№ 1038
гр. Варна, 30.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501212 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 16409/07.07.2022 г. от „Иванов и К“ ЕООД,
представлявано от управителя си *********, чрез адв. И.Д., с искане за изменение на
Решение № 730/06.06.2022 г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага
становище за разлика между мотивите и диспозитива на решението по отношение
дължимостта на разноските за първа инстанция, както и несъобразяване с направеното
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК и чл. 248, ал. 2 от ГПК не е депозиран писмен
отговор от насрещните страни ИВ. Г. В. и Б. Н. В..
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Състатъв на ВОС, съобразно изложените твърдения в т. 1 от молбата, намира че
същата следва да бъде разгледана като такава за поправка на очевидна фактическа грешка, а
по т. 2 като такава за изменение на решението в частта за разноските.
Молбата е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима. Искането по чл. 247 от ГПК е основателно, докато това по
чл. 248 от ГПК е неоснователна, по следните съображения:
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с
въззивна жалба с вх. рег. № 9160/17.05.2022 г. от Б. Н. В. и И.Г. Вачев срещу Решение №
260918/15.03.2021 г., постановено по гр. д. № 18978/2019 г. по опис на ВРС, с което Б. Н. В.,
с ЕГН ********** и ИВ. Г. В., с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.Варна, ж.к. „Бриз“,
1
местност „*********** са осъдени да преустановят действията си, с които пречат на
„Иванов и К“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Варна,
************ да ползва собствените си 290/532 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор №
10135.2562.1595 по действащите КККР на гр.Варна с административен адрес гр.Варна,
район „Приморски“, ж.к. „Бриз“, местност „Свети Никола“ с площ от 532 кв.м. и които
действия се изразяват във влизане с автомобил и паркиране, в частта от имота, която
съгласно споразумение от 29.06.2007г., с нотариална заверка на подписите от нотариус Янчо
Несторов е разпределена за ползване от В.А.Х., на основание чл.109 ЗС; са осъдени да
преустановят действията си, с които пречат на ищеца да ползва собствените си ½ ид.ч. от
таванско складово помещение находящо се на таванския етаж в подпокривно пространство с
полезна площ от 18.18 кв.м. в жилищна сграда с идентификатор № 10135.2562.1595.3 като
премахнат неоснователно изградена стена разделяща Таванско складово помещение на две
отделни помещения, на основание чл.109 ЗС; с което е прието за установено по отношение
на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: на ½ ид.ч. от таванско
складово помещение находящо се на таванския етаж в подпокривно пространство с полезна
площ от 18.18 кв.м. в жилищна сграда с идентификатор № 10135.2562.1595.3 и са осъдени да
предадат на ищеца владението върху имота, като му осигурят достъп до ползване на цялото
таванско складово помещение, на основание чл.108 ЗС.
С Решение № 730/06.06.2022 г., съставът на ВОС се е произнесъл, като частично е
потвърдил обжалваното първоинстанционно решение и частично го е отменил. С оглед
изхода на спора, в мотивите на решението съдът е формирал воля да присъди разноски в
полза на ответниците в размер на 750 лв. за първа инстанция, а в диспозитива е осъдил
ищеца да заплати разноски за първа инстанция в размер на 900 лв. При определяне на
разноските, съдът е съобразил направеното възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение за първата инстанция.
По реда на чл. 247 от ГПК подлежат на поправка допуснати очевидни фактически
грешки в съдебното решение, изразяващи се в несъответствие между формираната в
мотивите воля на съда и нейното изразяване в диспозитива.
В настоящия случай, в мотивите на съдебното решение съдът е формирал воля да
присъди в полза на ответниците разноски в размер на 750 лв. за първа инстанция, но при
обективиране на волята си в диспозитива на съдебното решение е изписал сума от 900,00 лв.
Налице е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по
реда на чл. 247 от ГПК, като не е необходимо провеждането на открито съдебно заседание.
По искането по чл. 248 от ГПК, съдът намира, че не следва да преразглежда въпроса
относно размера на присъденото адв. възнаграждение за първата инстанция, доколкото при
определянето му е съобразил направеното възражение за прекомерност.
Не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта
му относно разноските, поради което искането по чл. 248 от ГПК се явява неоснователно, и
като такава следва да бъде оставено без уважение.
2
С изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№ 730/06.06.2022 г., постановено по в. гр. дело № 1212/2021 г. по описа на ВОС, като в
диспозитива на решението присъдените разноски за първа инстанция в полза на Б. Н. В. и
ИВ. Г. В., ДА СЕ ЧЕТАТ „750.00 лв.“ вместо изписаните „900.00 лв.“, на основание чл. 247
от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 16409/07.07.2022 г. от „Иванов и К“
ЕООД, представлявано от управителя си *********, чрез адв. И.Д., с искане за изменение на
Решение
№ 730/06.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1212/2021 г. по описа на ВОС.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3