Р Е Ш Е Н И Е
№ 181/ 14.04.2020 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 526 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания/ЗХУ/ вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Л.Ц.Г., представлявана от пълномощника син Алекси Николаев Евденов, чрез адв. А., е обжалвала Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 19012707/30.08.2019 г., издадено от. директора на дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, потвърдено с решение № 12-РД06-0036/01.10.2019 г. на директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ Монтана. Релевирани са основанията за незаконосъобразност на атакувания административен акт по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е във връзка със задължението на органа за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се твърди, че във връзка с потребностите на лицето с увреждане е обсъждано само издаденото експертно решение на ТЕЛК. Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи за необективност и неправилност поради противоречие с одобрената Методика, на изготвената от социален работник индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на жалбоподателката. Противоречието с целта на закона е във връзка с целите по чл. 2, т. 2 и т. 4 от ЗХУ. Прави се искане за отмяна на оспорения акт и за връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, редовно призован, не се явява и не взема участие в производството. В писмено становище вх.№ 2488/25.11.2019 г. изразява становище за неоснователност на жалбата/л.83 от делото/.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, както и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С оспореното Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 19012707/30.08.2019 г., издадено от директора на дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, на осн. чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания са определени 79 брой часове месечно за лична помощ на Л.Ц.Г., при срок на валидност на направлението до 30.08.2024 г. Органът е мотивирал издадения административен акт със заключенията в индивидуалната оценка на потребностите на заявителката/л.17 и л.53 от делото/.
Оспореното направление е съобщено на жалбоподателката, чрез нейния син на 13.09.2019 г./л.54 от делото/, който в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК подава жалба вх. № 12-94А-00-0837/20.09.2019 г. пред директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ Монтана/л.15-16 от делото/.
С решение № 12-РД06-0036/01.10.2019 г., директорът на регионална дирекция“Социално подпомагане“ Монтана, потвърждава направлението като законосъобразно с мотиви, че е издадено в съответствие с чл. 25, ал. 2 и чл. 23, ал. 2 от ЗХУ въз основа на извършена преценка на потребностите съобразно Индивидуалната оценка на потребностите на лицето с увреждане по чл. 20 от ЗХУ, последната приета от лицето с увреждане, както и на представените медицински документи и на данните във Формуляра за самооценка на лицето с увреждане/ л.11-13 от делото/.
Решението на директора на регионална дирекция“Социално подпомагане“ Монтана, е съобщено на адреса на оспорващата с известие за доставяне на 09.10.2019 г./ л.14 от делото/, а жалбата е депозирана на 23.10.2019 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК вр. с чл. 25, ал. 5 от ЗХУ.
Към жалбата е приложена административната преписка относно оспореното направление, от която се установява, че административното производство е започнало по заявление - декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д- М/1320 от 09.08.2019 г., подадено от Л.Ц.Г./л.55-56 от делото/, за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ. Към заявлението са приложени: ЕР № 0562 от протокол 043/20.03.2003 г. на ТЕЛК - обща, с което на заявителката Л.Ц.Г. е определена 100% ТНР/първа група инвалидност/ с чужда помощ при диагноза: Остеоартрози и сродни състояния, като са изложени мотиви, сочещи на негодност на освидетелстваното лице за всякакъв вид труд и самообслужване в битово отношение поради тежките двигателни нарушения с невъзможност за самостоятелно придвижване/ л.18 от делото/; Формуляр за самооценка на лице с увреждания по чл. 21, ал. 3, т. 2 от ЗХУ, по образец, от 09.08.2019 г., с който е заявена необходимост от предоставяне на лична помощ/ л.58-65 от делото/.
Въз основа на заявлението - декларация и приложенията към нея, е изготвена Индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателката по образец – приложение № 1 към чл. 2 от Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания, приета от МС на осн. чл. 22, ал. 3 от ЗХУ /обн. ДВ бр. 27 от 02.04.2019 г., в сила от 01.04.2019 г. /, на базата на Формуляр за попълване от служител, водещ случая – Приложение № 2 към чл. 3 от Методиката. Последният е попълнен на 28.08.2019 г. от социален работник ИОХУСУ при дирекция “Социално подпомагане“ Монтана при посещение в дома на Г. и съдържа 10 части, със следните относими за случая данни: 1. Информация за човека с увреждане – съдържа данни за получавани социални услуги и подкрепа, близки лица и личен лекар; 2. Констатации на органи на медицинската експертиза; 3. Информация за функционалната недостатъчност /здравословно състояние на човека с увреждане – сочи се физическа недостатъчност; 4. Информация за наличните проблеми с функционирането на човека с увреждане; 5. Информация за отражението на ограниченията в живота на човека с увреждане; 6. Участие в образователния процес или на пазара на труда; 7. Подкрепа в семейна среда; 8. Целеви помощи; 9. Предоставяне на месечна финансова подкрепа; 10. Желание на човека с увреждане и допълнителна информация. Формулярът формално попълнен, без да са отразени нито общия брой точки по формуляра, нито във всяка от частите, същият съдържа подписа на Л.Г. от 28.08.2019 г./л.66-80 от делото/.
На базата на тези данни и попълнения формуляр – приложение № 2 към Методиката, на заседание на специализирания отдел към дирекция“Социално подпомагане“ Монтана на 30.08.2019 г., като няма данни да е уведомено лицето, като е изготвена Индивидуална оценка на потребностите на Л.Ц.Г.. Индивидуалната оценка на потребностите е комплексна и съдържа три компонента: 1. Компонент І: Информация за човека с увреждания – възраст, социален статус, самооценка; 2. Компонент ІІ: Обективни констатации за функционалните затруднения и бариери на човека с увреждане при изпълнението на ежедневните и други дейности – констатациите са за физическа недостатъчност, с оглед на които е прието становище за необходимост от предоставяне на лична помощ при 64 точки, 79 часа месечно за лична помощ и степен на зависимост – трета – много тежка зависимост/затруднения; 3. Компонент ІІІ: Заключения с конкретни подкрепящи мерки – заключението е за предоставяне на целева помощ за помощни средства, приспособления, съоръжения- чл.72т.1 ЗХУ и целева помощ за балнеолечение- чл.72, т.4 от ЗХУ и лична помощ на Л.Г., тъй като е с трета степен – много тежка зависимост/затруднения, 64 точки и 79 часа за лична помощ/ л.81-82 от делото/..
Следва издаване на оспореното Направление, а във връзка с постъпилата срещу него жалба от сина на лицето с увреждане/ л.49-51 от делото/, е извършена проверка, отразена в протокол от 01.10.2019 г./л.21 от делото/ и изготвен отговор до директора на регионална дирекция“Социално подпомагане“ Монтана от директора на дирекция“Социално подпомагане“ Монтана/л. 20 и 48 от делото/.
В съдебното производство, пълномощникът на жалбоподателката е представил допълнително медицински документи – амбулаторен лист, медицинско удостоверение № 39/18.10.2019 г. и психологично изследване/л8-10 от делото/
В хода на съдебното производство са допуснати до разпит двама свидетели - синът и живеещата с него на съпружески начала жена, които подробно и непротиворечиво описват физическото състояние на Г.. По искане на пълномощника адв.А. е назначена съдебно-графологична/почеркова експертиза. От заключението на вещото лице на експертизата е установено, че Формулярът за самооценка не е подписан от заявителката Л.Г.. Съдът счита експертното заключение за обективно и компетентно, съответстващо на писмените доказателства по делото, поради което го кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, която страните не оспорват, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от пълномощник на активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок и е редовна от външна страна. Оспореното направление представлява индивидуален административен акт, който пряко засяга права и закони интереси на жалбоподателката и подлежи на съдебно оспорване съгл. нормата на чл. 25, ал. 5 от ЗХУ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оглед общата норма на чл. 98, ал. 2, изр. 2 вр. с чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, предмет на оспорване, респ. на проверка за законосъобразност, е Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 19012707/30.08.2019 г., издадено от директора на дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, с което на осн. чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания са определени 79 броя часове месечно за лична помощ на Л.Ц.Г..
След горното уточнение на предмета на спора и съобразявайки критериите по чл. 146 от АПК, съдът счита оспорената заповед за издадена от компетентен орган, в писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 от АПК, но при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Налице са отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, както следва:
Териториалната и материална компетентност на издателя на акта не се оспорва, а и съдът не констатира допуснати нарушения. Правомощието на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, произтича от разпоредбата на чл. 25, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за хората с увреждания.
Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същият е мотивиран съобразно изискванията на специалния закон - чл. 25, ал. 4 от ЗХУ, като във връзка с фактическите и правни основания за издаване на направлението, органът препраща към индивидуалната оценка на потребностите на Г., респ. към заключенията и констатациите в нея. Касае се за допустим способ за мотивиране на административните актове, при който мотивите се съдържат в документи, предхождащи или съпътстващи акта.
Във връзка с образуването и провеждането на административното производство, съдът констатира спазване на процедурата по Глава трета от ЗХУ, на Глава трета от ППЗХУ и на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания, приета от МС на осн. чл. 22, ал. 3 от ЗХУ. Органът е сезиран със заявление-декларация от жалбоподателката като човек с увреждане, във връзка с което случаят е възложен на служител от специализирания отдел, който да води случая. Последният е осъществил личен контакт със заявителката в нейния дом, провел е интервю с нея и е отразил формално данни във формуляр по чл. 3 от Методиката. Следва заседание на Специализирания отдел към дирекция“Социално подпомагане“ Монтана, за провеждането на което оспорващата или нейният пълномощник - син не са уведомени, в разрез с разпоредбата на чл.16, ал.4 и чл.17, ал., т.2 от ППЗХУ, в което е изготвена индивидуалната оценка на потребностите на Г.. Оспореното направление е издадено въз основана на последната.
Извън това нарушение в административното производство, съдът констатира неизпълнение на задължението от органа по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Оспореното направление е издадено в производството по Закона за личната помощ/ЗЛП/ обн. ДВ бр. 105/18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., инициирано със заявление – декларация на жалбоподателката като човек с увреждане, довело до ограничения в способността му за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да компенсира функционалния дефицит и да осигури подкрепа за упражняването на основните му права и пълноценно участие в обществото по см. на чл. 8, ал. 1 от ЗЛП. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗЛП, чието систематично място е в Глава четвърта от закона „ Включване в механизма лична помощ“, личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на глава трета от Закона за хората с увреждания. С направлението се определя броят на часовете за лична помощ въз основа на четири степени, както следва: 1. първа степен на умерена зависимост/затруднения; 2. втора степен на тежка зависимост/затруднения; 3. трета степен на много тежка зависимост/затруднения; 4. четвърта степен на тотална зависимост/затруднения /арг. чл. 12, ал. 2 от ЗЛП/. Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗХУ, направлението се издава въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, които съставляват компонент ІІІ от образеца – приложение № 1 към чл. 2 от Методиката. От друга страна, информацията относима към изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на човек с увреждане е посочена в чл. 22, ал. 1, т. 1 до т. 7, вкл. от ЗХУ. Част от необходимата информация е самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и увреждането, т. е. здравословното състояние на конкретния заявител. Източник на визираните данни са формуляра за самооценка по образец, утвърден от изпълнителния директор на АСП и медицински документи, съотв. експертно решение на ТЕЛК. Същите макар и приложения към заявлението-декларация по чл. 21, ал. 3 от ЗХУ, на първо място очевидно са формално попълнени, още повече, че се установи, че самооценката не е подписана от лицето. Тук обаче следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.21, ал.4 във връзка с ал.3 ЗХУ, формулярът за самооценка се подава в дирекция“Социално подпомагане“, поради което не може да се приеме, че факта, че самооценката не е подписана от лицето следва да бъде прието като съществено нарушение на производствените правила, т.к. административният орган не може да следи и носи отговорност кой и защо е подписал представения от лицето формуляр за самооценка.
В случая, органът при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите на жалбоподателката, респ. при издаване на оспореното направление, не е обсъдил задължителната информация във формуляра за самооценка, нито надлежно е попълнен формуляр от служител в дирекция “Социално подпомагане“ Монтана /формално попълнен, без да са посочени точни в отделните части/ и в медицинските документи, с което е нарушил правилата на специалния закон, въведени с цитираните по-горе разпоредби, както и общото правило на чл. 35 от АПК. Горните изводи се основават на сравнителен анализ на данните във формуляра за оценка и в ЕР на ТЕЛК, от една страна и данните в индивидуалната оценка на потребностите, приета от административния орган, от друга страна от събраните в настоящото производство доказателства. Налице е незачитане на действителната информация, както от жалбоподателката, така и във формуляра за попълване от служителя, водещ случая, съотв. раздели 4. 1 и 4. 2 от същия, въз основа на които е формирана индивидуалната оценка на потребностите. Последната е изготвена и без да бъде съобразено заключението на ТЕЛК при освидетелстване на Г. и конкретно на констатацията за състоянието й, изключващо възможност за самообслужване в битово отношение. Не е посочен брой точки в попълнения от служителя формуляр – приложение № 2 към Методиката, както и на конкретното състояние на лицето, а именно невъзможността за самостоятелно обслужване в ежедневието и тоталната зависимост от чужда помощ, сочи на изводи за незачитане на задължителната информация по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗХУ, което съдът квалифицира като процесуално нарушение по чл. 146, т. 3 вр. с чл. 35 от АПК. Надлежното изпълнение на задължението от органа за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за проверка на информацията в самооценката на заявителката и в медицинската документация, би обосновало по-висок сбор от точки във формуляра – приложение № 2, респ. по голям брой месечно часове за предоставяне на лична помощ, изчислени по механизма по чл. 10, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Методиката и съответно определени с издаденото направление.
По съществото на спора, правните изводи са за материалноправна незаконосъобразност на оспорения административен акт. Както се посочи, с оспореното направление за включване в механизма „Лична помощ“, издадено на осн. чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания, са определени 79 броя часове месечно за лична помощ на Л.Ц.Г.. Същото е издадено въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите на жалбоподателката като човек с увреждане, което не е ясно от кого е подписано, съобразно които заключения степента на зависимост на трета- много тежка зависимост/затруднения, при формирани 64 точки, без да е ясно въз основа на какви конкретни критерии.
Предвидените критерии за оценка в съответствие със степента на зависимост са възпроизведени във формуляра за индивидуална оценка в скала по точки от 0 – няма проблем /няма нужда от подкрепа; 1 - степен на умерена зависимост/затруднения; 2- степен на тежка зависимост; 3 - степен на много тежка зависимост и 4 - степен на тотална зависимост. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Методиката, в относимата и част по т. 1, б. „а“, конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за човека с увреждане се определя в съответствие с част 7, т. 7. 3 от приложение № 2, а именно полученият общ брой точки се умножава по коефициент от 1, 235. Горното правило преценено с оглед доказателствата по делото обосновава изводи за неправилно приложение на закона от страна на административния орган при формиране на общия брой точки, съотв. при определяне на месечния брой часове за предоставяне на лична помощ на оспорващата. Съобразно т. 7.3 от утвърдения формуляр – приложение № 2 към Методиката, към която препраща разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Методиката, общият брой точки е сбор от получените точки по 4. 1, 4. 2, 4. 3, 4. 4, 5. 1, 5. 2 и 5. 3 от същия формуляр., а такива в случая не са посочени. Анализирайки относимите части от формуляра съобразно медицинските документи по делото, съдът констатира несъответствие на определените точки/ в индивидуалната оценка/ с обективното състояние на жалбоподателката. Горните изводи касаят оценката, като органът е обосновал и според съда намалил неоснователно точките, предвид посочените показатели в изготвената индивидуална оценка на потребностите. В подкрепа на изложеното са събраните свидетелски показания за невъзможността на жалбоподателката за самостоятелно изправяне, сядане и обръщане в леглото; за намалената мускулна сила крайниците, както и психологичното състояние на лицето, съгласно заключението на психолог/л.8 и 9 от делото/. Очевидно се касае за тежка степен на инвалидизация на оспорващата със засягане на жизненоважни функции, вследствие на което самостоятелното й обслужване в ежедневието е невъзможно, а нуждата от постоянно наблюдение и грижи е перманентна. При установената степен на тотална зависимост на Г. от личния асистент в ежедневието, определените 79 часа месечно, съответстващи на около 2 и половина часа дневно, не отразяват адекватно нуждата й от „лична помощ“ съобразена с индивидуалните потребности, както и с принципите по чл. 4 от ЗХУ.
Оспореното направление не отговаря на целите на законовия механизъм за лична помощ на хората с увреждане, установени в чл. 2 от ЗЛП и в чл. 2 от ЗХУ, да им се предостави подкрепа, вкл. на техните семейства, както и да им се гарантира достоен живот. В случая съдът констатира нарушаване на баланса между индивидуалните потребности на жалбоподателката и предоставената от органа лична помощ.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и оспореният акт следва да се отмени. На осн. чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне с отчитане на всички коментирани по-горе правнозначими обстоятелства, съобразно които да се определи нова индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателката, както и конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ по правилото на чл. 10, ал. 3, т. 1, б. „а“ от Методиката.
Предвид основателността на жалбата и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателката се присъждат разноски в производството за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева и 150 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице, платими от ответника.
На основание изложеното и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Ц.Г., Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 19012707/30.08.2019 г., издадено от директора на дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, потвърдено с решение № 12-РД06-0036/01.10.2019 г. на директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ Монтана.
ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, за ново произнасяне в съответствие с дадените по-горе указания във връзка с тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане гр. София, дирекция „Социално подпомагане“ Монтана, да заплати на Л.Ц.Г. ***, разноски в производството в размер на 650/шестстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Административен съдия: