№ 4
гр. Търговище, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. И.
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело
№ 20223500500255 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
В.гр.д. № 255/2022 г. е образувано по въззивни жалби, депозирани
срещу решение № 260003/19.05.2022г., и решение № 260007/13.07.2022 г. (по
молба по чл. 250 ГПК), постановени по гр.д. № 269/2018г. по описа на РС-
Търговище.
С обжалваното решение съдът е ПРИЗНАЛ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ТПК на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-С." ЕАД ЕИК *********, гр. С., против Д. Н. Ш., ЕГН
********** от гр. Пловдив и М. И. Д., ЕГН ********** от гр. Търговище за
сумата от 1767.80 лв., представляваща неизплатено задължение за доставена
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.С.. общ.О., ул.В.Д.“,
№ 26,вх.А,ап.7, абонатен № ******, дължима за периода след 01.05.2014г. до
30.04.2016г., както и обезщетение за забава в размер на 135.70 лв. за
периода от 15.09.2014г. до 15.05.2017г. , съобразно дяловете си в
съсобствеността, както следва: М. И. Д. да заплати 1/Зид.ч. от дължимото или
581.66 лв. от главницата и 43.95лв. обезщетение за забава върху нея: сумата
от 7.60 лв. за дялово разпределение и 1,28 лв. обезщетение за забава върху
1
нея, а Д. Н. Ш. да заплати 2/Зид.ч. от дължимото или 1163.32 лв. главница и
87.90лв. обезщетение за забава върху нея; сумата от 15.20 лв. за дялово
разпределение и 2.57лв. обезщетение за забава върху нея, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 15.11.2017год., до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №1142/08.12.2017г. по ч.гр.д. №
1808/2017г. по описа на PC-Търговище, КАТО е ОТХВЪРЛЕН предявения по
реда на чл. 422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК иск за установяване съществуване
на вземане в останалата част, поради погасяване на вземането по давност,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са разноски. Постановено е, че
решението има действията по чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ГПК спрямо страните и
„М.Е.“ ООД гр.С., ЕИК ********** в качеството му на трето лице - помагач
на страната на ищеца.
Срещу решението са постъпили жалби от двамата ответници.
С депозираната въззивна жалба вх. № 260264/14.06.22 г.
ответницата М. Д. обжалва решението в установителната част относно
съществуването на вземане срещу нея в размер на 581. 66 лв. от главницата,
43.95 лв. обезщетение за забава върху нея, сумата 7.60 за дялово
разпределение и 1,28 обезщетение за забава върху нея, както и в частта за
разноските. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението
моли за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция спрямо нея,
позовавайки се на факта, че съгласно съдебно решение от 02.01.2018г. е
признато за установено на осн. 19, ал. 3 и чл. 20 от СК (1985г.), че ответникът
Ш. е изключителен собственик на процесното жилище на основание
трансформация на лично имущество при покупката на жилището на
13.06.1984 г., като с решението е отхвърлен иска за делба на същия
апартамент. Позовала се и на факта, че от 2001 г. тя не обитава жилището,
поради което не дължи заплащане на исковите суми. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част, отхвърляне на иска спрямо нея, претендира
разноски.
В постъпилия писмен отговор „Топлофикация С.“ АД счита жалбата за
неоснователна. Претендира разноски.
В постъпилия писмен отговор ответникът Д. Ш. счита жалбата за
неоснователна, позовавайки се на чл. 153 от закона за енергетиката, чл. 62, ал.
2
1 от ОУ вр. с чл. 12, т.11 от същите, и мотивите на ТР 2/25.05.2017 г. по т.д.
№ 2/2016 г., тъй като през процесния период ответницата е била собственик
на жилището до влизане на цитираното от ответницата решение от
02.01.2018г. по гр.д. № 23063/2016г. на СРС.
Третото лице-помагач „М.Е.“ ООД не е подало отговор.
С депозираната въззивна жалба вх. № 260226/14.06.22 г. ответникът
Д. Ш. обжалва решението в установителната му част относно установено
негово задължение към „Топлофикация“ АД и моли за неговата отмяна и
отхвърляне на исковата претенция. Излага подробни доводи и оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на решение, непроизнасяне по
наведените от ответника възражения за недоказаност на претенцията за
доставена топлинна енергия и неспазване на съответните законови
разпоредби при отчитане на енергията, възраженията му по отношение по
приетата хипотеза на „неосигурен достъп“ (предвид възраженията му, че в
апартамента няма монтирани уреди за отчитане, т.к. радиаторите са
демонтирани, заварени са и тръбите към вертикалните щрангове за тяхното
свързване, и не може да се монтира водомер за топла вода). Изложени са
подробни съображения за неправилно изчисляване на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, с позоваване на противоречие с
разпоредбите на Директива 2012/27 ЕС, със Закона за защита на
потребителите и Директива 2011/83 ЕС, цитирана практика на ВКС и други
съдилища.
Отговор по тази жалба не е подаден от останалите страни.
С решение № 260007 от 13.07.2022 г. РС-Търговище е ОТХВЪРЛИЛ
като неоснователна молба рег. № 260225/14.06.2022г. от Д. Н. Ш. по реда и на
осн.чл. 250 от ГПК за допълване за допълване решение № 260003/19.05.2022г.
по гр.д. № 269/2018 г. по описа на PCТ.
Срещу така постановеното решение от Д. Ш. е депозирана
въззивна жалба рег № на ОСТ 3021/20.09.22 г., съответно рег. № на РСТ
260375/20.09.22 г., препратена от окръжния съд за администриране на
районния съд, като след размяната й същата отново е изпратена на ОСТ. В
тази въззивна жалба се излагат подробни съображения, които са почти
идентични с доводите във въззивната жалба срещу основното решение, с
позоваване на непроизнасяне и необсъждане на всички въведени от този
3
ответник възражения в процеса.
В постъпилия отговор ищецът „Топлофикация С.“ АД счита жалбата за
неоснователна. Претендира разноски.
Останалите страни не са подали отговор.
В проведеното пред въззивната инстанция о.с.з. страните не се явяват,
не се представляват.
Въззивната жалба е допустима и основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предявените искове са обосновани с обстоятелствата, че ответниците,
като собственици на процесния апартамент, находящ се в гр. С., и
потребители на топлинна енелгия (ТЕ), съгласно чл. 153, ал. 1 във вр. с 155,
ал. 1, т.2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 32, ал. 1 от ОУ не са погасили
задълженията си за заплащане на топлинна енергия, начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, кота след края на отчетния период са изготвени
сравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата – МХ.Е.“ ООД-С., на база реален отчет за уредите на дялово
разпределение, в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, в размер на 1946.45 лв. – главница, дължима за периода
от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и по изравнителна сметка за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2014г., както и обезщетение за забава в размер на
185,48лв. за периода от 15.09.2014г. до 15.05.2017г., съобразно дяловете си в
съсобствеността, както следва: ответницата - 1/3ид.ч. от дължимото или
639,83лв. от главницата и 60,05лв. обезщетение за забава върху нея; сумата от
8,99лв. за дялово разпределение и 1,78лв. обезщетение за забава върху нея, а
ответникът - 2/3ид.ч. от дължимото или 1279,66лв. главница и 120,10лв.
обезщетение за забава върху нея; сумата от 17,98лв. за дялово разпределение
и 3,56лв. обезщетение за забава върху нея, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 15.11.2017год., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми, ведно със законната лихва върху главниците
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 1808/2017 г. по описа на РС – Търговище, възразена в срока по чл.
414 ГПК от ответниците.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили
предявените искове по следните основни доводи и съображения:
4
-ответникът Д. Ш.: възражение за давност, възражения, че
топлоснабдяването в обекта е прекратено – всички радиатори са
демонтирани и е изключено топлоснабдяването с топла вода, за което има
съставен протокол, а инсталацията за отопление на общите части е откачена
от топлопреносната мрежа на блока и радиаторите са демонтирани;
възражение, че не е доказано наличието на действително доставка-по време,
място, количество и качество и не е ясно по какъв начин и какво е
основанието за определяне на посочените от ищеца суми; не са посочени
показания на уреди за дялово разпределение и не са представени фактури, от
които да се установи това; не е доказано от кога са задълженията за доставена
ТЕ и следователно неоснователно е искането за мораторна лихва за забава;
няма контролен топломер за отчитане на ТЕ, с която се захранва и съседната
сграда на ул.“В.Д.“ 24, като не е отчетена загубата на ТЕ по тръбопровода от
сграда с № 26 до сграда с № 24; оспорена е Методиката за изчисляване на
ТЕ, като незаконосъобразна; възражоение, че липсва договор, уреждащ
ползваната услуга „сградна инсталация“, с позоваване и на разпоредбата на
чл.9 от Директива 2012827, съгласно която няма услуга „сградна инсталация“.
-ответницата М. Д.: с възражения за недължимост на исковата
претенция спрямо нея, тъй като не е нито собственик, нито владелец, нито
ползвател, нито потребител на ТЕ за процесния апартамент, по съображения,
че същият като семейно жилище е предоставен за ползване на ответника Ш.
по силата на влязло в сила на 31.12.2001г. решение по гр.д. № 3143/1997г. по
описа на РС-С., с което решение е била осъдена да напусне жилището, така че
от 2001г. няма достъп него, а същото се ползва единствено от бившия и
съпруг; позовава се и на решение по гр.д. № 23063/2016г. по описа на РС-С., с
което е признато за установено, Ш. е изключителен собственик на процесния
имота, по отношение на който има незаплатена ТЕ за посочените в исковата
молба от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и по изравнителна сметка за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2014г.
Третото лице, привлечено по молба на ищеца – „М.Е.“ ООД-С. не е
депозирало писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК
При извършената самостоятелна проверка, като въззивна инстанция,
настоящият съдебен състав прие за установено от фактическа страна
следното:
5
Със заповед № 1142/08.12.2017г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1808/2017 г. по описа на РС-Търговище, по
заявление от 06.06.2017г. е разпоредено длъжниците (настоящи ответници)
да заплатят на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК *********,
гр.С., сумата от 1946,45лв., представляваща неизплатено задължение за
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.С., общ.О.,
ул“ В.Д.“ №26,вх.А,ап.7, абонатен № ******, дължима за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. и по изравнителна сметка за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2014г., както и обезщетение за забава в размер на
185,48лв. за периода от 15.09.2014г. до 15.05.2017г., съобразно дяловете си в
съсобствеността, както следва: ММ. И. Д. да заплати 1/3ид.ч. от дължимото
или 639,83лв. от главницата и 60,05лв. обезщетение за забава върху нея;
сумата от 8,99лв. за дялово разпределение и 1,78лв. обезщетение за забава
върху нея, а Д. Н. Ш. да заплати 2/3ид.ч. от дължимото или 1279,66лв.
главница и 120,10лв. обезщетение за забава върху нея; сумата от 17,98лв. за
дялово разпределение и 3,56лв. обезщетение за забава върху нея, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 15.11.2017год., до
окончателното изплащане на задължението на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК,
както и направените по делото разноски в размер на 42,64лв. внесена
държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Срещу тази заповед, в срока по чл. 414 ГПК, ответниците са подали
възражение, обусловило предявяването на настоящия иск по реда на чл. 415 ,
ал. 1 от ГПК – искът е предявен в указания срок, за същите суми по
основание, размер и периоди, предмет на възразената заповед, поради което е
процесуално допустим (предвид дължимата от исковия съд проверка,
съгласно т. 10а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/13 г. на
ОСГТК, ВКС).
Процесният апартамент се намира в жилищен блок - сграда на адрес: гр.
С., община О., ул.“В.Д.““ № 26, вх. А, поради което приложими са правилата
за етажната собственост.Видно от удостоверение, изд. от ГИС-С. на
15.05.2014г., стар адрес ул. “Васил Друмев“ № 24-26, вх. А и вх. Б, в гр.С.,
общ.О., се отнася за многофамилна жилищна сграда с два входа, отразена с
идентификатор 68134.408.186.1 в КККР, одобрени със заповед от 09.07.2010
г., със следните настоящи адреси: ул.“В.Д.“ № 24 /стар адрес ул.“В.Д.“ № 24-
6
26, вх. Б/ и ул.“В.Д.“ № 26 /стар адрес ул.“В.Д.“ № 24-26, вх. А/.
Видно от договор № 476-II от 10.10.2002г. (л.16-18 от гр.д. № 269/2018
РСТ), сключен между Етажната собственост на адрес в гр. С., ул.“В.Д.“ № 26,
представлявана от упълномощени представители (съгласно решение на
Общото събрание на ЕС от 21.09.2002 г.) като възложител, и третото лице-
помагач „М.Е.“ ООД-като изпълнител, възложителят възлага, а изпълнителят
е приел да достави и монтира електронни радиаторни разпределители на
топлинна енергия Siemens WHE30 и радиаторни вентили с термостатна глава
Siemens VD/VE 215 и да извършва услугата „топлинно счетоводство“ за
разпределение на консумираната, измерена от общ топломер АС и
фактурирана от Топлофикация, топлинна енергия, съгласно Методиката за
разпределение между отделните абонати на горния адрес. Съгласно раздел
VI. Допълнителни условия и гаранции, т.5, договорът се сключва за срок от 3
години, като след този срок същият се счита за автоматично продължен за
всяка следваща година, ако няма възражения за никоя от страните.
През 2007 г. е сключен договор № 104/08.11.2007г. между
„Топлофикация С.“ АД, от една страна като възложител, и от друга страна –
„М.Е.“ ООД, като изпълнител с предмет: Възложителят възлага, а
изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради-етажна собственост /СЕС/
или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на
изискванията за Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия /ОУ/, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007г. Срокът на договора е 3 години. За неуредените в
договора въпроси се прилагат разпоредбите на ОУ. Съгласно раздел V от
договора задълженията на възложителя са да поддържа информация за
клиентите и броя на средствата за дялово разпределение във всеки имот от
СЕС; да предоставя на изпълнителя информация за потребителите.
Задълженията на изпълнителя по договора, уредени в раздел IV са: да
предоставя на възложителя актуалните данни за прогнозно потребление на
отопление и топла вода в отделните имоти; да отчита уредите за дялово
разпределение не по-късно от 45 дни след обявената дата за край на
отоплителния сезон при условията на чл.20 ал.1 от ОУ.; да изготвя
изравнителни сметки и да ги предоставя на потребителите, съобразно чл.11
7
ал.1 т.5 от ОУ, не по-късно от 5 юли, като определя 30-дневен срок за
рекламации , както и да предаде на възложителя всички изравнителни сметки
не по-късно от 5 август, а също и да предоставя на потребителите
изравнителни сметки на дяловете, съдържащи минимален обем информация
по образец-Приложения № 1, 2, 3 и 4 от ОУ. По силата на чл.32, ал.1 от ОУ
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. В по-
новите ОУ, приети през 2014г. съгласно чл.33 ал.2 от тях клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят.
Видно от представения протокол от ОС на ЕС на адрес в гр. С.,
ул.“В.Д.“ 26, проведено на 21.09.2002г., ответникът Ш. е присъствал на това
събрание, (вписан под № 7 – за ап.7, ет.ІІІ), на което е взето решение за
преминаване към индивидуално разпределение на топлинната енергия
/топлинно счетоводство-ТС/, като услугата се възложи на „СИМЕНС и
ЕЛВЕКО“- „МХ-ЕЛВЕКО“ ООД, избира се радиаторните разпределители д
бъдат електронен тип, процентът за сградна инсталация (общи разходи на ТЕ
ада бъде 15% и са избрани трима пълномощници, които да представляват ЕС
при подписването на договора с избраната фирма по всички въпроси,
свързани с ТЕ и изпълненето на този договор, както и да подпишат
споразумителен протокол с „Топлофикация С.“ ЕАД от името на ЕС (л. 18 ).
Въз основа на това решение на 10.10.2002г. между ЕС и „М.Е.“ ООД, като
герент на консорциум „СИМЕНС И ЕЛВЕКО- БЪЛГАРИЯ“, с предмет,
описан по-горе в мотивите.
С нот.акт за дарение на недвижим имот № /не се чете/, том ХХII, д.№
3601/ 21.09.1984г. по описа на СРС ответникът Ш. е придобил 1/3ид.ч. от
процесния апартамент, ведно с 1/3 от прилежащата му изба № 13, и 1/3 ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж.
Двамата ответници са били съпрузи, чийто гр.брак, сключен през 1979
г., е прекратен с влязло в сила на 31.12.2001г. решение по гр.д. № 3143/1997г.
на СРС, с което семейното жилище в гр.С., ул.“В.Д.“ № 26, вх.А, ет.4, ап.7, е
предоставено за ползване на мъжа, а жената е осъдена да го напусне /л.58/.
По инцидентен установителен иск, предявен в производство за делба, с
8
влязло в сила на 16.02.2018г.решение № 304001/02.01.2018г. по гр.д.№
23063/2016г. по описа на СРС /л.59/ е признато за установено, че ответникът
Ш. е изключителен собственик на процесното жилище, като от мотивите към
решението е видно, че е постановено при признание на иска.
От събраните пред първоинстанциония съд гласни доказателства се
установява, че ответницата се прибрала за една нова година през м. декември
2001г. и повече не е ходила в С., а оттогава живее само в къщата си в гр.
Търговище, ул. „С.“ № 25 (св. Ст. Д.)
Във връзка с установяване на релевантните за спора факти, предвид
твърденията на ищеца и възраженията на ответниците, са назначени, приети и
изслушани две експертизи: съдебно-техническа (СТЕ) – л.169-186 и съдебно-
счетоводна(ССЕ)- л. 328-333. Съгласно обстоятелствената част и
заключението на СТЕ:
-отчетните данни на топломерите, съгласно изготвената от ТР „С.
Изток" информация, съвпадат с данните, посочени в индивидуалните справки
за използвана ТЕ, изготвени от „М.Е."ООД за процесния период: 05.2013. -
04.2014 г. и 05.- 04.2016г. Общото количество за този период реално
подадена ТЕ към абоната е 759687 квтч.;
-топлинното счетоводство на въпросната СЕС за процесния период се е
водило от ФДР „М.Е." ООД, която извършвала дялово разпределение на
консумираната от абонатите ТЕ в края на всеки отоплителен сезон,
изчислявайки прогнозните дялове за отопление и топла вода през следващия,
съгласно: - чл. 139, чл.139б, чл. 139в и чл. 150 от ЗЕ, касаещи
топлоснабдяването; чл. 69, ал.2, т. 2 от Наредба 16-334 от 2007г (чл.125, ал.З
от ЗЕ); Приложение към чл.61(1) на Наредба 16-334 от 2007г., съдържащо
„Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС". По тази Методика ФДР
отчита и разпределя действително потребената ТЕ за отопление и БГВ;
Вещото лице е посочило, че в материалите по делото не е наличен цитираният
от ответника Ш. в отговора му протокол, удостоверяващ демонтирането на
радиатори, респ. няма монтирани индивидуални разпределители. В процесния
имот е налична част от СИ (сградна инсталация). За сезон 2015-2016 на
специалистите от ФДР не е осигурен достъп до процесния имот, за което е
представен протокол - от м. 05.2016г.( стр.139). Позовало се е на т.6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение относно начина на изчисляване на ТЕ за
9
СИ. За отоплителен сезон 2013-2014г. тази част от ТЕ за СИ е изчислена в
размер на 36,4% от общата енергия за отопление в СЕС, за отоплителен сезон
2014-2015г. - на 26,40%, за отоплителен сезон 2015-2016г. - на 23,82 % (стр.
134,135 и 136 от материалите по делото). Тази енергия е в зависимост от
топлофизичните особености на сградата и отоплителната инсталация, както и
от средната температура на сградата и външната изчислителна за град С..
Разпределя се пропорционално през периодите на пълните отопляеми обеми
на всички имоти в СЕС. През периодите 05.2013-04.2014г. и 05.2014 -
04.2015г. и 05.2015 - 04.2016г. в процесния имот не са отчитани данни за БГВ.
За процесния период не са отчитани разходите на ТЕ за БГВ. ФДР е
извършила крайните отчети за процесния имот в съответствие с нормативната
уредба;
-в таблица са посочени за отчетните периоди начислените стойности за
ТЕ от „Топлофикация С." ЕАД и изчислените стойности от ФДР „М.Е." ООД,
както и изравнителните суми след дяловото разпределение. Сумата от
1919.48 лв. с ДДС е по представените от „Топлофикация С." ЕАД и ФДР
справки и изравнителни сметки.;
-съгласно СТЕ през процесния период ответникът не е ползвал ТЕ за
отопление и за БГВ. Задълженията са от дела му от ТЕ за сградна инсталация
/СИ/, както и за служебно изчисляване на ТЕ при липса на допуск в имота за
сезон 2015-2016г. Според дадените от „Топлофикация С." ЕАД справки
задълженията от неплатена ТЕ е 2 131,91лв. (стр. 29);
-вещото лице е посочило, че цените на топлинната енергия за битови
нужди се регулират от ДКЕВР, като за процесния период, както
„Топлофикация С." ЕАД, така и ФДР „М.Е." ООД са спазвали изискванията
на Наредба 16-334 за топлоснабдяване, определяща реда и техническите
условия за топлоснабдяване и прилагане на дяловото разпределение на ТЕ в
СЕС, както и Методиката за дялово разпределение към наредбата – т.е. са
начислявани в съответствие на нормативната уредба;
-отчислявани са за сметка на „Топлофикация С.“ ЕАД технологичните
разходи на ТЕ в АС, видно в Приложение към задача 1 и задача 6-колона 9;
-вещото лице е посочило, че в АС, захранваща с ТЕ, процесният имот с
аб. № 29326, има монтиран един топломер с идент. № 4025168 и с него са
извършвани всички измервания на ТЕ през процесния период, като е
10
посочило хронологията на извършените метрологични проверки.
От страна на третотолице-помагач „М.Е.“ ООД са представени писмени
доказателства (л.133-143), в т.ч. протокол-декларация от 03.07.2014г., от
13.07.2015г. и от 30.06.2016г. /л.140-142/ и констативен протокол за
извършен отчет от 18.05.2016г. – относно връчването на изравнителните
сметки за потребена ТЕ в сградата етажна собственост в гр. С., ул.“В.Д.“ №
26.
Съгласно обстотялствената част и заключението на ССЕ:
-вещото лице е посочило, че при извършената проверка е установило, че
няма данни за извършени плащания от страна на ответника по издадените
фактури за процесния период. На база извлеченията за дължимите суми на
Абонат с № ****** е установило непогасени задължения по главница за ТЕ -
1919.49лв., непогасени задължения по главница за дялово разпределение -
26.96лв. Общо размерът на непогасените задължения - 1946.45 лв.;
-в ССЕ, в табличен вид, е посочено през кои месеци са въвеждани в
информационната система на ищеца изравнителните сметки и на каква
стойност са същите: за използвана ТЕ за периода 01.05.2013-30.04.2014г.
стойността на изравнителната сметка е 174.50 лв., дата на въвеждане в
информационната система на ищеца – 31.07.2014г.; за периода 01.05.2014-
30.04.2015г., стойността на изравнителната сметка е 155.76 лв., дата на
въвеждане в информационната система на ищеца – 31.08.2015г., за периода
01.05.2015-30.04.2016г., стойността на изравнителната сметка е 1 589.22 лв.,
дата на въвеждане в информационната система на ищеца – 31.07.2016г. или
общо стойността е 1919.48 лв.;
-Размерът на законната лихва върху главницата от 1919.49лв. е 179.06
лв., размерът на законната лихва върху главницата от 26.96лв. за дялово
разпределение е 5.21лв. , общ размер на лихвата 184.27лв.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, с правно осн.чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 153, ал. 1 във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция е обусловена от извършено от
страна на ищеца доказване в процеса на следните факти и обстоятелства (част
11
от които спорни), относими към казуса: процесният имот да се намира в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната
мрежа, през процесния период да е бил топлофициран; да са налице
съответните термостатни вентили, термостатни глави, индикатори за
разпределение разхода на топлинната енергия, радиатори, индивидуална
инсталация за топла вода към процесния апартамент, налична инсталация за
отопление на общите части от топлопреносната мрежа и др., да е извършено
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
издаването на обща и индивидуални сметки на потребителите, да са спазени
нормативните изисквания при установяване задълженията на абоната за
заплащане на дължимата топлинна енергия.
Няма спор, че между страните е възникнало и съществувало валидно
облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставял топлинна
енергия до процесния недвижим имот.
Спорни в настоящия казус са обстоятелствата относно установяване на
действително доставената от ищеца топлинна енергия, начина и
законосъобразността на определяне на нейното количество, както и
приложимостта на т. 6.1.1 и т.7 от Методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради етажна собственост.
На първо място, предвид направеното възражение за давност на
исковата претенция, въззивният съд дължи произнасяне по този въпрос, тъй
като основателрността на това възражение би обусловила неоснователност на
исковата претенция, респ. частична неоснователност, без да е необходимо
разглеждането й по същество- изцяло или чадстично.
Доколкото оспореното вземане е за дължими периодични плащания, в
случая е приложима кратката 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б.“в“
от ЗЗД. Съобразно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, понятието "периодични
плащания", по смисъла на цитираната норма (чл. 111, б"в" от ЗЗД), се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения, за предаване на
пари, или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, какъвто
12
характер има и задължението на ответниците спрямо ищеца ТЕЦ- С..
Съгласно Общите условия на „Топлофикация С.“, потребителите са длъжни
да плащат месечни прогнозни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Дължимите суми от
изравнителните сметки, от своя страна, се заплащат в 30-дневен срок от
издаване на съобщението за дължимата сума.
В случая, предвид разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
меродавна е датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, в случая
това е датата 06.06.2017г., на която дата ищецът е подал заявлението пред РС-
С., по което е образувано ч.гр.д. № 37217/2017г. по описа на РС-С., изпратено
по подсъдност в РС-Търговище. Исковата претенция е за установяване
съществуването на вземане в размер 1946.45 лв. – главница, дължима за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и по изравнителна сметка за периода
от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., както и обезщетение за забава в размер на
185,48лв. за периода от 15.09.2014г. до 15.05.2017г. Следователно погасени
по давност са вземанията, изискуеми до 06.06.2014 г. В заключение, по
възражението за давност, съдът приема, че исковата претенция за
претендираните суми за периода до 06.06.2014 г. е неоснователна, като
погасена по давност.
В останалата й част, исковата претенция също се преценява за
неоснователна, като недоказана. В тежест на ищеца е било установяването на
действително доставената/респ. потребена от ответниците топлинна енергия,
наличието на предвидените в Закона за енергетиката и подзаконовите
нормативни актове основания и условия, за приложимост и изчисление на
дължими суми в хипотезата на „неосигурен достъп до процесния имот“,
предвид и оспорването на представения от ответника Ш. Констативен
протокол за извършен отчет. В тази връзка по делото не са представени
доказателства. протоколите-декларация (3 бр.) за изравнителни сметки от
03.07.2014 г., 13.07.2015 г. и 30.06.2016г. (л. 140-142), касаещи изравнителни
сметки по претенциите за исковите периоди, да са били предадени от
подписалото ги лице (Радослав Владимиров, упълномощен от горецитираното
ОС от ЕС) на „всички абонати с уведомлението, че считано от днес, имат 30
/тридесет/ дневен срок за въпроси по представените изравнителни сметки“, в
конкретния случай – да са били предадени на ответниците/на ответ.Ш., с
оглед възраженията на ответника в процеса в тази насока.
13
Вещото лице е дало заключение, че извършените изчисления при
определяне на исковите суми са в съоветствие с издадената по реда и на
осн.чл. 125, ал. 3 от ЗЕ НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, действаща към датите на претендираните искови
периоди, понастоящем отм. с НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, като по отношение на дължимите суми за изчисляване на
ТЕ за отопление при липса на достъп в имота на потребителя (предвид
представения протокол – л. 139), вещото лице е посочило, че са спазени
разпоредбите на т.7.2 и т.7.3.2 от Методиката Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия, представляваща Приложение към чл.
61, ал. 1 от Наредбата. Съгласно т.7.2.“ Топлинната енергия за отопление на
общите части на сградата - етажна собственост, заедно с топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя като разлика
между общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от
показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия им обем по
проект“. Съгласно чл. 7.3.2. „При неосигуряване на достъп за отчет на
определените от лицето по чл. 139б ЗЕ дати се прилага екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата по реда на т. 7.3.1. Клиентите,
неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване
на изравнителната сметка по реда на чл. 70а, ал. 4“, което пък от своя
страна означава, че същите следва да са били уведомени по надлежния ред за
тази изравнителна сметка, доказателства за което по делото няма.
С РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) ЕС от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17, с предмет две преюдициални
запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС (имащи относимост и
към настоящия спор), в мотивите съдът излага съображения, че „се явява
технически трудно да се определи точното индивидуално потребление на
всеки обитател на съответната сграда — етажна собственост, що се отнася до
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Що се отнася до
използвания за целите на фактурирането метод за изчисляване на
потреблението на топлинна енергия в сградите — етажна собственост, следва
да се отбележи, че държавите членки разполагат с широка свобода на
действие. Всъщност, както от съображение 12 и член 1 от Директива 2006/32,
така и от съображение 20 и член 1 от Директива 2012/27 следва, че с тези две
14
директиви се цели на държавите членки да се осигури обща рамка, която да
им позволи да вземат подходящи мерки за намаляване на енергийното
потребление, като същевременно им се остави възможността да подберат
условията за изпълнение (вж. в този смисъл решение от 7 август 2018 г., Saras
Energía, C‑561/16, EU:C:2018:633, т. 24 и цитираната съдебна практика),
поради това член 9, параграф 3, трета алинея от Директива 2012/27
предвижда, че държавите членки имат възможност да въведат прозрачни
правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия
или топла вода, така че в частност да могат да разграничават разходите за
топла вода за битови нужди, разходите за топлинна енергия, отдавана от
сградната инсталация и с цел отопление на общите помещения, и съответно
разходите с цел отопляване на апартаментите“. В заключение, с
постановеното решение ЕС решава, че:
1)Член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на
Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във
връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) №
2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни
търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
2)Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при
крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за
отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от
Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
15
2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия
апартамент.
Изхождайки от изложеното и приетото в решението на Съда,
приложено ъм настоящия казус и установеното от фактическа страна, макар,
като собственици/ползуватели на апартамент в сграда - етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, ответниците по принцип
да са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, дори и когато не изполват отопление в
своя апартамент, то дължимите суми следва да бъдат изготвяни за всеки
собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент (така е решен законодателно този въпрос и в
разпоредбата на чл. 145, ал. 3 от ЗЕ).
През исковия период, съгласно СТЕ, ответникът не е ползвал ТЕ за
отопбение и БГВ (битово горещо водоснабдяване) – задълженията му са от
дела му от ТЕ за сградната инсталация, както и служебно изчисляване на ТЕ
при липса на допуск в имот за сезон 2015-2016 г.
В заключението на СТЕ е посочено, че в процесния имот е налична
част от СИ (сградна инсталация), без да е уточнено коя е тази част и касае
ли тя имота на ответниците, респ. как се отразява тя на изчислените като
дължими суми, доколкото заключението на СТЕ е основано на
предоставените му от ищеца и третото лице помагач справки. Няма събрани
по делото доказателства (което е в тежест на ищеца, респ. от подпогащата го
страна), оборващи твърденията на ищеца, че щранговете за отопление на
общите части са откачени от топлопреносната мрежа на сградата, което
твърдение от своя страна е в унисон с посоченото от в.л. за частична
наличност на сградната инсталация. Ищецът не е провел и доказване по
оспорването от страна на ответника Ш. на Протокола за отказ от достъп, на
който се основава част от исковата претенция, което отново е в негова тежест
(като съдът споделя съображенията на съда по гр.д. № 1259/2010 г. на РС-
16
Кюстендил). Освен това, както бе посочено по-горе, не е спазена изцяло
предвидената в т. 7.2.3 от Методиката процедура (т. 7.2.3, изр. 2-ро), или,
дори и да е спазена, по делото ищецът/третото лице помагач не са ангажирали
доказателства в тази насока. А безспорно едва при спазена процедура, може
да се прави извод за това дали изчисленията са верни и в съответствие с
предвиденото в законова/подзаконова норма. Не са ангажирани от ищеца и
доказателства във връзка с възраженията на ответника за неспазване
разпоредбите на чл. 60 от ЗЕ, което също рефлектира върху
законосъобразността на извършените изчисления и оттам върху доказване на
исковата претенция.
Наред с това, за пълнота на изложението следва да се отбележи и
следното: С решение № 4777/13.04.2018 г. постановено по адм.д.№
1372/2016г. на ВАС, ІІІ отделение , в производство по реда на чл. 185 и сл. от
АПК, съдът е отменил зависимостта (формулата) , приета в т.6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна
в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №
16-334 от 2007г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр.94 от 2013 г.,
представляваща Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването / обн.ДВ, бр.34/24.04.2007г. изм. и доп.
ДВ, бр.42/09.06.2015г. в сила от 09.06.2015г./, издадена от министъра на
икономиката и енергетиката, по съображения, че спорената част( приетата
зависимост) от разпоредбата на т.6.1.1 от Методиката е приета в резултат на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, неясна е по отношение на част от параметрите в нея и с
приложението й, не се постига законовата цел, заложена в чл.155, ал.2 от
Закона за енергетиката, като предвид определението на „Действително
инсталирана мощност на отоплителната инсталация“, дадено в §1, т.2а от ДР
на Наредбата за топлоснабдяването, следва, че действително инсталираната
мощност на отоплителните тела в сградата за отчетен период, отчетена с
параметъра Qдим във формулата, в някои случаи може и да не съвпадне с
реалната мощност на отоплителните тела в сградата за отчетен период, тъй
като не отчита спирането на подаването на топлинна енергия към радиаторите
чрез вентилите им. Въпросният параметър Qдим,kW (действително
инсталирана мощност на отоплителната инсталация) е част от формулата за
изчисляване по т.6.1.1 от Методиката, на която се е позовало вещото лице. С
17
решение № 2187/11.02.2020г. на ВАС - Петчленен състав - I колегия,
постановено по адм.д. № 1318/2019 г. е обезсилено решение №
4777/13.04.2018г., постановено по адм.д.№ 1372/2016г. по описа на
Върховния административен съд, трето отделение, само поради
обстоятелството, че с Наредба за изменение и допълнение на Наредба №16-
334 от 2007г. за топлоснабдяването , обн. ДВ, бр.74 от 2019г. в сила от
20.09.2019г. е изменена и допълнена Наредба №16-334 от 2007г. за
топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., издадена от министъра на
Енергетиката, извършено към приключване на устните състезания пред
петчленния състав, 16.01.2020г., оспорената разпоредба от цитирания
подзаконов нормативен акт, вече не е съществувала в правния мир. По повод
на това разрешение, дадено от ВАС, с решение на ЕС-пети състав от
24.11.2022г. по дело С-289/21 с предмет преюдициално запитване по чл. 267
ДФЕС от Адм съд-С. град, ІІ отд., 41 състав по д.№ 3330/2020 г., съдът
постановява, че принципът на ефективност, закрепен в чл. 47 от Хартата на
основните права на ЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато
национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред,
тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща
норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема,
че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за
произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат
евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв
интерес да е бил взет предвид от наличието на възможност
незаконосъобразността на съответната национална разпоредба да се установи
от съда, разглеждащ иска за обезщетение за вреди, независимо от от
наличието на възможност незаконосъобразността на съответната национална
разпоредба да се установи от съда, разглеждащ иска за обезщетение за вреди,
кактои в настоящия случай при претенция за заплащане на потребена ТЕ.
С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че исковата
претенция относно претендираните главници и в тази й част е неоснователна,
поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Предвид изложените доводи и съображения за
неоснователност на исковите претенции като неоснователни и недоказани, не
18
следва да бъдат обсъждани доводите на въззивницата Д., свързани с
възражението й за неоснователност на иска на собствено основание – тъй като
в процесния период не е била нито съ/собственик, нито ползувател на
процесния апартамент, доколкото съдът би дължал обсъждането им при
извод за изначална дължимост на потребена топлинна енергия.
Районният съд е достигнал до частично друг краен резултат, поради
което и решението в обжалваната му осъдителна част, като необосновано и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено, като бъде остановено друго по
съществото на спора, с което се отхвърли исковата претенция и в тази й част,
както и изцяло решението в частта относно присъдените в полза на ищеца
разноски.
По въззивната жалба на Д. Ш. срещу постановеното по реда на чл.
250 от ГПК решение 260007/13.07.22 г.:
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Този извод на въззивния съд следва независимо от основателността на
жалбата срещу основното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от
ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се
е произнесъл по цялото й искане. Съгласно тази законовата уредба, съдебната
теория и постоянна и непративоречива съдебна практика съдебното решение е
непълно в случаите, когато съдът не се е произнесъл в диспозитива по целия
спорен предмет, като не е налице непълнота на решението, ако съдът не е
обсъдил в мотивите някое доказателство по делото, или не е обсъдено
възражение - с допълнителното решение, по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК, се
отстранява непълнота на постановеното решение, когато то не обхваща целия
спорен предмет, поради това, че съдът не е формирал воля по отношение на
част от спорното право, а в настоящия случай, постановявайки обжалвания
съдебен акт съдът се е произнесъл по целия предмет на предявения иск по чл.
415 ГПК. Допълването не пререшава вече решения спор по произнесения
иск/искове, затова може да се постановява от съда, който го е постановил.
Доколкото се установява, че в диспозитива на решението, съдът се е
произнесъл по въведения от страните според предмет, следва да се изведе, че
искането по чл. 250 ГПК се явява неоснователно.
Липсата на обсъждане в мотивите на първоинстанционното решение на
всички, заявени от ответника в отговора му и в хода на първоинстанционното
19
производство доводи, по никакъв начин не би могло да се приеме за
непълнота на постановеното решение, която да обоснове нужда от
произнасяне по реда на чл.250 ГПК, а би могло да послужи единствено като
аргумент за обжалване на решението (което е сторено от страната, подала
едновременно с молбата по чл. 250 ГПК и въззивна жалба срещу
първоинстанционното въззивното решение). И това е така, тъй като на
допълване (както и на тълкуване) подлежи диспозитива, но не и мотивите на
решението.
По разноските: Ответницата Д. е претендирала разноски с жалбата.
Представила е доказателства за заплатени разноски пред РСТ за адв.възн.в
размер 300 лв. (л.57). За въззивната инстанция – 50 лв.д.такса (л.8).
Ответникът Ш. не е претендирал разноски. С оглед основателността на
жалбата ищецът следва да заплати разноските на ответницата в размер 350
лв., като възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно-
договореният хонорар 300 лв. е в предвидения минимален размер по чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба 1/2004 за минималните размери на адв.възнаграждения.
Въпреки неоснователността на въззивната жалба на Д. Ш. срещу решението
по чл. 250 ГПК, разноски не се следват на ответната страна, поради което и
искането на „Топлофикация-С.“ в отговора на тази жалба за присъждане на
юриск.възнажд. следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК при предявяване на искане за процесуална
защита или съдействие се събира държавната такса, предвидена в Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс. Основното правило, залегнало в Тарифата при
определяне на таксите в съдебното производство е, че се дължи държавна
такса за всяко самостоятелно действие по защита, и доколкото не е
предвидено заплащането на държавна такса по Тарифата, това само по себе си
води до извода, че производството за изменение и/или допълнение на
постановеното съдебно решение не е самостоятелно производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260003/19.05.2022 г., постановено по гр.д.№
269/2018г. по описа на Районен съд – Търговище, В ЧАСТТА МУ, с която е
20
ПРИЗНАТО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ по реда на чл.422 във вр. чл.415
ал.1 от ТПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-С." ЕАД ЕИК *********, гр. С., против
Д. Н. Ш., ЕГН ********** от гр. Пловдив, район Западен, ул.“Р.“ № 9 и М. И.
Д., ЕГН ********** от гр. Търговище, ул.“П. Р. С.“, № 25 за сумата от
1767.80 лв., представляваща неизплатено задължение за доставена топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.С.. общ.О., ул.В.Д.“, №
26,вх.А,ап.7, абонатен № ******, дължима за периода след 01.05.2014г. до
30.04.2016г., както и обезщетение за забава в размер на 135.70 лв. за периода
от 15.09.2014г. до 15.05.2017г., съобразно дяловете си в съсобствеността,
както следва: М. И. Д. да заплати 1/Зид.ч. от дължимото или 581.66 лв. от
главницата и 43.95лв. обезщетение за забава върху нея: сумата от 7.60 лв. за
дялово разпределение и 1,28 лв. обезщетение за забава върху нея, а Д. Н. Ш.
да заплати 2/Зид.ч. от дължимото или 1163.32 лв. главница и 87.90лв.
обезщетение за забава върху нея; сумата от 15.20 лв. за дялово разпределение
и 2.57лв. обезщетение за забава върху нея, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 15.11.2017год., до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №1142/08.12.2017г. по ч.гр.д. № 1808/2017г. по
описа на PC-Търговище,№ 479/27.10.2021 г., КАКТО И В ЧАСТТА за
разноските, а именно: в частта, в която Д. Н. Ш. е осъден да ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-С.“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 667.15 лв.,
представляваща разноски в исковото производство по Гр.д. № 269/2018г. по
описа на РС-Търговище и сумата от 55.14 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по Ч.гр.д. № 1808/2017г. по описа на РС-
Търговище, на осн. чл.78 ал.1 ГПК; а М. И. Д. е осъдена да ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-С.“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 301.42 лв.- по
компенсация, представляваща разноски в исковото производство по Гр.д. №
269/2018г. по описа на РС-Търговище и сумата от 27.57 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1808/2017г. по описа на
РС-Търговище, на осн. чл.78 ал.1 ГПК, като вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ-С." ЕАД, ЕИК
*********, гр. С., ул. Я.“ № 23 Б, против Д. Н. Ш., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, район Западен, ул.“Р.“ № 9 и М. И. Д., ЕГН ********** от гр.
Търговище, ул.“П. Р. С.“, № 25 искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК за
21
установяване съществуването на ВЗЕМАНЕ за сумата от 1767.80 лв.,
представляваща неизплатено задължение за доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр.С.. общ.О., ул.В.Д.“, № 26,вх.А,ап.7,
абонатен № ******, дължима за периода след 01.05.2014г. до 30.04.2016г.,
както и обезщетение за забава в размер на 135.70 лв. за периода от
15.09.2014г. до 15.05.2017г., съобразно дяловете си в съсобствеността,
съответно: СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕ от длъжника М. И. Д.,
представляващо 1/Зид.ч. от дължимото или 581.66 лв. от главницата и
43.95лв. обезщетение за забава върху нея: сумата от 7.60 лв. за дялово
разпределение и 1,28 лв. обезщетение за забава върху нея;
СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕ от длъжника Д. Н. Ш., представляващо
2/Зид.ч. от дължимото или 1163.32 лв. главница и 87.90лв. обезщетение за
забава върху нея; сумата от 15.20 лв. за дялово разпределение и 2.57лв.
обезщетение за забава върху нея, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 15.11.2017год., до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №1142/08.12.2017г. по ч.гр.д. № 1808/2017г. по
описа на PC-Търговище,№ 479/27.10.2021 га именно: постановено по гр. д. №
361/2021 г. по описа на Районен съд – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК *********,
гр. С., за присъждане на разноски за заповедното и за първоинстанционното
исково производство, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. Н. Ш. срещу решение №
260007/13.07.2022 г. (постановено в производство по чл. 250 ГПК),
постановено по гр.д. № 269/2018г. по описа на РС-Търговище, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. С. да
заплати на М. И. Д., ЕГН ********** от гр. Търговище, ул.“П. Р. С.“, № 25
сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева)- 50 лв.д.такса за въззивната
инстанция и 300 лв. адв.възнаграждение за първата инстанция, при
неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Търговище сумата от 50.00 лв.-
дължима държавна такса по в.жалба вх. № 260226/14.06.2022 г., депозирана
22
от Д. Н. Ш..
ОСЪЖДА Д. Н. Ш., ЕГН ********** от гр. Пловдив, район Западен,
ул.“Р.“ № 9 да заплати на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. С.,
сумата 100 лв. (сто лева)- разноски за въззивната инстанция
(юриск.възнаграждение), на осн.чл. 78, ал. 8 вр.с ал. 3 и чл. 273 от ГПК във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението в останалата му отхвърлителна част, като необжалвано е
влязло в сила.
Решението има действието по чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ГПК спрямо
„М.Е.“ ООД гр.С., ЕИК ********** в качеството му на трето лице - помагач
на страната на „Топлофикация С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23