№ 11180
гр. ...., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110163924 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „....“ ЕООД срещу
Застрахователно акционерно дружество „...“ АД, с която е предявен иск за
осъждане на ответника в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на л.а. „...“, рег. № ..., чийто водач има вина за
настъпило на 22.10.2019 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП), да
заплати на ищеца сумата от 396,55 лева /след допуснато изменение на размера
на иска/ - разликата между размерът на реално претърпените от ищеца
имуществени вреди и изплатеното от ЗАД „...“ АД на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 406,49 лева, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 23.11.2022 г. до окончателното
плащане
В исковата молба се твърди, че на 22.10.2019 г. в гр. ...., на
кръстовището на бул. „...“ и ул. „...“ е настъпило ПТП между лек автомобил
„...“, модел „...“, рег. № ..., собственост на ищеца и лек автомобил „...“, рег. №
..... Сочи, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л.а. „...“, който
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на безопасна дистанция
от намаляващия скоростта и спиращия пред него л.а „...“, за да пропусне
пешеходци на пешеходната пътека, и неупражняване на достатъчен контрол
върху управлявания от него автомобил, удря л.а. „...“ в задната му част.
Вследствие на удара на автомобила на „....“ ЕООД са нанесени увреждания на
задната броня, на спойлера на задна броня, на задната маска и капака на
багажника, които са подробно описани в опис, изготвен от служител на
ответното дружество. За ПТП е съставен протокол от 22.10.2019 г., като
виновен за настъпване на ПТП е посочен водачът на л.а. „...“, рег. № ..., за
1
който лек автомобил към датата на ПТП - 22.10.2019 г. е сключена и
действаща застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, за
което „ЗАД ..."АД е издало застрахователна полица със застрахователно
покритие за периода от 20.02.2019 г. до 19.02.2020 г., видно от справка на
Гаранционен фонд и съгласно протокол за ПТП. Поради това, ищецът завело
претенция щета № .../23.10.2019г., като са представени и всички изискани от
застрахователя документи. Извършен е оглед на автомобила. След
извършения оглед и представяне на исканите от застрахователя документи
във връзка с настъпилото застрахователно събитие ЗАД „..."АД е изплатило
на ищеца обезщетение в размер на 406.49 лева. Според ищеца причинените
щети на автомобил „...“, модел „...“ са на стойност 1 006.49 лева, от които
след погасяване на сумата от 406.49 лева са останали непогасени 600 лева,
като от непогасената част към момента на подаване на исковата молба в съда
ищецът претендира 150 лв. Претендира разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника ЗАД „...“ АД, с който оспорва предявения иск по
основание и размер като завишен. Твърди, че във връзка с процесната
претенция на ищеца, в ЗАД „...“ АД е образувана преписка по щета № ..., по
която на 21.04.2020 г. в полза на ищеца е изплатена сумата в размер на 406,49
лева, с което плащане задължението на ответника за репариране на вредите на
основание сключения застрахователен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния водач на л. а. ... е изпълнено.
Поддържа, че сумата, необходима за репариране на процесиите вреди, в т. ч.
труд и нови части по средни пазарни цени, възлиза на 406,49 лева с ДДС.
Твърди, че управителят на ищцовото дружество сам е посочил начина, по
който да бъде определено обезщетението, а именно - по експертна оценка на
застрахователя и е отказал извършване на допълнителен оглед на автомобила,
поради което ответникът не е в забава, не дължи обезщетение за забава и не е
дал повод за предявяване иска във връзка с процесната претенция. Съответно,
в случай че съдът приеме, че претенцията е основателна, разноските по
делото следвало да бъдат възложени на ищеца. Оспорва и претенцията за
заплащане на законна лихва върху главницата. Претендира разноски. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа
предявения иск, а ответникът го оспорва.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
2
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 22.10.2019 г. в гр. ...., на
кръстовището на бул. „...“ с ул. „...“ е настъпило ПТП между л.а. „...“, модел
„...“, с рег. № ... и л.а. ...“, рег. № ..., поради виновното и противоправно
поведение на водача на л.а. „...“; наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 22.10.2019 г. по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за л.а. „...“, рег. № ....; че ищецът е предявил претенция
до ответника, по която ответникът е платил сумата от 406,49 лeва и е отказал
да заплати остатъка от сумата от претендирания от ищеца размер на вредите.
Видно от представената на лист 21 по делото молба на 23.10.2019 г.
ищецът „....“ ЕООД е поискал от ответника ЗАД „...“ АД извършване на оглед
и оценка на увреденото имущество – л.а. „... ...“, с рег. № ... и е декларирал, че
желае изплащането на обезщетението да се извърши по експертна оценка.
Видно от представеното на лист 23 по делото копие от електронно
писмо на 10.04.2020 г. представител на ищеца е декларирал, че се отказва от
допълнителен оглед и желае щетата да бъде придвижена за плащане.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-
автотехническа експертиза, приета без възражения от страните и представена
в писмен вид на лист 38-41 по делото, от механизма на ПТП, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания следва извода, че щетите по л.а. „... ...“, с рег. № ... се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 22.10.2019 г.
произшествие в гр. ..... Вещото лице посочва, че стойността, необходима за
възстановяване на щетите по л.а. „... ...“, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 803,04 лева. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно изготвено и обосновано и обяви, че ще го
ползва при изграждане на доказателствените си изводи.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от правна страна:
3
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432 КЗ.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата за
заплащане на имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя
от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и
виновно поведение на лице, с което ответникът се намира в застрахователно
правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди и
установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на валиден договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и
главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на
ответника е установяване погасяването на претендираното вземане и
оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя
на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на вземането,
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от
фактическия състав на съдебно предявеното вземане, с изключение на
действителния размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното
погасяване.
Спорните въпроси между страните по делото касаят размера на
понесените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" обезщетение се определя от реално
причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената
застрахователна сума.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ, предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той
е се е намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на
вредите е действителната стойност на претърпените вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие, доколкото в договора не е
предвидено друго – чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля
максимално уговорената застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-
голяма от действителната стойност на увреденото имущество (при пълна
4
повреда), определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
т. е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и качество
като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при частична
повреда), т. е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика
постановена по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от
23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от
02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от
30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от
27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 22 от
26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение №
167/11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.).
Във връзка с индивидуализиране размера на обезщетението по законова
делегация на чл. 499, ал. 2 КЗ е предвидено създаването на Наредба, в която
да се определи методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства (Методиката). Същата се прилага
като указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
доказателства (фактури) за извършен ремонт в сервиз и застрахователното
обезщетение се определя по експертна оценка. Константна е практиката на
съдилищата, в това число на касационната инстанция, че Методиката към
наредбата, приета от КФН, не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ
и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение,
обхващащо действителната стойност на причинената вреда (в този смисъл
са решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., решение
№ 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., решение №
153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС
по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др. постановени при действие на Наредба №
24 от 8.03.2006 г. на КФН и актуални и понастоящем). Поради това за съда не
съществува задължение да проверява дали определеното от вещо лице
обезщетение не надхвърля тези вреди.
5
Поради това, при определяне на дължимото обезщетение съдът следва
да съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена
стойността на действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени.
Същата според експертизата възлиза на сумата от 803,04 лева. От така
определената стойност следва да се приспадне заплатената извънсъдебно част
от обезщетението в размер на 406,49 лева. Дължимият остатък, възлизащ на
сумата от 396,55 лева, следва да бъде заплатен от ответника.
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 396,55 лева.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху
увеличения размер на иска съдът намира следното:
Съгласно приетото в ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС при предявен
частичен иск непредявената част от вземането остава извън предмета на
делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. Това
се отнася и за хипотезата, при която частичният иск е увеличен по реда на чл.
214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. С увеличаване на исковата претенция
вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не
е била предмет на делото. По отношение на увеличения размер давността
спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1
ЗЗД. С оглед на гореизложеното, при частично предявен иск претенцията за
присъждане на законната лихва от момента на завеждане на иска, е само по
отношение на предявената част от вземането за главница, която част
представлява предмет на делото. Едва с увеличението на иска цялото вземане
става предмет на спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3,
предл. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху
увеличената част. Поради това, при увеличаване в хода на процеса на
частично предявен иск, моментът от който следва да се присъди законната
лихва върху увеличения размер е от датата на подаване на молбата по чл. 214,
ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК за увеличаването на иска (в този смисъл и решение №
60141/25.11.2021 г. по т.д. № 2022/2020 г., I т.о. на ВКС).
Поради това, че в настоящия случай искът е предявен като частичен за
сумата от 150 лева, законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 23.11.2022 г. се дължи върху тази сума до окончателното плащане.
Върху увеличения размер на иска - 246,55 лева законна лихва се дължи от
6
датата на депозиране на молбата за изменение на размера на иска –
19.02.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Възражението
на ответника, че ищецът сам се е отказал от допълнителен оглед на
автомобила, поради което ответникът не е дал повод за завеждане на делото,
съдът намира за неоснователно. Претенцията на ищеца е заведена пред
застрахователя на 23.10.2019 г. и на едва на 10.04.2020 г. същият се е отказал
от извършване на допълнителен оглед на автомобила и е поискал
придвижване на претенцията за плащане, т.е дълго време след изтичане на
законоустановения 3-месечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който ответникът е
следвало да се произнесе по претенцията. Предвид изложеното, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски.
Ищецът доказва разноски в общ размер от 800 лева, от които 50 лева за
платена държавна такса (платено нареждане на лист 3 по делото), 450 лева
депозит за изготвяне на съдебно техническа-експертиза (платежно
нареждания на лист 33), и 300 лева адвокатско възнаграждение (договор за
правна защита и съдействие на лист 44). В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищеца, което съдът намира за неоснователно.
Поради това, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 800 лева разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ ЗАД „...“ АД, ЕИК: ...., с адрес на
управление: гр. ...., ул. „...., да заплати на „....“ ЕООД, ЕИК: ...., с адрес на
управление: гр. ...., бул. „..., сумата от 396,55 лева (триста деветдесет и шест
лева и петдесет и пет стотинки) – разликата между реално претърпените от
ищеца имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 22.10.2019 г. в
7
гр. ...., на кръстовището на бул. „...“ и ул. „...“ по вина на водача на л.а. „...“, с
рег. № ...., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, и
изплатеното от ЗАД „...“ АД застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху сумата от 150 лева от датата на подаване на
исковата молба в съда – 23.11.2020 г. до окончателното плащане и върху
сумата от 246,55 лева от подаване на молбата за увеличение размера на
иска – 19.02.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „...“ АД, ЕИК: ...., с
адрес на управление: гр. ...., ул. „.... да заплати на „....“ ЕООД, ЕИК: ...., с
адрес на управление: гр. ...., бул. „..., сумата от 800 лева (осемстотин лева)
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8