на камъка в момента на удара била 6 м/сек.
Разстоянието, което изминал лекият автомобил от удара до спирането било 3.75 м. На пътя
нямало предупредителни знаци за препятствие на пътя, а склонът не бил обезопасен с
предпазни мрежи.
Поради характера на причинените щети по автомобила същият не можел да продължи
движението си на собствен ход. Водачът на лекия автомобил сигнализирал за инцидента на
тел.112. На място пристигнал и полицейски патрул, който съставил Протокол за ПТП
№1151232 от 14.02.2020г., в който били описани механизма на ПТП и причинените щети по
М... в посока Б... водачът Л. С., управлявайки лек автомобил Форд в условията на тъмнина и
валеж от дъжд, срещу П. преминава върху камък, паднал на пътното платно и реализира
ПТП с материални щети по ходовата част на автомобила. Автомобилът бил репатриран.
Стойността на разходите за репатриране възлиза на 389.76 лв., видно от издадена Фактура
№.. от „Б., и Фискален бон за платена сума.
На 17.02.2020г. собственикът на увреденото МПС „Гр., чрез своя представител водача Л.
Г. С., отправил до застрахователя „З.“ АД Заявление за изплащане на обезщетение за вреди
на МПС, по което била заведена щета №10120030101031/17.02.2020г. По повод на
3
заведената щета от застрахователя били изготвени Опис-заключения за вреди на МПС, в
които са описани вредите и начина им на възстановяване, придружени с фотоснимки от
извършения оглед на автомобила. С Възлагателно писмо от 19.02.2020г. застрахователят
„З.възложил на „М..., извършването на ремонт на лекия автомобил марка „Ф собственост на
„Г... За извършения ремонт била издадена фактура № на стойност 5 407.20 лв. Видно от
платежно нареждане от 04.05.2020г. застрахователят превел по сметка на „М.сумата от 5
407.20 лв. на основание щета №10120030101031. На 08.05.2020г. застрахователят
превел/възстановил на собственика на лекия автомобил „Грант Торнтон“ ООД сумата от
389.76 лв., платени за репатриране на лекия автомобил.
Застрахователят „З изпратил регресна покана изх.№ Община Б с искане за заплащане на
сумата от 2447.21 лв., включваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 5
806.96 лв., включваща и ликвидационни разноски. Поканата била връчена на ответника на
24.06.2020г., видно от обратна разписка на товарителница:
Възприетият от съда механизъм на пътно-транспортното произшествие се установява от
заключението на допълнителната съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от
вещото лице инж.Живко С., ведно с разпита на вещото лице в съдебно заседание, както и от
приобщените по делото гласни /показания на св.Л. С. и Б. Р./ и писмени доказателства
/Протокол за ПТП/, които са еднопосочни и безпротиворечиви. При анализа на показанията
на св.Л. С. и Б. Р. съдът не констатира противоречия или изопачаване на факти, поради което
съдът кредитира същите с доверие като достоверни и обективни. При съобразяване на
техните показания, вещото лице е коригирало първоначалното си заключение и е
представило допълнително такова, посочвайки, че установените повреди по автомобила
съответстват на описания от свидетелите механизъм.
Вида и размера на причинените от ПТП щети по лекия автомобил се установяват от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, приобщените по делото писмени и
гласни доказателства и фотоснимки. В експертното заключение вещото лице е описало
щетите по лекия автомобил и е изчислило разходите за възстановяването им по средни
пазарни цени на 5 736 лв. Посочил е, че обичайните ликвидационни разноски са 15 лв.
Дадено е заключение, че извършените по автомобила ремонтно-възстановителни дейности
са били необходими за отстраняването на вредите по процесния автомобил, които повреди се
намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 14.02.2020г. пътно-транспортно
произшествие. Установените вреди от застрахователя съответстват на механизма на
произшествието, изяснен от експерта в допълнителното заключение и възприет от съда. Не
се доказа възражението на ответника, че щетите по автомобила са причинени при друг
предходен пътен инцидент.
Съдът кредитира показанията на св.Л. С., в частта в която сочи, че не е съществувала
възможност да се придвижи с автомобила от Благоевград до София на собствен ход.
Свидетелят сочи, че автомобилът издавал стържещи звуци и при задвиждането му, се
разтрисал, поради което се наложило да бъде качен на Пътна помощ и откаран до
лицензиран сервиз на Мото Пфое в София. Свидетелят Б. Р. сочи, че поради увреждането,
таблото на автомобила светело /сигнализирало за неизправност/. Вещото лице в съдебно
заседание потвърждава, че поради удара в ауспуха при движение на автомобила се създават
шум и вибрации, поради което водачът е извикал пътна помощ. Макар вещото лице да е
заявило в съдебно заседание, че автомобилът е можел да се движи, то предвид причинените
щети по същия, съпроводени с шум, вибрации, тресене на автомобила при движение,
сигнализация по таблото за неизправност, не може да се приеме, че водачът като
нетехническо лице е знаело какви точно по вид увреждания са причинени на автомобила. В
този смисъл действията на водача да извика пътна помощ са били в съответствие със
законовите му задължения по чл.101 от ЗДВп да предприеме необходимите действия за
гарантиране безопасността на движението, докато автомобилът бъде закаран в оторизиран
сервиз, където се установи точно какви щети са нанесени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във
вр. с чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя
4
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл.49 от ЗЗД.
Уважаването на предявения иск е обусловено от доказване на следните предпоставки:
наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между
пострадалия и застрахователя; настъпване на застрахователното събитие; заплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на застрахования; противоправно
поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от
ответника работа; настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредите; доказване на виновно поведение не е необходимо поради обективния характер на
отговорността по чл.49 от ЗЗД. Противоправното поведение може да се изразява в действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа или са пряко свързани с нея,
или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите
и други правила или характера на работата. Противоправното поведение, на което в случая
се позовава ищецът, е бездействие на ответника да предприеме действия по поддържане
безопасността на общински път, на който е настъпил процесният инцидент. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
възложителя на работата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
Установява се, че между ищеца в качеството на застраховател и собственика на
увреденото МПС е сключен валиден договор за имуществено застраховане на лек автомобил,
както и че в срока на действие на застрахователния договор при клауза „пълно автокаско“ е
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск –
настъпило ПТП на 14.02.2020г. на общински път BLG-2061 при движение на застрахован
автомобил „Ф в посока от от гр.Бл Б“ поради внезапно свличане на скална маса /камък/ от
скат, намиращ се вдясно над пътното платно по посока на движение.
Не е спорно, че участъкът, на който е реализирано произшествието, е част от общинската
пътна мрежа съгласно чл.8, ал.3 от ЗП, поради което на основание чл.31 във вр. с чл.19, ал.1
от Закона за пътищата и чл.48, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата,
задължение за осъществяване на дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
същия има съответната община.
В чл.167, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. В пар.1, т.14 от ДР на ЗП е дадено легално определение за
„поддържането на пътя“ като дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата.
Съгласно дефиницията в пар.6, т.37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя“ е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. Съгласно §1, т.1 и т.2 от ДР на Закона за
пътищата „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение
на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а
„земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени:
платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и
предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Съгласно
чл.8 от Правилника за прилагане на закона за пътищата, обхватът на пътя включва земното
платно по смисъла на §1, т.2 от ДР на Закона за пътищата и ограничителните ивици от двете
му страни по смисъла на чл.5, ал.2 и 4 от същия закон.
Дейността по поддръжка на пътя включва и укрепването на откоси и отстраняване на
всякакви препятствия на пътя, като част от превантивното и текущото поддържане на пътя,
съгласно чл.8, ал.2, т.5 и чл.10, ал.3, т.4 и т.5 във вр. с чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-02-
20-19/12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, издадена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Различните начини за укрепване на откосите са
предвидени в Приложение №1 към чл.8, ал.3 от Наредбата, като основна дейност по
превантивно поддържане на пътищата - укрепване с готови стоманобетонни елементи;
биологично укрепване чрез затревяване или засаждане на храсти и дървесни видове;
укрепване на скални откоси със стоманени мрежи; укрепване с геотекстилни продукти
5
(геомрежи, тъкани и нетъкани силно заздравени геотекстилни материали); укрепване чрез
фашини, габиони и др. Посочените дейности ответникът като юридическо лице реализира
чрез служителите си или други лица, на които е възложил извършването им, като на
основание чл.49 от ЗЗД носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за
причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа.
В конкретния случай именно бездействието на последните, изразяващо се в необезопасяване
на ската, довело до свличане на земна маса върху пътното платно, респ. непочистването на
пътя от падналите на платното камъни, се явява причина за увреждането на процесното
МПС. Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите действия по
поддържане на пътя съгласно законовото задължение по чл.31 от ЗП.
Това задължение не се оспорва от ответника, но той възразява, че увреждането се дължи
на внезапно и непредвидимо събитие. Тези доводи не могат да бъдат споделени. Ответникът
е следвало да предвиди, че при конкретните особености на релефа, е възможно при
природни явления като силни дъждове да настъпи откъсване на земна маса, поради което не
може да се приеме, че се касае за непреодолима сила. От показанията на св.Р. се установи, че
често при дъжд има свличане на земна маса от склона, вдясно от пътя, но същият не е
обезопасен. Скатът е следвало да бъдат укрепен по подходящ начин, за да не се допусне
падането на камъни на пътното платно, застрашаващи сигурността на движението.
Натоварените с тези дейности лица не са извършили дължимите действия по привеждане на
пътя в безопасно състояние, което е основание за ангажиране на отговорността на ответника
на основание чл.49 от ЗЗД. Ответникът не успя да докаже, че към датата на пътния инцидент
пътят е бил в изправно състояние.
Недоказани останаха възраженията на ответната страна за съпричиняване на вредосния
резултат от водача на процесното МПС поради допуснато от него нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП. Ответникът не успя да докаже твърденията си за извършено от страна на водача
нарушение на установените в ЗДвП правила за безопасно движение, и по-конкретно за това,
че същият се е движил с несъобразена с пътните и метеорологичните условия скорост в
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. По делото не се установи водачът на
увреденото МПС да го е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост. От
показанията на водача, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза се
установи, че в момента на удара водачът се е движил със скорост от 8.7 км/ч /скорост при
потегляне/, като от техническа гледна точка водачът не е имал техническа възможност да
предотврати удара, тъй като камъкът внезапно се е търкулнал на пътното платно, при което
опасната зона е била по-голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобила до
мястото на удара.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
застрахования срещу възложителя на работата до размера на платеното обезщетение, ведно с
обичайните разноски. В случая застрахователят е изплатил за ремонт на автомобила
обезщетение от 5 407.20 лв. Вещото лице е изчислило стойността на ремонта по пазарни
цени на сумата от 5 737 лв., която надвишава претенцията на ищеца, поради което в тази
част искът е изцяло основателен. Застрахователят е изплатил и застрахователно обезщетение
в размер на 389.76 лв. за репатриране на МПС, които също следва да се присъдят, заедно с
претендираните 10 лв. обичайни разноски по ликвидационната преписка /които вещото лице
е определило в по-висок размер от 15 лв./. Така общият размер на задължението на
ответника възлиза на 5 806.96 лв. Ответникът е изпаднал в забава след отправената регресна
покана, получена на 24.06.2020г., поради което основателна е претенцията за мораторна
лихва за претендирания период 28.02.2021г.-28.02.2024г., изчислени от съда посредством
онлайн калкулатор на сумата от 1938.06 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 05.03.2024г. до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените
разноски, както следва: в заповедното производство – 154.90 лв. за държавна такса и 50 лв.
6
за юрисконсултско възнаграждение; в исковото производство: 154.90 лв. за държавна такса,
400 лв. за експертиза /дължимият остатък не е внесен/ и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определено от съда по чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във
вр. с чл.78, ал.8 от ГПК,
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О, седалище и адрес на управление
гр.Б представлявана от Кмета на Община Б че дължи на „З седалище и адрес на управление:
гр.Спредставлявано съвместно от изпълнителния директор М..., на основание чл.422 във вр.
с чл.415 от ГПК във вр. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД,
следните суми: - 5 806.96 лв. /пет хиляди осемстотин и шест лева и деветдесет и шест
стотинки/ - главница, представляваща регресно вземане, произтичано от изплатено от „З...
застарахователно обезщетение за ремонт и репатриране, ведно с обичайните ликвидационни
разноски, по имуществена отговорност „К“ на увреден от настъпило на 14.02.2020г. ПТП лек
автомобил „Ф... 1 938.06 лв. /хиляда деветстотин тридесет и осем лева и шест стотинки/ -
мораторна лихва върху посочената главница за периода от 28.02.2021г. до 28.02.2024г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.03.2024г. до изплащане на
вземането, които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №. по ч.гр.д.№500/2024г. по описа на Р...
ОСЪЖДА ... седалище и адрес на управление гр.Б, представлявана от К, да заплати на „З
седалище и адрес на управление: гр.С...
, представлявано съвместно от изпълнителния директор М... И. и изпълнителния
директор К, сумата от 204.90 лв. /двеста и четири лева и деветдесет стотинки/ за разноски в
заповедното производство, както и сумата от 854.90 лв. /осемстотин петдесет и четири лева
и деветдесет стотинки/ за разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач -„Си административен
адрес: гр. Б, на страната на ответника О, седалище и адрес на управление гр.Бл,
представлявана от К
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7