Решение по дело №246/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът В. В. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [улица], чрез адвокат З. К., с адрес за призоваване [населено място], [улица], ет.1, е оспорил решение № 1019/19.12.2024г., постановено по АНД № 1468/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №579/14.03.2024г. на директора на РДГ Бургас, с което на Копчалиев, на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв., лишаване от право на ловуване за срок от три години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД и са отнети в полза на държавата на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД – ловно оръжие Стожер, 12 калибър №831956, за нарушение на чл.84, ал.1, предл.трето, във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.

В касационната жалба се твърди, че както в обжалваното НП, така и в мотивите на решението на районния съд не става ясно каква е действителната фактическа обстановка. Противоречивите свидетелски показания са кредитирани избирателно от съда, което е довело до формиране на неправилни правни изводи. Според жалбоподателя границите на ловното поле не са уточнени, а ловците са били в непосредствена близост до колите си, движейки се по горски път, който се явява разделителна линия между двете ловни полета. Ловът реално не е бил започнал, като недоказано било твърдението на наказващия орган, че ловците са навлезли в чуждо ловно поле, преследвайки дивеч. Изтъква се и факта, че свидетелят Ш. и колегите му не са разполагали с карти на района, т.е. същите обективно не могат да разграничават действителните граници на ловните полета. Мястото на нарушението било посетено и от полицейски служители, но същите не били разпитани в хода на съдебното следствие. Затова иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление. Евентуално иска приложение на института на маловажност по чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат К., поддържа касационната жалба и пледира за връщане на делото на друг състав на районния съд, който да разпита други свидетели, с чиито показания би се допълнила доказателствената съвкупност, необходима за решаване на спора.

Ответникът по касация директор на Регионална дирекция по горите Бургас, чрез главен юрисконсулт Дженезова, оспорва жалбата и иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по делото е депозирал отговор на касационната жалба (л.9-13) и писмено становище (л.26-30), в които се твърди, че обжалваното решение на районния съд е правилно и същото следва да бъде оставено в сила. В отговора е направен анализ на релевантните факти, въз основа на които е изведен извод, че са доказани всички елементи на състава на нарушението – обективни и субективни, като в допълнение се сочи и липса на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна. Затова предлага решението да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 11.11.2023г. в землището на [населено място], подотдел 183в ловува, като се движи извън населеното място с извадено от калъф, сглобено ловно оръжие [Марка], калибър 12, № 831956, с редовно заверен билет за лов за 2023г., извън определените в разрешителното за групов лов на дива свиня №020373/30.10.2023г. места. В наказателното постановление е уточнено, че разрешителното за групов лов касае ловище „Зеленището“, а подотдел 183в се намира на територията на ДЛС Ропотамо и представлява ловище „Ж. каба“, различно като местоположение, площ и граници от ловище „Зеленището“.

Така административнонаказващият орган е приел, че в случая е извършено нарушение на чл.84, ал.1, предл.трето, във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД и затова на основание чл.96, ал.1, чл.84, ал.1, чл.94, ал.1, чл.95, ал.1 от ЗЛОД и чл.53, ал.1 и 2 от ЗАНН е наложил наказание „глоба“, в размер на 150 лв., наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3(три) години и е отнел в полза на държавата ловното оръжие като вещ - средство на нарушението.

С обжалваното решение съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени процесуалните правила, регламентирани в ЗАНН. Според съда административнонаказващият орган въз основа на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за доказаност на описаното нарушение и е дал вярна правна квалификация на извършеното деяние. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и е кредитирал показанията на свидетелите Ш., Томчев, И. и П.. Обосновал е защо не кредитира показанията на ръководителя на ловната дружинка Н. И. с довод за заинтересованост на свидетеля, който е бил длъжен да следи къде се извършва ловът. Отчетен е фактът, че след като жалбоподателят е придобил право да ловува, негово е и задължението да спазва стриктно предписанията на разрешителното за лов, включително и мястото на ловуване. Така съдът е направил извод, че нарушението е несъмнено установено от обективна и субективна страна и правилно е ангажирана отговорността на В. К..

По отношение размера на наложеното наказание „глоба“ районният съд е взел предвид липсата на отегчаващи обстоятелства, като е приел, че наказанието „глоба“ следва да бъде определено в минималния, предвиден в закона, размер. Приел, че правилно е наложено предвиденото кумулативно наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 години, както и отнемането в полза на държавата на оръжието на жалбоподателя, с което е ловувал. Изложени са и съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е формиран извод, че деянието не може да се квалифицира като маловажно.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Настоящият съдебен състав счита, че по делото са установени всички факти, които изпълват състава на нарушението от обективна и субективна страна. Субектът на нарушението е извършил действието „ловуване“ по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, според който ловуване е престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Нарушението е било установено от свидетелите Ш., И. и Томчев, които в показанията си сочат, че всички лица, които са били установени на описаното в наказателното постановление място, в това число и жалбоподателят, са били с извадени от калъфа и сглобени оръжия. Този факт е достатъчен, за да бъде съставомерно деянието, като без значение е дали ловът е започнал или не.

По делото не е спорно, че касаторът заедно с останалите ловуващи лица са се намирали извън населено място. Затова съдът приема, че те са осъществявали действието „ловуване“ по смисъла на горната разпоредба.

Няма спор, че за това ловуване е било издадено писмено разрешително за групов лов на дива свиня № 020373/30.10.2023г. (л.12-13 от АНД №1468/2024г.) за ловно-стопански район Извор, ловище „Зеленището“, което се намира на територията на Държавно горско стопанство Бургас. Според наказателното постановление обаче мястото, където са установени ловците, а именно подотдел 183в, е част от ловище „Ж. каба“ и се намира на територията на Държавно ловно стопанство „Ропотамо“.

От представената пред районния съд извадка от плана за ловно-стопанските дейности (л.28, гръб и л.29 от АНД № 1468/2024г. на Районен съд Бургас) се установява, че отдел 183 с подотдели а, б, в, г и д се намира в Държавно ловно стопанство „Ропотамо“, ловище „Ж. каба“. Същото се отнася и за отдели 184 с подотдели а, б, в и г. Според същия план на л.26 ловище „Зеленището“ е в ловно-стопанския район на ловна дружинка „Извор“. Този район, съгласно извадките от плана на л.26 и л.27, попада на територията на Държавно горско стопанство Бургас и според същия план за ловно-стопанските дейности в него попадат следните отдели и подотдели: 177ч, 178ч, 180, 181, 220, 221, 313ч и 314ч. След като ловците, между които и касаторът, са установени на горски път между отдели 183 и 184, то несъмнено означава, че те са се намирали на територията на ловище „Ж. каба“, а не на ловище „Зеленището“, за което имат разрешително за лов.

В касационната жалба се твърди, че касаторът заедно с останалите ловци се намирали на територията на горски път, който се явява разделителна линия между двете ловни полета. Според картата, представена на л.29 от АНД №1468/2024г. на Районен съд Бургас, този горски път се намира между отделите 183в и 184а, а според цитирания по-горе план за ловно-стопанските дейности както отдел 183в, така и отдел 184а се намират на територията на ловище „Ж. каба“, което означава, че и самият горски път се намира на тази територия. Обстоятелството, че касаторът заедно с останалите установени да ловуват лица се е намирал именно там, се твърди безпротиворечиво и от свидетелите Ш., Томчев и И.. Тук е мястото да се уточни, че няма законова пречка ловците да спрат на този горски път и след това да се отправят пеша към ловището, за което имат разрешение, но това разстояние до тяхното ловище следва да преминат с оръжие, което е сглобено и в калъф, а в процесния случай това не е било така.

Неоснователно е възражението, че свидетелите Ш., Томчев и И. са заинтересовани. Те са служители на Югоизточното държавно предприятие Сливен и са се намирали на място в изпълнение на своите служебни задължения. Осъществявайки именно тези служебни задължения, свидетелите са установили извършеното нарушение и са сигнализирали на служители на РДГ и на МВР, които да дойдат на място и да съставят АУАН, за да се образува административнонаказателно производство.

Правилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Н. И.. От една страна, защото те са повлияни от обстоятелството, че той е бил ръководител на лова и директен участник в него, от друга страна, защото показанията му са вътрешно противоречиви или обстоятелствата, които сочи той, не се подкрепят от останалите доказателства. В тях се казва, че на процесния ден ловците от дружинката спрели на горски път, който се намирал на територията на ловище „Зеленището“. Доказателствата несъмнено сочат, че отдел 183, където са спрели автомобилите, не е част от това землище. Въпреки това свидетелят твърди, че познава много добре ловището и границите на същото. Ако последните твърдения са верни, то свидетелят би следвало отлично да е знаел, че отдели 183 и 184 не се намират в ловище „Зеленището“.

Неоснователно е възражението, касателно приложението на института на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК съдът препраща към мотивите на районния съд, изложени в обжалваното решение, които споделя.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че в обжалваното решение съдът правилно е установил всички факти и въз основа на тях е достигнал до правилни правни изводи. По тази причина решението следва да бъде оставено в сила.

При посочения изход от спора разноски са дължими в полза на ответника по касация. Такива са претендирани своевременно и се дължат от касатора в размер на 80 лв., определени на основание чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 1019/19.12.2024г., постановено по АНД № 1468/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА В. В. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [улица], да заплати на Регионална дирекция по горите Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.