Решение по дело №13865/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 746
Дата: 23 февруари 2018 г. (в сила от 23 февруари 2018 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20173110113865
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

НЕПРИСЪСТВЕНО   РЕШЕНИЕ

 

746/23.2.2018г.

 

гр. Варна

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И ПЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. 13865 по описа на Варненски районен съд за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на предявени от М.Д.Ш., ЕГН: **********, с адрес *** срещу „Ч.м.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, искове, изменени по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, за присъждане на сумите от: 4419.49 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение, за периода 01.07.2016 год. – 14.07.2017 год., 525.78 лева – обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, 3505.20 лв. - обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение, след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 КТ, 119.00 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази главници считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението и 320.00 лв. – обезщетение за забава, начислено върху горепосочените главници, за периода от датата на падежа на всяка от тях до 13.09.2017 год.

            В исковата молба се излага, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено, считано от17.07.2017 год., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Ответникът не е изплатил на ищцата дължими трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 221, ал. 1, 222, ал. 3 и 224 КТ.

Ответникът - „Ч.м." АД не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание не изпраща представител, не изразява становище по спора.

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 128 КТ, чл. 221, ал. 1, чл. 222, ал. 3, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, след като взе предвид отправеното в съдебно заседание на 20.02.2018 г. искане за постановяване на неприсъствено решение, намира следното:

         Ответникът е редовно уведомен при условията на чл. 50, ал. 1 и 3 ГПК, а именно: съобщението с указанията по чл. 131 ГПК (л. 24) и призовката (л. 46) са получени от лицето Х. И. Б. - счетоводител, с отразяване, че същият е представител на търговеца.

         Същевременно, предявеният иск е вероятно основателен, с оглед изложените в исковата молба твърдения и представените по делото доказателства.

         По изложените съображения, се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявеният иск бъде уважен.

         С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 996.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

         Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА  „Ч.м.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Д.Ш., ЕГН: **********, с адрес ***, сумите от 4419.49 лв. (четири хиляди четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение, за периода 01.07.2016 год. – 14.07.2017 год., 525.78 лв. (петстотин двадесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки) – обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, 3505.20 лв. - обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение, след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 КТ, 119.49 лв. (сто и деветнадесет лева и четиридесет и девет стотинки) – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението и 320.00 (триста и двадесет) лева – обезщетение за забава, начислено върху горепосочените главници, за периода от датата на падежа на всяка от тях до 13.09.2017 год., на основание чл. 128 КТ, вр. чл. 221, ал. 1, чл. 222, ал. 3, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Д.Ш., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 996.00 (деветстотин деветдесет и шест) лева, представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: