РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Благоевград, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200263 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А******, с ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление: гр, Б********, ж.к.”Е*******, представлявано от К. Т. –управител, подадена
чрез адв.М. А., със съдебен адрес гр.С****, ул.”К******** против НП № КГ -2520, издадено
на 07.11.2023 г. от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
с което на дружеството – жалбоподател за извършено нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във
връзка с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева и дружеството е осъдено да заплати
разходите за вземане и изпитване на пробата в общ размер на 660 лв. на основание чл.25,
ал.2 НИКТГУРНТК
С жалбата представляващия фирмата-жалбоподател оспорва издаденото НП, счита
същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с административно
производствените правила и иска неговата отмяна. Изложени са подробни доводи относно
незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производств, възразява
се по отношение начина на установяване на нарушението, както и неговата доказаност.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовани се
представлява се от адв. А., който поддържа жалбата, по същество и в писмени бележки,
моли съда да отмени наказателното постановление, като излага доводи за процесуални
нарушения и липсата на категорични доказателства за извършено нарушение. Претендира
разноски.
Административнонаказващия орган, редовно призован в първо по делото съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт, която оспорва жалбата, по същество в писмени
1
становища по делото излага подробни доводи за законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави въражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани не изпращат представител,
не изразява становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 22.06.2023 св.Д. на длъжност главен инспектор в Главна дирекция "Контрол на
качеството на течните горива" при ДАМТН, е съставил АУАН №А-90 на дружеството
жалбоподател, за това, че като е разпространявал на 04.04.2023 г. в обект - бензиностанция,
управляван от жалбоподателя течно гориво, Гориво за дизелови двигатели, за което е
установено несъответствие с изискванията за качество, съгласно чл.6, т.2, от
НИКТГУРНТК, Приложение №2 в качеството му на краен разпространител е допуснал
нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.6, т.2 от НИКТГУРНТК. В АУАН е
посочено, че от бензиноколонка № 1 е взета проба от разпространяваното течно гориво —
гориво за дизелови двигатели, с Протокол № С-0049 / 04.04.2023 год. При проверката е
установено, че последната доставка на течното гориво - Гориво за дизелови двигатели е в
количество 3006 L, по нареждане за експедиция №1425233/01.04.2023 г„ с Декларация за
съответствие №146/29.03.2023 г„ издадена от „Лукойл - България“ ЕООД, за партида №146,
в количество 3000 t. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 1 в
момента на проверката е 4705 L.
След изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана Лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ при ДАМТН - гр.
С****, ж.к. „М******“, кв. „П******“, ул. „П******* М*********, със Сертификат за
акредитация на БСА- per. №35 ЛИ/23.11.2020 г„ валиден до 30.10.2024 г„ е издаден Протокол
от изпитване с № С-0110-2/06.04.2023 г. На основание на изготвения протокол от изпитване
в ГД ККТГ, след извършване на анализ на получените резултати, е изготвен Констативен
протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0186/06.04.2023
г„ съгласно който, течно гориво - Гориво за дизелови двигатели, по показател “пламна
температура“ не съответства на изискванията за качество, като се отклонява от
допустимите гранични стойности:, както следва:
-"Пламна температура" (°С):
Полученият резултат от изпитването е 50, 5 °С при норма над 55, 0 °С. Съгласно
БДС EN ISO 4259 "Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност
относно методите за изпитване", при получен резултат от изпитването под 53, 14 °С
продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател.
Следователно, изпитването на контролната проба е показало несъответствие на
разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели по посочения показател с
изискванията към него в Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
Протоколът от изпитване и констативния протокол са изпратени на дружеството на
основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК, като същото не е направило искане за изпитване
2
на арбитражна проба, поради което резултата е приет, като окончателен, съгласно изготвена
експертиза.
Актът е съставен в присъствие на св. Т. и управителя на дружеството –
жалбоподател, който подписал АУАН без възражения. В законоустановения срок постъпили
писмени възражения по акта, в които са изложени доводи за незаконосъобразност и
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН и след като приел възраженията за неоснователни
Директора на ДАМТН издал обжалваното наказателно постановление НП № КГ -2520,
издадено на 07.11.2023 г. от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с което на дружеството – жалбоподател за извършено нарушение на чл.
8, ал. 2 от ЗЧАВ във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК на основание чл.
34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева и дружеството е
осъдено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в общ размер на 660 лв. на
основание чл.25, ал.2 НИКТГУРНТК
В хода на съдебното следствие е допусната и назначена съдебно химическа
експертиза, видно от заключението, на която несъответствието /понижението/ на пламна
температура на процесното дизелово гориво е в резултат на смесване с леки бензинови
фракции. Същата не може с точност да установи как и къде по пътя на движение на
горивото до крайния разпространител е станало смесването. Според експерта при вземане на
пробите не са съобразени някои стандарти, което би могло да се отрази на резултатите, като
същия е посочил, че липсват доказателства дали е използван удължител с достатъчна
чистота при зареждане, както и как е проверена херметичност на съдовете. Заключението се
поддържа от вещото лице в съдебно заседание, като същия с нужната конкретика изяснява
изследването си и как е стигнал до това заключение.
В хода на съдебното следствие са разпитани св. Д., Т. и Т., които чрез показанията
си установяват своето участие в проверката, какво и как е установено. Конкретно св.Д.
изяснява и процедурата по ангажиране отговорността на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели, експертното заключение и приобщените
писмени доказателства, които кредитира като дотоверни, безпротиворечиви по отношение
установените с тях факти.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок
от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да
се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното
административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването, компетентността на актосъставителя, има ли извършено деяние,
3
което да представлява административно нарушение по смисъла на, дали това деяние е
извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно
(умишлено или непредпазливо); наказателното постановление, издадено ли е при спазване
на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни
органи, за което по делото са представени безспорни доказателства. Съдът приема и че
същите са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което възраженията в обратна
насока са неоснователни.
Съдът обаче счита, че в хода на административното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление
и налагащо неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението
поради следните основания:
При съставянето на АУАН са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление - тези на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Както от АУАН, така и от обстоятелствената част на наказателното постановление се
установява, че както проверяващите, така и наказващият орган не са направили описание на
самото нарушение. Както АУАН, така и в НП е записано, че дружеството "разпространява"
на пазара процесното гориво. Липсват обаче обстоятелства, свързани с инкриминираното
деяние. Както актосъставителят, така и наказващия орган са се съсредоточили върху
резултатите от взетите проби и несъотвествие с изискванията към горивата, но липсва
яснота в какво се изразява самото разпространение. Във втората алинея на чл. 34 от ЗЧАВ
законодателя е въвел като забрана пускането на пазара, разпространението,
транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от
изискванията за качество, определени в наредба по ал. 1. Следвайки формалният характер
административнонаказателното производство, липсва описание на начина на осъществяване
на нарушението "разпространява", по какъв начин това е реализирано. По този начин са
нарушени императивните изисквания на чл. 42, т. 4, чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е
нарушено правото на защита дружеството- жалбоподател, лишавайки го от възможността да
разбере как точно е осъществено от него вмененото му във вина нарушение и съответно да
ангажира адекватно своята защита.
На следващо място съдът констатира недопустимо разминаване между АУАН и НП в
мястото, посочено като място на нарушението. Видно от АУАН актосъставителя е приел, че
нарушението е извършено на обект Б**** с адрес: гр.Б****, п.к. ****, ж.к. "Е*******, обл.
Б******, общ. Б*****., а в НП, наказващия орган е достигнал до извод, че жалбоподателя е
извършил нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ в обект бензиностанция № 1 с адрес: обл.
Б*****, общ. С****, гр. С*****, м****** „О********”. Мястото на извършване на
нарушението е задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз
4
основа на него наказателно постановление и липсата му или посочването на различно място
в АУАН и НП е нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи къде точно е извършено
нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето,
а това пряко накърнява правото му на защита. По този начин е опорочена съществено
процедурата по издаване на наказателното постановление, което води до неговата
незаконосъобразност и отмяна на процесуално основание. Ето защо според настоящия
състав са допуснати съществени процесуални нарушения, които на собствено основание
водят до отмяна на процесното НП. В тази насока изложеното от процесуалния
представител на наказващия орган, че става въпрос за техническа грешка не може да бъде
прието. За допуснатата в АУАН и НП техническа грешка в производството по ЗАНН не е
предвидена възможност за отстраняване. Действително, налице са установени способи за
отстраняване на очевидна фактическа грешка и неточности както в административния акт,
така и в съдебното решение /чл.62 ал.2, чл.175 АПК/. Решението за поправянето подлежи на
обжалване по предвидения в АПК ред. Кодексът е предвидил обжалваемост на решението за
поправка, каквато в ЗАНН не е установена изрично. С оглед на регулираните със ЗАНН
отношения, не следва да бъде допускано разширително тълкуване на нормите.
При тези обстоятелства, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя е
нарушено, тъй като при издаване на наказателното постановление липсва достатъчно ясно
описание на противоправното поведение, отделно от това с оглед констатираното
несъответствие между АУАН и НП досежно мястото на нарушение, което с оглед
конкретиката на случая е елемент от състава му според съда е нарушено съществено правото
на защита на нарушителя, тъй като го е лишил от възможността да узнае в какво точно се
изразява допуснатото от него нарушение .
В конкретния случай според съда не се доказа по безспорен начин и вмененото на
жалбоподателя нарушение. С оглед приетото по делото експертно заключение, както и
показанията на св.Т., че при взимане на пробата е изтекла течност, според съда се установява
и липсата на категоричност по отношение приетите резултати.
При вземането на проби от такъв вид гориво за дизелови двигатели, е необходимо
съобразно чл. 21 от НИКТГУРНТК спазването на особени правила, за които няма данни по
делото да са извършени, което още веднъж поставя под изключително обосновано съмнение
достоверността на получените вследствие на изпитването резултати. Пробовземането следва
да се извърши по строго определен ред, описан в БДС EN ISO 3170, като отсъстват данни
той да е спазен. Допуснатата съдебна експертиза, чието заключение не се оспори от страните
и е приобщена по надлежния ред от съда към доказателствата по делото, е извършила
анализ, при който е достигнал до извод, че не са спазени всички задължителни стандарти
при вземане на пробите, като липсват и доказателства дали е проверена херметичност на
съдовете, което заключение в съвкупност с показанията на св.Т. сериозно компрометира
начина на взимане на пробите, а от там и резултатите от тях, което според съда води до
извод, че не е доказано по категоричен начин извършването на нарушение от обективна
страна. По отношение възраженията, че не е изследване субективната страна, според съда са
неоснователни, предвид обективната безвиновна отговорност на юридическите лица,
каквото в случая е дружеството – жалбоподател. Отделно от това доказателствата по делото
установяват, че всички други стойности освен пламна температура имат абсолютно
стандартни стойности и отговарят на изискаванията на Наредбата за качеството на горивата.
5
Изложеното обуславя извод, че с атакуваното наказателно постановление
незаконосъобразно е анагажирана отговорността на жалбоподателя, поради което същото
следва да бъде отменено.
Доколкото съдът прие, че наказателното постановление е незаконосъобразно е
безпредметно обсъждането дали случаят е маловажен.
При този изход на спора право на разноски възниква за жалбоподателя, който
претендира такива в размер на 1300 лв. представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение.
Наказващия орган релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което е неоснователно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща
към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна
помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е
редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна
помощ, към който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно
установения в наредбата минимален размер. В случая договора е сключен на 09.02.2024 г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата редакция/ за
защита по дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 10000 лв. са
400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената
с наказателното постановление имуществена санкция в размер на 10000 лева, определеният
по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата
1300. 00 лева.
Предвид горното и доколкото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, като в съдебното производство са проведени три открити съдебни заседания, в
полза на жалбоподателя следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на установения с Наредбата минимум, а именно 1300 лв, какъвто е
претендирания от жалбоподателя.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ДАМТН, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган
– издател на оспореното наказателно постановление.
Доколкото в рамките на съдебното следствие са сторени разноски за експертиза в
размер на 592 лв. и с оглед изхода на делото ДАМТН следва да бъде осъдена да заплати
сторените по делото разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № КГ -
2520, издадено на 07.11.2023 г. от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с което на „А****, с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр,
Б****, ж.к.”Е********** представлявано от К. Т. –управител за извършено нарушение на
чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК на
основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева и
дружеството е осъдено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата в общ
размер на 660 лв. на основание чл.25, ал.2 НИКТГУРНТК
ОСЪЖДА “ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на
„А*******, с ЕИК******, със седалище и адрес на управление: гр, Б********,
ж.к.”Е******** сторени от дружеството разноски за адвокат в размер на 1300 лв/хиляда и
триста лева/лева.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати по
сметка на Районен съд гр.Благоевград, сторени в хода на съдебното производство разноски
в размер на 592 лв. /петстотин деветдесет и два лева/ лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7