Решение по дело №348/2018 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 януари 2019 г. (в сила от 25 юни 2019 г.)
Съдия: Хайгухи Хачик Бодикян
Дело: 20187260700348
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

1023/04.01.2019г., гр.Хасково    

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

Съдия: Хайгухи Бодикян

при секретаря Ангелина Латунова ....…………………..и в присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като разгледа докладваното от съдия Бодикян  адм. дело № 348 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.39, ал.1 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба от П.Т.З. ***, подадена чрез адв. Б.Г.Б.– АК-Х., гр. Х., с която на основание чл.39, ал.1 от ЗЗЛД са оспорени действия на Община Симеоновград, в качеството й на администратор на лични данни, изразяващи се в неправомерно обработване на лични данни – незаличаване на личните данни на жалбоподателя (три имена и местожителство) при публикуване в интернет страницата на Община Симеоновград на Решение №937/09.01.2018г. по адм. д. №1002/2017г. на Административен съд – Хасково.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорените действия на Община Симеоновград, в качеството й на администратор на лични данни, по съображения, че по начинът, по който е публикувано и обявено Решение № 937/09.01.2018г. по адм. д. №1002/2017г. на Административен съд – Хасково на сайта на Община Симеоновград, незаконно се разкриват, разпространяват и се осигурява достъп до личните данни на П.З. – трите имена и местожителство, в нарушение на чл.23, ал.1, във вр. с чл.2, ал.1 от ЗЗЛД. Жалбоподателят поддържа, че при публикуване на сайта на Община Симеоновград следвало в изпълнение на законово регламентираните изисквания да бъдат анонимизирани и заличени неговите лични данни. Направено е искане да бъде осъдена Община Симеоновград да заличи личните данни на П.Т.З. (трите имена и местожителство) в посочения съдебен акт при публикуването му на сайта на общината.

Ответникът – Община Симеоновград, в качеството си на администратор на лични данни, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че с Решение №937 от 09.01.2018г. по адм. д. №1002/2017г. по описа на Административен съд – Хасково е отменен, по жалба на П.Т.З. ***./4/ от Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, естетическия вид на населените места, чистотата и общественото имущество на територията на Община Симеоновград, както и е осъден Общински съвет – Симеоновград да заплати на П.Т.З. разноски по делото в  размер на 830 лева.

Видно от представеното по делото писмо изх. №ППН-01-284/2018г.#1 от 08.05.2018г. на Комисия за защита на личните данни, след направена служебна справка е установена липсата на висящо или приключило производство пред Комисията за защита на личните данни между страните П.Т.З. *** и/или Общински съвет Симеоновград.

По делото, по искане на жалбоподателя, беше назначена и изслушана съдебно – техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, на интернет страницата на Община Симеоновград в раздел Новини на дата 14.02.2018г. в 14:24:36 ч. е публикувано Решение №937/09.01.2018г. на Административен съд – Хасково по административно дело №1002/2017г. В него се съдържат трите имена и местожителството на П.Т.З..

В съдебно-техническата експертиза, Раздел III – Констатации, т.5, вещото лице е посочило, че на интернет страницата на Община Симеоновград в така публикуваното решение са видими на три места и се съдържат едновременно трите имена и местожителство на П.Т.З. ***.

В съдебно заседание вещото лице заяви, че поддържа представеното писмено заключение. Приложила разпечатки както от решението, така и от начина, по който същото било публикувано на сайта на Община Симеоновград, както и дата и час след обследването кога точно е публикувано самото решение. На поставения въпрос дали след датата на публикацията на решението са правени някакви други промени в същия ден и до днес, вещото лице отговори, че няма правени промени. И до този момент си било в същия вид, нямало извършвани промени. Поясни, че тази публикация предоставяла възможност решението да бъде отворено и се виждало съдържанието му така, както било разпечатано на Приложение №3, от стр.1 до стр. 6, нямало нищо заличено. Решението било общодостъпно и можело да бъде отворено от всеки, който имал минимално ниво на компютърна грамотност, без парола и защита било.

Съдът, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, както и доводите на страните, установи следното:

 Подадената от П.З. жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с активна процесуална легитимация и съдържа твърдения за незаконосъобразни действия, представляващи неправомерно обработване на лични данни от страна на администратор на лични данни-Община Симеоновград, в преклузивния срок, който макар и да не е указан в закона, кледва да се определи по аналогия. Действително в настоящата редакция на чл. 39 ЗЗЛД липсва срок за обжалване на действия и актове на администратор на лични данни пред съд. За обжалване на актовете в АПК има изрично предвидени срокове, но за обжалване на действия, които са еднократни, няма предвидени срокове. Безспорно следва да се приложи закон по аналогия, като процедурата пред КЗЛД, като уредена в същия специален закон и относно същите действия с право на избор на жалбоподателя пред кого да ги атакува - пред АС или пред КЗЛД, е най - близката до настоящата процедура, поради което следва да се приложи в случая едногодишния срок от узнаването по чл. 38 ЗЗЛД, считано от датата на обнародване.

 Налице е и другата предпоставка за допустимост с оглед изискванията на чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, а именно липсата на висящо производство пред КЗЛД за същото нарушение, което обстоятелство се установява от приложено по делото писмо изх. № ППН- 1-284/08.05.2018 г. на Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/.

 С оглед нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД, определяща като администратори на лични данни всяко физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни, следва,че Община Симеоновград е администратор на лични данни.

Изложеното по-горе обуславя допустимостта на жалбата на П.З. и компетентността на настоящия съд да го разгледа, съгласно специалната разпоредба на чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 От фактическа страна се установява следното.

 С Решение № 937/09.01.2018г. по адм. д. №1002/2017г. на Административен съд – Хасково по подадена жалба от същото лице П.З.  срещу нормата на чл.24, ал.4 от Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, естетическия вид на населените места, чистотата и общественото имущество на територията на Община Симеоновград,съдът е отменил оспорения текст от подзаконовия нормативен акт .В съответствие с изискванията на чл. 194 от АПК, същият е обнародван от Община Първомай на интернет страницата на общината.

 Видно от изслушаната и приета по делото съдебно техническа експертиза, Решението на съда е публикувано на 14.02.2018г. на интернет страницата на Община Симеоновград с посочени трите имена и местожителство на П.Т.З. ***, без да са анонимизирани и с възможност за отваряне на акта. До момента на изслушване на експертизата не са правени промени.

От представено от Община Пловдив писмо, изх.№ 18П4653/20.04.2018 г. е видно,че след извършена справка в Национална база данни "Население"се установява,че в страната има само едно лице с името П.Т.З. и ЕГН **********.*** е представено писмо с рег.инд.№ГР-08-486/27.07.2018г. за установяване, че имената П.Т.З. се идентифицират с ЕЛРК на лицето П.Т.З. с ЕГН **********.

 При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

 Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по този закон, всяко физическо лице може да обжалва действията или актовете на администратора, като в производството лицето може да иска обезщетение за вредите, причинени от него вследствие на неправомерното обработване на личните му данни.В настоящото производство претенция за обезщетение за вреди липсва.

 Легалната дефиниция за лични данни се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД - всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД "Обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Всъщност няма реално функциониращ държавен орган, институция, юридическо лице и т. н., които в дейността си да не обработват лични данни за физически лица, а целите, които се преследват във връзка с обработването на такива данни са разнообразни, като администраторите не могат да превишават пределите на допустимост, определени в чл. 4 от ЗЗЛД.

 Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия: 1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; 2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие; 3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; 4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните; 5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес; 6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните; 7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

 Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД "администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни или обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон, в които случаи администраторът или специфичните критерии за неговото определяне са нормативно уредени.

В процесния случай не е спорно по делото, че публикувайки посоченото Решение № 937/09.01.2018г. по адм. д. №1002/2017г. на Административен съд – Хасково, Община Симеоновград в качеството й на администратор на лични данни, е действала в условията на хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, а именно обработването на лични данни е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. Нормативното установено задължение за администратора е по силата на чл. 194 от АПК.

 За да бъде изпълнена хипотезата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, е необходимо информацията, представляваща лични данни и отнасяща се до дадено физическо лице да води до неговото идентифициране- пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. От изложеното се налага извода, че не винаги посочването на един или няколко специфични признаци по отношение на дадено физическо лице може да доведе до неговото идентифициране. За да бъде осъществена неговата правна индивидуализация в обществото, следва да се посочат един или няколко признака, въз основа на които може да се направи ясен и недвусмислен извод, че информацията относно посочените признаци се отнася до точно конкретно лице, т.е. същото да може да се индивидуализира. Посочването на трите имена на лице, макар като информация да има характер на лична информация относно дадено лице не е достатъчно, за да бъде същото индивидуализирано. Не е достатъчно и посочването на друг подобен критерий като града, в който лицето живее. В случая, в публикуваното от Община Симеоновград Решение на Административен съд-Хасково са посочени тези два признака- трите имена на лицето и града по местоживеенето му, които не са достатъчни лицето да бъде индивидуализирано. В административно- правната система на Р България има друг важен и определящ признак наред с името на лицето и това е ЕГН, въз основа на който наред с името дадено лице може в голяма степен да бъде индивидуализирано. В този смисъл, посочването на лични данни от този характер биха в голяма степен отграничили и индивидуализирали дадено лице. В случая дори да е налице обработване на лични данни по смисъла на ЗЗЛД от администратора на лични данни- Община Симеоновград, не е налице засягане на правната сфера на жалбоподателя, тъй като посредством цитираните лични данни- име и град на местоживеене не е възможно лицето, което твърди че е засегнато от действията на административния орган да докаже, че посредством същите може да се индивидуализира. Този извод на съда не се променя и от представената справка от Община Пловдив и от Община Димитровград за установеното след проверка в Национална база данни "Население",че има само едно лице с имена П.Т.З.,тъй като за установяване на този факт е бил необходим и ЕГН на лицето.

 Може да се направи извод, че личните данни на жалбоподателя в обем три имена и адрес в публикуваното Решение на Административен съд Хасково на интернет страницата на Община Симеоновград, са обработени от същата в съответствие с изискването за допустимост на обработването на данните, посочено в чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД. както и с принципите, закрепени в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД./ в този смисъл Решение № Ж-369 от 6.02.2017 г. на КЗЛД/.

 С оглед на така изложеното, жалбата с правно основание чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД срещу незаконосъобразни действия на администратора на лични данни, изразяващи се в неправомерно обработване на личните данни на П.З., се явява е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 Воден от горното, съдът

 

     Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез адв. Б.Г.Б.– АК-Х., гр. Х. против незаконосъобразни действия на административен орган- Община Симеоновград, в качеството на администратор на лични данни, изразяващи се в незаконно разкриване и разпространение на личните му данни- три имена и местожителство като оспорващ в публикувано на 14.02.2018 г. в интернет страницата на Община Симеоновград, Решение № 937/09.01.2018г. по адм. д. №1002/2017г. на Административен съд – Хасково.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

 СЪДИЯ: