РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Видин, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20231320102439 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда КТ/
от М. Б. А., ЕГН ********** от с. Г., общ. Видин, обл. Видин против „ГИПС”
АД, ЕИК **********, обявено в несъстоятелност, адрес: с. Кошава, обл.
Видин, представлявано от синдика Рангелова.
Твърди се от ищеца, че след дългогодишна работа при ответника е
получил професионални заболявания „Хроничен бронхит”, „белодробен
емфизем” и „Невритис нерви акустици билатералис средна степен”, за което е
съставен акт за професионално заболяване № 17/1988 г.
Сочи, че заради професионалните му заболявания „Хроничен бронхит“,
„Белодробен емфизем“ от 10.12.1988 г. е признат за неработоспособен и било
прекратено трудовото му правоотношение като „миньор“ и „подземен
булдозерист“, като от 1992 г. му били признавани ЕР на ТЕЛК групи
инвалидност последователно поради влошаване на състоянието му.
Поддържа, че в следствие на тези заболявания, ищецът търпи
имуществени вреди за спазване на хигиенно-диетичен режим и средства за
лечение.
Излага, че от това търпи значителни имуществени вреди и пропуснати
1
ползи, а ежедневно и големи неимуществени вреди, свързани с хронично
рецидивиращия характер на заболяването му.
Посочва, че през месец 07.2021 г. състоянието на белите му дробове
отново рязко се влошило и се наложило да постъпи в болница. Твърди, че
има пропуснати ползи и от това, че не успял да работи след заболяването му
като подземен миньор и булдозерист до навършване на 63-годишната му
възраст и не успял да получи по-висока пенсия.
След допуснато изменение се иска се от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетения за претърпените
имуществените вреди, произтичащи от необходимостта ежедневно да спазва
хигиенно-диетичен режим и пропуснати ползи в резултат на
професионалните му заболявания „Хроничен бронхит“, „Белодробен
емфизем“, изразяващи се в изразходвани средства за лечение и средства за
приемане на усилена храна в общ размер на 889.19 лв. за периода от
01.09.2023 г. до 01.12.2023 г./ 302.93 лв.за месец септември 2023 г.,296.99 лв.
за месец октомври 2023 г.,289.27 лв.за месец ноември 2023 г./ , ведно със
законната лихва за забава върху всяко ежемесечно обезщетение, считано от
първо число на месеца, следващ месеца,за който се дължи.
От ответника не е постъпил писмен отговор на исковата молба.В
съдебно заседание оспорва иска.
Съдът, след като взе предвид изложеното в исковата молба и като
прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за
установено следното:
Видно от приетото по делото удостоверение от 19.06.2001г., издадено
от ответното дружество, ищецът е работил в него на длъжност „Подземен
копач“ за периода от 29.09.1978г. до 17.01.1979г., „Подземен миньор“ за
периода от 18.04.1984г. до 18.02.1986г. и „Подземен булдозерист“ за периода
от 18.02.1986г. до 10.12.1988г., което обстоятелство не се оспорва от
ответника.
От приетите по делото Протокол № 15/08.12.1988г. на ДК и Акт за
професионално заболяване № 17/1988г. се установява, че ищецът е получил
професионално заболяване „Хроничен бронхит“, „Белодробен емфизем“, а от
приетото по делото ЕР №1503 от зас. №169/17.10.2012г. на ТЕЛК за общи и
професионални заболявания при УБ-МБАЛ”Св. Иван Рилски” ЕАД гр.
2
София, се установява, че при направеното преосвидетелилстване е
определена 72% трайна неработоспособност поради общо заболяване и 80%
трайна неработоспособност за полученото професионално заболяване
„Хроничен бронхит, усложнен с белодробен емфизем с голяма давност и
изразени функционални промени от страна на дишането, „Неврит на
слуховите нерви” с пожизнен срок на инвалидност.
С обсъдените от съда писмени доказателства ищецът доказва
твърденията си за наличие на посоченото професионално заболяване, както и
че същото е вследствие на работата му при ответника.
По делото са ангажирани и гласни доказателства с разпита на
допуснатите му свидетели. – Б. М. – съпруга и М. З. – сестра, с разпита на
които се установява, че във връзка с белодробното му заболяване пие
лекарства ежедневно, ползва помпичка, както и че спазва специална диета,
като се храни на специален хранителен режим, което изисква и повече
средства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели., макар същите
да са негови роднини, като логично дадени и непротиворечиви с останалия
доказателствен материал по делото. Здравословното състояние на ищеца във
връзка с професионалните му заболявания и необходимостта от ежедневен
прием на лекарства за процесния период се установява и от приетата по
делото справка, изготвена от личния лекар на ищеца – д-р Ц. С. Г. от
06.03.2024 г., в която е посочено какви лекарства е следвало да приема ищеца
през исковия период, както и че ищецът има постоянни оплаквания заради
заболяването на белите дробове.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза
,заключението по която е прието от съда, изготвена въз основа на дадената от
личния лекар на ищеца информация за лечение с медикаменти, като вещото е
дало заключение, че ежемесечния разход за лекарствени продукти на ищеца и
разходи за консумативи възлиза на 125.02 лева или общо за исковия период –
375.06 лева. Вещото лице е дало и заключение за необходимите средства за
спазване на ХДР на ищеца заради заболяването му, като за база е взело
предвид представените по делото писмени документи относно приема на
усилваща диета № 11 и цените на храните в НСИ за исковия период.
Заключението на вещото лице е, че за исковия период общата стойност на
3
хранителните продукти, необходими за спазване на ХДР, възлиза на 514.13
лв,като общата сума за храна и лекарства е в размер на 889.19 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За причинени вреди на работник от трудова злополука или
професионална болест, отговорността на работодателя, съгласно разпоредбата
на чл. 200, ал. 1 от КТ може да бъда ангажирана, когато вредите са причинили
временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или
смърт.
Отговорността на ответника по чл. 200 от КТ е отговорност за
причинени на работника вреди – имуществени и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай се
претендират имуществени вреди, произтичащи от ежедневната необходимост
за спазване на хигиенно – диетичен режим и прием на животоподдържащи
медикаменти. За да бъде уважен искът по чл. 200 КТ ищецът следва да
докаже в условията на главно и пълно доказване наличие на твърдяното
професионално заболяване през исковия период; размерът на трайно
намалената работоспособност през този период, размерът на претендираните
имуществени вреди за периода, както и причинна връзка между
професионалното заболяване и претендираните вреди. Професионалният
характер на заболяването на ищеца е установено с Протокол №15/08.12.1988г.
и с Акт за професионално заболяване №17/1988г. С приетото и обсъдено от
съда удостоверение от 19.06.2001г., издадено от ответното дружество, същото
е направило признание, че ищецът е работил при него именно в периода на
установяване на професионалното заболяване. Безспорно в процеса бе
установено, че ищецът след дългогодишна работа в ответното дружество е
получил професионалните заболявания „Хроничен бронхит“, „Белодробен
емфизем“. Установено е също, че това професионално заболяване е довело до
трайна нетрудоспособност над 50 на сто като са се появили и усложнения. В
следствие на професионалното заболяване и неговите усложнения е
необходимо ищецът да спазва специален диетичен режим, изразяващ се в
приемането на усилена храна със завишаване на дневните калории с 25 %,
както е необходим и непрекъснат прием на животоподдържащи медикаменти.
Изразходването на средства за набавянето на усилена храна и
4
животоподдържащи медикаменти се явява имуществена вреда, която ищецът
търпи за периода от 01.09.2023 г. до 01.12.2023 г.
От разпита на свидетелите по делото се установи, че ищецът спазва
хигиенно-диетичен режим, свързан с прием на определени храни, както и
приема ежедневно лекарства. Всичко това е свързано с допълнителни
разходи.
От съдебно-икономическата експертиза, се установява, че размерът на
необходимите средства за прием на лекарства, свързани с професионалното
заболяване и неговите усложнения, както и за спазване на ХДР за периода от
01.09.2023 г. до 01.12.2023 г. възлиза на сумата в общ размер на 889.19
лева,от която : 302.93 лв.за месец септември 2023 г.,296.99 лв. за месец
октомври 2023 г.,289.27 лв.за месец ноември 2023 г., поради което исковата
претенция се явява основателна и доказана и като такава същата следва да се
уважи.
Върху пресъдените суми като обезщетение за вреди от професионално
заболяване или трудова злополука по чл. 200 КТ се дължи законната лихва
върху тези суми не от датата на исковата молба, а от датата на увреждането.
Обективната отговорност по чл. 200 КТ не изключва приложението на
разпоредбите на чл. 84, ал. 3 ЗЗД още повече, че в КТ няма конкретен текст за
размера на дължимите се лихви, а самата разпоредба на чл. 200 КТ изисква
наличие на вреда - професионално заболяване или трудова злополука. След
като се касае до претърпени от работника вреди, лихвата върху дължимата се
сума се събира от момента на увреждането.
С оглед на горното, на ищеца ще следва да се присъди и
претендираното обезщетение за забава в общ размер на сумата 11.28 лв.,
както следва: сумата 7.18 лв. за септември 2023 г.,считано от 01.10.2023г. до
04.12.2023 г.,съобразявайки постъпването на исковата молба в съда на
05.12.2023г., сумата 3.68 лв. за октомври 2023 г.,считано от 01.11.2023г. до
04.12.2023 г.,както и сумата 0,42 лв. за месец ноември ,считано от
01.12.2023г. до 04.12.2023 г..
С оглед на горното, ответното дружество ще следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди,
настъпили в резултат на получените професионални заболявания „Хроничен
бронхит“, „Белодробен емфизем“, произтичащи от необходимостта за
5
ежедневно спазване на ХДР, за което се налага изразходване на допълнителни
средства за усилена храна и ежедневен прием на животоспасяващи и
животоподдържащи лекарства и лечение в размер общо на сумата 889.19
лева/главница/ , както следва – 302.93 лв.за месец септември 2023 г.,296.99 лв.
за месец октомври 2023 г.,289.27 лв.за месец ноември 2023 г.,включително
сумата в общ размер от 11.28 лв.,представляваща обезщетение за забава ,от
която: сумата 7.18 лв. за септември 2023 г.,считано от 01.10.2023г. до
04.12.2023 г.,съобразявайки постъпването на исковата молба в съда на
05.12.2023г., сумата 3.68 лв. за октомври 2023 г.,считано от 01.11.2023г. до
04.12.2023 г.,както и сумата 0,42 лв. за месец ноември ,считано от
01.12.2023г. до 04.12.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковата молба в съда – 05.12.2023 г.
до изплащане на вземането.
Отделно следва да се отбележи и че съгласно решение № 2877 от
30.06.1980 г. по гр. д. № 1280/80 г. на ВС І г.о., влязлото в сила решение с
което е разрешен спорът досежно правопораждащите факти/основанието на
иска/ има силата на присъдено нещо в случаите, когато се завежда друго
дело.В случая са налице множество такива , известни на съда,поради което
спорът по отношение на основанието на иска не може да бъде
пререшаван.Налице е акт за трудова злополука,признато професионално
заболяване и то по времето когато ищеца е работил в ответното дружество,и
поради което се дължи процесното обезщетение.Отговорността на ответника
в тази връзка се разкрива и от приложеното по делото споразумение между
страните от 1994 г. ,за изплащане на обезщетение по чл.200 КТ ,включително
и от необходимостта от спазване на ХДР.
С исковата молба е направено искане от ищеца за допускане на
предварително изпълнение на решението, за което съдът намира следното:
При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа. Не всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та от
Кодекса на труда, дължащо се по повод трудово правоотношение е
обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл.
242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение са от
категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с
6
обезпечаване нормалното съществуване на индивида. /Определение № 485 от
30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/. В конкретния
случай, вземането на ищеца произтича от необходимостта да разходва
допълнителни средства за лечение и ХДР за нормалното му съществуване,
тъй като същите са наложителни с оглед полученото професионално
заболяване. Поради това и на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се
допусне предварително изпълнение на решението.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще
следва да бъдат присъдени разноски. В случая ищецът е направил искане за
пресъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева, за което е представил списък за разноски по чл. 80 ГПК и е
ангажирал доказателства, че ги е сторил – договор за правна защита и
съдействие от 27.11.2023 г., в който е договорено възнаграждение в размер на
400 лв. за осъществяване на процесуално представителство по делото и е
посочено, че договореното възнаграждение е платено в брой, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС и
сумата от 50.00 лева, представляваща дължима държавна такса и сумата от 80
лева, представляваща възнаграждение за вещо лице,изпатено от бюджета на
съда.
Водим от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГИПС” АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: с. Кошава, обл. Видин да заплати на М. Б. А., ЕГН ********** от
с. Г., обл. Видин на основание чл. 200 КТ сума в общ размер на 889.19
лева/главница/ , от която : – сумата 302.93 лв.за месец септември 2023
г.,296.99 лв. за месец октомври 2023 г. и 289.27 лв.за месец ноември 2023 г..,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди за периода
01.09.2023 г. до 01.12.2023 г., настъпили в резултат на получените
професионални заболявания „Хроничен бронхит“, „Белодробен емфизем“,
произтичащи от необходимостта за ежедневно спазване на ХДР, за което се
налага изразходване на допълнителни средства за усилена храна и лечение,
7
както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата в общ размер от 11.28
лв.,представляваща обезщетение за забава ,от която: сумата 7.18 лв. за
септември 2023 г.,считано от 01.10.2023г. до 04.12.2023 г.,съобразявайки
постъпването на исковата молба в съда на 05.12.2023г., сумата 3.68 лв. за
октомври 2023 г.,считано от 01.11.2023г. до 04.12.2023 г.,както и сумата 0,42
лв. за месец ноември ,считано от 01.12.2023г. до 04.12.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба
в съда – 05.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева, които суми да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN
*************, „ УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, титуляр адв. А. Г. М. -П..
ОСЪЖДА „ГИПС” АД, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: с. Кошава, обл. Видин да заплати по сметка на Районен съд -
гр.Видин сумата 50.00 /петдесет/ лева, представляваща дължима държавна
такса и сумата 80 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение, като
решението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд – гр. Видин в едноседмичен срок от връчването му.
Решението може да бъде обжалване пред Окръжен съд – гр. Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8